Д-р Дроздстой Стоянов е професор по психиатрия и медицинска психология,

Д-р Дроздстой Стоянов е професор по психиатрия и здравна логика на психиката, лекар на медицинските науки, Ръководител Катедра психиатрия и здравна логика на психиката в Медицински университет Пловдив. Академик и заместник-председател на Българската академия на науките и изкуствата. Член на непрекъснатия комитет по психиатрия на Европейския съюз на медицинските експерти, почетен член на Американската психиатрична асоциация. Научен помощник в Колаборативен център на Колежа Сейнт Кейтрин, Университет на Оксфорд, гост-лектор в Университетите на Базел, Копенхаген, Виена, и Берген. Д-р Стоянов е бил народен съветник по психиатрия (2018-2019) и член на Експертния съвет по психиатрия при Министерство на здравеопазването от 2019. Лауреат на бронзов орден от Европейското сдружение за личност-центрирана медицина (2014). Автор и съавтор на близо 200 научни изявления, представени повече от 860 пъти в интернационалната литература. Редактор и съавтор на 10 монографии, 7 от които оповестени в чужбина.

 
Акад. Стоянов, какво може да се каже на един човек със мощни страхове от пандемията, който изпада в суматоха за здравето си, за здравето на околните, за личната си работа? Такива към този момент има доста.
Посланието към тези хора не може да бъде стандартизирано. Защото то зависи от мислите, които всеки от нас влага в този живот и оттова смисъла, който придава на неговата загуба. Онези хора, които търсят смисъла във всекидневните си потребности, може би би трябвало да чуят това, което им споделя министър председателят сега, обръщайки на 180 градуса своята политическа изразителност. Казва им, че не е ужасно, че е преодолимо, възстановимо. Този вид хора преработват рецесията от през днешния ден за на следващия ден, те са отишли до аптеката за азитромицин, всичко зависи от това дали са го намерили или не. Преработват пандемията с механически въпроси - по кое време ще свърши, какъв брой са инфектираните, ще бъда ли от тях. Но в случай че сведем ставащото само до тези въпроси, се обезценяваме.
Онези, които съзират своя смисъл оттатък утрешния ден (давам си сметка, че са малко), не се нуждаят от отговори, а от въпроси. И главният въпрос за тях е: епидемии постоянно са се случвали, има такава и сега. Но какво от това? Какво ни дава това на нас, мислещите хора? Може би ни дава съображение да бъдем живи, да се борим? А може ли човек да остане затворен, в границите на жилището, само че освен него, в границите на една действителност, която последователно се трансферира към телефона, във виртуалния свят, без опцията да пътува в други страни, да среща жива различност? Това ли е светът, за който мечтаеш? Голяма покруса е, че доста, доста малко хора преработват рецесията с тези въпроси. А те са моторите на напредъка - постоянно са били. В единия случай свеждаш своето битие до въпроса по какъв начин да оцелея на следващия ден и отговорът е: заключи се. В другия се питаш: за какво.
Как се трансформират човешките връзки, когато към естествената нужда от физическа непосредственост се намеси биологичният боязън?
Променят се, да. По перверзен метод. Променяме се перверзно. Езикът на всекидневието в случай че и да е бил банален преди този момент, към този момент е насечен от въпроси като: но позитивен ли е другият? Ами, два теста имал, единият позитивен, другият негативен. Този има кашлица, другият няма, третият няма признаци, а пък белият дроб му е повреден на рентгенова графия. Това ли е връзката, която Фицджералд, оживял след испанския грип, е употребявал, с цел да напише " Великият Гетсби "? Това ли е въпросът, който Хемингуей (лично боледувал от испанския грип след куршмуите на германците по време на Първата световнат война) е поставял пред себе си? Не, този човек е написал " Старецът и морето ".
Ще ви кажа какво се трансформира от биологичния боязън: индивидът претърпява редукция. Нещо повече, той към този момент е индоктриниран със страхове и биологични експозиции - още от дребен. В момента има едни дечица в градината - и моите също - които към този момент споделят, че в случай че не носят маски, ще се разболеят и ще разболеят госпожата. Имате ли визия какво значи едно дете да бъде обременено от малко с този въпрос и с този боязън?
Има неизмерими последствия, за които съвсем не се приказва, най-много свързани с децата. Смъртта на един или хиляда души, скърбя, че ще го кажа, е несъизмерима с превръщането на и без друго цифровизираните деца в напълно дехуманизирани субекти. Защото те те няма да са 1000. А милиони. Човешката нематериалност е основана на живия контакт. И в случай че от рано си индоктриниран в това да го възприемаш като заплаха, това към този момент в действителност наподобява на антиутопия. Който и да е въвел ковид, е талант - толкоз озлобен талант, който не може да се роди даже през 1984-та на Оруел. И тук държа да подчертая, че не агитирам конспиративизъм. Говоря за самата социално-политическа интерпретация на тази опасност. Заплахата я има: интерпретацията обаче е от световете на Оруел.
Накратко, променяме се по този начин: редуцираме се до биологични същества, които отстраняват личната си нематериалност. От друга страна за дребните хора като че ли няма основна смяна. Изглежда те по този начин и не напущат своята зона на комфорт. Как да смалиш дребния човек??
Мерките против пандемията протичат в особена подчиненост. Тази подчиненост слага най-отгоре съображенията на инфекционисти и икономисти. А сред тях един политик би трябвало да откри баланс, с цел да обезпечи оптималната здравна грижа с минимални стопански последствия. Дали съумя да се откри този верен срез сред двете рецесии - както тук, по този начин и в международен мащаб?
Изключително мъчно е да се резервира оптималното действие на индивида в това, което започнахме да назоваваме " новото обикновено " и което, несъмнено, е ненормално от психическа позиция. Балансът би бил в това да не сме фанатизирани от денонощното робуване на питанията дали признаваме или отхвърляме епидемията, да не сме отдадени в непрестанно оборване на противоположната позиция. Но този баланс е нарушен, тъй като бе завзет от два вида " експерти " - ковидолози и ковидократи. Нека обясня:
Ковидологът е човек, който си мисли, че той знае всичко за епидемията, без значение дали я приема като биологична даденост или отхвърля като артикул на международна интрига. Той е безрезервно уверен в позицията. Ако се зачетете в " Чумата " на Камю, ще откриете дълбока и многомерна реалност, която за ковидолога не е впечатляваща. Понеже не го и интересува: фанатикът е човек, който не може да възприема всякаква различност и сложност; той остава във своята безспорна, безкритична оценка - без значение дали е про или анти ограниченията, дали е про или анти Мангъров и други познати положения. Но сега светът изобилства от ковидолози, от тази модерна форма на фундаментализъм, каквато не сме виждали в никакъв случай преди.
Ковидократът е различен вид човек, най-често политик. Той инструментализира темата за налагане на политики. Нашето държавно управление е типичен образец, който ще се учи след време в историята. Ако има история след нас. Един и същ човек ви говореше за чували с трупове, а в този момент ви споделя, че всичко е наред, а лечебните заведения изнемогват. Това е ковидократът. Това е човек, който употребява ковид за инструмент за оказване на въздействие на публичното мнение, без да е наложително това въздействие да има общо с ковид.
Това, несъмнено, не е единствено тук. Канцлерът Курц, в центъра на международната цивилизация, кара хората да не излизат от у дома...Симпатичен младеж, само че...нима вирусът е по-опасен след 20 ч.?
Колкото повече следя какво става, толкоз повече се сещам за Стария завет. Където най-страшното наказване, изпратено в Египет, е невидимо - след скакалци, наводнения и други проявления във физическия свят. Това невидимо наказване е просто бродещата гибел от врата на врата, от която може да се спасиш, в случай че си определен и сложиш червен кръст на вратата. И в този момент е нещо такова: червени кръстове и вирусът не може да пристигна при мен. Само че даже и тогава идва. Половината от моите другари, които са в лечебни заведения, си седяха най-вече у дома.
От казаното дотук наподобява по този начин като че ли би било естествено изключителните положения - предходните и вероятно идните, поради втората вълна в Европа - да бъдат посрещнати със мощна опозиция. Такава обаче въпреки всичко нямаше. Защо човек в действителност бързо се отхвърля от избрани свободи? И не е ли рационално въпреки всичко да го направи за някакъв интервал?
Не знам. Иска ми се да знаех. Аз също се помирих, вървях като нарушител по площадките. Купихме на децата дори един пясъчник на балкона...Има рационални ограничения - като да кажем ограничението на всеобщи събития като мачове, носенето на маска в метрото, дозираната обществена отдалеченост и други разумни здравни ограничения. Но имаше и доста рискови, като пакетирането на люлки и детски площадки напролет, контролно-пропусквателен пункт, възбрана за навестяване на планината - тотално безумство! В това нямаше никаква здравна, никаква човешка логичност.
Мисля си, че хората са доста по-податливи на всеобщи индоктринации в сравнение с те самите са склонни да си мислят. И може би сме единствено стажанти в демокрацията, до момента в който регресираме назад към познати тоталитарни модели.
Няма ли при възможен завършек на рецесията с ковид, в последна сметка " остарялото обикновено " да се завърне в действителност относително бързо? Нека предположим, че идващото лято, след въвеждането на имунизациите, всичко това завърши - какво би станало тогава?
Да, дано предположим, че пристигна юли месец и всички - споделям го и с известна подигравка - към този момент сме с ваксини. Може би в случай че здравите импулси за напредък проработят, ще забележим посттравматичен напредък, ще използваме избрани уроци. Но в случай че този модел се закрепи, ще има необратими последици. Ако това, което се случва сега, продължи повече от 12 месеца, връщането към нормалността ще бъде доста по-трудно. До степен на невероятно.
Как влияят режимите на непрекъснатите онлайн сесии - без значение дали са свързани с бизнес, обучение, работа, в които всички изпадаме?
За терзанията ми за дехуманизацията, към този момент споделих. Те са в дълготраен проект.
В близкосрочен проект има положителни поучения, има изгоди. Според мен в случай че се опитаме да мислим оптимистично, че цялата тази полуда ще отстъпи в един хубав миг и той няма да е надалеч, то home офисът и отдалечената работа и учене дадоха на доста работодатели и институции един потребен урок - че нещата могат да се осъществят по хибриден метод. Да съчетават както физическото наличие, по този начин и работата от отдалеченост. Немалко български работодатели към момента схващат работата като седенето на столче по 8 часа дневно с обедна отмора. Това не е продуктивно. Имах директен началник, който освен на мен, а на всички споделяше: за какво си ми през целия ден, в случай че си си приключил работата за два часа? Какво правиш в останалото време - интриги?
Накратко: хибридното образуване на работата носи сериозен капацитет. Изрично наблягам отново обаче: хибридно. Сам по себе си и модела на изцяло физическо наличие, и този на напълно онлайн, са губещи. Ако сме зрели като общества, може да въплътим този урок.
Годината ще се запомни и с взрив на тайни теории за чипиране. Конспирации постоянно е имало; само че за какво тъкмо тази е с превес?
Във всички случаи това е екстериоризация на някакъв опит. Какъв - не съм сигурен.
Имате изчерпателен интерес към историята; реагират ли хората друго по време на пандемии в разнообразни исторически интервали или си приличаме постоянно?
Предишните пандемии от испански грип или чумата в междинните епохи са се случили в изискванията на напълно други дискурси и връзки сред хората. Много по-различни от днешния технократичен свят, с други политики, други полезности. Особено пък испанския грип, който е пристигнал на фона на изтребителна война и се е слял с нея, като човешки жертви. До един миг, в който първата вълна на практика се е припокрила с войната и е мъчно да кажеш дали човек е умрял от патрон или от испански грип, както и в този момент е мъчно да се каже дали е умрял " с " или " от " ковид. Ние живеем в ера на биомедицински прогрес, който трансформира фрапантно и реакцията ни към ковид. Ето ви обаче един въпрос: по какъв начин е допустимо напреднала медицина и разузнаване в продължение на 12 месеца да не могат да овладеят разпространяването на болестта? Не приказвам за имунизацията, ясно е, че тя би трябвало да мине през доста и продължителни стадии на изследване. А за характерно лекуване, имайки поради големия контингент за осъществяване на сходни изпитвания. Задавам си постоянно този въпрос. Не знам отговора.
Доколко непрекъсната консумация на медийно наличие се отразява на душeвността? И без това ясно изразеният фокус към катастрофични вести се умножава неведнъж при пандемия.
Отразява се доста неподходящо. Деца под 7 годишна възраст не трябва да гледат електронни устройства повече от 2 часа дневно. А над 7 годишна възраст повече от три часа и половина. Затвореният човек не прави нищо друго обаче с изключение на да употребява електронно устройство, а на това устройство - да чете вести. За един и без друго затворен човек, контейниран в някаква паника, непрекъснатото усвояване на сходни вести е токсично. Безусловно токсично. Не споделям, че не би трябвало да се информиране за ковид - несъмнено, че би трябвало. Но в рационална доза. Аз мисля, че 30-40 % от следствията от пандемията се дължат точно на тази токсична консумация на паника през медиите. Тази информация се гълтам, а след това реверберира, повтаря, по един болестен метод.
В момента - още веднъж наблягам, че не оборвам опасността - целият дневен ред на обществото е сменен. Има грабителски разказ, деструктивен, мултиплициран до безумство. Новините за ковид отидоха на мястото на тези кой кого е наръгал. И след това изявление с бабата, съседката, чичото, съседа, по лешоядски метод. Никой няма да ви заяви какъв брой хора издадоха научни писания, разгласиха стихосбирка. Тези неща апропо ги имаше в " Работническо дело " и се запитвам дали не съм се чувствал по-добре. Вярно, дразнеше ме малоумното непрекъснато наличие на Живков, само че в този момент ме нервира водачът му. Въобще, от едно неразбирателство на друго. Ако в новините влезе нещо хубаво, то постоянно е в последните 2 минути от ефирно време, когато хората си мият чиниите у дома. Докато мръсотията от храната се оттича в канала - ето там е мястото за вести за някакъв теоретичен напредък, за някакво достижение на изкуството. Не, изобщо не ме интересува, че Иванчо е наръгал Драган. Това не е мой проблем, не е ваш проблем. Това е проблем на даденото районно полицейско ръководство.
Този медиен дневен ред довежда до извънредно неподходящо разкриване на човешките инстикти. В персоналната връзка, даже в стеснен кръг, в границите на семейство, домакинство, колектив. Отношенията са изострени така и така под въздействието на изолацията, а след това в това положение на изолираност, те облъчват още повече. Дори когато Йозеф Гьобелс купува " националния правоприемник ", в случай че погледнете програмата до началото на войната, ще видите, че тя е цялостна със занимателни излъчвания. Фюрерът проповядва към два-три часа на денонощие. А аз в този момент слушам по 24 часа в денонощието кой кого е нападнал; къде и по какъв начин са починали хора от COVID-19. И по какъв начин министър председателят се разнася с джипката по автомагистралите. Вместо да се разреди и разнообрази информацията, тя се свежда единствено до едно унищожително наличие. Това е ужасно.
Липсата на медицински фрагменти от дълго време е оттатък всевъзможни санитарни минимуми - както във вашата област, по този начин и в обстановката с ковид. Държавата има закъснения от десетилетия наред, с цел да се погрижи да задържи експертите ни и в този момент това се вижда повече безапелационно. Възможно ли е този развой да се преобърне или са настанали времена на повсеместна евакуация?
Тези процеси започнаха още през 90`те. Пределът е доближат - щом към този момент очни лекари и гинеколози се включват на първа линия с ковид.
Как да се обърне тази наклонност? Отговарям: Цифрата е 4000 лева Това е рационалният предел и то при пределно ясно състояние на механизмите за специализация на един доктор. Само по този начин медиците може да бъдат арестувани. Всичко останало е измама. Стартовата заплата за всеки, който се трепе да учи 6 години и поема отговорността за здравето на други хора, би трябвало да бъде 2000 лева А за експерт с 6-8 години стаж - 4000 лева Не се ли реализира такова заплащане, всеки различен диалог е непотребен. Съжалявам че приказвам материално, само че множеството от читателите ще схванат, както и сътрудниците.
И също - да спре да се краде. Да даваш на едни разбойници и крадци напълно публично във фишовете 40 000 лв., а здравната сестра и докторът да вземат 800, това е углавно закононарушение. И би трябвало да бъде осъдено с цялата грубост на закона. Годишно на всеки 1000 приключили лекари, ние губим по 700, които емигрират срещу своята воля. Но в здравната система има цялостен безпорядък, незаконен безпорядък. Това е антинационално, безконтролно държание. Пари има – фактът е, че ненадейно се намират сега за спомагателни хонорари - само че те не отиват за лекарите, а се крадат на високи равнища.
В последните години се прояви любопитна дейност; на така наречен " лайфкоуч ", нещо като начин на живот заместител на същинския психолог, който е по предписание инфлуънсър и прекомерно постоянно подозрително просветен в личната сфера. Как гледате на нахлуването в полето на логиката на психиката изобщо?
Това е една изкуствено основана нужда в обществото, към която с друго, с изключение на известна подигравка, не мога да се отнасям.