Д-р Асен Колев: Обучението по религия ще помогне за толерант...
Д-р Асен Колев е роден през 1949 година в Асеновград. Изследовател и учител по етнически и религиозни въпроси. Автор на книгите „ Ислямът в България: история, вяра и право “, „ Светът на исляма “ и „ Турция в Европейски Съюз - фактор за стабилността и сигурността на Европа “. Активно взе участие на научни конференции с религиозна тема и има редица проучвания и изявления, свързани с исляма. Д-р Асен Колев е измежду бранителите на концепцията за въвеждане на часове по вяра в учебните заведения.
Характерна специфичност на българския народ и страна е толерантното отношение към малцинствените общности и хората, които изповядват ислям, юдеизъм и други Тази приемливост има освен историческо, само че и модерно значение в България.
На 16 април 1879 година се приема първата конституция след Освобождението на България - Търновската, където в глава IX за вярата се показва следното:
42. Църковните работи на християните от неправославно вероизповедание и на друговерци се ръководят от техните духовни управляващи, само че под висшия контрол на надлежния министър, съгласно законите, които ще се издадат за тоя предмет.
Много е значимо да се уточни, че при приемането на Търновската конституция
действително присъединяване имат и представителите на мюсюлманската общественост
- Хасан Хюсни ефенди, Елхем ефенди, Хамел ефенди, Осман бей, Халил Хюсни ефенди и други
На 9 юли 1880 година се одобряват „ Привременни правила за духовното ръководство на християните, на мюсюлманите и на евреите ( " Държавен вестник ", бр. 56), където написа: „ Привременните правила слагат основа на духовна организация на нехристиянските вероизповедания - мюсюлманство и юдеизъм “.
В раздел II - „ Духовното ръководство на мюсюлманите “, е посочено следното: Чл. 29. Служещият при джамиите може да получава годишна плата съгласно локалните данъци.
Голям принос за развиването и създаването на религиозните правила и религиозното образование на мюсюлманската общественост в България има държавното управление на Драган Цанков, който по-късно получава най-високото отличие от княз Александър Батенберг.
В началото на ХХI век - през образователната 1909/1910 година, в България съществуват 1521 учебни заведения с съвсем толкоз преподаватели и 67 135 възпитаници мюсюлмани. През 1923 година Съюзът на турските учебни заведения слага въпроса за осъвременяване на образователния развой с включване на нови модерни предмети.
Считам за належащо да посочим, че в исторически проект българското общество и държавата
са имали освен толерантно, само че и отговорно отношение към мюсюлманските деца.
Тази толерантна държавна политика към мюсюлманската общественост образува и базата за актуалните връзки сред християните и мюсюлманите, и българския етнически модел, който при започване на ХХI век се надгражда и развива.
Когато някои организации, учени и водачи безпричинно внушават, че въвеждането на нова дисциплинираност в системата на образованието - „ Религия и добродетели “, „ ще взриви смесените региони “, да имат поради следните моменти:
1. Историческите обстоятелства
След Освобождението на България в нея остават да живеят към 600 хиляди мюсюлмани, при общо население 2 007 919 души, от които 1 345 517 са българи. Няма установени всеобщи спорове в България сред християните и мюсюлманите, с изключение на обособени битови спорове.
2. Съвременните обстоятелства
Ние имаме разбор на всички етнически и религиозни спорове от 1992-2024 година Можем да отбележим единствено два - през 2015 година опит за запалване на вратата на Джумая джамия в Пловдив и счупени прозорци на Томбул джамия в Шумен през 2017 година
3. Европейският подтекст
Преди са се оценявали в отрицателен проект напъните на МОН да вкара проучването на религии и добродетели, да се огледа във Франция какво се случва - настояването от мюсюлманите за въвеждане на шериата в обособените региони и обитаеми места. Подобни процеси има в Германия, Австрия, Белгия, Дания и други
За да се задълбочат процесите на етническо държание, толерантността, предварителната защита на насилието, ограничението на езика на омразата и дискриминирането, би трябвало да се учат религиозните добродетели в системата на образованието. Много постоянно ние подценяваме един доста сериозен проблем в българското общество - че християните не познават мюсюлманите, както и противоположното. Ето един образец -
доста съществено място в Свещения Коран заема личността на Иисус Христос
- индивидът и пророкът в теологията на исляма, и обликът на Дева Мария. Това е съответен образец за положително отношение на исляма към християнството.
Когато се показва, че проучване на вяра може да провокира напрежение в етническите смесени региони и да задълбочи сегрегацията, това освен не е правилно в исторически и актуален аспект, само че не е правилно и от позиция на етническите общности и исляма като приложение в нашата страна. В редица обитаеми места - пловдивския квартал „ Столипиново “, квартал „ Лозница “ в Асеновград, квартал „ Надежда “ в Сливен, квартал „ Лозенец “ в Стара Загора, квартал „ Победа “ в Бургас, има население, което се състои от източноправославни, мюсюлмани и почитатели на разнообразни евангелски църкви, само че сред тях няма спорове на този стадий. По неестествен метод се вкарва боязън и терзание в българското общество за дейностите на МОН за въвеждане на вяра. Такъв е ползата на тези, които желаят да лимитират правото на учениците да учат в учебно заведение вяра по избираема стратегия. Това е доста настоящ въпрос, на който българското общество би трябвало да отговори, с цел да се спре спекулирането и реализирането на персонални упоритости и цели - в интерес на българското общество и нейната сегашна и бъдеща сигурност.
Характерна специфичност на българския народ и страна е толерантното отношение към малцинствените общности и хората, които изповядват ислям, юдеизъм и други Тази приемливост има освен историческо, само че и модерно значение в България.
На 16 април 1879 година се приема първата конституция след Освобождението на България - Търновската, където в глава IX за вярата се показва следното:
42. Църковните работи на християните от неправославно вероизповедание и на друговерци се ръководят от техните духовни управляващи, само че под висшия контрол на надлежния министър, съгласно законите, които ще се издадат за тоя предмет.
Много е значимо да се уточни, че при приемането на Търновската конституция
действително присъединяване имат и представителите на мюсюлманската общественост
- Хасан Хюсни ефенди, Елхем ефенди, Хамел ефенди, Осман бей, Халил Хюсни ефенди и други
На 9 юли 1880 година се одобряват „ Привременни правила за духовното ръководство на християните, на мюсюлманите и на евреите ( " Държавен вестник ", бр. 56), където написа: „ Привременните правила слагат основа на духовна организация на нехристиянските вероизповедания - мюсюлманство и юдеизъм “.
В раздел II - „ Духовното ръководство на мюсюлманите “, е посочено следното: Чл. 29. Служещият при джамиите може да получава годишна плата съгласно локалните данъци.
Голям принос за развиването и създаването на религиозните правила и религиозното образование на мюсюлманската общественост в България има държавното управление на Драган Цанков, който по-късно получава най-високото отличие от княз Александър Батенберг.
В началото на ХХI век - през образователната 1909/1910 година, в България съществуват 1521 учебни заведения с съвсем толкоз преподаватели и 67 135 възпитаници мюсюлмани. През 1923 година Съюзът на турските учебни заведения слага въпроса за осъвременяване на образователния развой с включване на нови модерни предмети.
Считам за належащо да посочим, че в исторически проект българското общество и държавата
са имали освен толерантно, само че и отговорно отношение към мюсюлманските деца.
Тази толерантна държавна политика към мюсюлманската общественост образува и базата за актуалните връзки сред християните и мюсюлманите, и българския етнически модел, който при започване на ХХI век се надгражда и развива.
Когато някои организации, учени и водачи безпричинно внушават, че въвеждането на нова дисциплинираност в системата на образованието - „ Религия и добродетели “, „ ще взриви смесените региони “, да имат поради следните моменти:
1. Историческите обстоятелства
След Освобождението на България в нея остават да живеят към 600 хиляди мюсюлмани, при общо население 2 007 919 души, от които 1 345 517 са българи. Няма установени всеобщи спорове в България сред християните и мюсюлманите, с изключение на обособени битови спорове.
2. Съвременните обстоятелства
Ние имаме разбор на всички етнически и религиозни спорове от 1992-2024 година Можем да отбележим единствено два - през 2015 година опит за запалване на вратата на Джумая джамия в Пловдив и счупени прозорци на Томбул джамия в Шумен през 2017 година
3. Европейският подтекст
Преди са се оценявали в отрицателен проект напъните на МОН да вкара проучването на религии и добродетели, да се огледа във Франция какво се случва - настояването от мюсюлманите за въвеждане на шериата в обособените региони и обитаеми места. Подобни процеси има в Германия, Австрия, Белгия, Дания и други
За да се задълбочат процесите на етническо държание, толерантността, предварителната защита на насилието, ограничението на езика на омразата и дискриминирането, би трябвало да се учат религиозните добродетели в системата на образованието. Много постоянно ние подценяваме един доста сериозен проблем в българското общество - че християните не познават мюсюлманите, както и противоположното. Ето един образец -
доста съществено място в Свещения Коран заема личността на Иисус Христос
- индивидът и пророкът в теологията на исляма, и обликът на Дева Мария. Това е съответен образец за положително отношение на исляма към християнството.
Когато се показва, че проучване на вяра може да провокира напрежение в етническите смесени региони и да задълбочи сегрегацията, това освен не е правилно в исторически и актуален аспект, само че не е правилно и от позиция на етническите общности и исляма като приложение в нашата страна. В редица обитаеми места - пловдивския квартал „ Столипиново “, квартал „ Лозница “ в Асеновград, квартал „ Надежда “ в Сливен, квартал „ Лозенец “ в Стара Загора, квартал „ Победа “ в Бургас, има население, което се състои от източноправославни, мюсюлмани и почитатели на разнообразни евангелски църкви, само че сред тях няма спорове на този стадий. По неестествен метод се вкарва боязън и терзание в българското общество за дейностите на МОН за въвеждане на вяра. Такъв е ползата на тези, които желаят да лимитират правото на учениците да учат в учебно заведение вяра по избираема стратегия. Това е доста настоящ въпрос, на който българското общество би трябвало да отговори, с цел да се спре спекулирането и реализирането на персонални упоритости и цели - в интерес на българското общество и нейната сегашна и бъдеща сигурност.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ