Антибиотичната резистентност: „Тихата пандемия“, която заплашва живота на милиони
Д-р Драгомир Иванов уточни, че предварителната защита е също толкоз значима, колкото и самото лекуване
Антибиотичната устойчивост се трансформира в сериозна световна опасност, която не подминава и България. Това съобщи доктор Драгомир Иванов, ръководител на Българска асоциация „ Единно здраве ",.
От 1990 до 2021 година смъртните случаи, свързани с антибиотична устойчивост, надвишават 1 милион годишно. Прогнозите сочат, че в случай че не се подхващат съответни ограничения, до 2050 година броят на директните жертви може да надвиши 39 милиона, а косвените случаи - десетки милиони.
В България изследванията за интервала 2018-2022 година демонстрират висока устойчивост на бактерията Helicobacter pylori, а използването на антибиотици се е нараснала с 27% за пет години.
„ Безконтролната приложимост на антибиотици е главен фактор за устойчивостта, само че не е единственият. Вътреболничните инфекции, както и антибиотиците, употребявани в отглеждането на животни, също играят основна роля ", изясни Иванов.
По думите му постоянно даже банални инфекции не могат да бъдат лекувани дейно, защото някои варианти към този момент са устойчиви към всички познати антимикробни средства. „ Това значи, че няма благонадежден антибиотик за лекуване на избрани пациенти, а опциите за терапия са лимитирани ", предизвести той.
Д-р Иванов уточни, че предварителната защита е също толкоз значима, колкото и самото лекуване. „ Контролът и предварителната защита на инфекциите в лечебните заведения са сериозни, тъй като там се селектират варианти, които елементарно се популяризират измежду пациентите с злепоставен имунитет ", изясни специалистът.
Той добави, че използването на антибиотици в хранителната промишленост също въздейства на човешкия организъм. „ Храната и водата могат да съдържат останки от антибиотици, които способстват за устойчивостта. Необходимо е непоколебим надзор и в хуманната, и във ветеринарната медицина ", сподели доктор Иванов.
България взе участие в европейския план EU-JAMRAI 2, който цели предварителна защита и надзор на антимикробната устойчивост. В страната се работи за основаване на Национален проект за деяние, който да обхване хуманната и ветеринарната медицина, само че съгласно Иванов България остава измежду „ задните редици " на Европейски Съюз във връзка с надзор и предварителна защита.
Специалистът акцентира и ролята на обществото: „ Обществото е действителен участник в този развой. Ако хората не схващат смисъла на антибиотичната устойчивост и не съблюдават разпоредбите, напъните на експертите няма да бъдат задоволителни. "
Иванов добави, че с изключение на антибиотиците, интегративната медицина и превантивните ограничения, в това число имунизацията, могат да оказват помощ за понижаване на потреблението на антибиотици и да лимитират селекцията на резистентни микроорганизми.
Антибиотичната устойчивост се трансформира в сериозна световна опасност, която не подминава и България. Това съобщи доктор Драгомир Иванов, ръководител на Българска асоциация „ Единно здраве ",.
От 1990 до 2021 година смъртните случаи, свързани с антибиотична устойчивост, надвишават 1 милион годишно. Прогнозите сочат, че в случай че не се подхващат съответни ограничения, до 2050 година броят на директните жертви може да надвиши 39 милиона, а косвените случаи - десетки милиони.
В България изследванията за интервала 2018-2022 година демонстрират висока устойчивост на бактерията Helicobacter pylori, а използването на антибиотици се е нараснала с 27% за пет години.
„ Безконтролната приложимост на антибиотици е главен фактор за устойчивостта, само че не е единственият. Вътреболничните инфекции, както и антибиотиците, употребявани в отглеждането на животни, също играят основна роля ", изясни Иванов.
По думите му постоянно даже банални инфекции не могат да бъдат лекувани дейно, защото някои варианти към този момент са устойчиви към всички познати антимикробни средства. „ Това значи, че няма благонадежден антибиотик за лекуване на избрани пациенти, а опциите за терапия са лимитирани ", предизвести той.
Д-р Иванов уточни, че предварителната защита е също толкоз значима, колкото и самото лекуване. „ Контролът и предварителната защита на инфекциите в лечебните заведения са сериозни, тъй като там се селектират варианти, които елементарно се популяризират измежду пациентите с злепоставен имунитет ", изясни специалистът.
Той добави, че използването на антибиотици в хранителната промишленост също въздейства на човешкия организъм. „ Храната и водата могат да съдържат останки от антибиотици, които способстват за устойчивостта. Необходимо е непоколебим надзор и в хуманната, и във ветеринарната медицина ", сподели доктор Иванов.
България взе участие в европейския план EU-JAMRAI 2, който цели предварителна защита и надзор на антимикробната устойчивост. В страната се работи за основаване на Национален проект за деяние, който да обхване хуманната и ветеринарната медицина, само че съгласно Иванов България остава измежду „ задните редици " на Европейски Съюз във връзка с надзор и предварителна защита.
Специалистът акцентира и ролята на обществото: „ Обществото е действителен участник в този развой. Ако хората не схващат смисъла на антибиотичната устойчивост и не съблюдават разпоредбите, напъните на експертите няма да бъдат задоволителни. "
Иванов добави, че с изключение на антибиотиците, интегративната медицина и превантивните ограничения, в това число имунизацията, могат да оказват помощ за понижаване на потреблението на антибиотици и да лимитират селекцията на резистентни микроорганизми.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ