Д-р Даниеле Макини е италиански доктор от болница “Хуманитас Гавацени,

Д-р Даниеле Макини е италиански лекар от болница “Хуманитас Гавацени ”, в град Бергамо, Северна Италия. Медикът написа емоционално послание към хората за действителната заплаха от несериозното отношение към епидемията от ковид, и с желанието си да предизвести другите страни, какво би могло да се чака, доакот има епидемия от КОВИД-19.

Д-р Макини изяснява нещастието от ковид за здравния личен състав и за обществото като цяло: „ Да спрем да споделяме, че шерването на вести за ковид е неприятно въздействие. Когато чуя хора да се оплакват, че не могат да отидат на фитнес, се разтрепервам ”

Ето ги и неговите думи с известни съкращения:

“В един от безкрайните имейли, които получавам повече от един път дневно от здравната администрация, имаше параграф с рекомендации „ по какъв начин да бъдем виновни в обществените мрежи “; с тях всички ще се съгласим.

След дълго мислене дали и по какъв начин да напиша какво се случва тук, взех решение, че мълчанието е безконтролно.

Затова ще се опитам да предам на не-медицинските служащи, на елементарните хора – тези, които са най-отдалечени от нашата действителност, през какво минаваме в болничното заведение в Бергамо в дните на пандемия от КОВИД-19.

Разбирам, че не трябва да има суматоха, само че когато информацията за заплахата от протичащото се не доближава до хората, и виждам хора, които подценяват предизвестията и такива, събиращи се дружно, с цел да се оплакват, че не могат да вървят на фитнес или на мач, изтръпвам.

Също по този начин разбирам и за икономическите вреди, които епидемията от ковид предизвиква и се тормозя за това. След края на епидемията ще бъде в действителност мъчно да стартираме от начало.Искам да отбележа, че заплахата за здравето на обществото е по-важно от стопанската система и не мога да опиша с по-лек термин от „ вцепеняващ “ обстоятелството, че към момента поисканите от района „ карантинни зони “ за Алзано Ломбардо и Нембро не са основани (подчертавам, че това е персонално моя гледна точка).*

Аз самият следих с интерес реорганизацията на цялата болница през миналата седмица, когато „ врагът “ се спотайваше към момента в сенките: отделенията бяха последователно изпразвани, изборно се прекъсваха действия, интензивното освобождаваше допустимо най-вече кревати. Контейнери бяха сложени пред входа на незабавното, с цел да се основат обособени пътища и да се избегне заразяване. Всички тези промени доведоха до атмосфера на сюрреалистична тишина и празнина, която не разбираме из коридорите на болничното заведение, в очакване на война, която не е почнала и която доста хора (измежду които и аз) не имаха вяра, че ще се случи с такива размери.

Болница “Хуманитас Гавацени ” в Бергамо, Северна Италия. Инфо: Humanitas Gavazzeni

Отварям скоба, с цел да поясня, че всичко това се случваше в цялостно затъмнение, надалеч от обществото, до момента в който някои медии си позволяваха да оповестяват, че частните клиники не вършат нищо.

Все още си припомням нощната си промяна преди седмица, без отмора чаках позвъняване от микробиологията. Чаках резултатите на тестът, взета от първият подозиран случай в нашата болница и мислех за последствията, които ще има за нас. Като се замисля, терзанията ми за един случай наподобяват смешни и неоправдани в този момент, откакто видях какво се случва.

Ситуацията е меко казано трагична.

Други думи не ми идват в мозъка. “Войната ” безусловно експлоадира и борбите са непрекъснато без пивка. Един след различен, хората идват в незабавното.

Те са с затруднения, надалеч от тези на грип.

Нека спрем да го назоваваме грип! За две години работа в болничното заведение в Бергамо научих, че хората не идват тук без причина. Този път не е друго. Заразените следват всички рекомендации: седмица до 10 дни у дома с висока температура, без да идват, с цел да не разнасят болестта, само че към този момент не устоят.

Не дишат съответно, имат потребност от О2.

Медикаментите за този вирус са малко. Развитието зависи основно от личният организъм. Ние, лекарите можем единствено да го поддържаме, когато към този момент не се оправя самичък. Главното, на което се надяваме е, че организмите на болните ще го преборят сами. Анти-вирусните лечения са пробни за този вирус и се учим за него всеки ден.

Стоенето у дома, до момента в който признаците се влошат не трансформира изхода на болестта.

Но, в този момент откакто цялата драма стартира, имаме потребност от кревати. Едно по едно, отделенията, които бяха освободени се пълнят с изумителна скорост. Дисплеите, показващи имената на болните в друг цвят, според от отделенията в този момент са напълно червени, и вместо процедурите демонстрират диагнозата. Тя е една и съща: Двустранна интерстициална пневмония. Кажете ми, кой грип предизвиква такава остра покруса.

Защото това са разликите:

Класическият грип освен, че заразява по-малко хора за няколко месеца, само че и случаите се усложняват доста по-рядко. Вирусът унищожава защитните бариери в дихателните ни пътища и разрешава на бактериите да нападат бронхите и дробовете, предизвиквайки по-сериозно заболяване.

КОВИД-19 протича като прост грип за огромна част от младите, само че при доста от възрастните (и не само) предизвиква тежък остро-респираторен синдром, тъй като атакува непосредствено алвеолите в белите дробове, инфектира ги и блокира функционалностите им.

Последвалият отвод на дихателната система постоянно е сериозен и след няколко дни в болничното заведение, подаването на О2 става незадоволително.

Съжалявам, само че за мен, като лекар, не е успокоително, че единствено възрастните и хронично болните са в най-сериозен риск. Пенсионерите са най-голямата възрастова група в страната и е мъчно да намериш някой над 65 година, който да не приема медикаменти за кръвно налягане или за диабет.

Също по този начин съм сигурен, че когато видите интубирани младежи във незабавното, или по-лошо, свързани с ECMO, всичката самонадеяност, че сте млади ще се изпари. И до момента в който има хора, които в обществените мрежи се хвалят, че не ги е боязън, игнорирайки предизвестията и се оплакват, че естественият им живот и привички са нарушени, епидемията се разраства. Вече няма хирурзи, ортопеди, уролози, ние сме единствено лекари, които внезапно станаха част от тим, който посреща цунамито, което ни изтощава.

Случаите на заболели се усилват, до 15-20 хоспитализации дневно. Резултатите от пробите идват един след различен: позитивен, позитивен, позитивен.

Изведнъж незабавното се срутва. Взимат се незабавни ограничения: нужна е помощ в интензивното. Следва къса среща с пояснение по какъв начин се употребява софтуера в незабавното и след няколко минути съм долу, до “войните ”, биещи се на фронта. Дисплеите демонстрират все едно и също: “температура и затруднено дишане ”, “температура и кашлица ”, “дихателна непълнота ”… прегледите, радиографологичните проучвания демонстрират едно и също: “двустранна интерстициална пневмония ”. Всички имат потребност от банкет, някой имат потребност и от интубиране и отиват в интензивното.

За някои към този момент е късно.

Интензивното е цялостно, а когато то се изпълни се сътвориха още.

Всеки вентилационен уред е като злато.

Тези, от операционните, които в този момент не оперират, се употребяват и операционните се трансфораха в интензивни отделения. Намирам за необикновено, най-малко що се отнася до “Хуманитас Гавацени ”, където работя, по какъв начин беше допустимо за толкоз малко време да се преорганизират ресурсите, с цел да се приготвят за злополучие от подобен размер. И всяка метаморфоза на кревати, отделения, личен състав, работни смени и задания се преглежда всяка заран, с цел да даде всичко, и даже повече. Тези отделения, които до неотдавна изглеждаха призрачни в този момент са претъпкани, подготвени да дадат всичко за болните, само че са и изтощени.

Персоналът е извънредно отпаднал.

Видях отмалялост по лицата, която преди не виждах, макар натоварването, което имаха до епидемията. Видях лекари и сестри, които стопират работа, доста откакто е им е изминал краят на работното време. Извънредните смени към този момент са табиет. Видях взаимност във всички нас, и никой в никакъв случай не пропуща да попита сътрудниците „ по какъв начин мога да ти оказа помощ “ или „ остави на мен, аз ще приема този пациент ”. Лекари, които местят кревати и ползват лечения вместо сестрите.

Сестри със сълзи в очите, тъй като не можем да спасим всеки … а, виталните индикатори на няколко пациента по същото това време демонстрират към този момент решената им орис. Вече няма смени и графици.

Социалният живот е изключен за нас. През последните месеци се пробвам да привикна с невъзможността да се видя с детето си и мога да ви уверя, че постоянно върша всичко допустимо да се видя със сина си, даже в дните след нощна промяна, пропускайки съня. Но, от две седмици непринудено не виждам нито него, нито роднините си от боязън да не заразя тях, а те от своя страна да заразят стара баба или някой различен родственик със болести.

Радвам се на някоя фотография на сина си, сред сълзите на някой видео диалог.

Затова и вие също би трябвало да сте търпеливи. Да пропуснете театъра, музея и фитнеса. Опитайте се да имате благосклонност към множеството остарели хора, който можете да убиете. Знам, че не е Ваша виновността, а на тези, които ви убедиха, че заплахата от ковид се преувеличава. И даже тази моя изповед може да звучи пресилена за тези, които са надалеч от епидемията, само че апелирам ви, послушайте ни, пробвайте се да напускате домовете си единствено, в случай че е в действителност неотложно. Не отивайте да пазарувате на едро в супермаркета: това е най-лошото нещо, тъй като там се концентрират хора и рискувате да срещнете инфектиран. Отидете, когато няма тълпа. Сложете си елементарни маски, даже и такива за домашна работа. Не търсете да се запасявате със FFP2 и FFP3. Те са ни нужни на нас и към този момент ни е мъчно да ги намираме. Сега би трябвало да ги използваме единствено в избрани условия, по рекомендация на СЗО, поради бързото им понижаване. И, да, с помощта на неналичието на средства за отбрана, аз и някои от сътрудниците ми сме изложени на заплаха от заразяване, макар останалите взети ограничения. Някои от нас са инфектирани, макар протоколите. Някой инфектирани сътрудници заразиха и собствен близки и в този момент те към този момент се борят сред живота и гибелта. Ние сме там, където страховете ви споделят да стоите надалеч. Опитайте се в действителност да стоите надалеч.

Кажете на възрастните и на болните си родственици да си седят у дома.

Носете им покупките. Ние нямаме различен избор, това ни е работата. В реалност, това което правя последните дни, не е нещо с което съм привикнал, само че го върша все пак и ще го върша до тогава, до момента в който дава отговор на един принцип: пробвай се да лекуваш и помагаш на болните или даже единствено да намалиш страданието и болката на тези, които не могат да бъдат излекувани. Не приказвам на тези, които в този момент ни дефинират като герои, а до през вчерашния ден ни плюеха и бяха подготвени да ни рапортуват. Те ще се върнат към това, когато всичко завърши. Хората не помнят бързо всичко. Ние даже не сме герои – това е нашата работа. Ние рискувахме и преди всеки ден: когато слагаме ръцете си в корема на някой, който не знаем дали не е болен от хепатит и спин, когато го вършим, даже когато знаем, че е болен от хепатит или спин, когато се нараним по време на интервенция на пациент с ХИВ и след това взимаме медикаменти, от които ни се гади. Когато четем с възприятие на неизбежност, кръвните си резултати след инцидентно убождане, надявайки се да не сме инфектирани. Ние просто си изкарваме прехраната. И страстите от работата ни, без значение дали са хубави или грозни, си ги носим у дома. На края просто се опитваме да сме потребни за всички. Сега помислете: ние с дейностите си можем да повлияем на живота и гибелта на няколко дузини хора. Вие, с вашите на доста повече. Моля споделете известието. Имаме потребност да бъде публикувано, с цел да предотвратим това да се случи из цяла Италия. ”

Можете да прочетете истинския пост на доктор Макини тук.

*От 10 март цяла Италия е под карантина разгласи в телевизионно послание късно вечерта в понеделник италианският министър-председател Джузепе Конте. Той посъветва всички жители да стоят по домовете си и да излизат единствено в случай че би трябвало да вървят на работа или при незабавен случай.

Пътуванията и всички публични събирания в цяла Италия ще бъдат неразрешени, а спортните надпревари, в това число футболното състезание, спрени. Целта е да бъдат предпазени най-уязвимите хора в страната.

Мерките, наложени преди два дни в най-тежко засегнатите области в Северна Италия, към този момент не са задоволителни, акцентира Конте.

Хората, които напущат Италия със аероплан, ще би трябвало да дадат основателна причина за това, като изключение ще се прави единствено за „ краткотрайните гости “.

Броят на жертвите от ковид в страната внезапно скочи до 463 души в понеделник.

Инфо:зажената