Д-р Александър Симидчиев: Няма политическо съгласие за задължителна ваксина срещу HPV
Д-р Александър Симидчиев приключва медицина в МУ-София през 1988 година със златен орден. Специализира белодробни заболявания в Германия и Франция. Автор е на първия в страната онлайн курс по цифрова медицина. Има дейна позиция по тематиката за запазване на околната среда като ръководител на съдружие „ Въздух за здраве “ и като член на неофициалната мултиекспертна група за климатични промени.
Избиран е за депутат в седем Народното събрание. Бил е ръководител на Здравната комисия в 45-ото и 49-ото Народно събрание.
Разговаряме с доктор Симидчиев във връзка Първата конференция под надпис „ Споделена визия за Югоизточна Европа: Заедно към елиминиране на раковите болести, породени от HPV “, която ще се състои в София на 23 януари 2025 година в новата постройка на Народното събрание.
Д-р Симидчиев, какви са позитивните и негативните моменти в настоящата през годините Национална стратегия за първична профилактика на рака на маточната шийка и имунизирането срещу HPV?
Институционално програмата стартира добре – бяха ангажирани Народното събрание и Министерството на здравеопазването, които на процедура стартираха Националната стратегия за профилактика на рак на маточната шийка (РМШ). А това, което не се получи задоволително добре, е използването на програмата от експертите и възприемането й от обществото. Реално програмата е налична, само че хората, които се ангажираха с нея, са доста по-малко от предстоящото. Причина за това, според мен, е несъответствуващият метод, по който програмата се популяризираше през годините. Едно е да се „ разпространява “ по принцип, а друго – да се разпространява съответно, към който и както е нужно. Ще дам образец с популяризирането на акцията против тютюнопушенето в Англия. Там си сложиха доста ясна цел – да насочат посланията си към младежите в учебна възраст. Затова главното обръщение не беше „ Не пушете, тъй като ще се разболеете от рак и ще умрете “, а „ Който целува пушач, все едно ближе пепелник “. Този слоган е доста по-подходящ за таргетната публика. Това е добре подбрана съгласно целевата група връзка.
У нас двата съставния елемент на програмата за предварителна защита на РМШ – цитонамазките и имунизирането, сякаш се опълчиха първоначално, а това не биваше да се позволява, тъй като те се допълват и клинично, и организационно. Поради това недоумение и опълчване гинеколозите, които правят цитонамазките, с цел да откриват преканцерози на рака на маточната шийка, в началото бяха скептични към имунизацията против човешкия папилома вирус (HPV).
После пристигнаха отличните резултати от страните, които прилагаха необятна имунизация против HPV. Англия бе една от първите страни, която вкара поголовна имунизация, и там 10 години по-късно регистрират 90% понижаване на рака на маточната шийка. Това е един от най-големите триумфи в намаляването на заболеваемостта на онкологично заболяване в международен мащаб. Тези данни би трябвало да се разпространяват по подобаващ метод, с цел да се получи резултатът, който желаем. Ясно е, че няма човек, който да не желае да бъде защитен от HPV-свързаните болести. Просто има хора, които се тормозят от това средствата за предотвратяване да не провокират някакъв проблем. Само че данните са безапелационни, че това е безвредна и доста ефикасна намеса.
В България ваксиналното покритие срещу HPV е доста ниско. Какво е ситуацията в другите страни от Югоизточна Европа?
В другите страни от района, даже в прилежаща на нас Македония, ваксиналното покритие е доста по-добро, в сравнение с у нас. Това може да се изясни с неналичието в България на систематична информационна акция, която да изпраща съответни послания към хората, подлежащи на имунизация и на техните родители. Втората причина е политическата конюнктура в последните три години в България – властта е мощно фрагментирана, като около COVID-пандемията се генерира голямо равнище на съмнение и то се трансферира автоматизирано към превантивните и профилактични стратегии на Министерство на здравеопазването.
Друга причина е пословичната липса на междуинституционално съдействие, т.е. Министерството на образованието, Министерството на труда и обществените действия, Министерството на околната среда и водите и Министерството на здравеопазването мъчно намират метод да си сътрудничат систематично. А такива акции би трябвало да се правят в учебните заведения и в места под патримониума на Министерството на образованието. Нещата не се случват, в случай че единствено едно министерство се ангажира с такава национална стратегия, както при нас това е единствено Министерството на здравеопазването. Програмата би трябвало да бъде междуинституционален ангажимент и да бъде обезпечена с задоволителен запас, с цел да се включат изобретателни хора и да създадат най-хубавото по силите им. Добре е също да вземем от опита на други страни в връзката с обществото и в основаването на верни публични настройки. Трябва да признаем също, че същински сполучливите национални стратегии разчитат и на административни тласъци за имунизация.
Възможно ли е у нас да се вкара наложително имунизиране срещу HPV, както го направиха в Македония?
Това изисква необятно обществено, а след това и политическо единодушие по тематиката. Помните какво се случи към имунизирането по време на Коронавирус -пандемията. Нивото на съмнение измежду популацията е толкоз високо, че надали някой политик или политическа мощ би се заела да вкарва наложителна имунизация против HPV. Защото това ще докара само до политически вреди, без да е допустимо да се реализира здравен резултат в границите на 4-годишен мандат.
Затова би трябвало да се измисли по-креативен метод. Подходът може да не е тъкмо наложителни имунизации, а имунизираните да се употребяват от някакви преимущества – било то свързани със здравното обезпечаване, или с понижаване на данъци… Може да бъдат най-различни преимущества, които да се употребяват от имунизираните, значимо е да предлагаме положителни тласъци на хората, с цел да вземат решение да защитят персоналното си, а оттова и публичното здраве. Защото става въпрос както за персоналното здраве – за предварителна защита на рака на маточната шийка и на онкологичните болести на гърлото и половите органи при мъжете в персонален проект, по този начин и за отбрана на публичното здраве и спестявания за стопанската система. Ако приемем, че стопански най-ефективно е имунизирането на девойки и тази имунизация стане всеобща, HPV ще стане малко публикуван вирус и това ще има резултат и за предпазването на момчетата.
С какво ще способства в битката срещу HPV предстоящата конференция на ангажираните с идеята организации от Югоизточна Европа?
Тази конференция събира на едно място публични системи, водачи и хора, които имат общи здравни проблеми. Наистина проблемите на страните от югоизточната част на Европа са доста сходни и исторически, и като финансов запас. Но имаме и огромни разлики, тъй като ние сме в дъното по справяне със болесттите, свързани с HPV. Така че ние има какво да научим от страни, които са доста по-напред от нас във ваксиналното покритие против HPV. Може да разберем по какъв начин в сходни стопански и културални условия взаимно да си помогнем и да се оправим с този голям обществен проблем. Защото ракът на маточната шийка си остава един от основните проблеми в женската онкология, а като цяло HPV-инфекциите би трябвало да бъдат следени и да бъдат редуцирани с всички вероятни средства.
Надявам се конференцията да стане информативен мотив, който да рестартира в забележителна степен напъните на всички заинтригувани страни. Тъй като се организира под егидата на председателката на Народното събрание, тематиката на конференцията става и политически ангажимент. Показателно е, че с цел да се организира това събитие в зала на Народното събрание, на един лист се подписаха ръководителите на безусловно всички парламентарни групи. В случая приказваме за същински активен междупартиен консенсус.
Избиран е за депутат в седем Народното събрание. Бил е ръководител на Здравната комисия в 45-ото и 49-ото Народно събрание.
Разговаряме с доктор Симидчиев във връзка Първата конференция под надпис „ Споделена визия за Югоизточна Европа: Заедно към елиминиране на раковите болести, породени от HPV “, която ще се състои в София на 23 януари 2025 година в новата постройка на Народното събрание.
Д-р Симидчиев, какви са позитивните и негативните моменти в настоящата през годините Национална стратегия за първична профилактика на рака на маточната шийка и имунизирането срещу HPV?
Институционално програмата стартира добре – бяха ангажирани Народното събрание и Министерството на здравеопазването, които на процедура стартираха Националната стратегия за профилактика на рак на маточната шийка (РМШ). А това, което не се получи задоволително добре, е използването на програмата от експертите и възприемането й от обществото. Реално програмата е налична, само че хората, които се ангажираха с нея, са доста по-малко от предстоящото. Причина за това, според мен, е несъответствуващият метод, по който програмата се популяризираше през годините. Едно е да се „ разпространява “ по принцип, а друго – да се разпространява съответно, към който и както е нужно. Ще дам образец с популяризирането на акцията против тютюнопушенето в Англия. Там си сложиха доста ясна цел – да насочат посланията си към младежите в учебна възраст. Затова главното обръщение не беше „ Не пушете, тъй като ще се разболеете от рак и ще умрете “, а „ Който целува пушач, все едно ближе пепелник “. Този слоган е доста по-подходящ за таргетната публика. Това е добре подбрана съгласно целевата група връзка.
У нас двата съставния елемент на програмата за предварителна защита на РМШ – цитонамазките и имунизирането, сякаш се опълчиха първоначално, а това не биваше да се позволява, тъй като те се допълват и клинично, и организационно. Поради това недоумение и опълчване гинеколозите, които правят цитонамазките, с цел да откриват преканцерози на рака на маточната шийка, в началото бяха скептични към имунизацията против човешкия папилома вирус (HPV).
После пристигнаха отличните резултати от страните, които прилагаха необятна имунизация против HPV. Англия бе една от първите страни, която вкара поголовна имунизация, и там 10 години по-късно регистрират 90% понижаване на рака на маточната шийка. Това е един от най-големите триумфи в намаляването на заболеваемостта на онкологично заболяване в международен мащаб. Тези данни би трябвало да се разпространяват по подобаващ метод, с цел да се получи резултатът, който желаем. Ясно е, че няма човек, който да не желае да бъде защитен от HPV-свързаните болести. Просто има хора, които се тормозят от това средствата за предотвратяване да не провокират някакъв проблем. Само че данните са безапелационни, че това е безвредна и доста ефикасна намеса.
В България ваксиналното покритие срещу HPV е доста ниско. Какво е ситуацията в другите страни от Югоизточна Европа?
В другите страни от района, даже в прилежаща на нас Македония, ваксиналното покритие е доста по-добро, в сравнение с у нас. Това може да се изясни с неналичието в България на систематична информационна акция, която да изпраща съответни послания към хората, подлежащи на имунизация и на техните родители. Втората причина е политическата конюнктура в последните три години в България – властта е мощно фрагментирана, като около COVID-пандемията се генерира голямо равнище на съмнение и то се трансферира автоматизирано към превантивните и профилактични стратегии на Министерство на здравеопазването.
Друга причина е пословичната липса на междуинституционално съдействие, т.е. Министерството на образованието, Министерството на труда и обществените действия, Министерството на околната среда и водите и Министерството на здравеопазването мъчно намират метод да си сътрудничат систематично. А такива акции би трябвало да се правят в учебните заведения и в места под патримониума на Министерството на образованието. Нещата не се случват, в случай че единствено едно министерство се ангажира с такава национална стратегия, както при нас това е единствено Министерството на здравеопазването. Програмата би трябвало да бъде междуинституционален ангажимент и да бъде обезпечена с задоволителен запас, с цел да се включат изобретателни хора и да създадат най-хубавото по силите им. Добре е също да вземем от опита на други страни в връзката с обществото и в основаването на верни публични настройки. Трябва да признаем също, че същински сполучливите национални стратегии разчитат и на административни тласъци за имунизация.
Възможно ли е у нас да се вкара наложително имунизиране срещу HPV, както го направиха в Македония?
Това изисква необятно обществено, а след това и политическо единодушие по тематиката. Помните какво се случи към имунизирането по време на Коронавирус -пандемията. Нивото на съмнение измежду популацията е толкоз високо, че надали някой политик или политическа мощ би се заела да вкарва наложителна имунизация против HPV. Защото това ще докара само до политически вреди, без да е допустимо да се реализира здравен резултат в границите на 4-годишен мандат.
Затова би трябвало да се измисли по-креативен метод. Подходът може да не е тъкмо наложителни имунизации, а имунизираните да се употребяват от някакви преимущества – било то свързани със здравното обезпечаване, или с понижаване на данъци… Може да бъдат най-различни преимущества, които да се употребяват от имунизираните, значимо е да предлагаме положителни тласъци на хората, с цел да вземат решение да защитят персоналното си, а оттова и публичното здраве. Защото става въпрос както за персоналното здраве – за предварителна защита на рака на маточната шийка и на онкологичните болести на гърлото и половите органи при мъжете в персонален проект, по този начин и за отбрана на публичното здраве и спестявания за стопанската система. Ако приемем, че стопански най-ефективно е имунизирането на девойки и тази имунизация стане всеобща, HPV ще стане малко публикуван вирус и това ще има резултат и за предпазването на момчетата.
С какво ще способства в битката срещу HPV предстоящата конференция на ангажираните с идеята организации от Югоизточна Европа?
Тази конференция събира на едно място публични системи, водачи и хора, които имат общи здравни проблеми. Наистина проблемите на страните от югоизточната част на Европа са доста сходни и исторически, и като финансов запас. Но имаме и огромни разлики, тъй като ние сме в дъното по справяне със болесттите, свързани с HPV. Така че ние има какво да научим от страни, които са доста по-напред от нас във ваксиналното покритие против HPV. Може да разберем по какъв начин в сходни стопански и културални условия взаимно да си помогнем и да се оправим с този голям обществен проблем. Защото ракът на маточната шийка си остава един от основните проблеми в женската онкология, а като цяло HPV-инфекциите би трябвало да бъдат следени и да бъдат редуцирани с всички вероятни средства.
Надявам се конференцията да стане информативен мотив, който да рестартира в забележителна степен напъните на всички заинтригувани страни. Тъй като се организира под егидата на председателката на Народното събрание, тематиката на конференцията става и политически ангажимент. Показателно е, че с цел да се организира това събитие в зала на Народното събрание, на един лист се подписаха ръководителите на безусловно всички парламентарни групи. В случая приказваме за същински активен междупартиен консенсус.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ