Млади лекари от столична болница успешно положиха европейския изпит по кардиология
Д-р Георги Добрев, инвазивен кардиолог, и доктор Дамян Бойчев, специализант по кардиология в УМБАЛ " Софиямед “, сполучливо устояха Европейския изпит по кардиология (European Exam in Core Cardiology – EECC). С това достижение двамата стават част от кръга от дребното експерти у нас, сполучливо минали през един от най-трудните професионални тествания за кардиолози в Европа.
От изявление в уеб страницата на Zdrave.net разбираме за мотивацията им да поемат по пътя, който води към това високо самопризнание, за нелекия развой на подготовка и за удовлетворението, получено след доста усилия и усърдна работа.
Д-р Добрев, доктор Бойчев, след сполучливо положения изпит за европейска тапия по кардиология желая да ви попитам по какъв начин се решихте на тази стъпка – да се явите пред едно авторитетно жури, чиято тежка дума е синоним на най-високи научни и етични критерии за цяла Европа и даже за целия свят?
Д-р Добрев: Реших да се явя на този изпит, тъй като това ми дава опция да ревизира себе си, да си сверя часовника с това, което се случва сега в света на кардиологията. Да получа действителна и справедлива оценка на настоящите си познания.
Д-р Бойчев: Отдавна премислям явяване на европейския изпит по кардиология, защото кардиологията се развива толкоз бързо, че с цел да бъдеш в крайник с новостите би трябвало да търсиш нови изследвания и рекомендации безусловно всеки ден. Беше ми забавно и се насочих към този изпит, тъй като той дава действителната оценка на професионалното равнище на един кардиолог по отношение на европейските рекомендации за работа и ми беше забавно и е предизвикателство. Всъщност, при мен има нещо като абсурд – в този момент получавам европейска тапия, а ми следва да защитя компетентност в България.
Правилата за провеждането на този изпит сякаш не се познават добре. Разкажете по какъв начин се случва това?
Д-р Добрев: Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) e главният уредник на локално равнище. Кандидатите подаваме документите си и сдружението ги преглежда, след което утвърдените кандидатури се изпращат в Европейското кардиологично сдружение (ESC), което провежда изпита.
Кандидатите, които са позволени получават достъп да онлайн лекционни курсове, които са извънредно изчерпателни и информативни. На процедура обгръщат всички тематики в света на кардиологията.
Д-р Бойчев: По отношение на тематиката – естествено, тя не сe разграничава от това, което ние получаваме като познания тук и болесттите, с които се сблъскваме по време на работата си в България. Лично аз мисля, че е основно един доктор да работи всеки ден, на база на европейските рекомендации и актуалните способи на лекуване, с цел да има подготовката за изпита. Според мен единствено и само подготовка съответно за явяването на изпита, няма по какъв начин да бъде задоволителна, с цел да бъде изискан, в случай че човек не се стреми към този метод на работа в всекидневието си.
В този ред на мисли дано попитам наученото от кои преподаватели ви оказа помощ най-вече за сполучливото показване?
Д-р Добрев: За себе си мога да кажа, че още с първото си попадане в болнична среда, като болногледач, постоянно съм бил част от страхотни колективи, в които съм научил извънредно доста. Когато споделям колектив, имам поради всичките му звена – лекари, сестри, санитари, болногледачи, рехабилитатори. В построяването на един експерт вземат участие непосредствено и косвено всички обкръжаващи го " съотборници “ от екипа му, без значение от тяхното йерархично показване в колектива. Напредването в медицината не е обвързвано единствено със изсъхнало струпване на познания, само че и асимилиране на целия развой на лекуване на пациента. И това в никакъв случай не би трябвало да се не помни, тъй като медицината е извънредно отборна игра.
Естествено, няма по какъв начин да не загатна моите ментори, хората, които през годините са имали директна " интервенция “ и са давали посока в развиването ми като експерт: Проф. Ивета Ташева, която управлява Клиниката по кардиология и инвазивна кардиология в УМБАЛ " Софиямед “, ръководителите ми по време на годините ми като специализат - проф. Иво Петров, проф. Найденка Златарева, проф. Яна Симова, доцент Красимира Христова. Не мога да не загатна и един от първите ми вдъхновители в областта на кардиологията – проф. Мария Токмакова. Като това е единствено " върхът на асйберга “ – поименният лист би бил прекомерно дълъг, в случай че би трябвало да изброя всички, на които би трябвало да изкажа благодарността си.
Д-р Бойчев: Като цяло с доктор Добрев следваме веднъж и сме работили и минали дружно през едни и същи лечебни заведения. Бих загатнал всички, които изброи доктор Добрев, като за мен и самият той е почитан наставник и преподавател. Смятам, че когато човек има предпочитание да се развива, може да научи по нещо от безусловно всеки сътрудник. Едни от най-ценните ми уроци в работата са били не по отношение на кардиологията, а работата и най-много отношението и връзката с пациентите. Това съгласно мен е един детайл от лекарската специалност, по който в България несъмнено изоставаме.
И няколко думи за самия изпит?
Д-р Добрев: Технически, той се организира онлайн, при оптимални условия за сигурност, като на процедура е елеминирана опцията за преписване или подсещане. Компютърът, през който участникът се включва в изпита, се следи отдалечено от самото начало на изпита от самостоятелен онлайн проктор или квестор.
Д-р Бойчев: Тази организация е направена по този начин, с цел да бъде резултатът допустимо най-обективен. Въпросите са създадени от кардиолози – субспециалисти на високо равнище в Европа в съответната област, и обгръщат всички дялове от специалността. Групирани са в пет области, като са посочени пет разновидността на отговор, а единствено единият от тях е правилен.
Д-р Добрев: При някои въпроси се случва да има два отговора, които са доста близки и нито един от тях не е неверен, само че въпреки всичко в последна сметка чисто теоретично, и следвайки прецизно управителните правила по тематиката, правилният е единствено един.
Резултатите от изпита стават ясни до един месец след провеждането му, като малко по-късно дипломата се получава по електронен път, а до края на годината се чака да има и публично връчване на дипломите от Дружеството на кардиолозите в България.
Подготовката, която ви е лишила доста време и старания, сигурно е била и мотив да си изградите действителна визия за темповете на развиване на кардиологията като компетентност през днешния ден и в бъдеще, за връзките й с другите специалности, за процесите и трендовете в диагностиката и лечението на сърдечносъдовите болести. Какви са основните заключения, които направихте за себе си?
Д-р Добрев: Затвърди се убеждението ми, че в кардиологията се обособяват от ден на ден субспециалности, това е посоката, в която тя се развива. Като цяло, изключително с оглед развиването на технологиите във всички аспекти на актуалния живот, в кардиологията изпъква развиването на така наречен неинвазивна диагностика и първичната предварителна защита – т.е. напъните се насочват към все по-ранното диагностициране и започване на лекуване на сърдечно-съдовите забоялвания.
Един от " клоновете “, който търпи изключително бурно развиване е така наречен образна диагностика в кардиолигията или “cardiac imaging ". Все повече сътрудници стартират да специализират тясно освен в областта на ехокардиографията, както беше до наскоро, а и в оценката на сърдечно-съдовата система и по-тясно на сърцето, посредствмо нуклеарно магнитен резонанс (ЯМР), компютърен томограф (КТ) и други образно-диагнстични методики. Тази още по детайлна оценка на сърцето спомага извънредно доста за слагането на вярната диагноза и надлежно започването и провеждането на съответно лекуване.
Друг ослепителен образец за развиване в областта на кардиологията е обособяването на така наречен кардиоонкология или субспециалнсот, в която кардиолози се занимават тясно с пациенти с онкологични болести. Това е извънредно комплицирана материя, защото изисква знания освен в областта на кардиологията, а и запознаване с другите онкологични болести и техните протоколи на лекуване и надлежно методът, по който те се отразяват на сърцето и сърдечно съдовата система. Точно затова се веселя, че от тази година мощно стимулирани сътрудници сътвориха работна група по кардиоонкология и в България.
Днес размерът познания нараства толкоз бързо и толкоз интензивно, че не може всеки да бъде експерт по всичко. Този развой има и етично измерение – когато пред мен застане, да вземем за пример, пациент с онкологично заболяване, аз смятам за по-правилно и правилно да го изпратя при сътрудник, който има повече познания в тази област, в сравнение с да се пробвам да се наемам с материя, с която не съм осведомен тясно.
Също по този начин, в духа на по-доброто лекуване, както и на оптималната първичната и вторична профилактика на сърдечно съдовите болести, ние не можем да предложим най-хубавото сложно лечечние на пациентите си без колаборация с сътрудници от други специалности. Особено тясна би трябвало да е комуниакцията ни с ендокринолози и нефролози – основните настоящи лица в конторла и лекуването на главните рискови фактори за развиването на сърдечно-съдови болести.
Д-р Бойчев: Да, подготовката за този изпит ми даде взор най-много върху това какъв брой бързо идват новите познания и какъв брой значимо е да се работи непрестанно, с цел да не изоставаме като експерти. Също по този начин за жалост част от методите на диагностика и лекуване не са налични в България и ние можем единствено теоретично да се срещнем с тях, само че нямаме действителна процедура. Надявам се с времето този разлика изцяло да изчезне.
Как одобриха околните ви този триумф?
Д-р Добрев: Естествено, радват се доста. Само околните на един доктор виждат и усещат същинската цена на напъните ни. Даваме доста от себе си, лишаваме фамилията си от времето, което би трябвало да е за тях и това време отива за четене и подготовка. Това е в действителност сериозен изпит и постигането на триумф е мотив за горделивост, по тази причина ще употребявам да поздравя всички сътрудници от други лечебни заведения, които също съумяха да се оправят сполучливо с него тази година.
Д-р Бойчев: Всички се зарадваха много и споделиха, че в този момент чакат да намеря идната си цел.
В каква тенденция желаете да се развивате като експерти кардиолози отсега нататък?
Д-р Добрев:
Основно в сферата интервенционалната кардиология, като работата ми в в тази област докара до доста ясно осъзнаване на значимостта на така наречен превантивната кардиология, която се занимава с ранната оценката на рисковите фактори за сърдечносъдовите болести. Тъжно е да се вършат комплицирани интервенционални процедури, изключително на младежи, които е можело да бъдат доста забавени във времето и даже предотвратени, с вярно и навременно стартирано амбулаторни лекуване.
Всъщност кардиологията е една от специалности, в които могат да се реализиран доста положителни резултати при ранна диагностика, при добра координираност с сътрудници от другите специалности, както към този момент загатнах. Подходите за медикаментозно и инструментално лекуване стават от ден на ден и по-разнообразни и това ни носи задоволство като експерти.
Д-р Бойчев: Интересите ми са ориентирани към инвазивната кардиология и към болести като сърдечната непълнота, която е една доста огромна тематика. Също по този начин имам характерни ползи към дълголетието и факторите за неговото реализиране. В международен мащаб това е една доста нашумяла област и на всички места по света се появяват от ден на ден от така наречен клиника за дългоденствие, каквато скоро се чака да има и в София. Кардиологията заема немалка част от тази сфера.
А на всички сътрудници, които би трябвало да вземат решение дали да се явят на изпит за европейска тапия ще препоръчам да не се двоумят и да тръгнат към тази цел. Наши сътрудници от Клиниката по кардиология и инвазивна кардиология в " Софиямед “ споделиха, че са стимулирани да се оправят с това предизвикателство през идната година. Пътят настина не е елементарен, само че не е неосъществим.
От изявление в уеб страницата на Zdrave.net разбираме за мотивацията им да поемат по пътя, който води към това високо самопризнание, за нелекия развой на подготовка и за удовлетворението, получено след доста усилия и усърдна работа.
Д-р Добрев, доктор Бойчев, след сполучливо положения изпит за европейска тапия по кардиология желая да ви попитам по какъв начин се решихте на тази стъпка – да се явите пред едно авторитетно жури, чиято тежка дума е синоним на най-високи научни и етични критерии за цяла Европа и даже за целия свят?
Д-р Добрев: Реших да се явя на този изпит, тъй като това ми дава опция да ревизира себе си, да си сверя часовника с това, което се случва сега в света на кардиологията. Да получа действителна и справедлива оценка на настоящите си познания.
Д-р Бойчев: Отдавна премислям явяване на европейския изпит по кардиология, защото кардиологията се развива толкоз бързо, че с цел да бъдеш в крайник с новостите би трябвало да търсиш нови изследвания и рекомендации безусловно всеки ден. Беше ми забавно и се насочих към този изпит, тъй като той дава действителната оценка на професионалното равнище на един кардиолог по отношение на европейските рекомендации за работа и ми беше забавно и е предизвикателство. Всъщност, при мен има нещо като абсурд – в този момент получавам европейска тапия, а ми следва да защитя компетентност в България.
Правилата за провеждането на този изпит сякаш не се познават добре. Разкажете по какъв начин се случва това?
Д-р Добрев: Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) e главният уредник на локално равнище. Кандидатите подаваме документите си и сдружението ги преглежда, след което утвърдените кандидатури се изпращат в Европейското кардиологично сдружение (ESC), което провежда изпита.
Кандидатите, които са позволени получават достъп да онлайн лекционни курсове, които са извънредно изчерпателни и информативни. На процедура обгръщат всички тематики в света на кардиологията.
Д-р Бойчев: По отношение на тематиката – естествено, тя не сe разграничава от това, което ние получаваме като познания тук и болесттите, с които се сблъскваме по време на работата си в България. Лично аз мисля, че е основно един доктор да работи всеки ден, на база на европейските рекомендации и актуалните способи на лекуване, с цел да има подготовката за изпита. Според мен единствено и само подготовка съответно за явяването на изпита, няма по какъв начин да бъде задоволителна, с цел да бъде изискан, в случай че човек не се стреми към този метод на работа в всекидневието си.
В този ред на мисли дано попитам наученото от кои преподаватели ви оказа помощ най-вече за сполучливото показване?
Д-р Добрев: За себе си мога да кажа, че още с първото си попадане в болнична среда, като болногледач, постоянно съм бил част от страхотни колективи, в които съм научил извънредно доста. Когато споделям колектив, имам поради всичките му звена – лекари, сестри, санитари, болногледачи, рехабилитатори. В построяването на един експерт вземат участие непосредствено и косвено всички обкръжаващи го " съотборници “ от екипа му, без значение от тяхното йерархично показване в колектива. Напредването в медицината не е обвързвано единствено със изсъхнало струпване на познания, само че и асимилиране на целия развой на лекуване на пациента. И това в никакъв случай не би трябвало да се не помни, тъй като медицината е извънредно отборна игра.
Естествено, няма по какъв начин да не загатна моите ментори, хората, които през годините са имали директна " интервенция “ и са давали посока в развиването ми като експерт: Проф. Ивета Ташева, която управлява Клиниката по кардиология и инвазивна кардиология в УМБАЛ " Софиямед “, ръководителите ми по време на годините ми като специализат - проф. Иво Петров, проф. Найденка Златарева, проф. Яна Симова, доцент Красимира Христова. Не мога да не загатна и един от първите ми вдъхновители в областта на кардиологията – проф. Мария Токмакова. Като това е единствено " върхът на асйберга “ – поименният лист би бил прекомерно дълъг, в случай че би трябвало да изброя всички, на които би трябвало да изкажа благодарността си.
Д-р Бойчев: Като цяло с доктор Добрев следваме веднъж и сме работили и минали дружно през едни и същи лечебни заведения. Бих загатнал всички, които изброи доктор Добрев, като за мен и самият той е почитан наставник и преподавател. Смятам, че когато човек има предпочитание да се развива, може да научи по нещо от безусловно всеки сътрудник. Едни от най-ценните ми уроци в работата са били не по отношение на кардиологията, а работата и най-много отношението и връзката с пациентите. Това съгласно мен е един детайл от лекарската специалност, по който в България несъмнено изоставаме.
И няколко думи за самия изпит?
Д-р Добрев: Технически, той се организира онлайн, при оптимални условия за сигурност, като на процедура е елеминирана опцията за преписване или подсещане. Компютърът, през който участникът се включва в изпита, се следи отдалечено от самото начало на изпита от самостоятелен онлайн проктор или квестор.
Д-р Бойчев: Тази организация е направена по този начин, с цел да бъде резултатът допустимо най-обективен. Въпросите са създадени от кардиолози – субспециалисти на високо равнище в Европа в съответната област, и обгръщат всички дялове от специалността. Групирани са в пет области, като са посочени пет разновидността на отговор, а единствено единият от тях е правилен.
Д-р Добрев: При някои въпроси се случва да има два отговора, които са доста близки и нито един от тях не е неверен, само че въпреки всичко в последна сметка чисто теоретично, и следвайки прецизно управителните правила по тематиката, правилният е единствено един.
Резултатите от изпита стават ясни до един месец след провеждането му, като малко по-късно дипломата се получава по електронен път, а до края на годината се чака да има и публично връчване на дипломите от Дружеството на кардиолозите в България.
Подготовката, която ви е лишила доста време и старания, сигурно е била и мотив да си изградите действителна визия за темповете на развиване на кардиологията като компетентност през днешния ден и в бъдеще, за връзките й с другите специалности, за процесите и трендовете в диагностиката и лечението на сърдечносъдовите болести. Какви са основните заключения, които направихте за себе си?
Д-р Добрев: Затвърди се убеждението ми, че в кардиологията се обособяват от ден на ден субспециалности, това е посоката, в която тя се развива. Като цяло, изключително с оглед развиването на технологиите във всички аспекти на актуалния живот, в кардиологията изпъква развиването на така наречен неинвазивна диагностика и първичната предварителна защита – т.е. напъните се насочват към все по-ранното диагностициране и започване на лекуване на сърдечно-съдовите забоялвания.
Един от " клоновете “, който търпи изключително бурно развиване е така наречен образна диагностика в кардиолигията или “cardiac imaging ". Все повече сътрудници стартират да специализират тясно освен в областта на ехокардиографията, както беше до наскоро, а и в оценката на сърдечно-съдовата система и по-тясно на сърцето, посредствмо нуклеарно магнитен резонанс (ЯМР), компютърен томограф (КТ) и други образно-диагнстични методики. Тази още по детайлна оценка на сърцето спомага извънредно доста за слагането на вярната диагноза и надлежно започването и провеждането на съответно лекуване.
Друг ослепителен образец за развиване в областта на кардиологията е обособяването на така наречен кардиоонкология или субспециалнсот, в която кардиолози се занимават тясно с пациенти с онкологични болести. Това е извънредно комплицирана материя, защото изисква знания освен в областта на кардиологията, а и запознаване с другите онкологични болести и техните протоколи на лекуване и надлежно методът, по който те се отразяват на сърцето и сърдечно съдовата система. Точно затова се веселя, че от тази година мощно стимулирани сътрудници сътвориха работна група по кардиоонкология и в България.
Днес размерът познания нараства толкоз бързо и толкоз интензивно, че не може всеки да бъде експерт по всичко. Този развой има и етично измерение – когато пред мен застане, да вземем за пример, пациент с онкологично заболяване, аз смятам за по-правилно и правилно да го изпратя при сътрудник, който има повече познания в тази област, в сравнение с да се пробвам да се наемам с материя, с която не съм осведомен тясно.
Също по този начин, в духа на по-доброто лекуване, както и на оптималната първичната и вторична профилактика на сърдечно съдовите болести, ние не можем да предложим най-хубавото сложно лечечние на пациентите си без колаборация с сътрудници от други специалности. Особено тясна би трябвало да е комуниакцията ни с ендокринолози и нефролози – основните настоящи лица в конторла и лекуването на главните рискови фактори за развиването на сърдечно-съдови болести.
Д-р Бойчев: Да, подготовката за този изпит ми даде взор най-много върху това какъв брой бързо идват новите познания и какъв брой значимо е да се работи непрестанно, с цел да не изоставаме като експерти. Също по този начин за жалост част от методите на диагностика и лекуване не са налични в България и ние можем единствено теоретично да се срещнем с тях, само че нямаме действителна процедура. Надявам се с времето този разлика изцяло да изчезне.
Как одобриха околните ви този триумф?
Д-р Добрев: Естествено, радват се доста. Само околните на един доктор виждат и усещат същинската цена на напъните ни. Даваме доста от себе си, лишаваме фамилията си от времето, което би трябвало да е за тях и това време отива за четене и подготовка. Това е в действителност сериозен изпит и постигането на триумф е мотив за горделивост, по тази причина ще употребявам да поздравя всички сътрудници от други лечебни заведения, които също съумяха да се оправят сполучливо с него тази година.
Д-р Бойчев: Всички се зарадваха много и споделиха, че в този момент чакат да намеря идната си цел.
В каква тенденция желаете да се развивате като експерти кардиолози отсега нататък?
Д-р Добрев:
Основно в сферата интервенционалната кардиология, като работата ми в в тази област докара до доста ясно осъзнаване на значимостта на така наречен превантивната кардиология, която се занимава с ранната оценката на рисковите фактори за сърдечносъдовите болести. Тъжно е да се вършат комплицирани интервенционални процедури, изключително на младежи, които е можело да бъдат доста забавени във времето и даже предотвратени, с вярно и навременно стартирано амбулаторни лекуване.
Всъщност кардиологията е една от специалности, в които могат да се реализиран доста положителни резултати при ранна диагностика, при добра координираност с сътрудници от другите специалности, както към този момент загатнах. Подходите за медикаментозно и инструментално лекуване стават от ден на ден и по-разнообразни и това ни носи задоволство като експерти.
Д-р Бойчев: Интересите ми са ориентирани към инвазивната кардиология и към болести като сърдечната непълнота, която е една доста огромна тематика. Също по този начин имам характерни ползи към дълголетието и факторите за неговото реализиране. В международен мащаб това е една доста нашумяла област и на всички места по света се появяват от ден на ден от така наречен клиника за дългоденствие, каквато скоро се чака да има и в София. Кардиологията заема немалка част от тази сфера.
А на всички сътрудници, които би трябвало да вземат решение дали да се явят на изпит за европейска тапия ще препоръчам да не се двоумят и да тръгнат към тази цел. Наши сътрудници от Клиниката по кардиология и инвазивна кардиология в " Софиямед “ споделиха, че са стимулирани да се оправят с това предизвикателство през идната година. Пътят настина не е елементарен, само че не е неосъществим.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ