Георги Боздуганов: България заслужава паметник за спасяванет...
Д-р Георги Боздуганов е откривател на митовете в българската история. Бил е консултант по проблемите на националната сигурност в държавното управление на Филип Димитров и водач на Движение „ Екогласност”. Документалното му следствие “България - военният трофей на Сталин “ оглави класацията за нехудожествена литература на книжарници „ Хеликон “. Огромен интерес провокира новата книга на създателя - " Почти невероятно ". В нея с неповторими документи, открити в архиви в България, Лондон, Женева, Йерусалим, е показан подвигът на българската страна, която през Втората международна война избавя освен евреите в рамките на Царството, само че обезпечава и път на избавлението от нацистки гнет на хиляди други евреи.
Двама известни пловдивчани - някогашният народен представител Владимир Дончев и Гьока Хаджипетров, някогашен регионален шеф, са спомоществователи на скъпото издание, което ще бъде показано на 30 юни от 18.30 часа в Новотел Пловдив.
- Г-н Боздуганов, за какво остава неусетен и подценен героизмът, с който в тежките години на война, в условия на доминация на Третия Райх, вършим невъзможното - резервираме от изтребване в концентрационни лагери над 50 000 евреи? Защо толкоз малко се знае за помощта, оказана от българските управляващи на над 12 000 евреи да намерят избавление в Палестина?
- След края на Втората международна война излиза наяве, че е осъществен най-големият геноцид в човешката история - жертви на хитлеристкия режим са 6 милиона евреи. След тези разкрития е напълно естествено фокусът на обществото да бъде ориентиран към това чудовищно закононарушение, към лагерите на гибелта.
Впоследствие този фокус бе преместен и стартира да се обръща повече внимание на хората с власт, които са предотвратили избиването на десетки хиляди евреи и са помогнали на голям брой други да емигрират в Палестина и страни отвън контрола на нацистите. В България това е станало по волята на цар Борис III и няколко държавни управления, което се оказа извънредно неловко на новия комунистически режим - съчинител на оксиморона “монархофашизъм” и оповестил народа и компартията за спасители.
Макар че народът в никоя страна не е избавил нито един евреин - ориста им е решавана от ръководещите, а българската Компартия тогава е била в конспиративност. Но Тодор Живков се самообяви за избавител и лидер на “майската акция на БКП”, довела до “отмяна на депортацията”.
Обстоятелствата, че нито майската манифестация в поддръжка на евреите е проведена от Българска комунистическа партия, нито по това време Живков е бил в София, са без значение, когато всички медии са под партиен надзор. Такива измислици за самовъзвеличаване и прикриване на истината обаче бяха едно от основанията за “правомерното” изтребване или пращането в пандизите на политическия хайлайф на българското царство.
- В книгата ви на 260 страници са показани скъпи документи, изровени от наши и непознати архиви. Имал сте достъп до складове, където са прониквали малко на брой. Кои са най-ценните Ви документални открития?
- Всички документи за събитията от Втората международна война в архивните фондове на западноевропейските страни, Съединени американски щати и Израел са със свободен достъп.
Чрез тези документи излиза наяве, че процесът на еврейската емиграция не е въпрос на география, а на поредна държавна политика, обвързван е със комплицирана дипломация, нацистко опълчване и незадоволителна ангажираност на западните съдружници.
- Смятате ли, че книгата „ Почти невъзможно” ще постави завършек на дългогодишното неглижиране и отказване на заслугите на цар Борис Трети и на българските държавни институции за спасяването и емиграцията на хиляди евреи?
- Тази книга е за оказаната помощ от българските управляващи за емиграцията на хиляди български и задгранични евреи и въпреки че няма за цел да покаже всички дейности на ръководещите за опазване на евреите на българска територия, преглежда и този въпрос като наложително изискване за тяхното следващо преселване в Палестина. Защото от лагерите на Адолф Айхман противоположен път няма.
Край на спекулациите може да постави единствено публикуването на истината, такава каквато е, и както е документирана.
На 16 февруари 1943 година министър председателят Богдан Филов афишира на немския дипломат Хайнц-Адолф Бекерле държавната позиция по отношение на евреите с българско гражданство. Дословно - “Евреите от София и остаряла България ще бъдат мобилизирани на първо място в трудова активност за българския интерес”.
Посланикът стремително изпраща отчет в Берлин. Този документ десетилетия е усърдно укриван от комунистическата власт, тъй като прекатурва историята. Той демонстрира, че царят и държавното управление, макар немската намеса, са решени да запазят българските евреи в рамките на страната, най-малко един месец преди протестната акция на 43-ма депутати, водени от подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, застъпничеството на Църквата и мнозина културни дейци.
Още по-ясно казано - държавното решение не е взето под напън,
а е съответен израз на българската политика на най-високо политическо и управническо равнище по еврейския въпрос.
Още на 8 февруари с отчет немският експерт по депортациите Теодор Данекер уведомява основния главорез на евреите Айхман за своя среща с вътрешния министър Петър Габровски, който декларира, че понастоящем за изселване на евреи от старите лимити на страната не може да става и дума. Министърът считал да ги употребява за общественополезна работа.
Протестите на авторитетни среди в отбрана на нашите сънародници са извънредно значими - дават мощ на ръководещите да отстояват възприетата линия във време, когато нацистите поставят големи старания да осъществят проектите си за тотално изселване. Петицията на Пешев, подписана единствено от депутати от ръководещо болшинство, заслужава удивление, само че по своята същина е подкрепящ, а не решителен фактор.
Запазването на българските евреи в рамките на страната е дефинитивно решено от цар Борис на срещата му с Хитлер на 31 март 1943 година
Нареждането на цар Борис за изселване на евреите от София в провинцията, вместо към лагерите в окупирана Полша, е от 20 май 1943 година и няма връзка с манифестацията по случай празника на св. св. Кирил и Методий, която е четири дни по-късно.
- Цар Борис Трети е възнамерявал коренна смяна във външната политика - разкъсване с Райха и присъединение на България към западните съдружници. Тези планове ли са причина за гибелта му? Отровен ли е бил и от кого?
- Не единствено е възнамерявал, подхванал е и първите съществени стъпки в тази посока. Личната ми увереност, че неговата гибел е породена от отрова, се основава на безапелационното мнение на немските лекари и одобрената кремълска процедура за премахване на неуместни политически дейци. За откриване на това закононарушение е належащо да разполагаме със заповедта за осъществяване на интервенцията, оръжието и сведения за физическия причинител. Досега обаче такива документи не са открити. От данни в немските архиви можем единствено да създадем заключението, че българският монарх не е токсичен от Хитлер.
- Трябва ли България да носи виновност и да се покае за трагичната орис на 11 343 евреи от „ новоприсъединените територии”, изпратени в лагерите на гибелта?
- Това е въпрос отвън обсега на тази книга, който изисква особено внимание и задълбочено проучване. При него следва да се вземе поради:
- Тези земи са завзети от Вермахта без никакво присъединяване на българската войска. Те са предоставени за окупация на царството без никакъв контракт, с голо немско заричане, че ще станат български след края на войната. Те не са приети за наша територия от нито една страна.
- Евреите в Беломорието и Македония са гръцки и югославски жители, които нацистите смятат за подвластни на техните разпореждания.
- Германците изрично настояват, че тези евреи ще бъдат настанени в Източните провинции, където ще работят в интерес на Райха. В София не допускат, че нацистите най-безцеремонно лъжат - съвсем всички евреи неотложно са унищожени в концлагерите Треблинка и Аушвиц.
В тази връзка ще изтъквам знаменит американски евреин - Ейбрахам Фоксман. Той е дългодишен шеф на Лигата срещу поругаването - една от водещите организации по въпросите на Холокоста и антисемитизма.
Неговата оценка е безспорен мотив за горделивост: “В живота няма нищо напълно. И това не беше напълно.
Защото това избави българските евреи, само че не избави македонските
Така е. Да. Съжалявам! И съм сигурен, че доста други хора съжаляват. Но в случай че всяка страна в окупирана Европа беше избавила единствено своите евреи! Ооо! Тогава нямаше да имаме потребност от музеи и монументи! Нямаше да приказваме за Холокоста!”.
- Ще бъде ли повдигнат монумент на спасяването на евреите в България, каквато е тезата на Ейбрахам Фоксман?
- България заслужава подобен монумент, тъй като е единствената страна в следената от нацистите Европа, която е запазила всички евреи на своя територия.
Отново ще изтъквам Фоксман: “Днес по целия свят има придвижване за създаване на музеи на Холокоста. Не знам дали във всяка страна би трябвало да има музей. Но тук, в България, е същинският музей. Защото тук е музеят, в случай че го извършите, в случай че го построите - тук в България.
Това е музей на славата! Той би трябвало да е в България”!
Двама известни пловдивчани - някогашният народен представител Владимир Дончев и Гьока Хаджипетров, някогашен регионален шеф, са спомоществователи на скъпото издание, което ще бъде показано на 30 юни от 18.30 часа в Новотел Пловдив.
- Г-н Боздуганов, за какво остава неусетен и подценен героизмът, с който в тежките години на война, в условия на доминация на Третия Райх, вършим невъзможното - резервираме от изтребване в концентрационни лагери над 50 000 евреи? Защо толкоз малко се знае за помощта, оказана от българските управляващи на над 12 000 евреи да намерят избавление в Палестина?
- След края на Втората международна война излиза наяве, че е осъществен най-големият геноцид в човешката история - жертви на хитлеристкия режим са 6 милиона евреи. След тези разкрития е напълно естествено фокусът на обществото да бъде ориентиран към това чудовищно закононарушение, към лагерите на гибелта.
Впоследствие този фокус бе преместен и стартира да се обръща повече внимание на хората с власт, които са предотвратили избиването на десетки хиляди евреи и са помогнали на голям брой други да емигрират в Палестина и страни отвън контрола на нацистите. В България това е станало по волята на цар Борис III и няколко държавни управления, което се оказа извънредно неловко на новия комунистически режим - съчинител на оксиморона “монархофашизъм” и оповестил народа и компартията за спасители.
Макар че народът в никоя страна не е избавил нито един евреин - ориста им е решавана от ръководещите, а българската Компартия тогава е била в конспиративност. Но Тодор Живков се самообяви за избавител и лидер на “майската акция на БКП”, довела до “отмяна на депортацията”.
Обстоятелствата, че нито майската манифестация в поддръжка на евреите е проведена от Българска комунистическа партия, нито по това време Живков е бил в София, са без значение, когато всички медии са под партиен надзор. Такива измислици за самовъзвеличаване и прикриване на истината обаче бяха едно от основанията за “правомерното” изтребване или пращането в пандизите на политическия хайлайф на българското царство.
- В книгата ви на 260 страници са показани скъпи документи, изровени от наши и непознати архиви. Имал сте достъп до складове, където са прониквали малко на брой. Кои са най-ценните Ви документални открития?
- Всички документи за събитията от Втората международна война в архивните фондове на западноевропейските страни, Съединени американски щати и Израел са със свободен достъп.
Чрез тези документи излиза наяве, че процесът на еврейската емиграция не е въпрос на география, а на поредна държавна политика, обвързван е със комплицирана дипломация, нацистко опълчване и незадоволителна ангажираност на западните съдружници.
- Смятате ли, че книгата „ Почти невъзможно” ще постави завършек на дългогодишното неглижиране и отказване на заслугите на цар Борис Трети и на българските държавни институции за спасяването и емиграцията на хиляди евреи?
- Тази книга е за оказаната помощ от българските управляващи за емиграцията на хиляди български и задгранични евреи и въпреки че няма за цел да покаже всички дейности на ръководещите за опазване на евреите на българска територия, преглежда и този въпрос като наложително изискване за тяхното следващо преселване в Палестина. Защото от лагерите на Адолф Айхман противоположен път няма.
Край на спекулациите може да постави единствено публикуването на истината, такава каквато е, и както е документирана.
На 16 февруари 1943 година министър председателят Богдан Филов афишира на немския дипломат Хайнц-Адолф Бекерле държавната позиция по отношение на евреите с българско гражданство. Дословно - “Евреите от София и остаряла България ще бъдат мобилизирани на първо място в трудова активност за българския интерес”.
Посланикът стремително изпраща отчет в Берлин. Този документ десетилетия е усърдно укриван от комунистическата власт, тъй като прекатурва историята. Той демонстрира, че царят и държавното управление, макар немската намеса, са решени да запазят българските евреи в рамките на страната, най-малко един месец преди протестната акция на 43-ма депутати, водени от подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, застъпничеството на Църквата и мнозина културни дейци.
Още по-ясно казано - държавното решение не е взето под напън,
а е съответен израз на българската политика на най-високо политическо и управническо равнище по еврейския въпрос.
Още на 8 февруари с отчет немският експерт по депортациите Теодор Данекер уведомява основния главорез на евреите Айхман за своя среща с вътрешния министър Петър Габровски, който декларира, че понастоящем за изселване на евреи от старите лимити на страната не може да става и дума. Министърът считал да ги употребява за общественополезна работа.
Протестите на авторитетни среди в отбрана на нашите сънародници са извънредно значими - дават мощ на ръководещите да отстояват възприетата линия във време, когато нацистите поставят големи старания да осъществят проектите си за тотално изселване. Петицията на Пешев, подписана единствено от депутати от ръководещо болшинство, заслужава удивление, само че по своята същина е подкрепящ, а не решителен фактор.
Запазването на българските евреи в рамките на страната е дефинитивно решено от цар Борис на срещата му с Хитлер на 31 март 1943 година
Нареждането на цар Борис за изселване на евреите от София в провинцията, вместо към лагерите в окупирана Полша, е от 20 май 1943 година и няма връзка с манифестацията по случай празника на св. св. Кирил и Методий, която е четири дни по-късно.
- Цар Борис Трети е възнамерявал коренна смяна във външната политика - разкъсване с Райха и присъединение на България към западните съдружници. Тези планове ли са причина за гибелта му? Отровен ли е бил и от кого?
- Не единствено е възнамерявал, подхванал е и първите съществени стъпки в тази посока. Личната ми увереност, че неговата гибел е породена от отрова, се основава на безапелационното мнение на немските лекари и одобрената кремълска процедура за премахване на неуместни политически дейци. За откриване на това закононарушение е належащо да разполагаме със заповедта за осъществяване на интервенцията, оръжието и сведения за физическия причинител. Досега обаче такива документи не са открити. От данни в немските архиви можем единствено да създадем заключението, че българският монарх не е токсичен от Хитлер.
- Трябва ли България да носи виновност и да се покае за трагичната орис на 11 343 евреи от „ новоприсъединените територии”, изпратени в лагерите на гибелта?
- Това е въпрос отвън обсега на тази книга, който изисква особено внимание и задълбочено проучване. При него следва да се вземе поради:
- Тези земи са завзети от Вермахта без никакво присъединяване на българската войска. Те са предоставени за окупация на царството без никакъв контракт, с голо немско заричане, че ще станат български след края на войната. Те не са приети за наша територия от нито една страна.
- Евреите в Беломорието и Македония са гръцки и югославски жители, които нацистите смятат за подвластни на техните разпореждания.
- Германците изрично настояват, че тези евреи ще бъдат настанени в Източните провинции, където ще работят в интерес на Райха. В София не допускат, че нацистите най-безцеремонно лъжат - съвсем всички евреи неотложно са унищожени в концлагерите Треблинка и Аушвиц.
В тази връзка ще изтъквам знаменит американски евреин - Ейбрахам Фоксман. Той е дългодишен шеф на Лигата срещу поругаването - една от водещите организации по въпросите на Холокоста и антисемитизма.
Неговата оценка е безспорен мотив за горделивост: “В живота няма нищо напълно. И това не беше напълно.
Защото това избави българските евреи, само че не избави македонските
Така е. Да. Съжалявам! И съм сигурен, че доста други хора съжаляват. Но в случай че всяка страна в окупирана Европа беше избавила единствено своите евреи! Ооо! Тогава нямаше да имаме потребност от музеи и монументи! Нямаше да приказваме за Холокоста!”.
- Ще бъде ли повдигнат монумент на спасяването на евреите в България, каквато е тезата на Ейбрахам Фоксман?
- България заслужава подобен монумент, тъй като е единствената страна в следената от нацистите Европа, която е запазила всички евреи на своя територия.
Отново ще изтъквам Фоксман: “Днес по целия свят има придвижване за създаване на музеи на Холокоста. Не знам дали във всяка страна би трябвало да има музей. Но тук, в България, е същинският музей. Защото тук е музеят, в случай че го извършите, в случай че го построите - тук в България.
Това е музей на славата! Той би трябвало да е в България”!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ