Д-р Георги Стоилов работи като хирург в МБАЛ – Пазарджик

Д-р Георги Стоилов работи като хирург в МБАЛ – Пазарджик от 2016 година От октомври 2019 година е шеф на Хирургично поделение. Съпругата на доктор Стоилов също е доктор – доктор Ива Стоилова. Двамата са родители на три деца. Големият им наследник към този момент е ветеринарен доктор, а щерка им специализира Дерматология. Най-малкият им наследник, който тази година приключи гимназия, също ще кандидатства Медицина.

Освен да лекува и избавя хора, доктор Стоилов обича да оказва помощ и на животни.

" Най-важното, което желая, е повече извоювани борби за живота на нашите пациенти ", споделя доктор Стоилов.

Как се насочихте към хирургията?

Израснах в ямболското село Първенец. Учех във ветеринарен колеж и бях едвам на 14 години, когато взех решение, че желая да последвам хуманна медицина. Още тогава знаех, че желая да бъда хирург. Това беше единственото ми предпочитание, само че пътят към тази фантазия не беше елементарен. Винаги съм желал да оказвам помощ на хората, само че започнах с интервенции на животни и избавяне на котки и кучета.

Какво си спомняте за студентските си години?

Като студент бях деен участник в студентските кръжоци и демонстратор по анатомия. Работех изключително в анатомичните зали към Катедрата по анатомия, тъй като имах предпочитание да изуча по-добре човешкия организъм. Дори изготвяхме анатомични препарати за образование на другите студенти и извършвахме пластинация на органи – новаторски способ за консервиране на органи и тъкани. Така създадохме нагледни образователни материали с същински органи, а не пластмасови модели.

Участвах и в кръжок по пробна хирургия. В продължение на три години пробно оперирахме животни и извършвахме съществени хирургични интервенции под управлението на лекари, които след това станаха професори и доценти.

След дипломирането ми през 1996 година страната беше обхваната от хиперинфлация и една от най-тежките стопански рецесии. Освен това специализациите за млади лекари бяха прекратени за няколко години. Заплатите тогава бяха към 10 $ месечно. Наложи се вместо да специализирам, да се върна в родното си село и да стартира работа като общопрактикуващ доктор. В продължение на четири години лекувах хора от няколко обитаеми места.

През 2000 година, когато за първи път бяха оповестени платени специализации, аплайвах в УМБАЛ „ Свети Георги “ – Пловдив, в Клиниката по обща хирургия и колопроктология. През май 2005 година получих компетентност, явих се на конкурс и започнах работа в Клиниката по гръдна и коремна хирургия, където работих осем години.

Сигурно Ви е било доста мъчно през този интервал?

Работех на цялостен работен ден, без да ни се зачита трудов стаж и без да се внасят обществени осигуровки. По това време към този момент имах две деца, а брачната половинка ми специализираше по същата разпоредба. Живеехме чартърен и се постановяваше да работя в допълнение и отвън болничното заведение, с цел да устоявам фамилията си. Често се случваше децата да пътуват с мен в колата.

Всяка година се явявах на състезания за работа. Това се случи чак през 2005 година Наложи се даже за една година да прекъсна специализацията си и още веднъж да работя като персонален доктор.

Сега доста студенти по медицина стартират като санитари и болногледачи. Вие работили ли сте в болница, преди да станете доктор?

Да, работих в болничното заведение в Стара Загора, в хирургичната клиника, в продължение на две години. Имаше опция студентите да работят като санитари и болногледачи. Тъй като желаех да стана хирург, трябваше да познавам работата в Хирургичното поделение през цялото време. Чистил съм подове, разнасял съм храна, сменял съм подлоги. Изпълнявал съм безусловно всички отговорности на санитар. Нямаше активност, която да ме отврати или да ме откаже от лекарската специалност. Имах ясна цел – да стана добър хирург. За да я реализира, трябваше да познавам работата в елементи. За мен това е най-правилният метод за професионално развиване – да не прескачаш стадиите, а да ги преминаваш поредно и да усвояваш всяко равнище от специалността. За това са нужни непримиримост и неизменност. Основно давах нощни наряди, с цел да мога да комбинирам работата с образованието си в университета.

Какво в никакъв случай няма да забравите от този интервал?

Най-тежкият миг беше, когато приключих образованието си, вложих доста труд и старания, а в един миг страната ни сподели, че не сме нужни като лекари. Оцениха труда ни на 10 $ месечно и ни споделиха, че нямаме бъдеще. В идващите четири години не се виждаше вероятност за развиване. В подобен миг човек би трябвало да реши какво желае да прави и да вземе сложни решения.

Въпреки ниското възнаграждение не се отказахте от хирургията?

Не, в никакъв случай не съм се отказвал. Успях да трансформира заниманието си в специалност, а това е едно от най-големите достижения в живота. Бях си сложил за цел да доближи равнището на професорите, които ме образоваха, във връзка с сложността на интервенциите, които правих. В огромна степен съумях да реализира тази цел.

Какъв спомен сте запазили за първия си пациент?

Спомням си първия пациент, който ми даде убеденост, че съм избрал верния път. Това беше мой съселянин от село Първенец, който по време на юбилейно празненство беше аспирирал непознато тяло в дихателните пътища и беше получил остра асфиксия. Животът му беше в заплаха.
Тогава бях едвам на 27 години. Повикаха ме в селски двор, където трябваше да извърша животоспасяваща трахеотомия в полеви условия. След интервенцията индивидът стартира да диша и оцеля. Когато дойде екипът на Спешна помощ, се оказа, че не могат да транспортират пациента без моята лекарска помощ. Качих се в колата за спешна помощ и го придружих до болничното заведение. Тогава осъзнах, че ще продължа да се боря за фантазията си да стана хирург и няма какво да ме спре или откаже.

Как започнахте работа в Хирургичното поделение на МБАЛ–Пазарджик?

Дойдох в Пазарджик през 2016 година, откакто изгубих татко си, който беше тежко болен. Реших да напусна Пловдив и краткотрайно да стартира работа на друго място. Така, съвсем на смешка, се озовах в Хирургичното поделение на МБАЛ–Пазарджик. Попаднах в поделение с малко пациенти и относително ниска оперативна интензивност, макар че разполагаше с доста добра инсталация.

Затова ли решихте през 2019 година да се явите на конкурс за шеф на отделението?

Да, това беше главната причина. По това време отделението имаше скромни индикатори за Хирургично поделение. Прецених, че мога да приложа на процедура наученото през годините и да оказа помощ за развиването му. Отделението имаше потенциал, който трябваше да се развие с верни дейности.

Как успяхте за няколко години да превърнете поделение с негативен финансов резултат в най-печелившото в болничното заведение?

Единственият метод е доста работа, професионализъм, човешко отношение и умеенето да мотивираш хората към себе си. Това се демонстрира и от резултатите. От месец януари 2000 година до в този момент отделението е с най-високи финансови резултати в болничното заведение, с непрекъснато повишаващ се финансов резултат. За последните 7 години сме оперирали над 12 хиляди пациенти, а за този интервал са минали над 20 хиляди заболели. Отделението ни е оборудвано като добра университетска хирургична клиника. Имаме диагностична инсталация, уред за ултразвукова диагностика, ендоскопска инсталация на високо равнище. Разполагаме със модерна лапароскопска техника за осъществяване на лапароскопски интервенции, както и с апарати за аргонплазмена коагулация и други И най-важното млади експерти, които са подготвени, покачват равнището си и са останали да работят в Хирургично поделение.

Колко мъчно се ръководи едно от най-натоварените отделения в болничното заведение?

Най-трудно е да запазиш човешко отношение и да отговаряш на отрицателните сигнали на близките с положителен знак, тъй като хората доста постоянно са неоснователно нападателни и афектирани. Трябва да успееш да се съхраниш като човек макар всички негативни страни на специалността.

Има ли дефицит на лекари в Хирургичното поделение?

Щатът за лекари е ангажиран на 100%. Аз съм най-възрастният доктор в отделението. Предавам на по-младите си сътрудници това, което съм научил в специалността. Откакто съм шеф в Хирургично поделение, шестима млади лекари получиха компетентност Хирургия и останаха да работят в нашето поделение, което е отзив, че това поделение е живо. И след себе си оставам едни хирурзи, които са подготвени и са поели по този път. При нас има последователност, има хора които чакат да стартират работа в това поделение, това е най-хубавото нещо- младите лекари да имат предпочитание да останат.

Вас могат да Ви повикат когато и да е на денонощието. Как се устоя на такива високи обороти?

За мен това е най-хубавото в тази специалност. Аз мога да кажа, че такива моменти дори ги чакам. И не ми тежи нито да ме извикат през нощта, нито когато съм в отпуска или на отмора. Аз пристигам, с цел да оказа помощ на човек, дори не го одобрявам като работа, която ще ме умори и отегчи, а да спася живота на човек. Благодарен съм за това, че ориста ми е дала опция да се докосна до хирургията и да съм част от най-важните моменти за хората.

Откакто сте в това поделение има ли случаи, които в никакъв случай няма да забравите?

Случаите са доста. И знаете ли, когато видя наши пациенти в тежко положение, а по-късно излекувани, все едно виждам разнообразни лица. Идват страдащи, оперираме ги и откакто излязат от болничното заведение и ги видя здрави и усмихнати, с различен външен тип, се усещам удовлетворен от това, че сме си свършили работата добре. Особено случаите, които са били тежко предизвикателство. Никога няма да не помни края на месец април 2019 година, когато при нас постъпи 35-годишна жена, която беше потърпевша, откакто дърво пада върху автомобила, в който пътува на пътя Пазарджик-Белово. Тогава бях на работа, дневна промяна и си потеглям за Пловдив и по пътя ми се обаждат, че е докарана млада жена с доста тежка политравма, черепна, гръдна, коремна, коремните органи са отвън коремната празнина, тя е в потрес, лицето й е с доста тежки фрактури и ще я транспортират към Пловдив. След като се върнах в отделението, я заварих в сериозно положение в операционната. Взех решение, че в случай че я транспортираме, има заплаха тя да не оживее до другото лечебно заведение. Тя имаше тежки фрактури на лицеви кости, горна и долна челюст, раздран нос, фрактура на ръката, с разкъсвания на черния дроб и далака, раздран десен бъбрек и доста други травми. Наложи се да правим нужното, с цел да я спасим. Отстранихме далака и десния бъбрек, постановиха се много и разнообразни хирургични интервенции. Най-интересното е, че тази жена преодоля коремната интервенция по най-хубавия метод, след което беше превозена в София в профилирана болница с лицево-челюстна хирургия. Всичко, което направихме за тези 10 дни при нас, беше сложно от целия екип на Спешна помощ, Спешно поделение и другите отделения на болничното заведение, освен на Хирургия. Ние бяхме, по този начин да се каже, острието на машината, която работеше, с цел да бъде избавена. Най-интересното е, че в този момент тази жена, която е майка на две дъщери, към този момент има три внучета, работи и е пълностоен човек. Станахме другари с нея и фамилията й.

Има ли други пациенти, при които след тежки случаи сте станали другари?

Като се замисля мога да кажа, че с доста пациенти сме запазили другарски връзки и някои от тях мога към този момент да нарека другари. Преди няколко години приехме пациент, който е получил солиден инфаркт на червата с други усложнения- заболяване, което в случай че не се оперира приключва със гибел. И макар интервенцията възможностите не са огромни, само че този човек беше опериран от мои сътрудници. Аз участвах на втората интервенция и с този пациент станахме другари. Той е доста колоритна персона, саморасъл художник от град Ветрен. Инициирах построяването на един параклис, в моето родно село- споделя се „ Свети Георги “ и той се включи. И нарисува безплатно всички икони в храма. Така взаимно успяхме да оставим нещо с духовна стойност. Мога да опиша и за проф. Димитър Попов, който след дълго лекуване по разнообразни софийски лечебни заведения, със съществено заболяване на крайниците, го лекувахме при нас и му спасихме единия крайник. Един доста ерудиран човек, с доста висок дух, с който също сме другари, свързани от отделението.

Налага ли Ви се да помагате и при интервенции на пациенти от други отделения?

Случва се, най-често при настъпили затруднения при разнообразни гинекологични интервенции. Основно съм викан по неотложност и се веселя, че съм бил част от екип, който е избавил човешки живот. Налагало се е да вършим и животоспасяващи интервенции на деца, когато няма по какъв начин да стигнат толкоз бързо до детска хирургия.

 В последно време имате ли тежки случаи, за които може да ни разкажете?

Още сме около абитуриентските безредици. Покрай баловете постоянно има случаи на травматизъм и младежко лековерие и несъобразителност. И тази година още веднъж имахме подобен случай с младежи в такава възраст, управлявайки лек автомобил с несъобразена скорост, бяха аварирали. Приехме четирима потърпевши при пътно-транспортното произшествие-две момчета и две девойки, с раздрани вътрешни органи. Двамата младежи бяха с травми и по-леки пострадвания, а девойките-едната с фрактура на ръката, а другата с тежка фрактура на ръката и скъсване на коремни органи, скъсване на черния дроб и солиден кръвоизлив, беше в незабавно животозастрашаващо положение. Беше оперирана и за благополучие избавена от нашия екип. И по-късно съумя даже да иде на абитуриентския си бал.

 На фона на всичко това, което казахте по какъв начин приемате отправените нападки против Вас, в това число на сесия на Общинския съвет?

Този човек, който ни атакува, комфортно не загатна, че е бил пациент на Хирургично поделение, че е писал три похвали в книгата за похвали и недоволства по време на пролежаването си, че дамата, с който живее, е дисциплинарно уволнена от Хирургично поделение. Да не приказваме по какъв начин се позволява да се изнасят данни от работата, които са показани накриво и манипулативно. В прорез с всички морални, етични, медицински и човешки правила беше коментиран случай на пациент и беше вменена виновност на болногледач. Това е повече от неприемливо и аз към момента нямам пояснение по какъв начин този господин беше позволен да се изрича, без никой да го попита кой е и от кое място има тази информация. И каква е повода да е там и да я огласява. Да отговори този човек- какъв брой пъти е наказван, осъждан или упрекван. А що се отнася до упоменатата пациентка, тя е жива, възобновена и ориентирана за профилирано лекуване в друга болница.

Как се работи в такава среда, в такова съмнение, което се насажда по отношение на Вас, като екип?

Продължаваме да работим добре и изнасяме обстоятелства, които няма по какъв начин да бъдат оспорени. Всеки, който има подозрения за нормалността на работа в Хирургично поделение, е добре пристигнал при нас.

Но въпреки всичко не отричате дефицита на медицински сестри?

Недостигът на медицински сестри е проблем за цяла България. Той не е изолиран случай единствено за това поделение. Няма държавна болница или поделение без да има този проблем. Той ще продължи да съществува заради обясними фактори. Искам обаче да кажа, че при нас предлагаме естествени условия за работа с най-високи месечни хонорари. Методиката за систематизиране на спомагателното заплащане е утвърдена от управлението на болничното заведение. За тези години отделението е проверявано неколкократно от Изпълнителна организация „ Медицински контрол “, НЗОК, РЗОК. Имаме инспекции от разследване, прокуратура, при които не са открити никакви нарушавания. Аз работя като доктор от 30 години. Не съм наказван административно, дисциплинарно, не съм осъждан. И аз няма от какво да се пазя. Не се наскърбявам на човешката експанзия и негативизъм, приел съм ги като част от човешкия темперамент. Продължаваме да работим, лекуваме, спасяваме хората, демонстрираме резултати. Това приказва за нашата работа.

Болногледачи правят ли действия и операции отвън техните пълномощия?

Споменах към този момент, че съм работил като болногледач. Тази дума не е обидна. Длъжността болногледач се заема от студенти по медицина или здравни грижи. Те работят под контрола на медицинските сестри и лекарите. Това са децата на Пазарджик, които са посочили високи резултати в учението и са бъдещи лекари. Това е стъпка към тяхното професионално израстване и те се оправят чудесно. Дори двама от работещите лекари в Хирургично поделение преди този момент са работили като болногледачи. Вече са доста положителни лекари. Сега се появи един инцидентен, злоумишлен човек, който се пробва да вмени виновност навръх тези младежи, които имат стойностни човешки качества. И аз имам вяра, че един ден нашите болногледачи ще станат най-хубавите експерти.

Как се справяте със напрежението в работата?

Стресът се взема решение с работа, тъй като за мен е наслаждение да работя. Стресът не идва от работата, а от хора, които ти пречат да работиш. Работейки всичко друго стопира да има значение.

За какво желаете да имате повече време?

Искам да имам повече време за същинска хирургия и да оказвам помощ на децата си.

Баща сте на три деца. Тръгнаха ли те по Вашия път?

Двама са лекари, а най-малкият ми наследник е кандидат-студент по Медицина. Големият ми наследник е ветеринарен доктор. Вече има и ветеринарна клиника и аз даже в свободното си време му оказвам помощ, с цел да оперираме и спасяваме домашни любимци. Дъщеря ми е доктор, сега специализира Дерматология. Най-малкият ми наследник беше зрелостник, сподели отлични резултати на матурите и се надявам да бъде признат и също да учи за доктор.

Какви са Вашите упоритости като началник на толкоз тежко поделение?

През 2024 и 2025 година резултатите на Хирургично поделение покриват условията на Министерството на здравеопазването за трето равнище на подготвеност. Амбицията ни е да получим публично утвърждение за това равнище.

Най-важното, което желая, е повече извоювани борби за живота на нашите пациенти.

Пожелавам си да сме живи и здрави. Всичко друго, което се купува с пари, може да го реализираме.