Д-р Едуард Тодоров, който сбъдна американската мечта, но се завърна в България
Д-р Благодаря е човек, който с доста труд е съумял да сбъдне своята американска фантазия в целия й искра по учебник - влиятелна специалност, огромна къща, коли. Но след 21 години взема решение, че с цел да се усеща пълностоен, има потребност не да получава още от живота, а да дава. Към днешна дата това, на което е отдал цялото си време и финанси, е да поддържа финансово и прочувствено млади гении. Не се занимава с медицина, само че му се е наложило да се запознае с българската здравна действителност около проблеми на майка му.
За българското опазване на здравето той мисли, че казусът идва не толкоз от горната страна - от системата, а повече изпод - от неналичието на блян към съответна и човешка връзка сред лекари и пациенти.
„ Ако ме питате коя ми е обичаната българска дума, това е „ благодаря ". Тя звучи доста мелодично ", това споделя доктор Тодоров.
Така го познават пациентите му зад океана. Но тук, край Дунав, е прочут като лекар Благодаря.
„ Когато се върнах в България, ми направи усещане, че доста рядко се употребява думата „ благодаря ". Какво мога да направя по този въпрос? Започнах просто да давам образец, като я споделям дума постоянно ", споделя медикът.
Едуард Тодоров е експерт по вътрешни заболявания с над 20 годишен опит в Америка. Допреди 6 години има вяра, че задачата му е да избавя човешки живот и посредством силата на медицината. Днес доктор Тодоров живее в Видин, занимава се с щедрост и има вяра, че задачата му е да избави родния град с силата на усмивката.
Той е живял във Видин до 18-годишен. Завършва медицински университет в София. Амбицията на Еди, както избира да бъде именуван, го води до концепцията да замине в Съединени американски щати. Иска да получи най-хубавото. Следват години на предан труд без отмора. Учи британски самичък, посредством медицинските учебници. Разказва, че в името на своята американска фантазия зад тила си в България оставя огромната обич на живота си.
След 6 години образование по медицина в България и 2 години самоподготовка за приравнителни изпити, на 28-годишна възраст той стъпва на американска земя. „ Тази стълбичка ме докара до реализирането на моята позната американска фантазия. Купуваш си къщата, която си мечтал. Купуваш си колата, която си мечтал. 21 години прекарах в Съединени американски щати. Първите 5 години живях в Ню Йорк, където специализирах вътрешни заболявания и останалата част от времето живях в Тексас ", споделя той.
Харесва живота в Съединени американски щати. Казва, че когато дошъл там, се е чувствал като вкъщи си. Лекарската специалност обаче е стресираща. „ Там има подобен синдром на бързото психическо и физическо изхабяване на лекари. Не се отразява на пациента, само че някои лекари напущат практиките, по тази причина има дефицит на медици. И по тази причина взимат чужденци. "
Оказва се, че лекарите в Америка имат някои сходни проблеми с тези на българските, с изключение на дефицитът на медици и дългите смени, които се постанова да взимат. „ Към 7.00 часа си в болничното заведение, прибираш се към 7-8 ч. вечерта. Ако си дежурен, си разполагаем на всеки един пациент, по всяко едно време. Ако имат някакви въпроси, даже да не са тежкоболни, ти би трябвало да обясниш. Ако ти се обадят 1 ч. сутринта, би трябвало да отговориш незабавно ", споделя той и е безапелационен, че все пак в никакъв случай не си е позволял да увеличи звук на пациент.
Признава, че се усеща изхабен прочувствено и физически от здравна процедура. „ Постигах всички фантазии и почувствах потребността дам назад на обществото и на тези, които желаят да станат по-добри ", споделя той.
„ Реших да се върна в личния си град, защото зная, бях сигурен, че тук има доста стимулирани, амбициозни хора. Така и стана. Когато се прибрах започнах да се занимавам с положителни каузи - по този начин ги назовавам аз ", споделя той. И споделя за благотворителната активност, която прави, като да вземем за пример да обезпечи нужна екипировка или апарат на спортисти.
Доктор Благодаря купува фотоапарат на момиче, което фантазия е да снима в National Geographic. Снабдява с учебници дребни математици. Подарява обувки на лекоатлетка, поддържа на кръга момиче, финансира музиката на младежи. Това са дребна част от премиите, както ги назовава лекарят. По думите му тази поддръжка е алегорична. Д-р Тодоров споделя, че когато подарява на някого, постоянно пита какви са фантазиите му. „ Затова постоянно съм казвал: мечтайте ", споделя още той. И акцентира, че би трябвало да се постави и доста труд и неизменност, с цел да сбъдне човек фантазиите си. Нужно е и самообладание, счита още Еди.
За българското опазване на здравето той мисли, че казусът идва не толкоз от горната страна - от системата, а повече изпод - от неналичието на блян към съответна и човешка връзка сред лекари и пациенти.
„ Ако ме питате коя ми е обичаната българска дума, това е „ благодаря ". Тя звучи доста мелодично ", това споделя доктор Тодоров.
Така го познават пациентите му зад океана. Но тук, край Дунав, е прочут като лекар Благодаря.
„ Когато се върнах в България, ми направи усещане, че доста рядко се употребява думата „ благодаря ". Какво мога да направя по този въпрос? Започнах просто да давам образец, като я споделям дума постоянно ", споделя медикът.
Едуард Тодоров е експерт по вътрешни заболявания с над 20 годишен опит в Америка. Допреди 6 години има вяра, че задачата му е да избавя човешки живот и посредством силата на медицината. Днес доктор Тодоров живее в Видин, занимава се с щедрост и има вяра, че задачата му е да избави родния град с силата на усмивката.
Той е живял във Видин до 18-годишен. Завършва медицински университет в София. Амбицията на Еди, както избира да бъде именуван, го води до концепцията да замине в Съединени американски щати. Иска да получи най-хубавото. Следват години на предан труд без отмора. Учи британски самичък, посредством медицинските учебници. Разказва, че в името на своята американска фантазия зад тила си в България оставя огромната обич на живота си.
След 6 години образование по медицина в България и 2 години самоподготовка за приравнителни изпити, на 28-годишна възраст той стъпва на американска земя. „ Тази стълбичка ме докара до реализирането на моята позната американска фантазия. Купуваш си къщата, която си мечтал. Купуваш си колата, която си мечтал. 21 години прекарах в Съединени американски щати. Първите 5 години живях в Ню Йорк, където специализирах вътрешни заболявания и останалата част от времето живях в Тексас ", споделя той.
Харесва живота в Съединени американски щати. Казва, че когато дошъл там, се е чувствал като вкъщи си. Лекарската специалност обаче е стресираща. „ Там има подобен синдром на бързото психическо и физическо изхабяване на лекари. Не се отразява на пациента, само че някои лекари напущат практиките, по тази причина има дефицит на медици. И по тази причина взимат чужденци. "
Оказва се, че лекарите в Америка имат някои сходни проблеми с тези на българските, с изключение на дефицитът на медици и дългите смени, които се постанова да взимат. „ Към 7.00 часа си в болничното заведение, прибираш се към 7-8 ч. вечерта. Ако си дежурен, си разполагаем на всеки един пациент, по всяко едно време. Ако имат някакви въпроси, даже да не са тежкоболни, ти би трябвало да обясниш. Ако ти се обадят 1 ч. сутринта, би трябвало да отговориш незабавно ", споделя той и е безапелационен, че все пак в никакъв случай не си е позволял да увеличи звук на пациент.
Признава, че се усеща изхабен прочувствено и физически от здравна процедура. „ Постигах всички фантазии и почувствах потребността дам назад на обществото и на тези, които желаят да станат по-добри ", споделя той.
„ Реших да се върна в личния си град, защото зная, бях сигурен, че тук има доста стимулирани, амбициозни хора. Така и стана. Когато се прибрах започнах да се занимавам с положителни каузи - по този начин ги назовавам аз ", споделя той. И споделя за благотворителната активност, която прави, като да вземем за пример да обезпечи нужна екипировка или апарат на спортисти.
Доктор Благодаря купува фотоапарат на момиче, което фантазия е да снима в National Geographic. Снабдява с учебници дребни математици. Подарява обувки на лекоатлетка, поддържа на кръга момиче, финансира музиката на младежи. Това са дребна част от премиите, както ги назовава лекарят. По думите му тази поддръжка е алегорична. Д-р Тодоров споделя, че когато подарява на някого, постоянно пита какви са фантазиите му. „ Затова постоянно съм казвал: мечтайте ", споделя още той. И акцентира, че би трябвало да се постави и доста труд и неизменност, с цел да сбъдне човек фантазиите си. Нужно е и самообладание, счита още Еди.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ