Д-р Александър Симидчиев е пулмолог, началник на Отделението по функционална

Д-р Александър Симидчиев е пулмолог, шеф на Отделението по функционална диагностика в МВР-болница в София. Освен това е медицински шеф на Центъра за отдалечено образование в Пловдивския медицински университет и е ръководител на Сдружение “Въздух и здраве ”. Като един от специалистите в състава на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет, доктор Симидчиев взе участие в изработването на управление за диагностика и лекуване на COVID-19. В него са изложени и правилата при взимане на ограничения за ограничение на болестта. Ето какво изясни експертът особено за читателите на в. “Доктор ”. - Д-р Симидчиев, след толкоз доста международен опит какво се знае в този момент за вируса COVID-19? - И преди знаехме, че става въпрос за капкова респираторна вирусна зараза с висока контагиозност (заразност). Някои неща не знаехме, само че те към този момент стартират да ни се обясняват. Едно от тях е по този начин нареченото репродуктивно число - какъв брой хора може да болести един човек с COVID-19. Първоначално се смяташе, че може да болести приблизително 2,5 души. В момента репродуктивното число в България се пресмята на 1,25 - т.е. заразността на ковид е по-ниска. Вирусът се популяризира по-малко не тъй като се е трансформирал, а защото хората промениха държанието си. - Какви защитни средства може дейно да ни предпазят? - Първото и главно нещо е физическата отдалеченост. Когато човек седи на повече от 2 метра разстояние от различен човек, капчиците със инфектиран материал, които се генерират, когато приказваме, кашляме, кихаме или пеем, не могат да преминат във въздуха толкоз далеко. Ето за какво на повече от 2 м отдалеченост от различен човек заразността фрапантно понижава. Когато не можем да съблюдаваме физическа отдалеченост, най-ефективното средство е да носим нещо пред устата и носа си. Маската би трябвало да покрива и устата, и носа, тъй като действително болестта влиза в нашия организъм единствено през три места - към 60% през носа, 35% през устата и 5% през очите. Обаче очите не могат да изхвърлят вирусни частици на открито и не съставляват епидемиологична заплаха. Те са единствено входна врата за ковид. Докато носът и устата съставляват и входна, и изходна врата за заразен материал. Поради което, когато носът и устата са покрити, на процедура рискът от заразяване трагично понижава. Не е значимо дали маската е високофилтърна По-важното е да не генерираме капки със инфектиран материал в околната среда. По същия метод и хирурзите носят маски, с цел да не заразяват пациентите си. И в случай че като общество всеки от нас е с маска, когато сме на по-близко разстояние от 2 м един от различен, този ковид, както и всеки различен респираторен вирус, няма да просъществува дълго. - Но дали, когато носим маски, предпазваме и себе си? - Най-добрият метод да пазим себе си, е да пазим другите. Защото действително вирусът се популяризира и живее измежду хората. Отделен човек може да боледува или не, само че огромният проблем е, когато болестта пълзи из обществото ни. Тя се поддържа по този метод. Ако не даваме късмет да заразяваме други хора, тогава няма по какъв начин и ние да бъдем инфектирани. Когато приказваме за стаден (групов) имунитет, защитната му мощ се основава на следното: в случай че човек е преболедувал, той пази другите, тъй като не може да бъде инфектиран. При инфекциозни болести от този вид, които се предават капково и имат висока степен на инфекциозност, доста по-смислено е да се пазим като общественост, а не самостоятелно. Можем да вземем за пример да си мием ръцете доста религиозно. Но в случай че към нас няма хора, които да ни заразяват, даже и да не си мием ръцете, няма да се заразим от подобен вирус. Така че по-добрият вид да пазим самите нас е като пазим другите. - Колко време след възпаление един човек е инфектиран за другите? - Инфекциозността на един човек стартира 2 - 3 дни, откакто вирусът се е поселил в него - това е интервалът преди настъпване на симптоматиката на болестта. Човекът е най-високозаразен в острия интервал на признаците, когато кашля и киха и отделя доста тайни от горните дихателни пътища. Така че интервалът на инфекциозност трае към две седмици - малко преди появяването на признаците и десетина дни по-късно. Има хора, които са изключително заразни. Това са хора без изключително изразени признаци, само че отделят вируса в доста висока централизация в секретите на горните дихателни пътища, написа zdrave.to Каква е разликата сред предната и задната страна на защитната маска В международен мащаб на тези суперзаразяващи, всеки от които заразява сред 50 и 100 души, се дължи забележителна част от разпространяването на COVID-19. Това се случва в затворени колективи, чиито членове са струпани в малко помещение, без задоволителна вентилация, близо един до различен, без да носят маски. - Какви са последствията за организма, откакто човек е преболедувал зараза с COVID-19 или я е изкарал безсимптомно? - В множеството случаи това заболяване минава без особени провали за организма. Поражения има, когато се развива тежък васкулит (тежко инфектиране на кръвоносните съдове) или фиброза на белия дроб, след тежко инфектиране на алвеолите. В тях може да се отсрочи фибрин - белтък в кръвта, който обикновено служи за съсирване или за блокиране на евентуално рискови за здравето на организма места. Когато обаче фибринът се отсрочи на местата, където е имало интензивно инфектиране, и се развият необикновен вид кафези - фиброцити, може да настъпят фиброзни промени. В съответния случай става дума за фиброза на белия дроб. Това се случва не доста постоянно, само че когато се получи, основава предпоставки за хронично боледуване. На фиброзните места става разширение на бронхите (бронхиекстезии), които дават тласъци на чести следващи инфекции. - Според новия опит кои са най-ефективните средства за лекуване на COVID-19? - След като видяхме в последните 5 - 6 месеца какво се случва в клиничната процедура по света, към този момент имаме много по-прецизни протоколи за лекуване. В по-тежките случаи вирусът визира и кръвоносната система в белия дроб. Получава се съсирване на местата, където тя е наранена. За да предотвратим това затруднение, използваме противосъсирващи средства. Нормално възпалението е защитна реакция на организма против инфекцията. Но когато възпалителната реакция е прекомерно интензивна, стартира да поврежда организма. В тези случаи би трябвало да използван противовъзпалително лекуване. На процедура използваме неспецифични средства - кортикостероиди, които не са ориентирани към вируса, само че с тях можем да управляваме реакцията на организма. С натрупването на от ден на ден научни данни виждаме кои лекарства работят и кои - не. И въпреки на хората да им наподобява, че си променяме мнението прекомерно постоянно, то е въз основата на научни данни. Например напълно първоначално изглеждаше, че хлорохинът работи при COVID-19 и по тази причина беше препоръчван за лекуване. После излязоха научни данни, които изцяло изключват опцията да работи, и ние спряхме да го употребяваме. Сега се появяват студии, които потвърждават, че хлорохинът има резултат при избрани случаи. Затова доста точно гледаме всички събрани данни и преценяме научните доказателства, с цел да можем да даваме стимулирани рекомендации. Те в никакъв случай не се отнасят за лекуването на всички случаи. Конкретните пациенти имат показания за едно, друго или трето лекуване. - Може ли да са спокойни пациентите, че във всички лечебни заведения ще ги лекуват по най-новите протоколи? - Със сигурност, тъй като ние от Медицинския експертен съвет разработихме компендиум с протоколи за деяние в множеството медицински специалности. Те са налични за всички лекари на профилирани уеб сайтове, изпратени са и до Министерството на здравеопазването. - Смятате ли, че може да се създаде ваксина срещу COVID-19? - В момента се създават над 130 кандидат-ваксини, с най-малко 4 или 5 разновидността по механизма на деяние. При всички положения някоя от имунизациите ще сработи. Но сега не можем да кажем коя. Трябва да имаме задоволително имунизирани пациенти, с цел да се реши успеваемостта. Ние не можем да заразяваме пациенти след имунизиране. Можем единствено да разчитаме инцидентно да се заразят. Поради тази причина доказването на успеваемостта на имунизациите става постепенно. Няма да имаме резултат преди края на 2020 г.