Д-р Григор Вълков: Местопроизшествието e храм на съкровищата, трябва да се дири внимателно
Д-р Григор Вълков сега е юрист, само че има дълготраен опит в системата на Министерство на вътрешните работи и е работил по разкриването на доста тежки закононарушения. " Дневник " се обърна към него за мнение за значимостта на опазването на мястото на престъплението и може ли опорочаването му да провали следствие.
Положителната процедура в разкриването на престъпни закононарушения потвърждава, че едно от най-съществените дейности по следствие това е огледът на местопроизшествието. В същото време, с цел да може да бъде извършен качествено първичният оглед, Министерство на вътрешните работи разполага с подзаконови нормативни актове, които регламентират правата и отговорностите на чиновниците, които вземат участие при провеждането на неотложните и първични следствени дейности и оперативно-издирвателни мероприятия.
Към сегашния миг в Министерство на вътрешните работи има одобрени процедури за реагиране при приемане на сигнали при съвсем всички престъпни закононарушения, като се почне от сигнал за осъществен терористичен акт, за похищение, ликвидиране, обезчестяване, кражба, злополука, трусове, бедствия, наводнения и други Тези тактически принадлежности са извънредно нужни, тъй като когато се получи сигналът, без значение от професионалния опит на служителя в Министерство на вътрешните работи той не е в положение при приемане на сигнала да вземе и разпореди всички нужни дейности, които следва да бъдат извършени. Защото постоянно, когато се получава сигнал, има недостиг от информация.
Първо единствено се получава сигналът
- какво и къде е осъществено и вероятно какви са последствията. От самото начало обаче би трябвало да се отговори на 7 въпроса - какво; къде; кога; с какво е станало; има ли жертви; кой подава сигнала; има ли наранени очевидци, както и има ли усложнение за напредване на хора, на трафик и така нататък
Най-същественото деяние по следствие при тежки закононарушения, в това число пътнотранспортно произшествие с жертви, е огледът. Когато се получи подобен сигнал, дежурният офицер към съответната териториална работа е този, който провежда защитата на местопроизшествието. Първото нещо е неотложно да изпрати най-близко намиращите се до местопроизшествието полицейски екипи. Когато те дойдат, първото наложително изискване, без да нарушават местопроизшествието - да не влизат вътре с цигари, да не местят трупове и предмети - е да оказват помощ на потърпевшите и да се провежда превозването им до болница.
Едновременно с това се опъват полицейски ленти и се обезпечава физическа защита, с цел да не се позволяват хора на местопроизшествието. Защото всяко нахлуване, присъединяване на хора,
без значение дали са жители, публицисти, чиновници от Министерство на вътрешните работи или ръководители от ведомството или прокуратурата
водят със себе си негативни последствия - заличават се следи, оставят се непознати следи.
Местопроизшествието съставлява нещо като храм на съкровищата. Ако не знаеш по какъв начин, в случай че деликатно не издирваш в този храм, няма да можеш да стигнеш до съкровищата. А всички следи - материални, биологични, са извънредно значими за откриване на причинителя на закононарушението. Затова, преди да се пристъпи към огледа, който се развива на два стадия - единият е неподвижен, другият е динамичен. Единият се разказва от разстояние, като се разказва кое къде се намира и се записва в огледния протокол. След това се пристъпва към динамичен оглед - на мястото, на труповете със правосъден доктор.
Това е азбучната истина. Тя не се получава единствено от познания. Защото в Академията на Министерство на вътрешните работи се учи криминалистика и доктрина за оперативно-издирвателните мероприятия, само че тук най-важни са практическите умения. Много е значимо образованието. Мисля, че този въпрос се подценява извънредно доста. Всяка една част от полицейските служби като охранителна полиция, която охранява реда и получават сигналите и която първа отива на местопроизшествието, би трябвало да е готова.
С охранителните служители на реда би трябвало да бъдат проигравани игри какво съставлява защита на местопроизшествието. Те би трябвало да бъдат източникът на информация за това какво е станало, какви очевидци е имало на произшествието и могат ли да бъдат разпитани, с цел да се стигне до причинителя. Трябва да бъдат обучавани и проверяващите служители на реда. Тази част от образованието липсва - нито в университетите, нито в Академията на Министерство на вътрешните работи. Макар да има часове по криминалистика, те са извънредно незадоволителни. Трябва образование на служителите на реда, с цел да се убедят и самите те, че
в случай че няма качествени доказателства, които се събират, започвайки с огледа - няма да има обективна присъда.
Винаги, когато става въпрос за какво съответният човек не е наказан заслужено, би трябвало да се има поради, че съдът не е отговорен, тъй като той се произнася по събраните доказателства, а всичко това пада върху проверяващите и прокуратурата.
Имал съм случай, когато на мястото на престъплението са открити и конфискувани фасове, а след това се оказва, че те не са оставени нито от жертвата, нито от причинителя. Естествено са оставени от чиновниците, взели участие в огледа. Това може да опорочи следствието и да попречи да има неоправдателна присъда.
При случай от моята процедура - причинителите слагат самоделно взривно устройство на кола, при маневриране то обаче се откача и пада на пътното платно. При огледа се взема устройството, само че не е издирван и не е изяснено още първоначално дали е имало електродетонатор в тротиловата пресовка. А той е този детайл, който задейства и откакто се получи силата, възпламенява устройството. Тротиловите пресовки бяха над 1 кг, т.е. способни да унищожат всичко в диаметър от 50 м. Разследващите употребяват робот, а специалист от ДАТО изземва устройството, само че не се е произнесъл какво съставлява, какви елементи е открил при огледа. По тази причина през всички пет години отбраната на четиримата обвинени гради защитната теза, че откакто не е имало електродетонатор, това взирвно устройство е негодно и те не са желали да извършат ликвидиране, в опит на което са упрекнати. След като устройството е негодно, съгласно тях не може да им се търси наказателна отговорност. (Едната инстанция ги осъдила, другата оправдала и в този момент делото е във Върховния съд - бел.ред.)
Друг пропуск на проверяващите може да се появи при потреблението на жители
като поемни лица при осъществяване на процесуално-следствени дейности. Случва се обаче проверяващият да направи самичък оглед, набелязва поемно лице и му споделя: " Хайде, подпиши се тук! ". Но когато следствието стигне в съд и страните желаят да се разпитат поемните лица, те споделят: " Ние нищо не сме видели! ". А ролята им е да удостоверят/докажат какви дейности е направил проверяващият, а освен да се подпишат. Заради това идва подозрение, че намирането на следите не е станало по реда на Наказателно-процесуален кодекс.
Положителната процедура в разкриването на престъпни закононарушения потвърждава, че едно от най-съществените дейности по следствие това е огледът на местопроизшествието. В същото време, с цел да може да бъде извършен качествено първичният оглед, Министерство на вътрешните работи разполага с подзаконови нормативни актове, които регламентират правата и отговорностите на чиновниците, които вземат участие при провеждането на неотложните и първични следствени дейности и оперативно-издирвателни мероприятия.
Към сегашния миг в Министерство на вътрешните работи има одобрени процедури за реагиране при приемане на сигнали при съвсем всички престъпни закононарушения, като се почне от сигнал за осъществен терористичен акт, за похищение, ликвидиране, обезчестяване, кражба, злополука, трусове, бедствия, наводнения и други Тези тактически принадлежности са извънредно нужни, тъй като когато се получи сигналът, без значение от професионалния опит на служителя в Министерство на вътрешните работи той не е в положение при приемане на сигнала да вземе и разпореди всички нужни дейности, които следва да бъдат извършени. Защото постоянно, когато се получава сигнал, има недостиг от информация.
Първо единствено се получава сигналът
- какво и къде е осъществено и вероятно какви са последствията. От самото начало обаче би трябвало да се отговори на 7 въпроса - какво; къде; кога; с какво е станало; има ли жертви; кой подава сигнала; има ли наранени очевидци, както и има ли усложнение за напредване на хора, на трафик и така нататък
Най-същественото деяние по следствие при тежки закононарушения, в това число пътнотранспортно произшествие с жертви, е огледът. Когато се получи подобен сигнал, дежурният офицер към съответната териториална работа е този, който провежда защитата на местопроизшествието. Първото нещо е неотложно да изпрати най-близко намиращите се до местопроизшествието полицейски екипи. Когато те дойдат, първото наложително изискване, без да нарушават местопроизшествието - да не влизат вътре с цигари, да не местят трупове и предмети - е да оказват помощ на потърпевшите и да се провежда превозването им до болница.
Едновременно с това се опъват полицейски ленти и се обезпечава физическа защита, с цел да не се позволяват хора на местопроизшествието. Защото всяко нахлуване, присъединяване на хора,
без значение дали са жители, публицисти, чиновници от Министерство на вътрешните работи или ръководители от ведомството или прокуратурата
водят със себе си негативни последствия - заличават се следи, оставят се непознати следи.
Местопроизшествието съставлява нещо като храм на съкровищата. Ако не знаеш по какъв начин, в случай че деликатно не издирваш в този храм, няма да можеш да стигнеш до съкровищата. А всички следи - материални, биологични, са извънредно значими за откриване на причинителя на закононарушението. Затова, преди да се пристъпи към огледа, който се развива на два стадия - единият е неподвижен, другият е динамичен. Единият се разказва от разстояние, като се разказва кое къде се намира и се записва в огледния протокол. След това се пристъпва към динамичен оглед - на мястото, на труповете със правосъден доктор.
Това е азбучната истина. Тя не се получава единствено от познания. Защото в Академията на Министерство на вътрешните работи се учи криминалистика и доктрина за оперативно-издирвателните мероприятия, само че тук най-важни са практическите умения. Много е значимо образованието. Мисля, че този въпрос се подценява извънредно доста. Всяка една част от полицейските служби като охранителна полиция, която охранява реда и получават сигналите и която първа отива на местопроизшествието, би трябвало да е готова.
С охранителните служители на реда би трябвало да бъдат проигравани игри какво съставлява защита на местопроизшествието. Те би трябвало да бъдат източникът на информация за това какво е станало, какви очевидци е имало на произшествието и могат ли да бъдат разпитани, с цел да се стигне до причинителя. Трябва да бъдат обучавани и проверяващите служители на реда. Тази част от образованието липсва - нито в университетите, нито в Академията на Министерство на вътрешните работи. Макар да има часове по криминалистика, те са извънредно незадоволителни. Трябва образование на служителите на реда, с цел да се убедят и самите те, че
в случай че няма качествени доказателства, които се събират, започвайки с огледа - няма да има обективна присъда.
Винаги, когато става въпрос за какво съответният човек не е наказан заслужено, би трябвало да се има поради, че съдът не е отговорен, тъй като той се произнася по събраните доказателства, а всичко това пада върху проверяващите и прокуратурата.
Имал съм случай, когато на мястото на престъплението са открити и конфискувани фасове, а след това се оказва, че те не са оставени нито от жертвата, нито от причинителя. Естествено са оставени от чиновниците, взели участие в огледа. Това може да опорочи следствието и да попречи да има неоправдателна присъда.
При случай от моята процедура - причинителите слагат самоделно взривно устройство на кола, при маневриране то обаче се откача и пада на пътното платно. При огледа се взема устройството, само че не е издирван и не е изяснено още първоначално дали е имало електродетонатор в тротиловата пресовка. А той е този детайл, който задейства и откакто се получи силата, възпламенява устройството. Тротиловите пресовки бяха над 1 кг, т.е. способни да унищожат всичко в диаметър от 50 м. Разследващите употребяват робот, а специалист от ДАТО изземва устройството, само че не се е произнесъл какво съставлява, какви елементи е открил при огледа. По тази причина през всички пет години отбраната на четиримата обвинени гради защитната теза, че откакто не е имало електродетонатор, това взирвно устройство е негодно и те не са желали да извършат ликвидиране, в опит на което са упрекнати. След като устройството е негодно, съгласно тях не може да им се търси наказателна отговорност. (Едната инстанция ги осъдила, другата оправдала и в този момент делото е във Върховния съд - бел.ред.)
Друг пропуск на проверяващите може да се появи при потреблението на жители
като поемни лица при осъществяване на процесуално-следствени дейности. Случва се обаче проверяващият да направи самичък оглед, набелязва поемно лице и му споделя: " Хайде, подпиши се тук! ". Но когато следствието стигне в съд и страните желаят да се разпитат поемните лица, те споделят: " Ние нищо не сме видели! ". А ролята им е да удостоверят/докажат какви дейности е направил проверяващият, а освен да се подпишат. Заради това идва подозрение, че намирането на следите не е станало по реда на Наказателно-процесуален кодекс.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ