Веганът, изкачил 7 осемхилядника: Хималайската корона не...
Д-р Атанас Скатов е планинар, мотивационен преподавател, продуцент на филми, създател на книги. Завършил е Аграрния университет в Пловдив. Защитил е докторат в Берлин. Работил като управител в частния бранш в България и Германия. От 2012 година е веган. Занимава се интензивно със спорт, включително туризъм, алпинизъм, катерене, колоездене, плуване, йога. За последните 7 години взе участие в 17 експедиции по света, като сполучливо изкачва 15 върха. Първи и единствен българин, първият веган в света, съумял да приключи плана „ Седемте континентални първенци ". Изкачил е седем от 14-те осемхилядника. Първи и единствен българин изкачил връх Еверест по северния и по южния борд.
На 29 май от 18 часа в квартал Капана доктор Скатов ще показа петата си книга " Над 8000 метра. Лхотце и Еверест на един мирис “.
- Какво е възприятието да си на най-трудния осемхилядник?
- Прекарах горе 30-40 минути, които минаха като момент. Беше безоблачен ден, с доста огромна видимост. Небето беше синьо, нямаше нито едно облаче. Вятърът обаче беше мощен и не позволяваше да останеш горе дълго. А и трябваше да се внимава при фотосите, защото пръстите на ръцете бързо се вкочаняват.
- Защо Канчендзьонга се счита за толкоз сложен?
- Това беше най-трудният осемхилядник от седемте, които съм изкачил. Много фактори вършат върха толкоз тежък за нанагорнище. Първо е доста далечен от цивилизацията - потегля се към базов лагер от 1000 м височина. Пътят лишава две седмици, а и самият базов лагер е висок - 5500 м и е на доста мъчно място. Трябва да вървиш 27 километра през хладилник, с цел да стигнеш до него. Последният лагер е на 7500 м, до върха, който е на 8586 м, остава огромна денивелация за превъзмогване - 1600 м. А и дистанцията до самия връх е доста дълго. При това последната част е доста сложна - скално катерене, тъй като са голи скали.
Всичко това прави Канчендзьонга най-трудния осемхилядник.
По трасето към върха тази година потеглиха доста хора. Това наложи и на нанагорнище, и на слизане да очаквам по един час. Просто нямаше по какъв начин да се разминеш. Цял час съм чакал на 20 метра под върха, с цел да се разминем с другите катерачи. Трасето е извънредно тясно и отвесно, разминаването е извънредно постепенно.
Но пък това, че имаше толкоз хора, оказа помощ - завършена беше пъртина, а и въпреки всичко можеш да разчиташ на помощ при последна потребност.
- Спазихте ли табуто да не стъпите до знаменцето, защото върхът се счита за заветен?
- Самият връх не е изострен, горе има заравнена част от 30-40 квадратни метра. В единия край е забито самото знаменце на Непал. Не отидох там от почитание към поверието, само че бях безусловно на 2 метра от него. Но в действителност всички се снимаха на фона на флагчето.
- Болести също са затруднили изкачването. Как се активизира човек в такива тежки условия?
- Тежко беше. Разболях се още на трекинга - получих чревна зараза, може би от храната или от водата. Реших обаче да продължа към базовия лагер. Явно тогава ми падна и имунитетът и на височините по този начин и не съумях да се възстановя. При всяка простуда се разболявах.
Но успявах да се съсредоточвам, да активизирам всичките си сили, с цел да продължа нагоре към върха. Правех си инхалации, вземах медикаменти. Щом си подхванал такова мъчно начинание, не можеш да се отпускаш.
- Как си набавяте сила за толкоз тежки натоварвания с веганска храна?
- Проблемът не е в набирането на сила, а в качествената храна, с повече протеини. Трудно беше по време на трекинга, двете седмици от Катманду до базов лагер, когато нямаше задоволително качествена храна.
За сметка на това обаче на базовия лагер компанията уредник беше осигурила в обилие хубава храна - всеки ден пресни плодове, зеленчуци. Донесоха особено за мен доста ядки, 10 кг соево сирене тофу. Имаше ориз, картофи, спагети, които дават доста сила.
При офанзивата към върха, от финален лагер нагоре, по принцип нося една-две енергийни вафли и няколко специфични гела, които дават сила. Нужен е и повече кофеин, да те държи безсънен.
- Нагоре или по-надолу е по-трудно?
- За мен и в двете направления - и на нанагорнище, и на слизане, компликацията е идентична. По принцип слизането е по-бързо от качването, само че след върха си изтощен и би трябвало доста да внимаваш. Много произшествия стават навръх слизане. Дори на едно място на слизане от Канчендзьонга залитнах и паднах. Добре че имаше обтегнат въжен парапет, та се стопирах. Накрая умората си споделя думата.
- Как се готвите за експедиция?
- Тренирам настойчиво, в цялата страна, само че най-много в Сливен, където пребивавам. Карам колело, тичам, катеря се. Правя преходи в Рила, Пирин, Стара планина. Всички върхове в България са ми обичани, естествено тези над Сливен най-вече.
- Имате ли обичан от толкоз изкачени върхове?
- Любимият ми е Еверест. Интересно ми е кои са тези, които споделят, че най-високият връх си е изгубил чара, защото там било върволяк от хора. Видели ли са тези критици Еверест онлайн, или гледат единствено фотоси? Твърде доста станаха експертите по върхове, които ги гледат единствено на фотоси и видео. В България имаме доста огромни експерти, които дават мнение за неща, от които нямат визия.
- Веднага тръгвате към Гашербрум I и II, ще се възстановите ли след Канчендзьонга?
- Дай, боже, да се възстановя бързо и всичко да е наред. Да, доста е скоро след предходната експедиция, само че всеки осемхилядник си има уместно време за качване. В Каракорум, където са върховете Гашербрум, се върви в средата на юни, качванията на от средата до края на юли, началото на август. Сега е моментът, когато би трябвало да се върви там. Така че в средата на юни тръгваме за Пакистан.
Всъщност към този момент съм бил на Гашербрум, тогава обаче не можах да стигна до върховете. Дано този път съумея.
Ако е писано, ще ги кача. За мене е значимо да отида там, да стане хубава експедиция, да се аклиматизирам добре, да съм здрав. Ако не съумея да ги изкача, здраве да е, има и други експедиции, върхът ще е постоянно там.
- Вече имате седем изкачени осемхилядника, половината хималайска корона. Имате ли подложен период да станете първият българин с 14 осемхилядника?
- Такива цели не съм си поставял. Ако е писано, ще стане. Правя това, което ми носи наслаждение. Не е казано, че наложително би трябвало да изкача всички осемхилядници. Щастлив съм и от това, което съм направил до момента - участвах в 17 експедиции, 15 високи върха съм изкачил. Ако мога, ще продължа.
Пишат ми доста хора, благодарят ми, че съм ги стимулирал да изключат месото от менюто си, да спортуват, да вървят в планината. Това е значимо за мен - да демонстрирам на хората, че и те могат да се оправят с сложни дела, стига да положат старания. Това е задачата, която ми носи задоволство.
- Не ви ли липсва науката?
- Имал съм и научна кариера. Това, което върша сега, е доста по-важно и ми носи доста повече наслаждение. Излезе петата ми поредна книга, която ще показва на 29 май в Пловдив. Първите ми книги към този момент се преиздават. Предстои да напиша нови. Всяка моя експедиция разказвам в детайли в дневник, който обявявам и с богат снимков материал.
Изключително значимо е за мен, че хората ценят доста високо това, което върша. Че ги стимулирам да пазим природата, да водим природосъобразен метод на живот, да се движим повече, което ни подсигурява здраве. Щастлив ме прави фактът, че толкоз доста хора виждат смисъл в това, което върша, и са мои почитатели. А дали ще кача още три-пет върха, е божа работа.
- Сърцето постоянно ви тегли към Пловдив. Защо имате толкоз особено отношение към града под тепетата?
- Обичам Пловдив. А и по какъв начин другояче? Завършил съм Аграрния университет, живял съм в Пловдив 5 години. Имам доста другари и почитатели в града. Винаги пристигам на драго сърце, изключително в този момент, когато Пловдив е европейска столица на културата. Задължително върша тук презентации на моите експедиции и книги. Живот и здраве, ще дойда след експедицията на Гашербрум, с цел да посетя забавен концерт или галерия.
- Какво казвате на младежите, които желаят да опитат предизвикването висока планина?
- Няма невъзможни неща. Човек би трябвало да прави това, което му носи наслаждение, кара го да се усеща потребен. Просто всеки би трябвало да откри своята идея. А искаш ли мощно нещо, ще успееш - с труд, неизменност, обич всичко се реализира!
На 29 май от 18 часа в квартал Капана доктор Скатов ще показа петата си книга " Над 8000 метра. Лхотце и Еверест на един мирис “.
- Какво е възприятието да си на най-трудния осемхилядник?
- Прекарах горе 30-40 минути, които минаха като момент. Беше безоблачен ден, с доста огромна видимост. Небето беше синьо, нямаше нито едно облаче. Вятърът обаче беше мощен и не позволяваше да останеш горе дълго. А и трябваше да се внимава при фотосите, защото пръстите на ръцете бързо се вкочаняват.
- Защо Канчендзьонга се счита за толкоз сложен?
- Това беше най-трудният осемхилядник от седемте, които съм изкачил. Много фактори вършат върха толкоз тежък за нанагорнище. Първо е доста далечен от цивилизацията - потегля се към базов лагер от 1000 м височина. Пътят лишава две седмици, а и самият базов лагер е висок - 5500 м и е на доста мъчно място. Трябва да вървиш 27 километра през хладилник, с цел да стигнеш до него. Последният лагер е на 7500 м, до върха, който е на 8586 м, остава огромна денивелация за превъзмогване - 1600 м. А и дистанцията до самия връх е доста дълго. При това последната част е доста сложна - скално катерене, тъй като са голи скали.
Всичко това прави Канчендзьонга най-трудния осемхилядник.
По трасето към върха тази година потеглиха доста хора. Това наложи и на нанагорнище, и на слизане да очаквам по един час. Просто нямаше по какъв начин да се разминеш. Цял час съм чакал на 20 метра под върха, с цел да се разминем с другите катерачи. Трасето е извънредно тясно и отвесно, разминаването е извънредно постепенно.
Но пък това, че имаше толкоз хора, оказа помощ - завършена беше пъртина, а и въпреки всичко можеш да разчиташ на помощ при последна потребност.
- Спазихте ли табуто да не стъпите до знаменцето, защото върхът се счита за заветен?
- Самият връх не е изострен, горе има заравнена част от 30-40 квадратни метра. В единия край е забито самото знаменце на Непал. Не отидох там от почитание към поверието, само че бях безусловно на 2 метра от него. Но в действителност всички се снимаха на фона на флагчето.
- Болести също са затруднили изкачването. Как се активизира човек в такива тежки условия?
- Тежко беше. Разболях се още на трекинга - получих чревна зараза, може би от храната или от водата. Реших обаче да продължа към базовия лагер. Явно тогава ми падна и имунитетът и на височините по този начин и не съумях да се възстановя. При всяка простуда се разболявах.
Но успявах да се съсредоточвам, да активизирам всичките си сили, с цел да продължа нагоре към върха. Правех си инхалации, вземах медикаменти. Щом си подхванал такова мъчно начинание, не можеш да се отпускаш.
- Как си набавяте сила за толкоз тежки натоварвания с веганска храна?
- Проблемът не е в набирането на сила, а в качествената храна, с повече протеини. Трудно беше по време на трекинга, двете седмици от Катманду до базов лагер, когато нямаше задоволително качествена храна.
За сметка на това обаче на базовия лагер компанията уредник беше осигурила в обилие хубава храна - всеки ден пресни плодове, зеленчуци. Донесоха особено за мен доста ядки, 10 кг соево сирене тофу. Имаше ориз, картофи, спагети, които дават доста сила.
При офанзивата към върха, от финален лагер нагоре, по принцип нося една-две енергийни вафли и няколко специфични гела, които дават сила. Нужен е и повече кофеин, да те държи безсънен.
- Нагоре или по-надолу е по-трудно?
- За мен и в двете направления - и на нанагорнище, и на слизане, компликацията е идентична. По принцип слизането е по-бързо от качването, само че след върха си изтощен и би трябвало доста да внимаваш. Много произшествия стават навръх слизане. Дори на едно място на слизане от Канчендзьонга залитнах и паднах. Добре че имаше обтегнат въжен парапет, та се стопирах. Накрая умората си споделя думата.
- Как се готвите за експедиция?
- Тренирам настойчиво, в цялата страна, само че най-много в Сливен, където пребивавам. Карам колело, тичам, катеря се. Правя преходи в Рила, Пирин, Стара планина. Всички върхове в България са ми обичани, естествено тези над Сливен най-вече.
- Имате ли обичан от толкоз изкачени върхове?
- Любимият ми е Еверест. Интересно ми е кои са тези, които споделят, че най-високият връх си е изгубил чара, защото там било върволяк от хора. Видели ли са тези критици Еверест онлайн, или гледат единствено фотоси? Твърде доста станаха експертите по върхове, които ги гледат единствено на фотоси и видео. В България имаме доста огромни експерти, които дават мнение за неща, от които нямат визия.
- Веднага тръгвате към Гашербрум I и II, ще се възстановите ли след Канчендзьонга?
- Дай, боже, да се възстановя бързо и всичко да е наред. Да, доста е скоро след предходната експедиция, само че всеки осемхилядник си има уместно време за качване. В Каракорум, където са върховете Гашербрум, се върви в средата на юни, качванията на от средата до края на юли, началото на август. Сега е моментът, когато би трябвало да се върви там. Така че в средата на юни тръгваме за Пакистан.
Всъщност към този момент съм бил на Гашербрум, тогава обаче не можах да стигна до върховете. Дано този път съумея.
Ако е писано, ще ги кача. За мене е значимо да отида там, да стане хубава експедиция, да се аклиматизирам добре, да съм здрав. Ако не съумея да ги изкача, здраве да е, има и други експедиции, върхът ще е постоянно там.
- Вече имате седем изкачени осемхилядника, половината хималайска корона. Имате ли подложен период да станете първият българин с 14 осемхилядника?
- Такива цели не съм си поставял. Ако е писано, ще стане. Правя това, което ми носи наслаждение. Не е казано, че наложително би трябвало да изкача всички осемхилядници. Щастлив съм и от това, което съм направил до момента - участвах в 17 експедиции, 15 високи върха съм изкачил. Ако мога, ще продължа.
Пишат ми доста хора, благодарят ми, че съм ги стимулирал да изключат месото от менюто си, да спортуват, да вървят в планината. Това е значимо за мен - да демонстрирам на хората, че и те могат да се оправят с сложни дела, стига да положат старания. Това е задачата, която ми носи задоволство.
- Не ви ли липсва науката?
- Имал съм и научна кариера. Това, което върша сега, е доста по-важно и ми носи доста повече наслаждение. Излезе петата ми поредна книга, която ще показва на 29 май в Пловдив. Първите ми книги към този момент се преиздават. Предстои да напиша нови. Всяка моя експедиция разказвам в детайли в дневник, който обявявам и с богат снимков материал.
Изключително значимо е за мен, че хората ценят доста високо това, което върша. Че ги стимулирам да пазим природата, да водим природосъобразен метод на живот, да се движим повече, което ни подсигурява здраве. Щастлив ме прави фактът, че толкоз доста хора виждат смисъл в това, което върша, и са мои почитатели. А дали ще кача още три-пет върха, е божа работа.
- Сърцето постоянно ви тегли към Пловдив. Защо имате толкоз особено отношение към града под тепетата?
- Обичам Пловдив. А и по какъв начин другояче? Завършил съм Аграрния университет, живял съм в Пловдив 5 години. Имам доста другари и почитатели в града. Винаги пристигам на драго сърце, изключително в този момент, когато Пловдив е европейска столица на културата. Задължително върша тук презентации на моите експедиции и книги. Живот и здраве, ще дойда след експедицията на Гашербрум, с цел да посетя забавен концерт или галерия.
- Какво казвате на младежите, които желаят да опитат предизвикването висока планина?
- Няма невъзможни неща. Човек би трябвало да прави това, което му носи наслаждение, кара го да се усеща потребен. Просто всеки би трябвало да откри своята идея. А искаш ли мощно нещо, ще успееш - с труд, неизменност, обич всичко се реализира!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ