Всяка десета жена страда от ендометриоза
Д-р Босев: Ендометриозата не е императивна спънка да се забременее
Ендометриозата е патологично положение, при което тъкан, сходна на ендометриума на матката, се открива и в други елементи на тялото, даже в мозъка. Засегнати са най-вече дами в репродуктивна възраст и въпреки и постоянно, положението на ендометриоза не постоянно значи съществуването на ендометриум в отдалечени структури. Всеки случай е постоянно самостоятелен и съгласно него - и лечебния метод.
Месец март е отдаден за битка с ендометриозата, по-популярен като Endomarch. Инициативата е международна и обгръща над 100 организации в над 60 страни. Фондация " ЕндоМарч България " е дипломат на световното придвижване EndoMarch Worldwide в поддръжка на близо 200 милиона дами по света, страдащи от ендометриоза. Д-р Дориан Босев - акушер-гинеколог в СБАЛАГ " Майчин дом " е ръководител на Фондацията с 25-годишен опит и голям брой оценки. През 2008 година доктор Босев специализира в Центъра по специфична минималноинвазивна и роботизирана хирургия в Университета Станфорд. Отличен е с премията " CARLO ROMANINI " на Американската асоциация по гинекологична лапароскопия (AAGL) за реализирани високи резултати в ендоскопското лекуване на ендометриоза. Връща се в България, с цел да съобщи своя опит и даде късмет на доста български дами да създадат най-хубавото за себе си в подтекста на тази патология. Дори да бъдат изцяло излекувани.
С доктор Босев разговарям за същността на ендометриозата, за лечебните решения, прогнозите и риска от неплодородие.
Д-р Босев, какво съставлява ендометриозата?
Ендометриозата е хронично възпалително забол яване, което визира дамите в репродуктивна възраст. Приблизително към 10-15% от всички дами имат ендометриоза или 1 от 10 дами страда от това заболяване.
Болестта се характеризира с съществуване на ендометриум - тъканта, която покрива маточната празнина - отвън кухината.
По време на месечния цикъл ендометриумът се приготвя за зачеване и когато това не се случи, тази тъкан се изхвърля на открито посредством менструацията. Когато някъде другаде в тялото има същата тази тъкан или сходна на нея, тя се подлага на безусловно същите промени, сходно на ендометриума в матката, единствено че няма къде да се изхвърли и това води до възпалителна реакция, сраствания и струпване на тъканта на това място.
По своята същина ендометриозата е доброкачествено заболяване, само че в това време е и инвазивно, т.е. колкото по-рано се диагностицира, толкоз по-рано ще се лекува, възпрепятствайки развиването му.
Как ендометриални кафези от матката доближават до прилежащи, и даже до доста отдалечени органи?
Има разнообразни теории за това по какъв начин поражда ендометриозата. Една от тях е обвързвана с ретроградна менструация. Това е събитие, при което се следи рефлукс на менструална кръв от маточните тръби към перитонеалната празнина. Когато попадне в коремната празнина, ендометриозата може да се популяризира по съседство до всички органи в кухината, както и до черния дроб, диафрагмата, а през нея и в белия дроб.
Друга доктрина, наречена метапластична, асоциира способността на париеталния епител да се диференцира в ендометриален под деяние на растежни фактори и цитокини. Ендометриални кафези могат да се " придвижат " по кръвен или лимфен път отвън матката. Тази доктрина се назовава метастатична. Има и хормонална, която е обвързвана с нараснали равнища на естроген и ниски на прогестерон. Тъй като стана дума, че ендометриозата е възпалително заболяване, в организма се следят нараснали равнища на характерни интерлевкини, които задействат макрофагите и водят до систематична възпалителна реакция. Тази доктрина е имунологичната.
Има ли признаци болестта или се открива инцидентно?
Разбира се, че може да има изразена клинична картина, само че в множеството случаи пациентките могат и да нямат недоволства. Най-честите признаци на еднометриозата са свързани с мъчителна и изобилна менструация, болежка при уриниране, болки по време на сексуален акт, хронична тазова болежка. На процедура признаците зависят от това къде е позиционирана ендометриозата и от там се дефинират и признаците на болестта.
Има ли рискови фактори или рискови групи за появяването на ендометриоза?
Има най-разнообразни фактори, само че това са най-често дами, при които менструацията е по-дълга от 7 дни; дами, при които цикълът е по-кратък от 28 дни; дами в репродуктивна възраст; само че най-много дами сред 30 и 40 годишна възраст.
Разбира се, ендометриозата може да се срещне и при доста млади девойки, даже и под 10-12 годишна възраст. Други рискови групи са дами, които не са раждали. Възможно е да има и фамилна обремененост. Факторите могат да бъдат най-разнообразни, само че не са строго характерни.
Има ли връзка репродуктивното здраве с ендометриозата?
Има, и тя е забележителна. Между 30 и 50 % от дамите, които страдат от ендометриоза, имат репродуктивни проблеми, тъй като при дами, които имат ендометриални кисти на процедура се понижават овариалния запас и антимюлеровия хормон. Когато кистите са по-големи, тази редукция е по-голяма, а още по-голяма става, когато кистите са двустранни.
От друга страна ендометриозата води до сраствания, които могат да попречва напредването на сперматозоиди през маточната тръба или противоположното - когато имаме оплодена яйцеклетка, тя да не може да се върне в матката и да се вгради. Самата рецептивност на матката също се понижава, а настрана от това, ендометриозата може да докара до хормонални и автоимунни болести, които да попречат на фертилитета.
Какви изгоди за пациентките носи ранното откриването на ендометриозата?
По-ранното разкриване води до по-добро лекуване, тъй като болестта не е толкоз инвазивно, когато се открие по-рано, а и ние ще го излекуваме по-лесно.
В взаимозависимост къде се намира ендометриозата навлиза в тъканите, инфилтрира ги и от една повърхностна форма може да се развие до дълбока ендометриоза.
Открива ли се ендометриозата при ехографски обикновен обзор? Какво да посъветваме дамите от рисковите групи?
За да може да бъде по-рано намерено това заболяване и като защита, е значимо дамите да вършат постоянно профилактични годишни прегледи, само че е и значимо да се знаят признаците. Голяма част от лекарите не мислят за това заболяване, а човек вижда това, което знае... Много значимо е ние лекарите постоянно да мислим за ендометриозата, тъй като това е съществено заболяване с евентуални тежки последствия.
Възможно ли е симптоматиката на ендометриозата да бъде объркана с друго положение и да се неглижира?
Много е значимо къде е ендометриозата. Тя е многолико заболяване според от това къде се намира. Няма орган в човешкото тяло, който да е застрахован от ендометриоза. Най-често се открива в дребния таз, обгръща яйчници, маточни тръби, матка. Но може да обхване пикочния мехур, което да даде упоменатите признаци при уриниране. Възможно е да засегне уретера и това докара до задръжка на урина, даже да се изгуби бъбречната функционалност.
Клиничната картина ще се прояви според от това къде е ендометриозата. Както към този момент загатнах, ендометриоза може да има в черния дроб, диафрагмата, белия дроб, даже и мозъка.
Лечима ли е ендометриозата?
За страдание, не постоянно е лечима. Стремежът е, когато се лекува, да не се оставя остатъчна болест.
А по какъв начин се лекува?
Има два метода. Медикаментозният, който е по-скоро знаменателен, включва нестероидни противовъзпалителни или хормонална терапия, която още веднъж не лекува казуса в дълбочина. Може да кажем, че златният стандарт за лекуване на ендометриозата е хирургичното лекуване и по-специално, лапароскопското минимално инвазивно лекуване, не тъй като е панацея, а тъй като има доста преимущества: по-бързо възобновяване, по-малка потребност от аналгетици, по-бързо пациентът се връща към естествения си метод на живот, по-малко инфекциозни затруднения и по-малко сраствания.
При този способ огромното преимущество за лекаря и респективно - за пациента, е, че се вижда по-добре, а който вижда по-добре, по-добре диагностицира и по-добре лекува. На процедура с лапароскопа ние можем да забележим лезии, които с просто око в никакъв случай няма да видим. Така след интервенцията вероятността да има остатъчна болест понижава фрапантно. Тези данни са подкрепени от редица изследванията, които демонстрират, че след съответно лапароскопско лекуване рецидивите понижават, броят на спонтанните бременности се увелича и болковата симптоматика се повлиява извънредно добре.
Общоприето е схващането, че ендометриозата рецидивира. Това правилно ли е?
Зависи от метода, от това дали лекуваме медикаментозно или хирургично. Например, в случай че единствено аспирираме една шоколадов ендометриозна киста, сигурно тя ще рецидивира. Ако създадем деструкция на капсулата на кистата, отново е допустимо да рецидивира. Ако т.нар капсула бъде отстранена, вероятността за рецидив е по-малка, в случай че на всички места в дребния таз, където работим или в органите, където е ситуирана ендометриозата тя се в профил, опцията за рецидиви внезапно понижава.
Как въздейства бременността на ендометриозата?
Въпреки че връзката сред репродуктивното здраве и ендометриозата е забележителна и огромна част от дамите с ендометриоза имат репродуктивни проблеми, ендометриозата не е императивна спънка да се забременее. Когато една жена е бременна, тя няма менструация. Това положение не разрешава на ендометриозата да нараства и да се развива. Един от механизмите на деяние на тип медикаментозно лекуване е точно прекъсване на менструалния цикъл, само че при бременност това се случва физиологично.
Има ли асоциация сред ендометриозата и рака на яйчниците?
Проучванията демонстрират, че дамите страдащи от ендометриоза имат по-висок риск от развиване на епителен рак на яйчника. Причината за тази корелация към момента не е изцяло известна.
Анелия Николова,
До 29 март СБАЛАГ " Майчин дом " организира безвъзмездни съвещания на дами с ендометриоза или със подозрение за ендометриоза.
Ендометриозата е патологично положение, при което тъкан, сходна на ендометриума на матката, се открива и в други елементи на тялото, даже в мозъка. Засегнати са най-вече дами в репродуктивна възраст и въпреки и постоянно, положението на ендометриоза не постоянно значи съществуването на ендометриум в отдалечени структури. Всеки случай е постоянно самостоятелен и съгласно него - и лечебния метод.
Месец март е отдаден за битка с ендометриозата, по-популярен като Endomarch. Инициативата е международна и обгръща над 100 организации в над 60 страни. Фондация " ЕндоМарч България " е дипломат на световното придвижване EndoMarch Worldwide в поддръжка на близо 200 милиона дами по света, страдащи от ендометриоза. Д-р Дориан Босев - акушер-гинеколог в СБАЛАГ " Майчин дом " е ръководител на Фондацията с 25-годишен опит и голям брой оценки. През 2008 година доктор Босев специализира в Центъра по специфична минималноинвазивна и роботизирана хирургия в Университета Станфорд. Отличен е с премията " CARLO ROMANINI " на Американската асоциация по гинекологична лапароскопия (AAGL) за реализирани високи резултати в ендоскопското лекуване на ендометриоза. Връща се в България, с цел да съобщи своя опит и даде късмет на доста български дами да създадат най-хубавото за себе си в подтекста на тази патология. Дори да бъдат изцяло излекувани.
С доктор Босев разговарям за същността на ендометриозата, за лечебните решения, прогнозите и риска от неплодородие.
Д-р Босев, какво съставлява ендометриозата?
Ендометриозата е хронично възпалително забол яване, което визира дамите в репродуктивна възраст. Приблизително към 10-15% от всички дами имат ендометриоза или 1 от 10 дами страда от това заболяване.
Болестта се характеризира с съществуване на ендометриум - тъканта, която покрива маточната празнина - отвън кухината.
По време на месечния цикъл ендометриумът се приготвя за зачеване и когато това не се случи, тази тъкан се изхвърля на открито посредством менструацията. Когато някъде другаде в тялото има същата тази тъкан или сходна на нея, тя се подлага на безусловно същите промени, сходно на ендометриума в матката, единствено че няма къде да се изхвърли и това води до възпалителна реакция, сраствания и струпване на тъканта на това място.
По своята същина ендометриозата е доброкачествено заболяване, само че в това време е и инвазивно, т.е. колкото по-рано се диагностицира, толкоз по-рано ще се лекува, възпрепятствайки развиването му.
Как ендометриални кафези от матката доближават до прилежащи, и даже до доста отдалечени органи?
Има разнообразни теории за това по какъв начин поражда ендометриозата. Една от тях е обвързвана с ретроградна менструация. Това е събитие, при което се следи рефлукс на менструална кръв от маточните тръби към перитонеалната празнина. Когато попадне в коремната празнина, ендометриозата може да се популяризира по съседство до всички органи в кухината, както и до черния дроб, диафрагмата, а през нея и в белия дроб.
Друга доктрина, наречена метапластична, асоциира способността на париеталния епител да се диференцира в ендометриален под деяние на растежни фактори и цитокини. Ендометриални кафези могат да се " придвижат " по кръвен или лимфен път отвън матката. Тази доктрина се назовава метастатична. Има и хормонална, която е обвързвана с нараснали равнища на естроген и ниски на прогестерон. Тъй като стана дума, че ендометриозата е възпалително заболяване, в организма се следят нараснали равнища на характерни интерлевкини, които задействат макрофагите и водят до систематична възпалителна реакция. Тази доктрина е имунологичната.
Има ли признаци болестта или се открива инцидентно?
Разбира се, че може да има изразена клинична картина, само че в множеството случаи пациентките могат и да нямат недоволства. Най-честите признаци на еднометриозата са свързани с мъчителна и изобилна менструация, болежка при уриниране, болки по време на сексуален акт, хронична тазова болежка. На процедура признаците зависят от това къде е позиционирана ендометриозата и от там се дефинират и признаците на болестта.
Има ли рискови фактори или рискови групи за появяването на ендометриоза?
Има най-разнообразни фактори, само че това са най-често дами, при които менструацията е по-дълга от 7 дни; дами, при които цикълът е по-кратък от 28 дни; дами в репродуктивна възраст; само че най-много дами сред 30 и 40 годишна възраст.
Разбира се, ендометриозата може да се срещне и при доста млади девойки, даже и под 10-12 годишна възраст. Други рискови групи са дами, които не са раждали. Възможно е да има и фамилна обремененост. Факторите могат да бъдат най-разнообразни, само че не са строго характерни.
Има ли връзка репродуктивното здраве с ендометриозата?
Има, и тя е забележителна. Между 30 и 50 % от дамите, които страдат от ендометриоза, имат репродуктивни проблеми, тъй като при дами, които имат ендометриални кисти на процедура се понижават овариалния запас и антимюлеровия хормон. Когато кистите са по-големи, тази редукция е по-голяма, а още по-голяма става, когато кистите са двустранни.
От друга страна ендометриозата води до сраствания, които могат да попречва напредването на сперматозоиди през маточната тръба или противоположното - когато имаме оплодена яйцеклетка, тя да не може да се върне в матката и да се вгради. Самата рецептивност на матката също се понижава, а настрана от това, ендометриозата може да докара до хормонални и автоимунни болести, които да попречат на фертилитета.
Какви изгоди за пациентките носи ранното откриването на ендометриозата?
По-ранното разкриване води до по-добро лекуване, тъй като болестта не е толкоз инвазивно, когато се открие по-рано, а и ние ще го излекуваме по-лесно.
В взаимозависимост къде се намира ендометриозата навлиза в тъканите, инфилтрира ги и от една повърхностна форма може да се развие до дълбока ендометриоза.
Открива ли се ендометриозата при ехографски обикновен обзор? Какво да посъветваме дамите от рисковите групи?
За да може да бъде по-рано намерено това заболяване и като защита, е значимо дамите да вършат постоянно профилактични годишни прегледи, само че е и значимо да се знаят признаците. Голяма част от лекарите не мислят за това заболяване, а човек вижда това, което знае... Много значимо е ние лекарите постоянно да мислим за ендометриозата, тъй като това е съществено заболяване с евентуални тежки последствия.
Възможно ли е симптоматиката на ендометриозата да бъде объркана с друго положение и да се неглижира?
Много е значимо къде е ендометриозата. Тя е многолико заболяване според от това къде се намира. Няма орган в човешкото тяло, който да е застрахован от ендометриоза. Най-често се открива в дребния таз, обгръща яйчници, маточни тръби, матка. Но може да обхване пикочния мехур, което да даде упоменатите признаци при уриниране. Възможно е да засегне уретера и това докара до задръжка на урина, даже да се изгуби бъбречната функционалност.
Клиничната картина ще се прояви според от това къде е ендометриозата. Както към този момент загатнах, ендометриоза може да има в черния дроб, диафрагмата, белия дроб, даже и мозъка.
Лечима ли е ендометриозата?
За страдание, не постоянно е лечима. Стремежът е, когато се лекува, да не се оставя остатъчна болест.
А по какъв начин се лекува?
Има два метода. Медикаментозният, който е по-скоро знаменателен, включва нестероидни противовъзпалителни или хормонална терапия, която още веднъж не лекува казуса в дълбочина. Може да кажем, че златният стандарт за лекуване на ендометриозата е хирургичното лекуване и по-специално, лапароскопското минимално инвазивно лекуване, не тъй като е панацея, а тъй като има доста преимущества: по-бързо възобновяване, по-малка потребност от аналгетици, по-бързо пациентът се връща към естествения си метод на живот, по-малко инфекциозни затруднения и по-малко сраствания.
При този способ огромното преимущество за лекаря и респективно - за пациента, е, че се вижда по-добре, а който вижда по-добре, по-добре диагностицира и по-добре лекува. На процедура с лапароскопа ние можем да забележим лезии, които с просто око в никакъв случай няма да видим. Така след интервенцията вероятността да има остатъчна болест понижава фрапантно. Тези данни са подкрепени от редица изследванията, които демонстрират, че след съответно лапароскопско лекуване рецидивите понижават, броят на спонтанните бременности се увелича и болковата симптоматика се повлиява извънредно добре.
Общоприето е схващането, че ендометриозата рецидивира. Това правилно ли е?
Зависи от метода, от това дали лекуваме медикаментозно или хирургично. Например, в случай че единствено аспирираме една шоколадов ендометриозна киста, сигурно тя ще рецидивира. Ако създадем деструкция на капсулата на кистата, отново е допустимо да рецидивира. Ако т.нар капсула бъде отстранена, вероятността за рецидив е по-малка, в случай че на всички места в дребния таз, където работим или в органите, където е ситуирана ендометриозата тя се в профил, опцията за рецидиви внезапно понижава.
Как въздейства бременността на ендометриозата?
Въпреки че връзката сред репродуктивното здраве и ендометриозата е забележителна и огромна част от дамите с ендометриоза имат репродуктивни проблеми, ендометриозата не е императивна спънка да се забременее. Когато една жена е бременна, тя няма менструация. Това положение не разрешава на ендометриозата да нараства и да се развива. Един от механизмите на деяние на тип медикаментозно лекуване е точно прекъсване на менструалния цикъл, само че при бременност това се случва физиологично.
Има ли асоциация сред ендометриозата и рака на яйчниците?
Проучванията демонстрират, че дамите страдащи от ендометриоза имат по-висок риск от развиване на епителен рак на яйчника. Причината за тази корелация към момента не е изцяло известна.
Анелия Николова,
До 29 март СБАЛАГ " Майчин дом " организира безвъзмездни съвещания на дами с ендометриоза или със подозрение за ендометриоза.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ