Д-р Христиана Бацелова: Можем да избегнем делта вълната, ако...
Д-р Христиана Бацелова е магистър по медицина и помощник в катедра " Епидемиология и медицина на бедствените обстановки " в Медицински университет - Пловдив. Завършва Френска езикова гимназия " Антоан дьо Сент Екзюпери ". През 2007 година става магистър по медицина в Медицинския факултет на МУ-Пловдив. Придобива компетентност по eпидемиология на инфекциозните заболявания през 2013 година Член е на Международната асоциация на епидемиолозите.
- Д-р Бацелова, каква е разликата сред другите варианти на ковид?
- Всъщност не приказваме за варианти, а за разнообразни разновидности на първия SARS-COV-2, който за първи път беше изолиран в Китай. Оттогава насам имаме няколко разновидността, които съставляват проблем въз основата на това, че се популяризират по-бързо и по-лесно. Водят до повече инфектирани. Алфа е разновидността, който беше регистриран във Англия. След това имаме един бета вид, който беше изолиран за първи път в Южна Африка. Гама разновидността бива изолиран за първи път в Япония, само че в действителност пробите са взети от лица, които идват от Амазонка на територията на Бразилия. А делта разновидността за първи път е изолиран в Индия, като към този момент от него се появява и един нов, по-малко публикуван вид, наименуван „ делта плюс “.
Всички те се разграничават по разновидностите, като при делта особеността е, че те го вършат по-лесен за разпространяване. Той е най-малко 2 пъти по-заразен от първоизточника - първия SARS-COV-2, който беше изолиран в Китай.
- Защо чуваме повече за алфа и за делта? Подминаха ли ни останалите разновидности?
- Това е, тъй като алфа се появи във Англия и физическата непосредственост с територията на Европа беше причина този вид да се популяризира в европейските страни. Още с изолирането му ние знаехме, че съставлява заплаха за нас, защото хората се придвижват интензивно в рамките на континента и нямаше по какъв начин да не стигне и до нас. Пътуващите го придвижват. Обменът на хора със Съединени американски щати също е огромен, което спомогна алфа да се популяризира толкоз доста.
Индийският вид също е проблем, тъй като видяхме какво се случи в тази страна. Тъй като сред Англия и Индия също има натоварен трафик на хора, той дойде и в Европа.
Това е повода, заради която тези два разновидността, бидейки много лесни за разпространяване, в действителност преобладават. Британският доминираше, а в този момент се чака и делта да господства в един миг в Европа.
- Ясно ли е от кое място делта разновидността е влезнал в България?
- Аз най-малко не съм попаднала на информация от кое място е пристигнал. При състояние че е бил в Европа, доста е допустимо връщащи се българи от страни, където се популяризира, или пък чужденци да са го донесли.
На този стадий нещата са спокойни в България, само че не е доста несъмнено докога. Спокойни са, тъй като въпреки всичко имаме известно количество имунизирани. В момента се стои на отворени прозорци, проветрява се. Това постоянно понижава концентрацията на вируса в пространствата. Но не сме доста оптимистични докога тази обстановка ще е по този начин спокойна.
- С какво се характеризира инфекцията с делта разновидността?
- Както споделих, съгласно СЗО той е 2 пъти по-заразен. Това значи, че делта разновидността по-лесно прониква в човешките кафези и надлежно стартира да се развъжда по-лесно, което пък прави инфектирания човек доста по-заразен, защото отделя доста по-голямо количество вирус във външната среда. По този метод той заразява контактните си по-лесно и с по-голямо количество от вируса.
- А като признаци има ли някаква разлика?
- Като признаци инфекцията с Делта разновидността постоянно протича единствено със запушен нос, тъй че и сега хората да имат поради, че запушеният нос може да не значи просто някаква банална простуда, а би могло да се касае за делта разновидността на SARS-COV-2.
Другото, за което СЗО сигнализира, е, че евентуално един инфектиран с делта разновидността може да болести до 8 души.
- Досега изказванията бяха, че един болен заразява двама-трима други …
- Ами да, до момента беше тъкмо по този начин, само че в този момент тук имаме опасенията на СЗО, че доста повече хора ще бъдат заразявани от един.
- Освен по-заразен можем ли да кажем и че е по-опасен?
- На този стадий няма доказателства, съгласно които да протича по-тежко. Това е за делта. Но при упоменатия делта+ имаме още една разновидност, която се среща и при бета и гама. Опасенията на СЗО са, че делта+ може да се окаже в един миг и по-смъртоносен, само че с цел да се потвърди това, следва да се изследва делта+. Хубавото въпреки всичко е, че той не е толкоз публикуван. Все още има малко потвърдени случаи от него. Той е под наблюдението на СЗО и би трябвало доста деликатно да се изследва този нов делта+ вид по какъв начин би работил и по какъв начин ще се държи измежду човешката популация.
- В България към този момент нямаме инфектирани с делта+?
- Лично аз за делта+ у нас не съм чула и не съм попадала на известия от Националния център по заразни и паразитни заболявания за съществуването на подобен.
- Казват, че наличните ваксини са ефикасни и против делта разновидността, само че пък има от ден на ден случаи на инфектирани ваксинирани хора. В последна сметка, можем ли да разчитаме на имунизациите, когато става въпрос за разновидността от Индия?
- Хубавата вест е, че имунизациите са ефикасни. Относно това, че има болни измежду имунизираните, казвали сме, че имунизациите не могат да предпазят 100% всички имунизирани, само че все пак те са ефикасни против тежко протичане и гибел.
Да, малко по-ниска им е успеваемостта против симптоматичния COVID-19, само че не престават да работят.
Другото, което е доста значимо да знаят хората, е, че при двудозовите препарати като „ Пфайзер “, „ АстраЗенека “ и „ Модерна “ имунизациите са ефикасни при сложени две дози и не би трябвало да отсрочват слагането на втората си доза.
- Имате ли информация дали имунизациите ще продължат да работят против делта+ и възможни нови разновидности?
- Предстои да се изследва това, тъй като на този стадий нямаме съответни доказателства. Предстои да се изследва успеваемостта на имунизациите и при делта+, в случай че той също по този начин стартира да се популяризира по-сериозно.
Не може никой да отговори на въпроса за успеваемостта против нови разновидности към този момент. Възможно е вирусът да ни изненада прелестно, като идващите му разновидности да са с разновидности, които към този момент не го вършат толкоз инфектиран, само че това не можем да го кажем занапред.
Ако пък се наложи някакъв нов вид с разновидности, които да вършат имунизациите неефективни, ще се промени информацията и ще се ползват още веднъж ваксини.
- Кога очаквате да усетим пик на инфектираните с делта разновидността у нас?
- На базата на това, че съвсем не се съблюдават защитните ограничения, доста е евентуално това да се случи още към края на лятото.
- Има ли метод да избегнем делта вълната, която всички предвиждат?
- Има подобен вид, в случай че се имунизираме и съблюдаваме ограниченията. Ако хората носят маски, в случай че са прецизни и дисциплинирани, и имунизирани - има. Но не съм оптимистична в тази посока.
- Тоест имунизацията не анулира задължението да носим маски и да се предпазваме по другите способи?
- По принцип, когато в едно общество има доста имунизирани, доста от ограниченията могат да отпаднат. Ако в един колектив всички са имунизирани, можем да сме спокойни и без маска. Обаче, в случай че в България има доста невисок ваксинален обсег, моят съвет е хората да не престават да съблюдават отдалеченост, да си носят маска, да заобикалят скупчванията на хора и затварянето в пространства, изключително без маска.
За самите себе си обаче могат да бъдат доста по-спокойни, че са имунизирани, само че аз също не преставам да нося маска в затворени пространства. Желателно е хората да не престават да са прецизни.
- Трябва ли преболедувалите ковид и тези, сложили си ваксина, да се тормозят от делта разновидността?
- От делта разновидността действително всички се тормозим. За имунизираните към този момент знаем, че те са защитени от делта разновидността в доста огромен %. Другите, които не са построили 100% отбрана, ще боледуват по-леко и ще бъдат защитени от гибел. За преболедувалите имунолозите нямат изрично мнение до какъв брой време след преболедуване те са защитени. Затова и се предлага след преболедуване те също да се имунизират.
- Колко време след преболедуване е добре да се имунизират?
- По принцип, съгласно рекомендациите на Центъра по предварителна защита на заразните заболявания в Атланта, където имат извънредно огромен опит с използването на имунизациите, човек може да изчака 3 месеца с слагането на имунизацията. Може и да не чака този интервал, само че като минат тези 3 месеца, към този момент е желателно да се имунизира. Според нашия експертен съвет по имунизациите може да се изчака 3 месеца след излекуване.
- Ще се постанова ли реимунизиране? Чу се някакво мнение, че иРНК имунизациите ни дават пожизнен имунитет… Какви са наблюденията ви?
- Едно изследване на Washington University School of Medicine в действителност сподели, че в така наречен герминативни центрове, които са в лимфните възли, даже четири месеца след първа сложена доза на РНК ваксина тези центрове не престават да са дейни в създаване на имунна отбрана против SARS-COV-2. Въпросните центрове в действителност дават отговор за дълготрайната отбрана на организма. Не знам дали ще е чак пожизнен, само че въз основата на тези резултати имунолозите са доста обнадеждени, че евентуално може да е десетилетия и повече протекцията от иРНК имунизациите. Това е сериозна вяра за ограничение на COVID-19. Предстои да се реши дали имунитетът спада с времето и е нужна бустерна доза.
- " АстраЗенека " създадоха специфична ваксина против бета разновидността, която да укрепва отбраната. Ще има ли потребност имунизираните у нас да си слагат обновената ваксина?
- Ако производителят включи в късата характерност на продукта такава рекомендация и в случай че се обезпечат тези ваксини, тъй като това ще са разнообразни ваксини, с нова, допълнена информация, не би имало проблем хората да се имунизират още веднъж.
- Д-р Бацелова, каква е разликата сред другите варианти на ковид?
- Всъщност не приказваме за варианти, а за разнообразни разновидности на първия SARS-COV-2, който за първи път беше изолиран в Китай. Оттогава насам имаме няколко разновидността, които съставляват проблем въз основата на това, че се популяризират по-бързо и по-лесно. Водят до повече инфектирани. Алфа е разновидността, който беше регистриран във Англия. След това имаме един бета вид, който беше изолиран за първи път в Южна Африка. Гама разновидността бива изолиран за първи път в Япония, само че в действителност пробите са взети от лица, които идват от Амазонка на територията на Бразилия. А делта разновидността за първи път е изолиран в Индия, като към този момент от него се появява и един нов, по-малко публикуван вид, наименуван „ делта плюс “.
Всички те се разграничават по разновидностите, като при делта особеността е, че те го вършат по-лесен за разпространяване. Той е най-малко 2 пъти по-заразен от първоизточника - първия SARS-COV-2, който беше изолиран в Китай.
- Защо чуваме повече за алфа и за делта? Подминаха ли ни останалите разновидности?
- Това е, тъй като алфа се появи във Англия и физическата непосредственост с територията на Европа беше причина този вид да се популяризира в европейските страни. Още с изолирането му ние знаехме, че съставлява заплаха за нас, защото хората се придвижват интензивно в рамките на континента и нямаше по какъв начин да не стигне и до нас. Пътуващите го придвижват. Обменът на хора със Съединени американски щати също е огромен, което спомогна алфа да се популяризира толкоз доста.
Индийският вид също е проблем, тъй като видяхме какво се случи в тази страна. Тъй като сред Англия и Индия също има натоварен трафик на хора, той дойде и в Европа.
Това е повода, заради която тези два разновидността, бидейки много лесни за разпространяване, в действителност преобладават. Британският доминираше, а в този момент се чака и делта да господства в един миг в Европа.
- Ясно ли е от кое място делта разновидността е влезнал в България?
- Аз най-малко не съм попаднала на информация от кое място е пристигнал. При състояние че е бил в Европа, доста е допустимо връщащи се българи от страни, където се популяризира, или пък чужденци да са го донесли.
На този стадий нещата са спокойни в България, само че не е доста несъмнено докога. Спокойни са, тъй като въпреки всичко имаме известно количество имунизирани. В момента се стои на отворени прозорци, проветрява се. Това постоянно понижава концентрацията на вируса в пространствата. Но не сме доста оптимистични докога тази обстановка ще е по този начин спокойна.
- С какво се характеризира инфекцията с делта разновидността?
- Както споделих, съгласно СЗО той е 2 пъти по-заразен. Това значи, че делта разновидността по-лесно прониква в човешките кафези и надлежно стартира да се развъжда по-лесно, което пък прави инфектирания човек доста по-заразен, защото отделя доста по-голямо количество вирус във външната среда. По този метод той заразява контактните си по-лесно и с по-голямо количество от вируса.
- А като признаци има ли някаква разлика?
- Като признаци инфекцията с Делта разновидността постоянно протича единствено със запушен нос, тъй че и сега хората да имат поради, че запушеният нос може да не значи просто някаква банална простуда, а би могло да се касае за делта разновидността на SARS-COV-2.
Другото, за което СЗО сигнализира, е, че евентуално един инфектиран с делта разновидността може да болести до 8 души.
- Досега изказванията бяха, че един болен заразява двама-трима други …
- Ами да, до момента беше тъкмо по този начин, само че в този момент тук имаме опасенията на СЗО, че доста повече хора ще бъдат заразявани от един.
- Освен по-заразен можем ли да кажем и че е по-опасен?
- На този стадий няма доказателства, съгласно които да протича по-тежко. Това е за делта. Но при упоменатия делта+ имаме още една разновидност, която се среща и при бета и гама. Опасенията на СЗО са, че делта+ може да се окаже в един миг и по-смъртоносен, само че с цел да се потвърди това, следва да се изследва делта+. Хубавото въпреки всичко е, че той не е толкоз публикуван. Все още има малко потвърдени случаи от него. Той е под наблюдението на СЗО и би трябвало доста деликатно да се изследва този нов делта+ вид по какъв начин би работил и по какъв начин ще се държи измежду човешката популация.
- В България към този момент нямаме инфектирани с делта+?
- Лично аз за делта+ у нас не съм чула и не съм попадала на известия от Националния център по заразни и паразитни заболявания за съществуването на подобен.
- Казват, че наличните ваксини са ефикасни и против делта разновидността, само че пък има от ден на ден случаи на инфектирани ваксинирани хора. В последна сметка, можем ли да разчитаме на имунизациите, когато става въпрос за разновидността от Индия?
- Хубавата вест е, че имунизациите са ефикасни. Относно това, че има болни измежду имунизираните, казвали сме, че имунизациите не могат да предпазят 100% всички имунизирани, само че все пак те са ефикасни против тежко протичане и гибел.
Да, малко по-ниска им е успеваемостта против симптоматичния COVID-19, само че не престават да работят.
Другото, което е доста значимо да знаят хората, е, че при двудозовите препарати като „ Пфайзер “, „ АстраЗенека “ и „ Модерна “ имунизациите са ефикасни при сложени две дози и не би трябвало да отсрочват слагането на втората си доза.
- Имате ли информация дали имунизациите ще продължат да работят против делта+ и възможни нови разновидности?
- Предстои да се изследва това, тъй като на този стадий нямаме съответни доказателства. Предстои да се изследва успеваемостта на имунизациите и при делта+, в случай че той също по този начин стартира да се популяризира по-сериозно.
Не може никой да отговори на въпроса за успеваемостта против нови разновидности към този момент. Възможно е вирусът да ни изненада прелестно, като идващите му разновидности да са с разновидности, които към този момент не го вършат толкоз инфектиран, само че това не можем да го кажем занапред.
Ако пък се наложи някакъв нов вид с разновидности, които да вършат имунизациите неефективни, ще се промени информацията и ще се ползват още веднъж ваксини.
- Кога очаквате да усетим пик на инфектираните с делта разновидността у нас?
- На базата на това, че съвсем не се съблюдават защитните ограничения, доста е евентуално това да се случи още към края на лятото.
- Има ли метод да избегнем делта вълната, която всички предвиждат?
- Има подобен вид, в случай че се имунизираме и съблюдаваме ограниченията. Ако хората носят маски, в случай че са прецизни и дисциплинирани, и имунизирани - има. Но не съм оптимистична в тази посока.
- Тоест имунизацията не анулира задължението да носим маски и да се предпазваме по другите способи?
- По принцип, когато в едно общество има доста имунизирани, доста от ограниченията могат да отпаднат. Ако в един колектив всички са имунизирани, можем да сме спокойни и без маска. Обаче, в случай че в България има доста невисок ваксинален обсег, моят съвет е хората да не престават да съблюдават отдалеченост, да си носят маска, да заобикалят скупчванията на хора и затварянето в пространства, изключително без маска.
За самите себе си обаче могат да бъдат доста по-спокойни, че са имунизирани, само че аз също не преставам да нося маска в затворени пространства. Желателно е хората да не престават да са прецизни.
- Трябва ли преболедувалите ковид и тези, сложили си ваксина, да се тормозят от делта разновидността?
- От делта разновидността действително всички се тормозим. За имунизираните към този момент знаем, че те са защитени от делта разновидността в доста огромен %. Другите, които не са построили 100% отбрана, ще боледуват по-леко и ще бъдат защитени от гибел. За преболедувалите имунолозите нямат изрично мнение до какъв брой време след преболедуване те са защитени. Затова и се предлага след преболедуване те също да се имунизират.
- Колко време след преболедуване е добре да се имунизират?
- По принцип, съгласно рекомендациите на Центъра по предварителна защита на заразните заболявания в Атланта, където имат извънредно огромен опит с използването на имунизациите, човек може да изчака 3 месеца с слагането на имунизацията. Може и да не чака този интервал, само че като минат тези 3 месеца, към този момент е желателно да се имунизира. Според нашия експертен съвет по имунизациите може да се изчака 3 месеца след излекуване.
- Ще се постанова ли реимунизиране? Чу се някакво мнение, че иРНК имунизациите ни дават пожизнен имунитет… Какви са наблюденията ви?
- Едно изследване на Washington University School of Medicine в действителност сподели, че в така наречен герминативни центрове, които са в лимфните възли, даже четири месеца след първа сложена доза на РНК ваксина тези центрове не престават да са дейни в създаване на имунна отбрана против SARS-COV-2. Въпросните центрове в действителност дават отговор за дълготрайната отбрана на организма. Не знам дали ще е чак пожизнен, само че въз основата на тези резултати имунолозите са доста обнадеждени, че евентуално може да е десетилетия и повече протекцията от иРНК имунизациите. Това е сериозна вяра за ограничение на COVID-19. Предстои да се реши дали имунитетът спада с времето и е нужна бустерна доза.
- " АстраЗенека " създадоха специфична ваксина против бета разновидността, която да укрепва отбраната. Ще има ли потребност имунизираните у нас да си слагат обновената ваксина?
- Ако производителят включи в късата характерност на продукта такава рекомендация и в случай че се обезпечат тези ваксини, тъй като това ще са разнообразни ваксини, с нова, допълнена информация, не би имало проблем хората да се имунизират още веднъж.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ