Д-р Георги М. Димитров, който от един месец е поставен

Д-р Георги М. Димитров, който от един месец е подложен под домакински арест, заобикаля и се укрива в резиденцията на американския политически представител Мейнард Барнс. На 25 май е изключен от Български земеделски народен съюз. Това е оповестено във в. " Земеделско знаме " на 9 юни.

Това провокира паническите дейности на комунистите, отпред с Трайчо Костов, които вършат опит да го отвлекат принудително, само че изправени пред опасността от въоръжен конфликт се отдръпват и къщата е блокирана от руски военни елементи.

Подпомогналата бягството негова някогашна секретарка Мара Рачева е задържана и умира няколко дни по-късно след тежки изтезания.

Инцидентът провокира тримесечна дипломатическа рецесия, по време на която се водят договаряния сред българското държавно управление и американското посланичество в София, както и американското посолство в Москва и руския външен министър Вячеслав Молотов.

След като по време на Потсдамската конференция Съединените щати съумяват да получат някои отстъпки за активността на своите задачи в България, Румъния и Унгария, Съветският съюз се съгласява Г. М. Димитров да бъде освободен, при изискване да напусне страната преди идните избори. Заедно със брачната половинка си и придружаван от Бърнс той отпътува от София с боен аероплан на 5 септември 1945 година.

През лятото на 1946 управляващите организират демонстративен правосъден развой против 18 видни деятели на Български земеделски народен съюз, измежду които намиращите се отвън страната Г. М. Димитров, Ценко Барев и Вакрил Янев и организационния секретар на Земеделския юношески съюз Евтим Арсов.

Те са упрекнати в разнообразни дейности, в това число образуване на терористични групи, а Димитров е избран като „ самоуверен авантюрист “, работил против ползите на народа и противопоставял се на руското въздействие в страната. На 12 юли той получава доживотна присъда, а други 11 души – разнообразни периоди затвор.

Георги М. Димитров е политически деятел. Роден е на 15 април 1903 година в с. Ени чифлик, Одринско (в Турция). Член е на Български земеделски народен съюз от 1922 година Завършва медицина в Загреб през 1929 година и след завръщането си се отдава на дейна политическа активност.

През 1932 година е включен в Управителния съвет на Български земеделски народен съюз " Ал. Стамболийски ", а по-късно и в Постоянното наличие на Български земеделски народен съюз " Обединен " ( " Ал. Стамболийски " и " Врабча 1 " ).

След държавния прелом на 19 май 1934 година е в съпротива на монархическия режим в страната. Възглавява полулегално дясната формация в Български земеделски народен съюз " Ал. Стамболийски ". През януари 1941 година провежда внушителна акция срещу подготвяното присъединение на България към Тристранния пакт.

На 22 февруари 1941 година полицейска група нахлува в жилището на семейство Димитрови на ул. „ Гладстон “ № 65, с цел да арестува политическия опозиционер доктор Г. М. Димитров. Той съумява да избяга и минава в конспиративност. Полицията арестува брачната половинка му Мария, която прекарва една година в пандиза като следствена. Причина за полицейската акция е писмо до Борис III с искане за визита, в което антихитлеристката съпротива декларира своето уверено мнение срещу всевъзможни задължения на България във военния спор и упорства за опазване на неутралитет. Решението за него е взето в края на 1940 година.

На 21 февруари 1941 година някогашният министър-председател Никола Мушанов предава писмото в Народното събрание на царския парламентарен секретар Петър Костов. В отговор опозицията не е позволена до визита. Вместо това царят издава заповед за арест на Доктора като основател на акцията. Междувременно Тристранният пакт е подписан във Виена на 1 март 1941 година от министър-председателя Богдан Филов и министъра на външните работи Иван Попов.

В знак на митинг против Хитлеровата инвазия доктор Г. М. Димитров написва и подписва в качеството си на основен секретар на Български земеделски народен съюз „ Ал. Стамболийски “ политическия документ „ Манифест към българския народ “. Целта му е посредством него да призове народа на опозиция против непознатия окупатор. След публикуването и незаконното му разпространяване от политически сподвижници в страната през март и април 1941 година полицията неотложно стартира арести на млади земеделци.

Следствието прераства в най-мащабното дело против доктор Г. М. Димитров като “таен ” скрит план против страната дружно с още тридесет и пет души, които ще бъдат изправени пред съда. Всъщност Доктора написа манифеста към този момент в емиграция в Белград, а е трябвало да бъде задържан по обвинявания в опит за държавен прелом, проведен от британските служби, като част от проекта за въздържане на немската инвазия на Балканите.

От 1941 до 1944 година е началник на проанглийския емигрантски Български народен комитет със седалище в Кайро и на незаконния радиопредавател " Свободна и самостоятелна България ".

На 23 септември 1944 година доктор Г. М. Димитров се завръща от емиграция в България с трен от Истанбул.

Заради активността му, ориентирана срещу отечественофронтовската власт, през 1945 година е снет от управлението на съюза, а скоро по-късно е изключен от неговите редове. През май същата година напуща страната.

Две години по-късно дружно с други емигранти от други страни от Източна Европа основава така наречен " Земеделски комитет " ( " Зелен фронт " ) със задача да се бори срещу комунистическите режими в техните страни.

Заедно с това възглавява и Българския народен комитет, формиран единствено от български емигранти, който преследва същите цели. Умира на 28 октомври 1972 година във Вашингтон.