Д-р Антон ПанчевАвторът е доктор по политология, университетски преподавател и

Д-р Антон Панчев

Авторът е лекар по политология, академични учител и преводач с албански език*

Европейският съюз е учреден на ясни полезности. Приети са нормативни актове, посредством които се не разрешават и осъждат дискриминирането, омразата, расизмът, ксенофобията и други отрицателни прояви – да вземем за пример Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година за използване на правилото на равно отнасяне на лица без разлика на расата или етническия генезис. Международни организации като Организация на обединените нации или Съветът на Европа, също се занимават с сходни проблеми, като особено внимание се отделя на учебниците по история.

Прегледът даже на част от съответстващите документи на Европейски Съюз, на Съвета на Европа и на други организации, демонстрира че Република Северна Македония е изправена пред редица съществени проблеми по отношение на расизма и дискриминирането и не покрива ценностните критерии за участие в тях.

Още с образуването си към края на Втората международна война и през целия интервал на югославското ръководство този индивид в състава на Югославия, без значение дали е била „ национална ”, „ социалистическа ” или друга „ република ”, само че постоянно под мощния надзор на Сърбия, е имал за съществена цел унищожаването на националното съзнание на българското население. За това са употребявани най-различни средства – от физическото заличаване на десетки хиляди българи, през изтезаването, затварянето, интернирането на стотици хиляди хора единствено поради българското им съзнание, възбраната и преследването на всяка самостоятелна или групова демонстрация на българската национална свяст. За реализирането на тази цел са били впрегнати всички принадлежности на тоталитарната страна, с цел да се унищожи всяка връзка с България и всеки спомен за българския темперамент на популацията. С по-други форми тази политика продължава и след основаването на сякаш самостоятелната страна Република (Северна) Македония.

Омразата против българите в Северна Македония и против българите като цяло въобще не се дължи на българското „ несъгласие ”, както се пробват да ни убеждават в Скопие, а на формалната политика в този индивид от съвсем 80 години. Омразата към българите е същността на македонизма – отстрани ли се тази ненавист, отстранява се и македонистката идеология, т.е. фактически се унищожава „ идентитетот ” на македонистите.

Дали омразата към България се дължи на българското „ несъгласие ” или на добре проведената и идеологизирана политика от страна на институциите в Скопие, може елементарно да се види при проучването на образователните текстове в тази страна, както и от динамичността в двустранните връзки.

Договорът за другарство беше подписан на 1 август 2017 година Властите в Скопие започнаха да симулират някаква активност по неговото осъществяване, само че откакто на 20 февруари 2019 година българският парламент гласоподава за участието на нашата югозападна съседка в НАТО, всевъзможни маски край Вардар паднаха. Българските политици бяха принудени от скопската безочливост да реагират по някакъв метод и се стигна до слагането на въпроса за правата на българите в Северна Македония на равнище Европейски Съюз.

Учебниците в Република Северна Македония се пишат на „ македонски ” език, а по-късно се превеждат на езиците на тези общности, които са приети в Конституцията. В този текст се дават някои образци от учебници на албански език в тази страна, които са цялостни с всички присъщи фалшификации, само че тук са показани единствено някои от най-грубите нападки против българите.

Разглежданите учебници са издадени през 2015 и 2018 година, т.е. преди българското „ несъгласие ”, а учебниците по история са оповестени и след подписването на Договора за другарство, което е още едно доказателство, че в Скопие в никакъв случай не са и възнамерявали да променят образователната си литература в сходство с контракта, както си проличава и от безплодната 5-годишна работа на Смесената комисия по исторически и просветителни въпроси.

Ето и образците:
„ Обединението на славянските племена през втората половина на 7 век се прекъсва с идването на българите. Българите бяха монголо-татарско племе от турската група на народите. Като скитническо племе българите постоянно са сменяли мястото си на живеене. Занимавали са се с развъждането на коне, с лов и с разграбване ”. ( “Historia për vitin e parë ” (История за първата година), Prosvetno dello, Shkup, 2018).

„ В частта на Пиринска Македония, по-точно в България, македонци има в селата, само че и в градовете Благоевград, Разлог, Петрич, Мелник, Сандански, Банско и други Не е за подценяване и концентрацията на македонци в София, Варна, Пловдив и други Днес, поради по-либералното отношение на българското държавно управление, македонците са проведени в организации, от които най-важната е ОМО „ Илинден ”. Да се надяваме, че в един предстоящ интервал българското държавно управление ще има и по-либерално отношение по отношение на малцинството на македонците и другите [малцинства] ”. ( “Gjeografia e Republikës së Maqedonisë për vitin ІІ të gjimnazit të reformuar ” (География на Република Македония за ІІ година на реформираната гимназия), Prosvetno dello, Shkup, 2015).

„ Политическите промени в НР България на 9 септември 1944 година се отразиха удобно за националното одобряване на македонците в България. Българското управление и изключително Георги Димитров (с генезис от Македония) одобри съществуването на македонско национално малцинство в България, надлежно в частта на Пиринска Македония. За това способстваха положителните връзки, които се развиваха сред България и Македония. В преброяването на популацията през 1946 година 63,7% от популацията в частта на Пиринска Македония, надлежно 178 000 души обявиха македонска принадлежност. На тях им се обезпечи образование и друго културно изложение на македонски език. Образованието го организираха учители от НР Македония, които отидоха непринудено в България. Бяха открити някои културни институции. Този развой беше прочут като културна автономност на македонците в България. Заради спора на Съюз на съветските социалистически републики с Югославия през 1948 година (Информбюро), България изостави национално-културната политика по отношение на македонците. Македонските учители бяха интернирани, бяха затворени учебните заведения и македонските културни институции. Настана интервал на тежки обвинявания, отказване на македонския език и просвета. Непризнаването на македонския език, история и просвета продължава до наши дни ”.
( “Historia për vitin e tretë ” (История за третата година), Prosvetno Dello, Shkup, 2018, с. 226).

Особено внимание се отделя на правенето на художествени и „ документални ” филми. Добре прочут е казусът със злощастния филм „ Трето полувреме ”, само че са основани и „ документални ” филми по тематиката за „ расовите разлики ” сред българи и „ македонци ”.

Интересно, какво ли мислят в страни като Германия и Австрия, където са най-активните покровители на македонизма, по отношение на построяването на „ еднаквост ”, учредена на формата на черепите?

Като стана дума за европейски страни, където „ не разбирали българската позиция за Македония ”, е добре да се подсети, че европейски „ специалисти ” и „ институти ” популяризират хрумвания, които ни карат да вършим съпоставения с някои ужасни събития от първата половина на ХХ век. В свои монографии и публикации за историята на Македония такива учени заместват българи с „ македонци ” или пишат българите в кавички, като изцяло подценяват достоверните исторически извори. Не се тормозят да пишат и приказват, че българите от Македония били „ аморфна маса ” през ХІХ и при започване на ХХ век, че не „ били развили национално съзнание ”, тъй като „ били изостанали ” от обществените и културните процеси на епохата и така нататък Сега сходни „ теории ” още веднъж се популяризират и от „ специалисти ” и „ институти ” в страни от Европейски Съюз за да пазят техните геополитически и идеологически концепции.
IFIMES (Словения): „ Независима България беше основана въз основата на съглашението сред Руската империя и Османската империя със Санстефанския контракт от 1878 година Тогава територията на България беше населявана най-вече от богомилско (!), македонско и турско население, което по-късно, под мощния напън на новосъздадената страна, беше принудително „ българизирано ”.

Децата в РСМ се учат да презират българите като расово непълноценни, брутални и зли същества, потискащи и унищожаващи „ висшата македонска просвета ” и народ.

Освен върху неуместни фалшификации, македонистката идеология е построена и върху расистки стандарти и ненавист против българския етнос.
Правят се директни опити за проявление на „ разликите ” сред българи и „ македонци ” въз основа на расовото разграничаване!

Да се построява идеология въз основа на расови признаци и опълчване е изцяло срещу всевъзможни научни правила и европейски полезности. Правят се внушения, че „ татаро-монголите ”, „ жълтата раса ” (абсолютно ненаучни „ термини ”) били на по-ниско културно ново от „ бялата ”!?

Става въпрос не просто за някакви заблуди и елементарни неистини на необразовани персони. Истината е, че би трябвало да се борим с добре развита расистка идеология, почнала да се основава преди към 150 години в академическите и политическите кръгове на Сърбия. Тя е подготвила антибългарската политическа стратегия, въз основа на която е сбъднат геноцидът против българите в Македония след 1912 година

Сърбия се трансформира в първата страна, която води война за „ витално пространство ” (един тип Lebensraum) и прави прочиствания десетилетия наред въз основа на расистка идеология. Според тази идеология българското население се разделя на две съществени групи – българите в Македония и тези, които живеят на запад от река Искър, се афишират от сръбските идеолози за „ расово ” близки със сърбите и по тази причина били „ подобаващи за асимилация ”, до момента в който българите, които живеят на изток от река Искър, се характеризират като „ монголи и татари ”, които трябвало да се унищожат или най-малко да се подчинят от „ висшата сръбска раса ” (основен „ проектант ” на тази идеология е Йован Цвийч).

Впоследствие, поради десетилетията систематична работа, тази идеология е сполучливо конфигурирана в политическите, академическите и медийните кръгове на Република Северна Македония и е главната база за построяването на „ идентитетот ”.

Вероятно във всяка страна по света има някаква форма на расистка идеология, само че съвсем на всички места тя се поддържа и популяризира от маргинални обществени и политически групи, до момента в който в Република Северна Македония тя е в центъра и е част от същината на университетския, политическия, медийния живот.

Обидите и дискриминирането против българите, унищожаването на българското културно завещание, е неизменима част от тази расистка идеология – белким „ дивите азиатци ” биха могли да основат своя писменост, своя неповторима цивилизация – това е дело на „ белите, европеидни македонци ”, които исторически са потискани от „ татаро-монголите ”!?

Българските институции и организации на гражданското общество би трябвало да осъзнаят същината и дълбочината на казуса и да подхващат нужните начинания на интернационално равнище, с цел да се постави завършек на тази античовешка идеология и РСМ да бъде реформирана изцяло.

Всеки политик, посланик, специалист, публицист, който приканва за „ неотложно започване на договарянията за участие ” на Северна Македония в Европейски Съюз, при актуалната идеологическа платформа в тази страна, би трябвало да бъде наясно, че поддържа шовинистична идеология, учредена на расова ненавист против България и българите, а това е в несъгласие освен с евроатлантическите, само че и с общочовешките полезности.

България би трябвало да създаде ясна тактика за битка против расистката теория на македонизма, която е основата за дискриминирането на българите в тази страна, за подправянето и унищожаването на тяхното културно-историческо завещание. В нея би трябвало да се посочат кои интернационалните актове се нарушават редовно от РСМ, да се показа информацията за репресиите против българите, за фалшификациите на българската история, за речта на омразата, за унищожените и развалени културни и исторически монументи.

Тази тактика би трябвало да бъде ориентирана главно към приемане на по-широка интернационална поддръжка за българската позиция за напън вътре и върху Европейския съюз:

- Поставяне на въпроса на всички равнища на Европейски Съюз, пред страните-членки и пред Съединени американски щати – тези страни би трябвало да дадат явен отговор на въпроса каква е формалната им позиция във връзка с расистката теория на Скопие и какви стъпки считат да подхващат за нейното реформиране;

- България да потърси поддръжка от интернационалните и районни организации, чиито членове постоянно получават рецензии от Европейски Съюз и Съединени американски щати за положението на човешките права и за дискриминирането против избрани групи от популацията. Затова е нужно слагане на въпроса за толерирането на македонисткия расизъм от страна на Европейски Съюз и Съединени американски щати пред други районни и интернационалните организации – Съвет на тюркските нации, Лигата на арабските страни и други;

- Поставяне на въпроса пред Китай – по какъв начин Европейски Съюз може да подлага на критика китайските управляващи по въпроси, свързани с „ човешките права ” и „ дискриминирането на религиозни и етнически групи ”, откакто позволява започването на договарянията и участието на страната, в която расистката теория е публична политика?

- България да сложи въпроса за расизма против татарите пред политическото управление на Татарстан, пред локалните учени и публицисти. Самата Русия може да завоюва от това, тъй като татарите са втория по бройка етнос във Федерацията и измежду тях може да се основат настроения против Европейски Съюз и НАТО, защото тези две организации ще бъдат показани като поддръжници на расистки стандарти против татарите;

- Уведомяване на непознатите вложители в Република Северна Македония – огромните компании афишират своята поддръжка за отбрана на човешките права, битка с дискриминирането и расизма и би трябвало да получат публично питане какво считат за расистката теория на тази страна и считат ли да не престават да влагат в нея.
Такава позиция на България по македонския въпрос в интернационален проект може да наподобява прекомерно нападателна и даже вредяща на връзките с сътрудниците, само че цялата история на Европейски Съюз, а и на интернационалните връзки, демонстрира, че дейно пазят своите ползи тези страни, които не се тормозят да употребяват всевъзможни принадлежности за напън и да развиват шумни пропагандни акции, с цел да реализиран задачите си.

Македонската нация към този момент е построена на мощна антибългарска основа и всевъзможни отстъпки пред Скопие са удар както против българите в тази страна, по този начин и против районните и интернационалните позиции на България, защото против нас няма рационални политици, а идеологически стимулирани българомразци.

България няма потребност от подобен комшия, който непрестанно и редовно репресира българите на своя територия, който нападна основите на българската националност, просвета и история. РСМ може да бъде реформирана единствено чрез комбинацията сред мощен вътрешен (албанските партии, които имат своите националистически ползи за предефиниране на македонската държава) и външен напън (от страна на България), а това не може да стане без изобличаване пред света на расистката теория на македонизма и на нейните външни поддръжници.

* Текстът на създателя е оповестен в разбора за септември на Института за тактики и разбори (ИСА). Епицентър.бг е подготвен да разгласява и други позиции по горещата полемика за връзки със Северна Македония.