Д-р Александър Симидчиев е пулмолог, интернист с дългогодишен опит в

...
Д-р Александър Симидчиев е пулмолог, интернист с дългогодишен опит в
Коментари Харесай

Д-р Александър Симидчиев: Фините прахови частици пренасят CO...

Д-р Александър Симидчиев е пулмолог, интернист с дълготраен опит в региона на белодробната функционална диагностика, шеф на поделение в Медицинския институт на Министерство на вътрешните работи. Член на УС на Българското сдружение по белодробни заболявания. Бивш шеф в GlaxoSmithKline, Kанадa. Преподава в Пловдивския медицински университет. Създател е и на първия у нас уеб основан курс " Дигитална медицина ". Председател на управителния съвет на съдружие " Въздух и здраве ".

- Д-р Симидчиев, каква е връзката сред мръсния въздух и ковид?

- Връзката е двустранна. Първо, 70% от казуса със нечистия въздух са така наречен фини прахови частици с размер под 2,5 микрона, които елементарно прелитат и влизат в нашия бял дроб. Тези частици могат да служат като транспортно средство, което вкарва вирусите, полепнали по тях, по-дълбоко в дихателната ни система. Така че, от една страна, замърсяването на въздуха може да служи като нещо, което улеснява или усилва концентрацията на вируси, проникващи в дихателната ни система. От друга, огромна част от фините частици са свързани с избрани химикали, отделяни вследствие на процеси на горене от транспортните средства или битовото отопление. Тези химикали, които се отделят при горенето, влизат във взаимоотношение с нашата лигавица и потискат имунната реакция, отслабват защитния ни отговор по отношение на вируси и бактерии. През зимните месеци инфекциите са по-чести и една от аргументите е, че тогава замърсяването от битово отопление води до повече фини прахови частици, които потискат локално нашия имунитет.

- В науката съществуват хипотези за това до каква степен мръсният въздух въздейства на податливостта ни на заразяване…

- Има редица изявления, които демонстрират директната връзка сред атмосферното замърсяване и честотата на заболяване както при децата, по този начин и при възрастните. А това е много повече от хипотеза… това са неща, които към този момент се одобряват от научната общественост като потвърдени обстоятелства. Високото равнище на замърсяване усилва честотата на инфекциите, усложнява тяхното протичане и удължава интервала, през който се лекуваме от тях. Като цяло то е неподходящо за протичането на инфекциозните болести, изключително на респираторните.

- Наблюдаваме в продължение на месеци по какъв начин Пловдив е вторият град след София по инфектирани от COVID-19 . Има ли това връзка с мръсния въздух, по който също сме на второ място след столицата?

- Може да се прави такава догадка, въпреки че тя не е потвърдена от научна позиция. Концентрацията на популацията на единица повърхност в двата града е висока. Условията на циркулация на въздуха и географията подготвят задържането на замърсяването за по-дълго време. И в двата града има забележителна централизация на хора, които се отопляват със средства, замърсяващи въздуха. Изгарят се облекла, гуми, всевъзможни отпадъчни субстанции, които не са разпознати и водят до огромна периодичност на химикали, които се отделят в атмосферата.

- Но Варна и Бургас също са с огромен брой население.

- Така е, само че и двата града се намират на морския бряг. Заради по-високата мокрота там фините частици имат наклонност да се разнасят малко по-бързо. Морският бриз и близостта до морето нормално е фактор, който работи по този начин, щото да няма чак такова равнище на замърсяване.

- Протича ли по-тежко болестта при хора, които живеят в среда с по-мръсен въздух?

- Протичането е много самостоятелно и се въздейства доста повече от възрастта и предходните болести. Ако имахме набор от хора на една и съща възраст с едно и също количество съпътстващи болести, можехме да създадем подобен извод. За момента обаче това не може да се каже с решителност заради липса на данни. Иначе предпоставките би трябвало да предопределят при едно и също физическо положение хора, които живеят в нечиста среда, да боледуват по-тежко. Една от главните аргументи за това е, че огромна част от защитните им сили са ангажирани да се борят със замърсяването.

- Прави ли се в науката връзка сред качеството на въздуха и COVID-19 ?

- Една от класическите изявления е обвързвана с деца, които живеят наоколо до огромни магистрални пътища, и такива в места с висока централизация на замърсяване на околната среда. От проучването се вижда, че по отношение на децата, които живеят в екологично допустима конюнктура, тези наоколо до пътища демонстрират по-висока периодичност на боледуване, а живеещите в трайно нараснало замърсяване - още по-висока. Когато се съчетаят трайно нарасналото замърсяване и близостта до огромни пътища, честотата на боледуване е най-голяма. В медицината това се назовава съответствие доза-отговор. Колкото е по-голяма дозата на замърсяването, толкоз отговорът под формата на нараснала периодичност на болестта е по-висок.

- Какви са здравните резултати от замърсяването на въздуха?

- За разлика от замърсяването на храната и водата, което е по-видимо и можем да се предпазим от него с редица ограничения, замърсяването на въздуха е невидима опасност. За сметка на това работи в най-голяма степен и най-дълго време. Ядем по 2-3 пъти дневно, пием вода по 5-6 пъти дневно, само че дишаме по 16 пъти всяка минута. Най-голямата опция за вкарване на нездравословни химикали в нашето тяло е точно през дихателната система. Затова замърсяването на въздуха е основният съставен елемент, който владее здравните последствия. Това, което най-често свързваме със замърсяването на въздуха, са последствията върху дихателната система - продължителен бронхит, алергични болести, чести инфекции, както и върху сърдечносъдовата система - инфаркти и инсулти. Но на процедура няма орган или система, които да са пощадени от замърсяването на въздуха - от костите до кожата, косата, вътрешните органи, очите, централната нервна система.

- Основател сте на съдружие „ Въздух за здраве “. Какви цели си поставихте с него?

- Специфични за „ Въздух за здраве “ са точно здравните аспекти на въздушното замърсяване. Създадохме самодейност, която се назовава „ Лекарска мрежа “. В нея сътрудници лекари се образоват в тематиката на замърсяването на въздуха. По мое наблюдаване проблемите стават забележими тогава, когато сред резултата и последствието съществува къс интервал от време. Затова пандемията провокира толкоз доста звук в нашето общество, тъй като имаме близко разстояние сред резултата - заразяването с вируса, и последствията - нарасналата периодичност на хоспитализация и смъртност. При замърсяването на въздуха разликата сред резултата - фалшив въздух, и последствията - нараснала смъртност, е доста отсрочена във времето. Това е повода и общността, и огромна част от сътрудниците да не вършат директна връзка сред равнището на замърсяване и здравните последствия върху хората. А тя е не по-малка, в сравнение с при пандемията. Просто времето е по-продължително. Когато изграждахме лекарската мрежа „ Въздух за здраве “, трябваше сътрудниците да се срещнат с тематиката, да стартират да виждат това, което преди не са виждали. Когато осъзнаха резултатите от замърсяването, станаха поддръжници и дейни посланици на тезата и концепциите ни.

- Гражданите завоюваха делото за мръсния въздух в София, а принос за това има ваша експертиза.

- Съдията по делото изиска експертиза от „ Въздух за здраве “ и ни привлякоха като експерт по делото. По време на процеса цитирах научни изявления със съответните референции, които потвърдиха, че има връзка сред въздушното замърсяване и здравните последствия върху органи и системи в човешкото тяло. Тези въздействия са краткосрочни, средносрочни и дълготрайни. Краткосрочните са раздразнение на очите и кашлица, средносрочните са свързани с възпаления и алергизация, а дълготрайните включват хронични необратими промени, в това число и онкологични. Наблюдава се нараснала смъртност. Между другото, малко хора осмислят обстоятелството, че в България умират сред 15 000 и 18 000 души годишно единствено от замърсяване на въздуха, което е над 1000 души на месец.

- Как се потвърждава това?

- С най-хубавите проучвания на епидемиологията. Със същата методика се потвърждават резултатите от тютюнопушенето и нарасналата скорост при пътнотранспортните катастрофи. Поставяме при равни условия група хора, която живее при ниско замърсяване, и втора група, живееща при високо замърсяване. Най-голямото такова изследване е правено в Съединени американски щати преди две години. То съдържа данни за 400 милиона пациентогодини експозиция - това значи 400 милиона души за една година да се експонират на разнообразни равнища на замърсяване. Изследването потвърди изрично, че всеки милиграм на кубически метър замърсяване, който е допълнително, усилва риска от гибел с един %. Когато този резултат се отнесе към по-високите равнища на замърсяване в нашата страна и популацията на България, получаваме цифрата, за която приказвам.
Свързани вести Мръсният въздух убива наедно с COVID-19, 15 000 българи си отиват на година СНИМКИ Викат кмета на Пловдив в екоинспекцията за връчването на акт за въздуха
Източник: marica.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР