Д-р Георги Гайдурков е роден през 1961 г. в гр.

Д-р Георги Гайдурков е роден през 1961 година в гр. София. Завършва медицина към МА-София през 1985 година Специализира нутрициология към Свободен медицински факултет с началник проф. Божидар Попов. През 1995 година приключва магистратура по логика на психиката към СУ „ Св. Климент Охридски ” със компетентност клинична и консултативна логика на психиката. Работи поредно в наложително звено и бъбречно поделение към МБАЛ „ Христо Ботев ” – Враца и 12 години в Център по хемодиализа към МБАЛ „ Св. Анна ” – София. От 2001 година е началник на Консултативен център за безлекарствена терапия и личностна промоция „ Санитас ” – София.

– Д-р Гайдурков, пристигна есента и започнахме още веднъж диалога за това по какъв начин да се предпазим от грипа. С какво да вдигнем имунитета на организма, с цел да се пребори с вирусите?
– Може и да ви прозвучи необичайно, само че ще кажа, че имунитетът по естество е добър. Отслабва поради нещата, които го амортизират. Имунитетът се бори против непознати детайли в нашето тяло. И когато е зает с доста отпадни артикули на обмяната, тъй като те също са непознати субстанции, тогава организмът образува антитела и левкоцити. Имунитетът пада, тъй като нашият организъм е отровен нормално с доста отпадни субстанции на обмяната. И когато дадем късмет на организма малко да се освободи от тези боклуци, тогава имунната система непринудено е в добра форма, тъй като тя непрекъснато се създава от костния мозък и лимфоидните органи – става дума за тези наши бойци левкоцити и антитела, създавани от тях. Българският народ по традиция организира тази профилактика в лицето на постите. И неслучайно има четири огромни поста в годината, по време на които не се употребява животинска храна, която най-вече дава боклуци.

– Кои храни дават най-вече боклуци в организма ни?
– Млечните артикули най-много затлачват имунната система. Натоварват сливици, лимфни възли, коремни органи и така нататък Така че самата традиция подсказва и отговора: в случай че премахнем животинските артикули и останем на огромна част растителна храна – плодове, зеленчуци, семена, в частност ядки, примерно орехи, бадем, лешник, лющен слънчоглед и даже екзотика, с която към този момент разполагаме, да кажем – бразилски орех, кашу и така нататък, в този интервал организмът включва своите защитни механизми и като нечисто море изхвърля на брега боклуци. През бъбреци, вътрешности и кожа той изтегля тези отпадни артикули, в които вторично виреят микроби. Въпросът за микробите е подложен още от Пастьор и се знае, че би трябвало да има хранителна среда, органически субстрат, в който да се развива микробът. И в случай че нямаме тези отпадни субстанции в нас в огромно количество, ние не развиваме колония на патогенни микроби. Обратно, в нас се развиват сапофитни микроби, цялото тяло е пропито от микроби. Да се грижим за микробите в нас, в сравнение с да ги убиваме. Това става, когато, по този начин да се каже, успеем да изхвърляме нашето кошче за отпадък постоянно, да пометем къщичката и тогава тя е здрава и няма потребност да даваме стимулант за имунната система. Може да споделим някои естествени артикули, несъмнено, само че в случай че успеем да я подтикваме по някакъв неестествен метод, би било доста неприятно. Това е както, в случай че вземем някакъв стимулант, той ще се изхаби системата за доста малко време и от това следва срутване на имунитета. Това е като да вземем някакъв допинг за имунна система. Тя е в естествения си статус на добра форма, когато го няма нещото, което я амортизира – това са отпадъците. Така че микробите не са страшилища, в случай че ние имаме здрава вътрешна среда и няма непотребна слуз в нашия организъм, тогава ние не развиваме болестотворни микроби. Добре е да консумираме огромна част сурови плодове и зеленчуци, изцедени сокове, изключително от зеленчуци. Нека да споменем и по този начин модерното в този момент смути. Така че е добре да имаме доста зелени неща в нашата храна.

– Така модерното смути не лишава ли организма от целулоза?
– В прясно изцедения сок няма целулоза. В смутито в действителност са пасирани зеленчуци. Така че там има и целулозната част. Затова има плюсове: първо в нашето динамично ежедневие одобряваме по-бързо тези храни. Ако не е смутито, би трябвало през целия ден да дъвчем. Растителната клетка е затворена с целулоза. Ако небрежно хапнем салатката, тя няма да може да се усвои добре, тъй като не е разрушена тази капсула на растителната клетка, която е твърда и целулозна. Това става с доста положително дъвкане. Със смутито доста бързо набираме тези неща, без да се лишаваме от целулозата. Тази метличка за червата чисти неприятния холестерол.

– Нека да поговорим за млякото, тъй като българинът хапва много сирене и мляко, по какъв начин си го обяснявате?
– Бих оспорил изказванието: българинът в този момент употребява мляко и млечни артикули нетрадиционно. 200 дни в годината българинът не е ял мляко и млечни артикули. Постите изключват млякото. 200 дни в годината българинът не е ял даже кисело мляко, а в днешно време считаме, че е обичайно и нарушаваме дозата. Млякото и млечните артикули са преди всичко в образуването на слуз, в която съвършено виреят микроби. И когато ние консумираме повече мляко и млечни артикули, рискът тъкмо от простудни болести и вируси е доста, доста по-голям. Когато непрестанно боледуваме от такива болести, причина за това може да се търси преди всичко в кравето мляко, което е неестествено за индивида, тъй като в него има този алергизиращ белтък – казеин. И другият фактор са тестените артикули, модифицираните софтуерно от бяло брашно. Така че тези два фактора най-много водят до непотребна слуз, която се отделя през лигавицата и е хранителна среда за микроби. Оттам вторично се образуват катари на горни дихателни пътища и разнообразни други инфекции.

– Кажете по какъв начин да храним децата през есента, тъй че да укрепваме имунитета им?
– Ако детето е напълно малко, най-хубавата храна е майчината кърма. Световната здравна организация предлага до шестия месец детето да се храни единствено с кърма. Добре е храненето с кърма да продължи най-малко до една година. Народната сентенция споделя, че Крали Марко бозал три години, само че това не е единствено легенда. Имам пациенти и дами, които кърмят дори до четвъртата година. От майчината кърма се получават скъпи субстанции и антитела срещу тези инфекции. След втората година храненето на детето кардинално не се разграничава от това на възрастните. Даже би било добре да е по този начин, тъй като в случай че то яде някаква доста друга храна, психичното обръщение е доста отрицателно: ти не си част от фамилията. Храната би трябвало да е обединително звено на трапезата. Трапезата е нещо като причестяване, което сплотява хората, седнали към нея. Колкото и да е необичайно, кравето мляко за децата е едно от най-вредните храни. Грешка е детето да пие доста краве мляко, чревната лигавица приема цяла белтъчна молекула, стартират алергии, катари на горни дихателни пътища и не на последно място автоимунни болести като детския диабет, който е на процедура нелечим. Млякото би трябвало да е в някакви рационални граници, наложени от традицията, където децата също са взели участие в поста. Има опция – от ядките стават съвършени и чудесни домашни млека – да вземем за пример бадем и кашу, смляно на паста – става прясно мляко. Ядките, изключително кашуто, могат да бъдат заквасени и се получава кисело мляко от кашу и от други ядки, т.е удобната млечно-кисела ферментация може да я получим и от други източници. И в случай че може да ограничим тестените храни, които по детските градини обичат да ги дават. Ако се понижат тъкмо тези два фактора – млечни артикули и тестени произведения, децата няма да боледуват.

– Много се приказва против житото и житните култури. Преди време имаше пък клатушкане по тях?
– Зърнените култури са обичайната храна на човечеството. Няма човешка цивилизация, която да не употребява зърнени храни, само че въпросът е какви тъкмо. В житото има редица фактори, които могат да бъдат рискови – глутенът е, несъмнено, един от тях. Въпросът е какво е житото, тъй като актуалните типове и сортове са селектирани и не напълно дават отговор на човешката анатомия и физиология. Отново преоткрихме в последните години лимеца, като античен тип жито. Ако сменяем тези модерни сортове, които са селектирани, с античното жито, което го има към този момент на доста места, от него могат да се подготвят доста обичайни храни. Защото един от рисковете е актуалният самун, защото той е доста изменен и надалеч от оригинала. Най-добре е да консумираме самун от лимец и той да е домашно подготвен.

– Какво ще кажете за българските супер храни?
– Една от българските супер храни е тревистият бъз. Той зрее сега, през октомври. Трябва плодчетата да са доста добре узрели. Той е натурален имуномодулатор, който поддържа имунна система, без да я изхабява. Дозата е 10-15 доста добре узрели зрънца дневно за възрастни. Може да бъде изработен като сироп, да бъде замразен за по-дълъг интервал или пък изсушен. А за децата дозата е 3-5 зрънца. Другото е ехинацеята. Едно красиво растение, което го има и по нашите градини. Може да се дава като капки или като чай. Котешкият нокът също е добър. Да кажем, който обича гъбите – да вземем за пример култивираната кладница конкурира по стойност скъпите китайски и японски гъби, които подтикват имунната система.

Автор: Майя Любомирска, в. „ Монитор ”