Д-р Елица Димитрова: Високото кръвно налягане е рисков фактор за аневризмата
Д-р Елица Димитрова, съдов хирург в Клиниката по съдова и ендоваскуларна хирургия на Университетската болница " Света Екатерина “, в изявление за предаването " Здравето на Фокус “ на Радио " Фокус “.
Аневризмите - това е безшумно, само че евентуално животозастрашаващо положение. Къде най-често се появява аневризмата, какви са аргументите и по кое време се постанова интервенция?
Д-р Димитрова, да стартираме с въпроса, какво съставлява аневризмата?
Това е уголемение на съда, почти към 1,5 пъти над упования размер за съответната възраст и телосложение на пациента. Има два типа аневризми - едните са същински, а другите са лъжливи.
При същинските аневризми вземат участие трите пласта на артериалната стена и те се развиват с възрастта, до момента в който при лъжливите не вземат участие всички пластове на артериалната стена. Те най-често са вследствие на някаква контузия или вследствие на инфектиране, само че на процедура като клинична картина протичат по един и същи метод.
Така наречените " лъжливи аневризми “ носят за пациента същите опасности?
На процедура - да.
Каква е разликата сред " артериална “ и " венозна “ аневризма?
Има голяма разлика. В първия случай се засягат артериите. Както знаем, в артериите тече кръв под високо налягане – към 120-130 мм живак. То е обусловено от това какъв брой е систематичното налягане на човек. Съответно, тези аневризми имат податливост във времето да стават все по-големи, а при тяхното пръсване това има животозастрашаващ риск.
Венозните аневризми се образуват в региона на вените. Във вените кръвното налягане е много по-ниско, поради това те не дават такива тежки, животозастрашаващи затруднения.
Рискът се дефинира от размера на аневризмата или има и други индикатори?
Говорейки за артериалните аневризми – допускам натам са ориентирани главно въпросите, се дефинират и от размера. Но това не значи, че аневризми, които са дребни по мярка, не могат да се спукат. Всъщност най- животозастрашаващо положение е спукването на тази аневризма. То се обуславя също от това, какъв брой е здрава самата стена, каква е съединителната тъкан, има ли инфектиране, какъв брой е кръвното налягане на пациента. Т.е. при една аневризма от 5 см, в случай че пациентът вдигне 200-220 кръвно налягане, рискът от разкъсване се усилва неведнъж.
Кои са най-често срещаните места, където се образува аневризмата? Аз съм чувала най-често за мозъчните съдове.
Разбира се, да, но те са обект на неврохирургията и аз не бих била способена да давам статистически какъв брой постоянно се срещат.
Тези аневризми, с които ние се занимаваме и са обект на съдовата хирургия, са аневризмите на абдоминалната аорта или на така наречен коремна аорта. Те могат да се намират под или над бъбречните артерии и също по този начин могат да обгръщат и бъбречните артерии.
Също по този начин се срещат на феморалната артерия, на поплитеалната артерия – това са все артерии, които са в региона на краката, тези, които изброих доскоро.
Могат да се срещат в артериите в корема, които са виновни за кръвоснабдяването на вътрешните органи – така наречен мезентериални артерии. Най-често срещани са тези на коремната аорта, с които започнах.
Има ли медицината отговор на въпроса кои са главните аргументи за образуването на аневризми?
Разбира се, че има. Атеросклерозата е един от главните рискови фактори, в композиция с мъжки пол, възраст, съединително-тъканни болести – това са наследствени болести, които се характеризират с непълнота на съединителната тъкан, която е съставния елемент на артериалната стена.
Когато има липса или непълнота на тази съединителна тъкан, се следи такова уголемение. Тютюнопушенето и високото кръвно налягане също са рискови фактори, които, за жалост, се срещат измежду огромна част от българското население.
Обикновено се споделя, че за каквото и заболяване да става дума, най-рискова е възрастовата категория на хора след 50 или 60 години.
Може ли младеж да бъде обиден от аневризма?
Би било казуистика, само че несъмнено, че може. В медицината може всичко да се случи, само че сигурно е по-типично след петата декада от възрастта.
Има ли приемственост в проявата на този тип заболяване или става дума по-скоро за метод на живот, който предопределя и появяването на аневризма?
Има и приемственост. Наблюдават се пациенти, които в родословието са имали татко или дядо с сходно заболяване, даже завършило с съдбовен край. Има приемственост на болестта, само че може и без наследствена предиспозиция, единствено заради рискови фактори, да се получи такава аневризма.
Д-р Димитрова, правилно ли е, че аневризмите могат да протичат безусловно безсимптомно, човек изобщо да не подозира за тяхното битие?
Това сигурно е по този начин. Болшинството от пациентите идват при нас със инцидентно намерено заболяване от сътрудник от друга компетентност при рутинно ехографско проучване, да кажем на коремни органи или при скенер, или друго нагледно проучване във връзка друго заболяване, открива се като инцидентна находка.
Причина за това е, че коремната празнина като пространство е огромна празнина, в която тази аорта, даже и да нараства с по-бързи темпове, това да не докара до някакви недоволства. На процедура това, което може да притисне в съседство, в най-честия случай са червата, което няма да провокира някакви признаци.
Когато се стигне до признаци, става дума за възприятие за отичане, за туптене в коремната област. Ако аневризмата е огромна като размер и ротирана в тази посока, може да докара до притискането и на дълбоката вена, която е в съседство, това пък да докара до оток на двата долните крака. Тук в диагностичното уточняване има прекомерно доста болести, до момента в който се сети сътрудник да намерения за това, че може да се касае за абдоминална аортна аневризма.
При един елементарен обзор с ехограф на коремните органи може ли да бъде открита аневризмата?
Може да бъде открита, стига ехографистът да е задоволително умел и да може да диференцира това уголемение на аортата.
Иначе казано, когато се стигне до някакви признаци, тогава би могло да се каже, че е прекомерно късно за помощ, или бъркам?
Не бих споделила, че е по този начин. Твърде късно е за помощ, когато приказваме за най-тежкото затруднение, само че даже и тогава не е прекомерно късно. При тези признаци, които загатнах доскоро, е удачно да се потърси помощ. Има решение на казуса, било с хирургично лекуване, с ендоваскуларното, така наречен " минимално инвазивно лекуване “, с слагането на стент графтове от вътрешната страна, които " тапицират “ аортата, или консервативно лекуване, което цели следене на тази аневризма. По предписание аневризми над 5 см следва да бъдат третирани, а до 5 см се следят ехографски дали порастват на всеки 6 месеца. Ако пораства, е индикация, че би трябвало да бъде третирана съответната аневризма.
Има ли метод да се предпазим от аневризми?
Ако се понижат рисковите фактори за болшинството от сърдечно-съдови болести, несъмнено, че ще се понижи рискът, от каквото да е сърдечно-съдово заболяване. Рутинните прегледи, да кажем един път годишно, биха профилактирали вероятно такава патология.
Какво се случва, доктор Димитрова, когато се открие аневризмата? Как действа лекарят в такива случаи? Има ли значение къде се намира тя?
Разбира се, че има значение къде се намира. Т.е. пациентът в началото постъпва в нашия кабинет да кажем със инцидентно открита от друго място такава абдоминална аневризма. Ние преглеждаме пациента ехографски, разказват се характерността на аневризмата, какъв е оптималният диаметър, има ли периферна тромбоза, защото това е особено за тези разширения на аортата, и надлежно също крие опасности за долните крака. Оценява се, в случай че аневризмата е над 5 см и надлежно в случай че тя е симптоматична и е под 5 см, пациентът се възнамерява за нагледно проучване, което е по-точно проучване, в сравнение с е ехографското. След това се пристъпва към обмисляне на лекуването.
Ако аневризмата е с дребен размер, който се резервира в продължение на няколко месеца, тогава ползва ли се някакъв тип лекуване?
Ако при наблюдаване през 6 месеца, резервира същия размер и не нараства, продължаваме с контрола на рисковите фактори, в частност главното е управлението на кръвното налягане и това е, не се постанова лекуване. Ако към този момент се следят признаци от компресия на прилежащи структури, близко ситуирани, тогава към този момент се постанова да се пристъпи към лекуване.
Кои са случаите, в които е нужна незабавна хирургична интервенция?
Най-често са два. По-лекото затруднение е, когато на аневризма, по нейната стена от вътрешната повърхнина има " тапициращи “ пристенни тромби, те могат да бъдат откъснати от кръвния поток и да бъдат занесени с кръвообращението към долните крака. Това ще провокира така наречен емболия на крайници, която се характеризира с остро настъпващи недоволства от неочаквана безчувственост, болежка, изтръпване, изстиване на крайника. Това е индикация за незабавно оперативно лекуване и изваждането на този тромб от артериалното русло на крайника, с цел да може да се възвърне оросяването на крайници.
Предполагам, че това са така наречен " тежки интервенции “?
Да. Операцията си е постоянно интервенция. Тя крие своите опасности, както по време на самата интервенция, по този начин и след нея. Но това като затруднение и като интервенция е надалеч по-благоприятно, в сравнение с, когато се касае за разкъсването на тази аневризма, което е най-тежкото положение.
Това е едно от най-тежките положения изобщо в медицината, което се характеризира с хеморагичен потрес, който е свързан от излива на голямо количество кръв в коремната празнина. Т.е. тази аневризма, която можем да си представим като един балон, цялостен с вода, единствено че тази вода тече от там непрестанно, този балон се раздира и всичката тази кръв изтича в коремната празнина под високо налягане, което довежда до този хеморагичен потрес.
Някои от тях, за жалост, даже не могат, не съумяват да доближат до лечебното заведение. Тези, които съумеят да доближат до лечебното заведение, са в тежко повредено положение, с извънредно ниско кръвно налягане, бледи, може да има нарушавания в съзнанието, щедро изпотяване, болки в стомах, които са прародители на тези признаци, които обясних преди малко.
Това е положение, което в случай че не бъде лекувано, т.е. оперирано, или не бъде подложен този затрупан стент графт, 100% от пациентите, които не са оперирани в такова положение, умират. Разбира се, че в случай че има интервенция, т.е. успее пациентът да доближи до лечебното заведение, прави се още веднъж такова скенерово проучване с контрастна материя, преценя се и се пристъпва в по-благоприятния случай към затрупан стент графт. Той се слага единствено през два достъпа, че даже може и без достъп, през двете феморални артерии, които са на краката, и се " тапицира “ цялата тази аневризма, надлежно и нейното скъсване отвътре, това е по-щадящият метод за пациента. Не доста центрове обаче вършат такива интервенции в България в условия на неотложност. Другият вид е отворената хирургична намеса, с която се дават шансове на пациентите да се възстановят по-късно.
Могат ли още веднъж да възстановят живота си на 100%?
Имали сме значително такива пациенти в нашата клиника, които са се възстановили в безусловно цялостен размер и след оперативна намеса, и след такава ендоваскуларна, която загатнах доскоро.
Може ли да споделите случай от практиката си, който ви е оставил дълготраен спомен, с прекрасен или пък не толкоз прекрасен край?
Случаите с прекрасен край са доста, не мисля, че имам съответен. В нашата болница е образуван екип за бързо реагиране, с помощта на нашия началник – проф. Говедарски, който ни е обучил по какъв начин да реагираме в такива обстановки.
Имаме значително сполучливи процедури и интервенции, с присъединяване на самия професор, които са довели до позитивен лековит резултат.
Когато след месец, половин, една година пациентът пристигна, това е най-приятният миг.
Какво е най-важното, което желаете да знаят слушателите, когато става дума за аневризми?
Разбира се, слушайки всичко това, за което говорихме, слушателят не би трябвало да взема решение незабавно: " О, аз имам аневризма. “
Човек би трябвало да се стреми да води пълностоен и здравословен метод на живота. Да отделя време за спорт, развлечения, да спре тютюнопушенето. Трябва да има профилактика и предварителна защита, с цел да не се стига до такива тежки затруднения, които от време на време са животозастрашаващи.
Росица АНГЕЛОВА
Аневризмите - това е безшумно, само че евентуално животозастрашаващо положение. Къде най-често се появява аневризмата, какви са аргументите и по кое време се постанова интервенция?
Д-р Димитрова, да стартираме с въпроса, какво съставлява аневризмата?
Това е уголемение на съда, почти към 1,5 пъти над упования размер за съответната възраст и телосложение на пациента. Има два типа аневризми - едните са същински, а другите са лъжливи.
При същинските аневризми вземат участие трите пласта на артериалната стена и те се развиват с възрастта, до момента в който при лъжливите не вземат участие всички пластове на артериалната стена. Те най-често са вследствие на някаква контузия или вследствие на инфектиране, само че на процедура като клинична картина протичат по един и същи метод.
Така наречените " лъжливи аневризми “ носят за пациента същите опасности?
На процедура - да.
Каква е разликата сред " артериална “ и " венозна “ аневризма?
Има голяма разлика. В първия случай се засягат артериите. Както знаем, в артериите тече кръв под високо налягане – към 120-130 мм живак. То е обусловено от това какъв брой е систематичното налягане на човек. Съответно, тези аневризми имат податливост във времето да стават все по-големи, а при тяхното пръсване това има животозастрашаващ риск.
Венозните аневризми се образуват в региона на вените. Във вените кръвното налягане е много по-ниско, поради това те не дават такива тежки, животозастрашаващи затруднения.
Рискът се дефинира от размера на аневризмата или има и други индикатори?
Говорейки за артериалните аневризми – допускам натам са ориентирани главно въпросите, се дефинират и от размера. Но това не значи, че аневризми, които са дребни по мярка, не могат да се спукат. Всъщност най- животозастрашаващо положение е спукването на тази аневризма. То се обуславя също от това, какъв брой е здрава самата стена, каква е съединителната тъкан, има ли инфектиране, какъв брой е кръвното налягане на пациента. Т.е. при една аневризма от 5 см, в случай че пациентът вдигне 200-220 кръвно налягане, рискът от разкъсване се усилва неведнъж.
Кои са най-често срещаните места, където се образува аневризмата? Аз съм чувала най-често за мозъчните съдове.
Разбира се, да, но те са обект на неврохирургията и аз не бих била способена да давам статистически какъв брой постоянно се срещат.
Тези аневризми, с които ние се занимаваме и са обект на съдовата хирургия, са аневризмите на абдоминалната аорта или на така наречен коремна аорта. Те могат да се намират под или над бъбречните артерии и също по този начин могат да обгръщат и бъбречните артерии.
Също по този начин се срещат на феморалната артерия, на поплитеалната артерия – това са все артерии, които са в региона на краката, тези, които изброих доскоро.
Могат да се срещат в артериите в корема, които са виновни за кръвоснабдяването на вътрешните органи – така наречен мезентериални артерии. Най-често срещани са тези на коремната аорта, с които започнах.
Има ли медицината отговор на въпроса кои са главните аргументи за образуването на аневризми?
Разбира се, че има. Атеросклерозата е един от главните рискови фактори, в композиция с мъжки пол, възраст, съединително-тъканни болести – това са наследствени болести, които се характеризират с непълнота на съединителната тъкан, която е съставния елемент на артериалната стена.
Когато има липса или непълнота на тази съединителна тъкан, се следи такова уголемение. Тютюнопушенето и високото кръвно налягане също са рискови фактори, които, за жалост, се срещат измежду огромна част от българското население.
Обикновено се споделя, че за каквото и заболяване да става дума, най-рискова е възрастовата категория на хора след 50 или 60 години.
Може ли младеж да бъде обиден от аневризма?
Би било казуистика, само че несъмнено, че може. В медицината може всичко да се случи, само че сигурно е по-типично след петата декада от възрастта.
Има ли приемственост в проявата на този тип заболяване или става дума по-скоро за метод на живот, който предопределя и появяването на аневризма?
Има и приемственост. Наблюдават се пациенти, които в родословието са имали татко или дядо с сходно заболяване, даже завършило с съдбовен край. Има приемственост на болестта, само че може и без наследствена предиспозиция, единствено заради рискови фактори, да се получи такава аневризма.
Д-р Димитрова, правилно ли е, че аневризмите могат да протичат безусловно безсимптомно, човек изобщо да не подозира за тяхното битие?
Това сигурно е по този начин. Болшинството от пациентите идват при нас със инцидентно намерено заболяване от сътрудник от друга компетентност при рутинно ехографско проучване, да кажем на коремни органи или при скенер, или друго нагледно проучване във връзка друго заболяване, открива се като инцидентна находка.
Причина за това е, че коремната празнина като пространство е огромна празнина, в която тази аорта, даже и да нараства с по-бързи темпове, това да не докара до някакви недоволства. На процедура това, което може да притисне в съседство, в най-честия случай са червата, което няма да провокира някакви признаци.
Когато се стигне до признаци, става дума за възприятие за отичане, за туптене в коремната област. Ако аневризмата е огромна като размер и ротирана в тази посока, може да докара до притискането и на дълбоката вена, която е в съседство, това пък да докара до оток на двата долните крака. Тук в диагностичното уточняване има прекомерно доста болести, до момента в който се сети сътрудник да намерения за това, че може да се касае за абдоминална аортна аневризма.
При един елементарен обзор с ехограф на коремните органи може ли да бъде открита аневризмата?
Може да бъде открита, стига ехографистът да е задоволително умел и да може да диференцира това уголемение на аортата.
Иначе казано, когато се стигне до някакви признаци, тогава би могло да се каже, че е прекомерно късно за помощ, или бъркам?
Не бих споделила, че е по този начин. Твърде късно е за помощ, когато приказваме за най-тежкото затруднение, само че даже и тогава не е прекомерно късно. При тези признаци, които загатнах доскоро, е удачно да се потърси помощ. Има решение на казуса, било с хирургично лекуване, с ендоваскуларното, така наречен " минимално инвазивно лекуване “, с слагането на стент графтове от вътрешната страна, които " тапицират “ аортата, или консервативно лекуване, което цели следене на тази аневризма. По предписание аневризми над 5 см следва да бъдат третирани, а до 5 см се следят ехографски дали порастват на всеки 6 месеца. Ако пораства, е индикация, че би трябвало да бъде третирана съответната аневризма.
Има ли метод да се предпазим от аневризми?
Ако се понижат рисковите фактори за болшинството от сърдечно-съдови болести, несъмнено, че ще се понижи рискът, от каквото да е сърдечно-съдово заболяване. Рутинните прегледи, да кажем един път годишно, биха профилактирали вероятно такава патология.
Какво се случва, доктор Димитрова, когато се открие аневризмата? Как действа лекарят в такива случаи? Има ли значение къде се намира тя?
Разбира се, че има значение къде се намира. Т.е. пациентът в началото постъпва в нашия кабинет да кажем със инцидентно открита от друго място такава абдоминална аневризма. Ние преглеждаме пациента ехографски, разказват се характерността на аневризмата, какъв е оптималният диаметър, има ли периферна тромбоза, защото това е особено за тези разширения на аортата, и надлежно също крие опасности за долните крака. Оценява се, в случай че аневризмата е над 5 см и надлежно в случай че тя е симптоматична и е под 5 см, пациентът се възнамерява за нагледно проучване, което е по-точно проучване, в сравнение с е ехографското. След това се пристъпва към обмисляне на лекуването.
Ако аневризмата е с дребен размер, който се резервира в продължение на няколко месеца, тогава ползва ли се някакъв тип лекуване?
Ако при наблюдаване през 6 месеца, резервира същия размер и не нараства, продължаваме с контрола на рисковите фактори, в частност главното е управлението на кръвното налягане и това е, не се постанова лекуване. Ако към този момент се следят признаци от компресия на прилежащи структури, близко ситуирани, тогава към този момент се постанова да се пристъпи към лекуване.
Кои са случаите, в които е нужна незабавна хирургична интервенция?
Най-често са два. По-лекото затруднение е, когато на аневризма, по нейната стена от вътрешната повърхнина има " тапициращи “ пристенни тромби, те могат да бъдат откъснати от кръвния поток и да бъдат занесени с кръвообращението към долните крака. Това ще провокира така наречен емболия на крайници, която се характеризира с остро настъпващи недоволства от неочаквана безчувственост, болежка, изтръпване, изстиване на крайника. Това е индикация за незабавно оперативно лекуване и изваждането на този тромб от артериалното русло на крайника, с цел да може да се възвърне оросяването на крайници.
Предполагам, че това са така наречен " тежки интервенции “?
Да. Операцията си е постоянно интервенция. Тя крие своите опасности, както по време на самата интервенция, по този начин и след нея. Но това като затруднение и като интервенция е надалеч по-благоприятно, в сравнение с, когато се касае за разкъсването на тази аневризма, което е най-тежкото положение.
Това е едно от най-тежките положения изобщо в медицината, което се характеризира с хеморагичен потрес, който е свързан от излива на голямо количество кръв в коремната празнина. Т.е. тази аневризма, която можем да си представим като един балон, цялостен с вода, единствено че тази вода тече от там непрестанно, този балон се раздира и всичката тази кръв изтича в коремната празнина под високо налягане, което довежда до този хеморагичен потрес.
Някои от тях, за жалост, даже не могат, не съумяват да доближат до лечебното заведение. Тези, които съумеят да доближат до лечебното заведение, са в тежко повредено положение, с извънредно ниско кръвно налягане, бледи, може да има нарушавания в съзнанието, щедро изпотяване, болки в стомах, които са прародители на тези признаци, които обясних преди малко.
Това е положение, което в случай че не бъде лекувано, т.е. оперирано, или не бъде подложен този затрупан стент графт, 100% от пациентите, които не са оперирани в такова положение, умират. Разбира се, че в случай че има интервенция, т.е. успее пациентът да доближи до лечебното заведение, прави се още веднъж такова скенерово проучване с контрастна материя, преценя се и се пристъпва в по-благоприятния случай към затрупан стент графт. Той се слага единствено през два достъпа, че даже може и без достъп, през двете феморални артерии, които са на краката, и се " тапицира “ цялата тази аневризма, надлежно и нейното скъсване отвътре, това е по-щадящият метод за пациента. Не доста центрове обаче вършат такива интервенции в България в условия на неотложност. Другият вид е отворената хирургична намеса, с която се дават шансове на пациентите да се възстановят по-късно.
Могат ли още веднъж да възстановят живота си на 100%?
Имали сме значително такива пациенти в нашата клиника, които са се възстановили в безусловно цялостен размер и след оперативна намеса, и след такава ендоваскуларна, която загатнах доскоро.
Може ли да споделите случай от практиката си, който ви е оставил дълготраен спомен, с прекрасен или пък не толкоз прекрасен край?
Случаите с прекрасен край са доста, не мисля, че имам съответен. В нашата болница е образуван екип за бързо реагиране, с помощта на нашия началник – проф. Говедарски, който ни е обучил по какъв начин да реагираме в такива обстановки.
Имаме значително сполучливи процедури и интервенции, с присъединяване на самия професор, които са довели до позитивен лековит резултат.
Когато след месец, половин, една година пациентът пристигна, това е най-приятният миг.
Какво е най-важното, което желаете да знаят слушателите, когато става дума за аневризми?
Разбира се, слушайки всичко това, за което говорихме, слушателят не би трябвало да взема решение незабавно: " О, аз имам аневризма. “
Човек би трябвало да се стреми да води пълностоен и здравословен метод на живота. Да отделя време за спорт, развлечения, да спре тютюнопушенето. Трябва да има профилактика и предварителна защита, с цел да не се стига до такива тежки затруднения, които от време на време са животозастрашаващи.
Росица АНГЕЛОВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ