Д-р Герасим Темелков: Науката не спира на границите
Д-р Герасим Темелков е гастроентеролог и интернист, началник на гастроентерологична клиника. Завършил е медицина в Медицинския университет в София през 2010 година Специализирал е вътрешни заболявания и гастроентерология в Германия, където е работил в продължение на 10 години. Бил е шеф поделение по гастроентерология в Клиника по гастроентерология, онкология и диабетология – Ахаус, Германия, Многопрофилна болница „ Света Мария “, както и на отделението по гастроентерология в УМБАЛ Лозенец.
Д-р Темелков, неотдавна се завърнахте от Digestive Disease Week 2026 в Чикаго. Какво съставлява тази конференция и за какво е значима за експертите в региона?
DDW е най-голямото международно събитие в гастроентерологията, хепатологията, ендоскопията и хирургията на гастроинтестиналния тракт. За един клиницист и откривател като мен наличието там не е просто привилегия — то е обвързване към пациентите. Само на едно място за четири дни можеш да видиш накъде върви цялата дисциплинираност.
Кои бяха тематиките, които най-силно привлякоха вниманието ви?
Особено усещане ми направиха новите данни в региона на биологичните лечения при възпалителни чревни болести. Микробиомът, несъмнено, беше на всички места — от съществени научни сесии до клинични приложения.
Как сходни конференции въздействат на ежедневната ви процедура в България?
Влиянието е директно и съответно. Това, което през днешния ден е презентация на DDW, след две-три години е клиничен стандарт. Аз се стремя да минимизирам това закъснение — да приспособявам новото познание към действителността на моите пациенти оптимално бързо. Присъствието на такива конгреси ми разрешава и нещо друго: да изградя мрежа от сътрудници от цяла Европа и Америка, с които да разменям опит и да се съветвам при комплицирани случаи. Науката не стопира на границите.
Как се разграничава американският метод към гастроентерологията от европейския, който познавате добре?
Разликите са действителни, само че не толкоз в науката, колкото в използването й. Американската система е извънредно насочена към нововъведения и технологии — ендоскопски процедури, AI-асистирана диагностика, персонализирана медицина. В Европа, и изключително в страни като България, методът е по-консервативен. Ценното е да вземеш най-хубавото от двата свята. Аз се пробвам точно това — да приспособявам международните стандарти към действителността на своите пациенти.
Какво обръщение бихте отправили към по-младите си сътрудници гастроентеролози в България?
Да влагат в себе си — интелектуално и физически. Да четат, да пътуват, да задават въпроси. DDW не е просто конференция, това е екосистема от познание и ентусиазъм. А България има какво да предложи на международната гастроентерология — нужни са ни единствено храброст и дисциплинираност.
Д-р Темелков, неотдавна се завърнахте от Digestive Disease Week 2026 в Чикаго. Какво съставлява тази конференция и за какво е значима за експертите в региона?
DDW е най-голямото международно събитие в гастроентерологията, хепатологията, ендоскопията и хирургията на гастроинтестиналния тракт. За един клиницист и откривател като мен наличието там не е просто привилегия — то е обвързване към пациентите. Само на едно място за четири дни можеш да видиш накъде върви цялата дисциплинираност.
Кои бяха тематиките, които най-силно привлякоха вниманието ви?
Особено усещане ми направиха новите данни в региона на биологичните лечения при възпалителни чревни болести. Микробиомът, несъмнено, беше на всички места — от съществени научни сесии до клинични приложения.
Как сходни конференции въздействат на ежедневната ви процедура в България?
Влиянието е директно и съответно. Това, което през днешния ден е презентация на DDW, след две-три години е клиничен стандарт. Аз се стремя да минимизирам това закъснение — да приспособявам новото познание към действителността на моите пациенти оптимално бързо. Присъствието на такива конгреси ми разрешава и нещо друго: да изградя мрежа от сътрудници от цяла Европа и Америка, с които да разменям опит и да се съветвам при комплицирани случаи. Науката не стопира на границите.
Как се разграничава американският метод към гастроентерологията от европейския, който познавате добре?
Разликите са действителни, само че не толкоз в науката, колкото в използването й. Американската система е извънредно насочена към нововъведения и технологии — ендоскопски процедури, AI-асистирана диагностика, персонализирана медицина. В Европа, и изключително в страни като България, методът е по-консервативен. Ценното е да вземеш най-хубавото от двата свята. Аз се пробвам точно това — да приспособявам международните стандарти към действителността на своите пациенти.
Какво обръщение бихте отправили към по-младите си сътрудници гастроентеролози в България?
Да влагат в себе си — интелектуално и физически. Да четат, да пътуват, да задават въпроси. DDW не е просто конференция, това е екосистема от познание и ентусиазъм. А България има какво да предложи на международната гастроентерология — нужни са ни единствено храброст и дисциплинираност.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ