Д-р Атанас Гюлев завършва Медицински университет Пловдив през 2004 г.

Д-р Атанас Гюлев приключва Медицински университет Пловдив през 2004 година със компетентност УНГ. От 2004 до 2014 година работи в УМБАЛ " Св. Георги " в Пловдив. Той е трето потомство експерт в лечението на ушно-носно-гърлените заболявания, защото продължава фамилната традиция, унаследена от неговия татко и дядо.

Д-р Гюлев е член на Асоциацията по лицевите аномалии (АЛА), профилиран в детската отология, като характерен интерес съставлява микрохирургията на ухото, изключително при проблематични случаи. Към момента е шеф на отделението по УНГ заболявания в Университетска болница „ Пълмед “, Пловдив.

Д-р Гюлев е един от отличените в тазгодишния общински конкурс " Пловдив - град на положителното ".

Едва ли има метод да си добър доктор, в случай че не си кадърен на емпатия

За страдание, цялостната настройка към съсловието ни остава спорна

Много значимо е да има ясна граница сред страстите и положителната здравна процедура

- Д-р Гюлев, при награждаването стана ясно, че Ваши признателни пациенти са Ви номинирали за оценката. Какво е възприятието да получите приз за „ добър човек “?

- Признанието на пациентите е удостоверение, че сме си свършили работата добре освен в медицински аспект, само че и в човешки. Приемам тази премия освен като персонално самопризнание, само че и като самопризнание за целия екип на УНГ отделението в „ Пълмед “, което управлявам.

- Какво е смисъла на добрината за Вас като доктор и какви са добродетелите, които Ви водят в живота и специалността?

- Едно от най-важните качества, които се стремя да предизвиквам у сътрудниците си, с изключение на високия професионализъм и медицински знания, е човешкото отношение и уважението към пациентите. Добрата дума от време на време е също толкоз значима, колкото добре подбраната терапия.

- Къде е границата сред човешката емпатия и умеенето на лекарите да се съхраняват, гледайки страданието на пациентите си?

- Емпатията е част от работата на лекаря, надали има метод да си добър доктор, в случай че не си кадърен на емпатия. Всички имаме своите способи да се оправим със напрежението от работата с заболели и страдащи, само че е доста значимо да има ясна граница сред страстите и положителната здравна процедура.

- Казваме, че лекарската специалност е най-хуманната. Пострада ли грижата към пациента от създалата се конюнктура към пандемията?

- Когато по време на есенната и пролетната вълна бяхме зал​ети от пациенти, страдащи от коронавирус и неговите затруднения, опцията ни да обърнем задоволително внимание на всеки пациент беше сложена на тестване. Понякога неналичието на персонално време за всеки болен бива обърквана с липса на човечност у лекаря, само че убеждавам ви, че това не е по този начин. Смятам, че сътрудниците от екипа ми се оправиха брилянтно с този проблем по време на пандемията и усмивките рядко слизаха от лицата ни, даже когато самите ние боледувахме или когато един дежурен трябваше да бди над близо трийсет пациенти по едно и също време.

- Миналата година всички ръкопляскахме на „ ангелите в бяло “. Защо сякаш обществото осъзнава приноса на лекарите единствено в тези толкоз сложни моменти?

- Признанието за работата на лекаря е отражение на положеното от него изпитание. За седем години в УНГ „ Пълмед “ сме потвърдили, че грижата и съответното държание в тежките случаи се отплаща и доста от нашите пациенти остават другари на екипа ни и не престават да ни търсят, когато техни близки и родственици се нуждаят от помощта ни. „ Ангелите в бяло “ беше сякаш повече феномен на пандемията, в сравнение с действително отражение на публичното самопризнание за лекарите. За страдание, цялостната настройка към съсловието ни остава спорна, само че в това са забъркани и други фактори с изключение на положителната здравна процедура, което не е моя работа да разясня.

- Агресията против лекари е огромен проблем в България. Какво я предизвика и каква е рецептата да се оправим с нея?

- Агресията в никакъв случай не е добър метод да се оправиш с даден проблем. Има способи, регламентирани от закона, по които недоволните пациенти могат да потърсят отмъщение, в случай че считат, че не са добре третирани. Също по този начин агресорите нормално търсят да излеят страстта си върху някой физически по-слаб конкурент - възрастен доктор или млада колежка и това е безусловно неприемливо.

- Много млади лекари напущат България поради недобрите условия за работа и развиване. Какво бихте споделили на тези хора?

- В свободния пазар на труда всеки има право да търси своето място, където откри най-хубави условия. Лично аз съм се стремил, съгласно опциите си, изискванията в ръководеното от мен поделение да са оптимално удобни. Как се работи за обезпечаване на положителни условия на труд за младите лекари на национално равнище е по-скоро политически въпрос. Бих споделил на младите сътрудници, че специалността на лекаря е обвързвана постоянно с превъзмогване на компликации и взаимни отстъпки с персоналното благоденствие, и това е годно на всички места по света.