Д-р Динчо Генев, управител на УМБАЛ „Пловдив: Заварих болн...
Д-р Динчо Генев е приключил висше обучение по медицина в Стара Загора, има специалности „ Вътрешни заболявания “ и „ Здравен мениджмънт “ от Медицински университет-София. Работил е в общинската болница в Харманли и е бил неин шеф.
Два пъти е избиран за ръководител на Районната гилдия на БЛС в Хасково, бил е и член на УС на Сдружението на общинските лечебни заведения. През 2013 година става подуправител на НЗОК. От март 2020 година е изпълнителен шеф на УМБАЛ „ Пловдив “.
- Д-р Генев, в какво положение заварихте болничното заведение и по какъв начин я развивате от встъпването си като шеф?
- Навремето болничното заведение е била огромна и е разполагала с всичко належащо за лекуването на болните тогава. Само че, когато пристигнах тук в края на 2018 година, имаше 18 милиона и половина отговорности, от които 14 милиона и повече - просрочени. Апаратурата, която заварих, беше на равнище 70-те години на XX век. Болницата беше със ужасно огромно закъснение и беше изгубила сериозна част от личния състав си. Под сурдинка казано,
в здравното министерство болничното заведение беше нарочена за закриване,
защото в града съществува друга огромна държавна болница като „ Св. Георги “.
Приходите бяха доста ниски - от порядъка на 1 600 000 - 1 700 000 лева на месец. Непрекъснато валяха запори по за 500 - 700 хиляди лв. на месец, което беше нещо ужасно.
Тогава първоначално с доктор Аргиров започнахме да търсим от кое място да се вземе заем и да прилагаме ограничения за излекуване на болничното заведение. Постепенно увеличихме приходите. Стигнахме до 2 600 000 лв.. Това е нарастване с над 60-70%. Така стана допустимо да покриваме запорите и да се разплащаме за заплати.
Водихме дълги договаряния за заем. Никой не искаше да ни дава, защото болничното заведение беше декапитализирана. 7-8 месеца бяхме следени от банка дали имаме задоволително доходи, с цел да могат да ни провиснал заем. През това време ние намалихме към 5 милиона от отговорностите на болничното заведение за една година. Най-накрая след голям брой срещи с разнообразни банки успяхме да договорим 12 милиона. Това стана в края на 2020 година
Водехме паралелни договаряния и с компаниите, към които имахме отговорности
Преодоляхме всички тези неща. Преговорите с компании дадоха резултат, като лихвите по отговорностите ни бяха опростени от някои компании, за което сме признателни. Така успяхме да спестим към 800 хиляди лв.. Най-накрая с тия 12 милиона успяхме да изплатим всички отговорности. Кредитът отиде единствено за това.
В момента изплащаме към 310 хиляди месечно, с цел да върнем взетото. Това е главница плюс рента, само че го изплащаме регулярно. И към сегашния миг болничното заведение няма нито 1 лев отговорности. Кредитът е за период от 3 години и половина, тъй че няма да натовари някой различен, който пристигна след нас. Към този миг остават към 7 милиона за погашение.
- Какви старания полагате за модернизирането на лечебното заведение?
- В началото беше толкоз зле, че се снимаше на рентгенови филми, а не на дискове, което действително в най-обикновените ДКЦ-та не се правеше това нещо. Затова първо купихме една машина, която да цифровизира фотосите.
След като нещата потръгнаха, приходите станаха положителни благодарение на Министерство на здравеопазването. Бяха ни отпуснати две огромни суми. Едната част беше за закупуване на нов ангиограф, защото този, който беше в болничното заведение, не беше наш, а на частник.
Компютърният томограф пък спря да работи заради възрастта, на която беше. Затова взехме нов уред за 600 000 лева От друга страна, болничното заведение е вложила от наши доходи над 2 милиона в закупуване на различен тип техника и продължаваме вложенията.
Закупихме 4 нови ехографа, видео инсталация и такава за безкръвни интервенции
Направен е повсеместен ремонт на хемодиализата. Преместена е в ново помещение с нова техника. С социална поръчка осигурихме първите шест апарата за хемодиафилтрация в Пловдив. Другите хемодиализни центрове в града нямат такива апарати.
Преди моето предопределение по документи са правени доста поправки, само че като резултат не ги виждам. Сега сме ремонтирали всички покриви, като остава напълно малко по тази част. Благодарение на преместването на инвазивната кардиология, на втория етаж ще отворим обособена коронавирус конструкция. Ще участваме в една стратегия от Министерство на здравеопазването, по която ще се дават 127 милиона лв. за изцяло съоръжение на коронавирус структури по европейска стратегия.
- Успели сте да се справите с финансовия аспект на компликациите. Как обаче задържате положителните експерти в болничното заведение?
- В болничното заведение има задоволително първокласен медицински личен състав. Водещото урологично поделение за Пловдив е в нашата болница. Проф. Шишков е един от най-хубавите уролози в цялата страна. Доц. Мануков, който управлява отделението по инвазивна кардиология при нас, пък е доайенът на инвазивната диагностика. Той е учителят на болшинството от хората, които практикуват в града. Отделението ни по неонатология, ръководено от доктор Аргирова, поема всички тежки случаи на деца. То е най-хубавото профилирано такова в цяла Югоизточна България. Ревматологичното поделение, отпред на което е доктор Горанов, също е водещо за Пловдив. Специалистите ни по пулмология доктор Вълканова и доктор Волов пък изнесоха цялата битка с ковид дружно с всички млади лекари, които работиха в коронавирус отделението.
Не желая да ги загатвам, с цел да не изпусна някого. Но също доктор Асенов, който е УНГ експерт, е безконечна конкуренция на проф. Джамбазов. Нашият човек върви да оперира в Южна Корея. Имаме експерти, които са на задоволително високо равнище и са едни от най-хубавите в страната.
- На какво се дължи триумфът Ви в ефикасното възобновяване на болничното заведение?
- Медицинският личен състав на болничното заведение първо повярва, тъй като хората бяха тръгнали да бягат, защото щяха да останат без работа. Другите неща са към този момент персонални познанства и контакти. Освен това човек би трябвало да гледа с вероятност, да има взор надалече, тъй че да се вкарват все по-нови неща.
- Накъде е насочен погледът Ви в този момент?
- Желая тази болница просто да стане естествена, каквато би трябвало да бъде. Още не е.
- Какви са целите Ви в развиването на лечебното заведение?
- Конкретни цели не може да има в една болница. Тя е с един куп отделения и не мога да давам приоритет на едното или другото. Към сегашния миг аз се стремя да я съоръжавам напълно с нова, модерна инсталация, с цел да мога да кажа на лекарите: „ работете “. Аз се съветвам с лекарите на всяко едно поделение, защото те са тези, които ще я употребяват. Аз им се поверявам при избора.
- Какви са провокациите пред Вас и лечебното заведение оттук нататък?
- Първо, конкуренцията. Пловдив е град с един куп лечебни заведения. Всеки се пробва да дръпне по-кадърните лекари да работят при него, само че те са лимитирана численост.
Друго предизвикателство е намаляващото население в България. Стават доста болнични заведения при намаляващо, само че в същото време доста болно население.
Освен това сред нас и локалната власт не съществува добра колаборация.
Погледнете регионалната болница на Пловдив от какви пущинаци е заобиколена
Когато тръгнахме да ремонтираме хемодиализата, се оказа, че сме на територия на ДКЦ-то до нас, само че оттова не знаеха, че територията е тяхна. Затова желаех да ни правят отстъпка тези 4 етажа, които не употребяват, с цел да продължим коронавирус инфекциозното поделение и да създадем приют, тъй като в Пловдив сега има доста остра потребност. Така обезпечавам и спомагателна претовареност за медицинския си личен състав, тъй като те могат да работят на втори трудов контракт там.
Голямото предизвикателство за УМБАЛ „ Пловдив “ обаче е, че през 2012 година Общината е актувала земята на болничното заведение. Така че ние сме длъжни да водим каузи до 2022 година за възобновяване на собствеността.
По поддръжката има доста да се работи, защото имаме и течове. Трябва да се подмени цялата ВиК апаратура, асансьорите също би трябвало да се сменят.
- Поддържате персонален контакт с всичките си чиновници. Има ли насъбрана отмалялост измежду тях и по какъв начин се борите с нея?
- Половината от сътрудниците ми тук страдат от така наречен „ бърнаут синдром “. Това, което стана след тази зараза, оказа огромно отражение на заетите в болничното заведение. Каквито и пари да се оферират на хората, те не желаят повече да работят. Дотолкова са изтощени. Това, което те видяха и претърпяха, е нещо ужасно. За да се оправим с събитията, затворихме хирургията и я преобразувахме в коронавирус поделение.
Положихме доста старания и не допуснахме хора от личния състав да се заразят, защото използвахме дрехи единствено за еднократна приложимост. От 800 души личен състав имахме 100-200 инфектирани, само че това се е случило външно.
- Как поддържате мотивацията на екипа си при тази сложна за всички обстановка?
- За да стимулирам хората си, към този момент заплатата е обвързана с приходите на съответното поделение. Когато пристигнах, имаше отделения, които не работеха, а други се скъсваха от работа. Накрая тези, които не правеха нищо, получаваха повече от тези, които ги изкарват парите. В момента в болничното заведение имаме задоволително положителни, кадърни, искащи да работят хора, само че нямаха инсталация. Сега съвсем на всички места сме обезпечили инсталация. До края на годината считам всичко да е оборудвано изцяло. Дотогава предвиждам и че ще сме свалили още 2-3 милиона от отговорностите. Смятам след по-малко от 2 години да нямаме отговорности. Всичко е и до познаване на пазара, тъй като се оказва, че след дълги договаряния е допустимо да се обезпечат качествени апарати без никакви разноски от наша страна. Съответно, ние след това работим единствено с реактивите, които от компанията ни дават.
Два пъти е избиран за ръководител на Районната гилдия на БЛС в Хасково, бил е и член на УС на Сдружението на общинските лечебни заведения. През 2013 година става подуправител на НЗОК. От март 2020 година е изпълнителен шеф на УМБАЛ „ Пловдив “.
- Д-р Генев, в какво положение заварихте болничното заведение и по какъв начин я развивате от встъпването си като шеф?
- Навремето болничното заведение е била огромна и е разполагала с всичко належащо за лекуването на болните тогава. Само че, когато пристигнах тук в края на 2018 година, имаше 18 милиона и половина отговорности, от които 14 милиона и повече - просрочени. Апаратурата, която заварих, беше на равнище 70-те години на XX век. Болницата беше със ужасно огромно закъснение и беше изгубила сериозна част от личния състав си. Под сурдинка казано,
в здравното министерство болничното заведение беше нарочена за закриване,
защото в града съществува друга огромна държавна болница като „ Св. Георги “.
Приходите бяха доста ниски - от порядъка на 1 600 000 - 1 700 000 лева на месец. Непрекъснато валяха запори по за 500 - 700 хиляди лв. на месец, което беше нещо ужасно.
Тогава първоначално с доктор Аргиров започнахме да търсим от кое място да се вземе заем и да прилагаме ограничения за излекуване на болничното заведение. Постепенно увеличихме приходите. Стигнахме до 2 600 000 лв.. Това е нарастване с над 60-70%. Така стана допустимо да покриваме запорите и да се разплащаме за заплати.
Водихме дълги договаряния за заем. Никой не искаше да ни дава, защото болничното заведение беше декапитализирана. 7-8 месеца бяхме следени от банка дали имаме задоволително доходи, с цел да могат да ни провиснал заем. През това време ние намалихме към 5 милиона от отговорностите на болничното заведение за една година. Най-накрая след голям брой срещи с разнообразни банки успяхме да договорим 12 милиона. Това стана в края на 2020 година
Водехме паралелни договаряния и с компаниите, към които имахме отговорности
Преодоляхме всички тези неща. Преговорите с компании дадоха резултат, като лихвите по отговорностите ни бяха опростени от някои компании, за което сме признателни. Така успяхме да спестим към 800 хиляди лв.. Най-накрая с тия 12 милиона успяхме да изплатим всички отговорности. Кредитът отиде единствено за това.
В момента изплащаме към 310 хиляди месечно, с цел да върнем взетото. Това е главница плюс рента, само че го изплащаме регулярно. И към сегашния миг болничното заведение няма нито 1 лев отговорности. Кредитът е за период от 3 години и половина, тъй че няма да натовари някой различен, който пристигна след нас. Към този миг остават към 7 милиона за погашение.
- Какви старания полагате за модернизирането на лечебното заведение?
- В началото беше толкоз зле, че се снимаше на рентгенови филми, а не на дискове, което действително в най-обикновените ДКЦ-та не се правеше това нещо. Затова първо купихме една машина, която да цифровизира фотосите.
След като нещата потръгнаха, приходите станаха положителни благодарение на Министерство на здравеопазването. Бяха ни отпуснати две огромни суми. Едната част беше за закупуване на нов ангиограф, защото този, който беше в болничното заведение, не беше наш, а на частник.
Компютърният томограф пък спря да работи заради възрастта, на която беше. Затова взехме нов уред за 600 000 лева От друга страна, болничното заведение е вложила от наши доходи над 2 милиона в закупуване на различен тип техника и продължаваме вложенията.
Закупихме 4 нови ехографа, видео инсталация и такава за безкръвни интервенции
Направен е повсеместен ремонт на хемодиализата. Преместена е в ново помещение с нова техника. С социална поръчка осигурихме първите шест апарата за хемодиафилтрация в Пловдив. Другите хемодиализни центрове в града нямат такива апарати.
Преди моето предопределение по документи са правени доста поправки, само че като резултат не ги виждам. Сега сме ремонтирали всички покриви, като остава напълно малко по тази част. Благодарение на преместването на инвазивната кардиология, на втория етаж ще отворим обособена коронавирус конструкция. Ще участваме в една стратегия от Министерство на здравеопазването, по която ще се дават 127 милиона лв. за изцяло съоръжение на коронавирус структури по европейска стратегия.
- Успели сте да се справите с финансовия аспект на компликациите. Как обаче задържате положителните експерти в болничното заведение?
- В болничното заведение има задоволително първокласен медицински личен състав. Водещото урологично поделение за Пловдив е в нашата болница. Проф. Шишков е един от най-хубавите уролози в цялата страна. Доц. Мануков, който управлява отделението по инвазивна кардиология при нас, пък е доайенът на инвазивната диагностика. Той е учителят на болшинството от хората, които практикуват в града. Отделението ни по неонатология, ръководено от доктор Аргирова, поема всички тежки случаи на деца. То е най-хубавото профилирано такова в цяла Югоизточна България. Ревматологичното поделение, отпред на което е доктор Горанов, също е водещо за Пловдив. Специалистите ни по пулмология доктор Вълканова и доктор Волов пък изнесоха цялата битка с ковид дружно с всички млади лекари, които работиха в коронавирус отделението.
Не желая да ги загатвам, с цел да не изпусна някого. Но също доктор Асенов, който е УНГ експерт, е безконечна конкуренция на проф. Джамбазов. Нашият човек върви да оперира в Южна Корея. Имаме експерти, които са на задоволително високо равнище и са едни от най-хубавите в страната.
- На какво се дължи триумфът Ви в ефикасното възобновяване на болничното заведение?
- Медицинският личен състав на болничното заведение първо повярва, тъй като хората бяха тръгнали да бягат, защото щяха да останат без работа. Другите неща са към този момент персонални познанства и контакти. Освен това човек би трябвало да гледа с вероятност, да има взор надалече, тъй че да се вкарват все по-нови неща.
- Накъде е насочен погледът Ви в този момент?
- Желая тази болница просто да стане естествена, каквато би трябвало да бъде. Още не е.
- Какви са целите Ви в развиването на лечебното заведение?
- Конкретни цели не може да има в една болница. Тя е с един куп отделения и не мога да давам приоритет на едното или другото. Към сегашния миг аз се стремя да я съоръжавам напълно с нова, модерна инсталация, с цел да мога да кажа на лекарите: „ работете “. Аз се съветвам с лекарите на всяко едно поделение, защото те са тези, които ще я употребяват. Аз им се поверявам при избора.
- Какви са провокациите пред Вас и лечебното заведение оттук нататък?
- Първо, конкуренцията. Пловдив е град с един куп лечебни заведения. Всеки се пробва да дръпне по-кадърните лекари да работят при него, само че те са лимитирана численост.
Друго предизвикателство е намаляващото население в България. Стават доста болнични заведения при намаляващо, само че в същото време доста болно население.
Освен това сред нас и локалната власт не съществува добра колаборация.
Погледнете регионалната болница на Пловдив от какви пущинаци е заобиколена
Когато тръгнахме да ремонтираме хемодиализата, се оказа, че сме на територия на ДКЦ-то до нас, само че оттова не знаеха, че територията е тяхна. Затова желаех да ни правят отстъпка тези 4 етажа, които не употребяват, с цел да продължим коронавирус инфекциозното поделение и да създадем приют, тъй като в Пловдив сега има доста остра потребност. Така обезпечавам и спомагателна претовареност за медицинския си личен състав, тъй като те могат да работят на втори трудов контракт там.
Голямото предизвикателство за УМБАЛ „ Пловдив “ обаче е, че през 2012 година Общината е актувала земята на болничното заведение. Така че ние сме длъжни да водим каузи до 2022 година за възобновяване на собствеността.
По поддръжката има доста да се работи, защото имаме и течове. Трябва да се подмени цялата ВиК апаратура, асансьорите също би трябвало да се сменят.
- Поддържате персонален контакт с всичките си чиновници. Има ли насъбрана отмалялост измежду тях и по какъв начин се борите с нея?
- Половината от сътрудниците ми тук страдат от така наречен „ бърнаут синдром “. Това, което стана след тази зараза, оказа огромно отражение на заетите в болничното заведение. Каквито и пари да се оферират на хората, те не желаят повече да работят. Дотолкова са изтощени. Това, което те видяха и претърпяха, е нещо ужасно. За да се оправим с събитията, затворихме хирургията и я преобразувахме в коронавирус поделение.
Положихме доста старания и не допуснахме хора от личния състав да се заразят, защото използвахме дрехи единствено за еднократна приложимост. От 800 души личен състав имахме 100-200 инфектирани, само че това се е случило външно.
- Как поддържате мотивацията на екипа си при тази сложна за всички обстановка?
- За да стимулирам хората си, към този момент заплатата е обвързана с приходите на съответното поделение. Когато пристигнах, имаше отделения, които не работеха, а други се скъсваха от работа. Накрая тези, които не правеха нищо, получаваха повече от тези, които ги изкарват парите. В момента в болничното заведение имаме задоволително положителни, кадърни, искащи да работят хора, само че нямаха инсталация. Сега съвсем на всички места сме обезпечили инсталация. До края на годината считам всичко да е оборудвано изцяло. Дотогава предвиждам и че ще сме свалили още 2-3 милиона от отговорностите. Смятам след по-малко от 2 години да нямаме отговорности. Всичко е и до познаване на пазара, тъй като се оказва, че след дълги договаряния е допустимо да се обезпечат качествени апарати без никакви разноски от наша страна. Съответно, ние след това работим единствено с реактивите, които от компанията ни дават.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ