Д-р Даниела Петрова е лекар, специалист клиничен токсиколог. Завършила е

Д-р Даниела Петрова е доктор, експерт клиничен токсиколог. Завършила е Медицинския университет във Варна, практикувала е поредно в Центъра за незабавна здравна помощ към регионалната болница в Добрич и в медицински център „ Евро Здраве “ към Военномедицинска академия в София.

От 1999 година е експерт по клинична токсикология, а от 2006 година е лекар по медицина с дисертация, отдадена на лекуването на зависимости от опиати. От 2000 година интензивно се занимава с проучване на резултатите и основаването на пробиотични артикули. Автор е на патенти, монографии, научни изявления и документални филми.

Тя беше специфичен посетител в ефира на Дарик и предаването „ Как да живеем до 100? “.
Ще стане ли 60 новото 40?
По думите на доктор Петрова България има своя исторически образец за дългоденствие. Тя напомни, че още при започване на XX век Иля Мечников обръща внимание на българските земи и свързва дълголетието на българските селяни с използването на кисело мляко.

Малко по-късно, през 1905 година, доктор Стамен Григоров открива Lactobacillus bulgaricus -бактерията, която и до през днешния ден се свързва с българското кисело мляко, като подсети, че по това време в България е имало 4000 столетника.

Според нея, в случай че се върнем към по-естествен метод на хранене, към обичайните артикули и към характерните микроорганизми, присъщи за нашия географски регион, можем доста да подобрим качеството си на живот - директна връзка с едно здравословно дългоденствие.
Храната е в основата на живота
„ Храната е в основата на живота. А в основата на нашето здраве е дебелото черво “, съобщи доктор Петрова.

Тя акцентира, че актуалният метод на живот е доста друг от този на предходните генерации. Днес хората живеят по-заседнало, хранят се по-често с индустриални храни, а обичайните артикули все по-рядко участват в всекидневието им.

По думите ѝ това не значи, че би трябвало да отхвърляме съвременността, а че би трябвало да използваме историята, традициите и науката дружно.

„ Вкарвайки традициите в нашия метод на живот посредством актуалните биотехнологии, можем да подобрим качеството на живота си “, означи тя.
Какво съставляват пробиотиците?
Пробиотиците постоянно се възприемат като нещо, което се приема единствено при антибиотично лекуване. Според доктор Петрова обаче това схващане към този момент е остаряло.

„ Пробиотиците са живи микроорганизми, които, признати в задоволително количество, имат потребен резултат върху приемащия ги “, изясни тя.

Тези микроорганизми са част от човешкия микробиом. Върху и в човешкото тяло живеят килограми микроорганизми -по кожата, в устата, в очите и най-много в червата. Те могат да бъдат патогенни, условно патогенни и потребни.

Когато салдото сред тях се наруши, може да се стигне до дисбиоза, намален имунитет и предпоставки за разнообразни болести.
Българската бактерия -повод за горделивост
В диалога доктор Петрова обърна особено внимание на Lactobacillus bulgaricus, като обърна внимание, че това еединственият микроорганизъм, който носи името на територия и народ.

По думите ѝ българската бактерия е освен част от националната ни традиция, само че и значим обект на теоретичен интерес. Тя описа и за изолирането на вариант от чиста изворна вода в Стара планина, който по-късно е проучен за разнообразни здравни резултати.

Затова съгласно нея резултатите на всеки съответен вариант би трябвало да се изследват поотделно.
Пробиотици, имунитет и душeвност
Една от най-интересните тематики в диалога беше връзката сред червата, имунитета и психологичното благоденствие.

Д-р Петрова изясни, че в пробиотичната промишленост към този момент се употребява и понятието психобиотик. Това е пробиотичен микроорганизъм, който посредством контролиране на активността на червата може да влияе върху централната нервна система.

„ В дебелото черво се резорбират минерали и микроелементи, които са извънредно значими за естественото действие на централната нервна система “, пояснитя.

В диалога бяха наранени още серотонинът, допаминът, кортизолът, стресът, сънят и връзката сред микробиома и психологичното положение.
Как пробиотиците могат да оказват помощ при стрес?
Д-р Петрова описа и за наблюдения върху български екипажи по време на антарктически експедиции. Част от участниците са приемали съответен пробиотичен вариант, а друга част не са го приемали.

По думите ѝ резултатите демонстрират, че при хората, приемали пробиотика, се следят по-ниски равнища на стрес, по-добър физиологичен сън и опазване на равнищата на кортизол.

Според доктор Петрова връзката сред душeвността и гастроинтестиналния тракт е двупосочна. Когато човек е под стрес, това може да повлияе на червата. Когато микробиомът е нарушен, това може да се отрази на душeвността.

Как да изберем пробиотик и още потребни насоки - гледайте в изявлението в атачмънта.

Повече по тематиката за дълголетието можете да чуете по време на конференцията " Как да живеем до 100 ", която ще се организира на 28 май в Интер Експо Център.

За събитието можете да се регистрирате гратис.