Д-р Александър Симидчиев пред novini.bg: Пандемията показа колко малко се слушаме едни други
Д-р Александър Симидчиев е прочут български доктор - пулмолог, член на УС на Дружеството по белодробни заболявания, ръководител на съдружие "Въздух за здраве ", член на медицинския експертен съвет към Министерски съвет, основан за битка с ковид. Той интензивно следи развиването на пандемията у нас и по света, по тази причина е и неговия коментар особено за медията ни.
Епидемията затихва, само че дано продължим да съблюдаваме ограниченията
Отхлабването на ограниченията трансферира огромна част от отговорността от централната власт към хората, които би трябвало да не престават да ги съблюдават по разбиране. По създание тези ограничения не са годни единствено за ковид, а оказват помощ изобщо при съществуване на някакви сезонни инфекции и настинки. Те са естествените противоепидемични начини за предотвратяване - миене на ръце, физическо разграничаване, носене на маски в закрити публични пространства и други.
Доц. Атанас Мангъров пред novini.bg: Без аутопсии, не може да се твърди, че някой е умрял от COVID-19
Все още има доста неясноти, защото става въпрос за непозната на човечеството болест,
която се изследва едвам от 6 месеца насам. В началото сътрудниците не знаеха нищо по въпроса, в този момент към този момент има повече известни за този незабележим зложелател. Когато гледаме обратно си споделяме: "Можехме да създадем иначе това или това ", само че изправени пред неизвестността, множеството разчитахме на интуицията и предишния си опит. Аз имам единствено една молба - дано да се слушаме повече взаимно, тъй като като работим в група, можем да вземаме по-добри решения, в сравнение с когато всеки е независим. Малко повече партниране в здравната система, в политиката, в обществото ни е нужна. Просто дано да се слушаме взаимно.
Инфодемията е рискова за вашето здраве
Като доктор съм уверен, че всеки човек има когнитивен предел, т.е. всеки човек има опция да обработва несъмнено количество информация. Когато ни се дава повече от прага ни, ние започваме да действаме по-зле. Претоварването с информация е не по-малко нездравословно от неналичието й. Важно е да се откри точната доза за индивида. Медиите в желанието си всяка да е първа и доста изчерпателна, доведоха до това, че в целокупност обществото ни е задръстено с информация, а някои хора са комплицирани, уплашени, безразлични и уплашени.
За ролята на бързите проби
В сходни обстановки хората заемат крайни позиции от "Осанна " до "Разпни го ". Но истината постоянно е някъде по средата. Тестовете са разнообразни - има такива, които са направени небрежно в някой гараж и други, които са високотехнологични с всички проучвания и сертификации в международен мащаб. Трябва да сме наясно с какви тъкмо проби се работи, какви са методиките им и къде са проблемите. Повечето бързи проби изследват антитела, които не са за диагностика на индивида, а да се оцени по какъв начин имунната система на някой е реагирала. Те стават да се оцени по какъв начин е протекла инфекцията в обещано общество, а не да се диагностицира обособеният човек. Ако би трябвало да знаем дали даден субект е инфектиран или не е, с бързи проби няма по какъв начин да разберем. Само ще научим дали той се е срещал с вируса, дали имунитетът му е реагирал или пък не е. Но не и дали е инфектиран или не е. Затова е значимо да се познават опциите и рестриктивните мерки на всеки от тестванията. Те би трябвало да са повече и да са вярно ситуирани във времето и простространството, да се знае кой и за какво се тестува. В началото на процеса аз предложих да се изследват хора, които тогава смятах за рискови - служителите на реда. Това изигра своята роля и валидира, че с такива проби може да се получат резултати, потребни за проучването. Видя се, че по това време пандемията не беше обхванала толкоз доста хора, че българите не са се срещали досега с тази болест и така нататък Отрицателният тест също носи доста скъпа информация. Този опит първоначално подсказа и по какъв начин би трябвало да се направи национална тактика след това. Когато се ръководи един развой, би трябвало да става въз основата на вярна и потребна информация.
Животът ни към този момент не може да е същият.
Мнозина имат предпочитание да се върнат към старите си привички и се пробват да го създадат, само че това не е рационално. Коронавирусът сподели, че едно от значимите неща за обществата, е опазването на здравето. Без него не може да има нищо друго. Надявам се политиците да са си дали ясна сметка по тази причина, че опазването на здравето и образованието в действителност са двата стълба на едно общество. Пандемията сподели какъв брой малко се слушаме едни други. Преди време Бил Гейтс направи една презентация за болестта и тя не е доктрина на конспирацията, а филантропът в действителност имаше предпочитание да покаже, че би трябвало да се приготвяме авансово. Вероятно този вирус няма да изчезне, а ще се промени и ще би трябвало да живеем с него като с грипа и да го приемем като нашето ново обикновено. Просто би трябвало да сме деликатни, да съблюдаваме строги хигиенични привички и по този начин да отблъсваме от себе си заразните микроорганизми. Новото наше обикновено към този момент е реалност и кой по какъв начин го приема, ще е тест за зрелостта на обществото ни. Успелите се отграничават от неуспелите по това дали се учат от грешките си. Няма потребност да се вторачваме обратно и да подлагаме на критика кое и за какво се е случило, а да си вършим поучения от нашите неточности и да вървим напред.
Епидемията затихва, само че дано продължим да съблюдаваме ограниченията
Отхлабването на ограниченията трансферира огромна част от отговорността от централната власт към хората, които би трябвало да не престават да ги съблюдават по разбиране. По създание тези ограничения не са годни единствено за ковид, а оказват помощ изобщо при съществуване на някакви сезонни инфекции и настинки. Те са естествените противоепидемични начини за предотвратяване - миене на ръце, физическо разграничаване, носене на маски в закрити публични пространства и други.
Все още има доста неясноти, защото става въпрос за непозната на човечеството болест,
която се изследва едвам от 6 месеца насам. В началото сътрудниците не знаеха нищо по въпроса, в този момент към този момент има повече известни за този незабележим зложелател. Когато гледаме обратно си споделяме: "Можехме да създадем иначе това или това ", само че изправени пред неизвестността, множеството разчитахме на интуицията и предишния си опит. Аз имам единствено една молба - дано да се слушаме повече взаимно, тъй като като работим в група, можем да вземаме по-добри решения, в сравнение с когато всеки е независим. Малко повече партниране в здравната система, в политиката, в обществото ни е нужна. Просто дано да се слушаме взаимно.
Инфодемията е рискова за вашето здраве
Като доктор съм уверен, че всеки човек има когнитивен предел, т.е. всеки човек има опция да обработва несъмнено количество информация. Когато ни се дава повече от прага ни, ние започваме да действаме по-зле. Претоварването с информация е не по-малко нездравословно от неналичието й. Важно е да се откри точната доза за индивида. Медиите в желанието си всяка да е първа и доста изчерпателна, доведоха до това, че в целокупност обществото ни е задръстено с информация, а някои хора са комплицирани, уплашени, безразлични и уплашени.
За ролята на бързите проби
В сходни обстановки хората заемат крайни позиции от "Осанна " до "Разпни го ". Но истината постоянно е някъде по средата. Тестовете са разнообразни - има такива, които са направени небрежно в някой гараж и други, които са високотехнологични с всички проучвания и сертификации в международен мащаб. Трябва да сме наясно с какви тъкмо проби се работи, какви са методиките им и къде са проблемите. Повечето бързи проби изследват антитела, които не са за диагностика на индивида, а да се оцени по какъв начин имунната система на някой е реагирала. Те стават да се оцени по какъв начин е протекла инфекцията в обещано общество, а не да се диагностицира обособеният човек. Ако би трябвало да знаем дали даден субект е инфектиран или не е, с бързи проби няма по какъв начин да разберем. Само ще научим дали той се е срещал с вируса, дали имунитетът му е реагирал или пък не е. Но не и дали е инфектиран или не е. Затова е значимо да се познават опциите и рестриктивните мерки на всеки от тестванията. Те би трябвало да са повече и да са вярно ситуирани във времето и простространството, да се знае кой и за какво се тестува. В началото на процеса аз предложих да се изследват хора, които тогава смятах за рискови - служителите на реда. Това изигра своята роля и валидира, че с такива проби може да се получат резултати, потребни за проучването. Видя се, че по това време пандемията не беше обхванала толкоз доста хора, че българите не са се срещали досега с тази болест и така нататък Отрицателният тест също носи доста скъпа информация. Този опит първоначално подсказа и по какъв начин би трябвало да се направи национална тактика след това. Когато се ръководи един развой, би трябвало да става въз основата на вярна и потребна информация.
Животът ни към този момент не може да е същият.
Мнозина имат предпочитание да се върнат към старите си привички и се пробват да го създадат, само че това не е рационално. Коронавирусът сподели, че едно от значимите неща за обществата, е опазването на здравето. Без него не може да има нищо друго. Надявам се политиците да са си дали ясна сметка по тази причина, че опазването на здравето и образованието в действителност са двата стълба на едно общество. Пандемията сподели какъв брой малко се слушаме едни други. Преди време Бил Гейтс направи една презентация за болестта и тя не е доктрина на конспирацията, а филантропът в действителност имаше предпочитание да покаже, че би трябвало да се приготвяме авансово. Вероятно този вирус няма да изчезне, а ще се промени и ще би трябвало да живеем с него като с грипа и да го приемем като нашето ново обикновено. Просто би трябвало да сме деликатни, да съблюдаваме строги хигиенични привички и по този начин да отблъсваме от себе си заразните микроорганизми. Новото наше обикновено към този момент е реалност и кой по какъв начин го приема, ще е тест за зрелостта на обществото ни. Успелите се отграничават от неуспелите по това дали се учат от грешките си. Няма потребност да се вторачваме обратно и да подлагаме на критика кое и за какво се е случило, а да си вършим поучения от нашите неточности и да вървим напред.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ