БСП е микросвят, отражение на прехода
Д-р Галин Дурев,
Нови времена
Преминаха седмите парламентарни избори, създадени в границите на по-малко от четири години. Тази констатация, колкото и тъжна, толкоз и тревожна, демонстрира, че положението на българската политическа система е достигнало повратна точка, без обаче да влагаме необикновен позитивен смисъл в това фразеология. По-скоро след 2021 година сме очевидци на задълбочаваща се деградация и срутване на всички устойчиви темели на тази система, измежду които през миналите тридесет години бе и Българска социалистическа партия. Подобно изказване може да не се хареса на мнозина, само че е безспорен факт, че Българска социалистическа партия бе неизменима част и способстваше за естественото действие на демократичния цикъл и политическата система изобщо.
Днес, в подтекста на общия провал на политическото у нас, за Българска социалистическа партия идват все по-тежки времена. Макар да ми е мъчно да предпоставя едното пред другото, т.е. дали този провал опустоши устойчивите систематични партии или тяхното последователно отмиране докара до него, може с убеденост да се твърди, че не са единствено това детерминантите на несъстоялата се българска политика. Има и доста по-дълбоки аргументи, само че тук няма да се стопираме на тях, тъй като задачата е да се опитаме посредством историческия опит и случилото се в Българска социалистическа партия през последната година да очертаем някои проблематични области, присъщи за политическата система изобщо. Защото Българска социалистическа партия е един микросвят, който значително отразява разнообразието и динамичността на по този начин наречения преход. Именно тази партия е оставила максимален отпечатък върху актуалната българска политика.
На 15 юни тази година
Българска социалистическа партия за следващ път се саморазправи с авторитаризма в себе си,
само че практиката демонстрира, че от това не всеки път следва нещо по-добро. По традиция дворцовите преврати внасят съществено комплициране, разцепление и опълчване, като това рядко води до позитивни резултати от политическа позиция. Дилемата при тях е, че по новому е мъчно, а както досега - невероятно. Подобна беше и сегашната обстановка, при която на всички самостоятелно мислещи членове на управлението на Българска социалистическа партия бе ясно, че по този начин повече не може да продължава, само че и незнайното бъдеще извеждаше на напред във времето доста въпросителни. Разбира се, тук няма да приказваме за герои. Такива в този сюжет просто няма. Голяма част от новите остарели са солидарни във всички безчинства на Корнелия Нинова отпред на Българска социалистическа партия и мотивацията им за нейното премахване бе правопропорционална на бързината, с която тя безогледно се разправяше поотделно с лицата от близкото си обграждане.
Всъщност една от най-големите неточности на Нинова бе, че трансформира по собствен облик и сходство Българска социалистическа партия от партия с дух, сила и обсег в изолирана, креслива и некомуникативна конструкция с нереалистични искания. Ето за какво първата задача на „ новото “ управление естествено бе само вероятната в сходство с политическата логичност: да внесе успокоение и сдържаност вътре и да отвори Българска социалистическа партия на открито. Доколко първото бе изпълнено, към момента е мъчно да преценим, само че най-малко всеки можеше да работи умерено в миналата предизборна акция, без да се тормози какво ще напише във Facebook, какво ще каже на следващото събитие и дали „ лидерката “ няма да го огледа с неприятно око. Изпълнението на второто пък роди Лявото обединяване, събирайки на едно място множеството парчета от бурната политическа история на Българска социалистическа партия през последните десетилетия.
Съвременният „ Единен фронт “ от дълго време е лелеяна фантазия
за хиляди български социалисти. Дали те си го показват като машинален общ брой на частите на тогавашната партия, е обособен въпрос, само че по този начин или другояче това е нещо, което възбужда пристрастеностите на съвсем всяко заседание на членове и симпатизанти. Създаването на това обединяване надали е заслуга на „ новото “ управление, а по-скоро е осъзната нужда от всички участници, подбудена от приближаващия завършек на класическата левица в България. Макар всекидневно да бълва змии и гущери по този формат от средствата за всеобща информация, Нинова също би го осъществила незабавно, в случай че не й пречеха съществено някои характеропатични проявления.
Още не съм не запомнил десетките медийни известия от централата на Българска социалистическа партия по времето на Нинова, които ни осведомяваха, че нови десетки обединения са декларирали поддръжката си за Българска социалистическа партия на n-тите избори. Ето за какво за Нинова не бе проблем необятно да тръби желанието си да подпише съглашение за общо явяване на изборите през 2021 година с Румен Петков, Георги Кадиев и Татяна Дончева. Какъв тогава е казусът? Ясно е. Проблемът е, че не тя е в центъра на събитията, както е привикнала. Че тя не съумя да организира рационален разговор с другите структури. Че макар голямото си предпочитание, тя не стана интегратор на нищо в своето политическо съществуване. Финалният щрих на казуса е, че тя осъзна, че Българска социалистическа партия, Лявото обединяване и левицата в България могат и без нея и, най-малко както наподобява, ще се оправят не по-зле. Някой отново би попитал: но за какво ще вършим коалиция с тези, които бяха част от Българска социалистическа партия.
Ами с кого другиго, уважаеми?
Други леви субекти не се виждат на хоризонта, а, поради резултатите, очевидно сами не можем.
Най-важният резултат от миналите избори е, че бе комплициран завършек на свободното рухване. След дълга поредност от резистентен спад в резултата най-сетне трендът бе извърнат. Факт е, че обединяването удържа на натиска и организира акцията съвсем без кавги сред субектите в него. Трябва обаче да сме наясно, че то мъчно ще бъде съхранено след изборите, в случай че не бъде сложено в нова стратегическа рамка на основа общи цели и цели. Ако това се случи, то на дневен ред идва въпросът по какъв начин да бъде нараснала неговата успеваемост, тъй като сегашният опит би трябвало да бъде развъртян, като разчитаме не просто на механичния общ брой на гласове, а търсим синергия от взаимоотношението на тези субекти, която да влее сила на левицата в България.
Ако деликатно проследим математическия общ брой на новата огромна лява коалиция, ще забележим, че тя не реализира предстоящата сума от гласове на обособените субекти, взели участие в изборите на 9 юни 2024 година Това изначално бе ясно за мнозина, тъй като обединенията в никакъв случай не са елементарен математически общ брой. Дали ще има синергично взаимоотношение или нулиращи се въздействия, зависи от равнището на политическа и в частност съдружна просвета, характерностите на базовата поддръжка за обособените партии, междуличностните взаимоотношения в районите и до каква степен определените водачи и претенденти в листите са допустими за обществото и обособените съдружни сътрудници.
В изборите на 27 октомври в обединението „ БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА “ публично бяха регистрирани петнадесет субекта, като по-късно партия МИР отдръпна своята поддръжка: Българска социалистическа партия, АБВ, Българска социалдемокрация – Евролевица, Движение 21, Европейска сигурност и интеграция, Движение за обществен хуманизъм, Екогласност, Политически клуб „ Тракия “, Политическо придвижване „ Социалдемократи “, „ Изправи се, България! “, МИР, Комунистическа партия на България, „ Българската пролет “, Съюз за отечеството и " Подем ". По-късно към обединението се причислиха Земеделският съюз „ Александър Стамболийски “, „ Нова зора “ и редица цивилен организации.
През юни 2024 година единадесет от тези партии и обединения са взели участие в изборите в състава на разнообразни обединения: Българска социалистическа партия, Екогласност и ПК „ Тракия “ - в „ Българска социалистическа партия за България “, АБВ, Движение 21, ПД „ Социалдемократи “ и ЗС „ Александър Стамболийски “ - в „ Левицата! “, Българска социалдемокрация – Евролевица - в Коалиция на розата, „ Изправи се, България “ - в Солидарна България, „ Българската пролет “ - в „ Ние, жителите “, Комунистическа партия на България - в „ Неутрална България “. Общата сума на гласовете на тези лявоориентирани в своята същина обединения в изборите на 9 юни 2024 година е както следва:
Веднага прави усещане, че сборът на гласовете на тези обединения в изборите през юни е 207 541 гласа. Техните позиции в страната обаче са много разнообразни по повод разпределението на гласовете. Най-висок процентен дял най-голямата коалиция – " Българска социалистическа партия за България " има в Ямбол – 17.71%, МИР 17 Пловдивски – 10.87%, Велико Търново – 10.42%1, и Добрич – 10.25%. Най-добрият резултат за Солидарна България е в Сливен – 3.14%, и трите столични многомандатни региона – 25. – 3.10%, 24. – 2.32%, и 23. – 2.30% (вероятно роля в това има мощното показване на Ваня Григорова на последните локални избори, защото 1/3 от гласовете на обединението са в София.). „ Левицата! “ се показва най-добре във Варна – 2.70%, Видин – 1.76%, и Перник – 1.47%. Тук също има ясно забележима централизация – 1/4 от гласовете за обединението са от Варна. „ Ние, жителите “ е показана добре в Стара Загора – 0.4%, Сливен – 0.34%, Ямбол – 0.32%, „ Неутрална България “ - в Монтана – 0.20%, Пазарджик и Плевен – 0.17%, а Коалиция на розата - в Перник – 0.21%, и Русе – 0.18%.
Ясно се вижда, че релативно най-силните региони на всяка коалиция покриват чудесно регионите на страната и рядко се припокриват. Това, естествено, основава
положителни предпоставки за електорална синергия
само че преди да стигнем до резултата от образуването на обединена левица за изборите на 27 октомври, би трябвало авансово да въведем някои защитни ангажименти.
Първо, огромна част от партиите и обединенията, участващи в или подкрепящи „ БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА “ вземат участие на изборите през юни в изброените нагоре обединения и с други партии, които през октомври или не вземат участие в изборите, или вземат участие независимо, или в състава на други обединения. От обединението „ Левицата! “ в изборите през октомври не вземат участие Зелената партия и Национално придвижване за избавление на отечеството, а от Коалиция на розата не вземат участие Обединен блок на труда – Български лейбъристи, и Родолюбие 2000. По отношение обединението Солидарна България, останалите два субекта с изключение на „ Изправи се, България “ – Българската левица и Обединена социалдемокрация, през октомври се явяват в обединението „ Моя страна България “. Най-интересна е обстановката в обединението „ Ние, жителите “. През юни водачът на партия „ Българската пролет “ Велизар Енчев взе участие в листите на Българска социалистическа партия за България, въпреки партията му да е част от обединението „ Ние, жителите “. През октомври партията му е част от „ БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА “, а от останалите партии на юнската коалиция – Българска работническо-селска партия и Нация не се явяват през октомври, а партия „ КОЙ – подготвеност, отговорност и истина “ се явява независимо.
Второ, на октомврийските избори в обединението „ БСП-Обединена левица “ се включват партии, като Европейска сигурност и интеграция (ЕСИ), Движение за обществен хуманизъм (ДСХ), „ Нова зора “, Съюз за отечеството и " Подем ", които не са взели участие в предходните избори, а някои от тях и в последните няколко избора, заради което е мъчно да дадем реалистична оценка на тяхната електорална тежест.
Дори и да се върнем по-назад в годините
е извънредно мъчно да се направи сходна оценка, тъй като и петте обединения обичайно вземат участие в необятни обединения през годините – ЕСИ, ДСХ и „ Нова зора “ в обединенията към Българска социалистическа партия, а другите две обединения в разнородни обединения с по няколко партии.
Трето, упоменатите нагоре методологични усложнения постановат известни корекции на гласовете на маркираните нагоре обединения, участващи в изборите през юни, като те бъдат редуцирани с гласовете на партиите, неучастващи през октомври или участващите в други обединения. От общия общ брой гласове на обединенията през юни следва първо да извадим получените през октомври гласове от коалиция „ Моя страна България “ – 2781 гласа, и партия „ КОЙ – подготвеност, отговорност и истина “ – 2022 гласа, след което останалите гласове на всяка коалиция да разделим на участващите в нея субекти, колкото и конвенционален да е един подобен способ за приемане на тежестта на всеки индивид (приемаме, че те са относително равностойни в обединенията „ Ние, жителите “, Коалиция на розата и Неутрална България, само че не по този начин стоят нещата в коалиция „ Левицата! “, където ще бъде прибавен различен коефициент на редуциране).
След осъществената промяна и изваждане на прогнозните гласове на партиите, които не са част от „ БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА “ през октомври, излиза, че за задачите на прогнозирането на предстоящите гласове в изборите през октомври получените 207 541 гласа от всички упоменати обединения от изборите през юни следва да бъдат редуцирани с 13 588 гласа. Или видяно като елементарен математически общ брой, абстрахирайки се от резултатите на политическото взаимоотношение на обособени субекти, би следвало да чакаме коалиция „ БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА “ да получи на миналите през октомври избори съвсем 194 000 гласа. Реалният резултат обаче беше с към 9500 гласа по-малко, като разрезът по многомандатни региони може да ни даде отговор на част от зародилите въпроси.
(продължава в идващия брой)
Нови времена
Преминаха седмите парламентарни избори, създадени в границите на по-малко от четири години. Тази констатация, колкото и тъжна, толкоз и тревожна, демонстрира, че положението на българската политическа система е достигнало повратна точка, без обаче да влагаме необикновен позитивен смисъл в това фразеология. По-скоро след 2021 година сме очевидци на задълбочаваща се деградация и срутване на всички устойчиви темели на тази система, измежду които през миналите тридесет години бе и Българска социалистическа партия. Подобно изказване може да не се хареса на мнозина, само че е безспорен факт, че Българска социалистическа партия бе неизменима част и способстваше за естественото действие на демократичния цикъл и политическата система изобщо.
Днес, в подтекста на общия провал на политическото у нас, за Българска социалистическа партия идват все по-тежки времена. Макар да ми е мъчно да предпоставя едното пред другото, т.е. дали този провал опустоши устойчивите систематични партии или тяхното последователно отмиране докара до него, може с убеденост да се твърди, че не са единствено това детерминантите на несъстоялата се българска политика. Има и доста по-дълбоки аргументи, само че тук няма да се стопираме на тях, тъй като задачата е да се опитаме посредством историческия опит и случилото се в Българска социалистическа партия през последната година да очертаем някои проблематични области, присъщи за политическата система изобщо. Защото Българска социалистическа партия е един микросвят, който значително отразява разнообразието и динамичността на по този начин наречения преход. Именно тази партия е оставила максимален отпечатък върху актуалната българска политика.
На 15 юни тази година
Българска социалистическа партия за следващ път се саморазправи с авторитаризма в себе си,
само че практиката демонстрира, че от това не всеки път следва нещо по-добро. По традиция дворцовите преврати внасят съществено комплициране, разцепление и опълчване, като това рядко води до позитивни резултати от политическа позиция. Дилемата при тях е, че по новому е мъчно, а както досега - невероятно. Подобна беше и сегашната обстановка, при която на всички самостоятелно мислещи членове на управлението на Българска социалистическа партия бе ясно, че по този начин повече не може да продължава, само че и незнайното бъдеще извеждаше на напред във времето доста въпросителни. Разбира се, тук няма да приказваме за герои. Такива в този сюжет просто няма. Голяма част от новите остарели са солидарни във всички безчинства на Корнелия Нинова отпред на Българска социалистическа партия и мотивацията им за нейното премахване бе правопропорционална на бързината, с която тя безогледно се разправяше поотделно с лицата от близкото си обграждане.
Всъщност една от най-големите неточности на Нинова бе, че трансформира по собствен облик и сходство Българска социалистическа партия от партия с дух, сила и обсег в изолирана, креслива и некомуникативна конструкция с нереалистични искания. Ето за какво първата задача на „ новото “ управление естествено бе само вероятната в сходство с политическата логичност: да внесе успокоение и сдържаност вътре и да отвори Българска социалистическа партия на открито. Доколко първото бе изпълнено, към момента е мъчно да преценим, само че най-малко всеки можеше да работи умерено в миналата предизборна акция, без да се тормози какво ще напише във Facebook, какво ще каже на следващото събитие и дали „ лидерката “ няма да го огледа с неприятно око. Изпълнението на второто пък роди Лявото обединяване, събирайки на едно място множеството парчета от бурната политическа история на Българска социалистическа партия през последните десетилетия.
Съвременният „ Единен фронт “ от дълго време е лелеяна фантазия
за хиляди български социалисти. Дали те си го показват като машинален общ брой на частите на тогавашната партия, е обособен въпрос, само че по този начин или другояче това е нещо, което възбужда пристрастеностите на съвсем всяко заседание на членове и симпатизанти. Създаването на това обединяване надали е заслуга на „ новото “ управление, а по-скоро е осъзната нужда от всички участници, подбудена от приближаващия завършек на класическата левица в България. Макар всекидневно да бълва змии и гущери по този формат от средствата за всеобща информация, Нинова също би го осъществила незабавно, в случай че не й пречеха съществено някои характеропатични проявления.
Още не съм не запомнил десетките медийни известия от централата на Българска социалистическа партия по времето на Нинова, които ни осведомяваха, че нови десетки обединения са декларирали поддръжката си за Българска социалистическа партия на n-тите избори. Ето за какво за Нинова не бе проблем необятно да тръби желанието си да подпише съглашение за общо явяване на изборите през 2021 година с Румен Петков, Георги Кадиев и Татяна Дончева. Какъв тогава е казусът? Ясно е. Проблемът е, че не тя е в центъра на събитията, както е привикнала. Че тя не съумя да организира рационален разговор с другите структури. Че макар голямото си предпочитание, тя не стана интегратор на нищо в своето политическо съществуване. Финалният щрих на казуса е, че тя осъзна, че Българска социалистическа партия, Лявото обединяване и левицата в България могат и без нея и, най-малко както наподобява, ще се оправят не по-зле. Някой отново би попитал: но за какво ще вършим коалиция с тези, които бяха част от Българска социалистическа партия.
Ами с кого другиго, уважаеми?
Други леви субекти не се виждат на хоризонта, а, поради резултатите, очевидно сами не можем.
Най-важният резултат от миналите избори е, че бе комплициран завършек на свободното рухване. След дълга поредност от резистентен спад в резултата най-сетне трендът бе извърнат. Факт е, че обединяването удържа на натиска и организира акцията съвсем без кавги сред субектите в него. Трябва обаче да сме наясно, че то мъчно ще бъде съхранено след изборите, в случай че не бъде сложено в нова стратегическа рамка на основа общи цели и цели. Ако това се случи, то на дневен ред идва въпросът по какъв начин да бъде нараснала неговата успеваемост, тъй като сегашният опит би трябвало да бъде развъртян, като разчитаме не просто на механичния общ брой на гласове, а търсим синергия от взаимоотношението на тези субекти, която да влее сила на левицата в България.
Ако деликатно проследим математическия общ брой на новата огромна лява коалиция, ще забележим, че тя не реализира предстоящата сума от гласове на обособените субекти, взели участие в изборите на 9 юни 2024 година Това изначално бе ясно за мнозина, тъй като обединенията в никакъв случай не са елементарен математически общ брой. Дали ще има синергично взаимоотношение или нулиращи се въздействия, зависи от равнището на политическа и в частност съдружна просвета, характерностите на базовата поддръжка за обособените партии, междуличностните взаимоотношения в районите и до каква степен определените водачи и претенденти в листите са допустими за обществото и обособените съдружни сътрудници.
В изборите на 27 октомври в обединението „ БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА “ публично бяха регистрирани петнадесет субекта, като по-късно партия МИР отдръпна своята поддръжка: Българска социалистическа партия, АБВ, Българска социалдемокрация – Евролевица, Движение 21, Европейска сигурност и интеграция, Движение за обществен хуманизъм, Екогласност, Политически клуб „ Тракия “, Политическо придвижване „ Социалдемократи “, „ Изправи се, България! “, МИР, Комунистическа партия на България, „ Българската пролет “, Съюз за отечеството и " Подем ". По-късно към обединението се причислиха Земеделският съюз „ Александър Стамболийски “, „ Нова зора “ и редица цивилен организации.
През юни 2024 година единадесет от тези партии и обединения са взели участие в изборите в състава на разнообразни обединения: Българска социалистическа партия, Екогласност и ПК „ Тракия “ - в „ Българска социалистическа партия за България “, АБВ, Движение 21, ПД „ Социалдемократи “ и ЗС „ Александър Стамболийски “ - в „ Левицата! “, Българска социалдемокрация – Евролевица - в Коалиция на розата, „ Изправи се, България “ - в Солидарна България, „ Българската пролет “ - в „ Ние, жителите “, Комунистическа партия на България - в „ Неутрална България “. Общата сума на гласовете на тези лявоориентирани в своята същина обединения в изборите на 9 юни 2024 година е както следва:
Веднага прави усещане, че сборът на гласовете на тези обединения в изборите през юни е 207 541 гласа. Техните позиции в страната обаче са много разнообразни по повод разпределението на гласовете. Най-висок процентен дял най-голямата коалиция – " Българска социалистическа партия за България " има в Ямбол – 17.71%, МИР 17 Пловдивски – 10.87%, Велико Търново – 10.42%1, и Добрич – 10.25%. Най-добрият резултат за Солидарна България е в Сливен – 3.14%, и трите столични многомандатни региона – 25. – 3.10%, 24. – 2.32%, и 23. – 2.30% (вероятно роля в това има мощното показване на Ваня Григорова на последните локални избори, защото 1/3 от гласовете на обединението са в София.). „ Левицата! “ се показва най-добре във Варна – 2.70%, Видин – 1.76%, и Перник – 1.47%. Тук също има ясно забележима централизация – 1/4 от гласовете за обединението са от Варна. „ Ние, жителите “ е показана добре в Стара Загора – 0.4%, Сливен – 0.34%, Ямбол – 0.32%, „ Неутрална България “ - в Монтана – 0.20%, Пазарджик и Плевен – 0.17%, а Коалиция на розата - в Перник – 0.21%, и Русе – 0.18%.
Ясно се вижда, че релативно най-силните региони на всяка коалиция покриват чудесно регионите на страната и рядко се припокриват. Това, естествено, основава
положителни предпоставки за електорална синергия
само че преди да стигнем до резултата от образуването на обединена левица за изборите на 27 октомври, би трябвало авансово да въведем някои защитни ангажименти.
Първо, огромна част от партиите и обединенията, участващи в или подкрепящи „ БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА “ вземат участие на изборите през юни в изброените нагоре обединения и с други партии, които през октомври или не вземат участие в изборите, или вземат участие независимо, или в състава на други обединения. От обединението „ Левицата! “ в изборите през октомври не вземат участие Зелената партия и Национално придвижване за избавление на отечеството, а от Коалиция на розата не вземат участие Обединен блок на труда – Български лейбъристи, и Родолюбие 2000. По отношение обединението Солидарна България, останалите два субекта с изключение на „ Изправи се, България “ – Българската левица и Обединена социалдемокрация, през октомври се явяват в обединението „ Моя страна България “. Най-интересна е обстановката в обединението „ Ние, жителите “. През юни водачът на партия „ Българската пролет “ Велизар Енчев взе участие в листите на Българска социалистическа партия за България, въпреки партията му да е част от обединението „ Ние, жителите “. През октомври партията му е част от „ БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА “, а от останалите партии на юнската коалиция – Българска работническо-селска партия и Нация не се явяват през октомври, а партия „ КОЙ – подготвеност, отговорност и истина “ се явява независимо.
Второ, на октомврийските избори в обединението „ БСП-Обединена левица “ се включват партии, като Европейска сигурност и интеграция (ЕСИ), Движение за обществен хуманизъм (ДСХ), „ Нова зора “, Съюз за отечеството и " Подем ", които не са взели участие в предходните избори, а някои от тях и в последните няколко избора, заради което е мъчно да дадем реалистична оценка на тяхната електорална тежест.
Дори и да се върнем по-назад в годините
е извънредно мъчно да се направи сходна оценка, тъй като и петте обединения обичайно вземат участие в необятни обединения през годините – ЕСИ, ДСХ и „ Нова зора “ в обединенията към Българска социалистическа партия, а другите две обединения в разнородни обединения с по няколко партии.
Трето, упоменатите нагоре методологични усложнения постановат известни корекции на гласовете на маркираните нагоре обединения, участващи в изборите през юни, като те бъдат редуцирани с гласовете на партиите, неучастващи през октомври или участващите в други обединения. От общия общ брой гласове на обединенията през юни следва първо да извадим получените през октомври гласове от коалиция „ Моя страна България “ – 2781 гласа, и партия „ КОЙ – подготвеност, отговорност и истина “ – 2022 гласа, след което останалите гласове на всяка коалиция да разделим на участващите в нея субекти, колкото и конвенционален да е един подобен способ за приемане на тежестта на всеки индивид (приемаме, че те са относително равностойни в обединенията „ Ние, жителите “, Коалиция на розата и Неутрална България, само че не по този начин стоят нещата в коалиция „ Левицата! “, където ще бъде прибавен различен коефициент на редуциране).
След осъществената промяна и изваждане на прогнозните гласове на партиите, които не са част от „ БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА “ през октомври, излиза, че за задачите на прогнозирането на предстоящите гласове в изборите през октомври получените 207 541 гласа от всички упоменати обединения от изборите през юни следва да бъдат редуцирани с 13 588 гласа. Или видяно като елементарен математически общ брой, абстрахирайки се от резултатите на политическото взаимоотношение на обособени субекти, би следвало да чакаме коалиция „ БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА “ да получи на миналите през октомври избори съвсем 194 000 гласа. Реалният резултат обаче беше с към 9500 гласа по-малко, като разрезът по многомандатни региони може да ни даде отговор на част от зародилите въпроси.
(продължава в идващия брой)
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ