Д-р Боримир Фурнаджиев: Най-вредни са музикалните плейъри
Д-р Боримир Фурнаджиев е измежду малцината УНГ отоневролози в България, които съчетават познанията на тези привидно две обособени посоки в медицината. Специалист с повече от 30 години процедура, доктор Фурнаджиев е създател на над 100 научни изявления в разнообразни издания у нас, в Израел, Франция, Гърция и Съединени американски щати. Специализирал е в Рамат Ган, Израел, а първите си стъпки в медицината е направил при бащата на българската отоневрология проф. Атанас Кехайов.
***
- Д-р Фурнаджиев, за какво актуалния т човек от ден на ден страда от проблеми, свързани с прибързано утежняване на слуха?
- За нездравословните резултати на шума стартира да се приказва от началото на 20. век, когато индустриализацията в Западния свят напредва. Установява се, че хората, работещи при висок звук във заводи и фабрики, се уморяват доста по-бързо. Още първите проучвания демонстрират, че високите междинни стойности на шума са свързани със здравословни проблеми. Тази наклонност се резервира, а се появяват и нови дразнители. Един от най-вредните фактори сега е необятната приложимост на разнообразни портативни музикални плейъри. При тях шумът работи непосредствено върху тъпанчето, което е изключително рисково, в случай че ползвате дребни слушалки, които се слагат вътре в ухото.
- Колко рисков е високият звук за здравето ни и какво не знаем за него?
- Шумът или звукът като цяло има две стойности – честотна характерност и децибел. Специално децибелът се мери от 0 до 120, като 120 децибела е горната граница, оттатък която се появява чувството за болежка в човешкото ухо. Нормалната мощ на говора е към 20-30 децибела. Шумът, който стига до 85 децибела, не се води за нездравословен. Ето за какво да вземем за пример обикновено условие е музиката от оркестъра в един ресторант да не надвишава 45-50 децибела, а промишленият звук - 85. Когато шумът се повиши над тази граница, към този момент е належащо да се употребяват защитни средства, а работата в такива условия се води за нездравословна. Силният звук води до склерозиране, вкостяване на костиците в междинното ухо, чукче, наковалня, стреме, като връзките сред тях стават извънредно твърди – заболяване, познато като отосклероза.
- А какво да кажем за скритите резултати от излагането на нескончаем звук?
- Веднага ще ви изброя няколко такива – това са главоболие, болежка, по-бърза отмалялост. Защо се получават те? Важно е да отбележим, че клетките в мозъка са диференцирани. Част от тях дават отговор за шума, до тях обаче има такива, които са свързани с страстите, с усета, обонянието и така нататък Така според резултата на доминото засягането на слуховите кафези и на първо място тяхното умиране води до засягане и на прилежащите кафези. Ето за какво може да усетите въпросното виене на свят, изморяване или главоболие, което да прерасне в мигрена. Още по-страшно е, когато се обиден и клетките, свързани с паметта. Те може да провокират даже по-ранни признаци на заболяването на Алцхаймер.
Друго евентуално положение, което може да се развие от мощния звук, е миниероподобен синдром. При него се появяват гадене, повръщане и сърцетуптене. Последното на собствен ред може да форсира кръвното налягане и пулса. Понякога в по-напреднала възраст мозъкът „ изяжда ” някои гласни, да вземем за пример „ ъ ”, и в следствие хората не са в положение да разграничават думи като „ къща ”, „ тъща ” и „ мръщя ” да вземем за пример. Състоянието се назовава рекруитман. Парадоксално е, че възрастните хора усилват звука на тв приемника, с цел да чуват тези гласни, а при спокоен диалект с явен тембър чуват добре и обикновено. Всичко това е сложно положение, само че една от аргументите за него е и влошеният слух.
