Д-р Александър Колчев, офталмолог: Витамин D намалява риска от развитие на късогледство
Д-р Александър Колчев от екипа на болница ВИТА в изявление за предаването " Здравето на фокус " на Радио " Фокус " .
Статистка за 2023 година сочи, че 40 на 100 от първокласниците в София имат друга степен на късогледство. Какви са най-честите аргументи за това, има ли ранни признаци, които подсказват за развиването на късогледство при децата?
Миопията е все по-чест проблем. През годините, в последните десетилетия, все по-често виждаме дечица с късогледство. Най-лесният метод да видим, че детето има проблем, е, когато стартира да се оплаква – нормално това става в учебно заведение, тъй като има усложнения да вижда дъската, или пък тв приемника вечер у дома. Най-добрият вид е да се вършат профилактики, на които казусът да бъде открит оптимално рано.
Кога е добре да бъде направена тази профилактика, на каква възраст?
Първият обзор на най-малките дечица се предлага сред шестия месец и първата година на детето. Той е редно да бъде в профилиран очен кабинет, в който има съответната инсталация, с цел да се направи прегледа. Може би тук е мястото да кажем, че болница ВИТА също провежда ден за безплатния очни прегледи на деца – това ще бъде на 18 септември в постройката на болничното заведение, на улица " Драговица " № 9. Записванията се вършат авансово по телефона.
Повод, с цел да ви попитам, късогледството ли е най-често срещаният проблем при децата?
Най-честите проблеми в съвремието при дребните деца са свързани с разнообразни типове диоптри – това е късогледство, което към този момент обсъдихме; далекогледство, което е най-често от другите типове рефракционни аномалии и астигматизмът, който е една концепция по-рядък. Далекогледството е доста постоянно при децата, то, в случай че не е доста мощно, най-често не им пречи и не постанова да се носят очила.
Има ли заболяване на очите, което може да се поправя от единствено себе си, със самото израстване на детето?
Добър образец за това е тъкмо далекогледството, за което приказваме. Повечето деца се раждат далекогледи. С израстването на главата и надлежно на окото това далекогледство най-често понижава. Има разнообразни външни фактори, както и генетични, които дефинират до каква степен ще стигнат диоптрите. Детето може да остане далекогледо, както казахме най-голяма част от популацията е далекогледа, само че може да стигне и до нулата, т.е. да няма никаква особеност, нито плюс, нито минус, може и да мине в късогледство, което както споделих все по-често се случва в наши дни.
В ранна възраст доста деца имат така наречен от родителите " кривогледство “, най-малко по този начин е познато измежду майките. Лекарите нормално споделят, че става дума за ленив очен мускул. Как се открива това? Какво лекуване се ползва? Има ли индикации, които би трябвало да бъдат сигнал за майката, че би трябвало да се посети очен доктор в тази обстановка?
Да стартираме хронологично: първо би трябвало да кажем, че дечицата до 4-месечна възраст, т.е. новородените могат напълно обикновено, така наречен " физиологично “ да кривят едното или двете оченца. Те още имат прекомерно едва зрение, с цел да могат хубаво да концентрират в една точка. До четвъртия месец се счита за обикновено понякога едно от двете оченца да криви. Оттам насетне е хубаво при всяко подозрение на родителите, че има кривене на едното или двете очи, то да бъде заведено на очен доктор, защото прегледът е профилиран, би трябвало да се откри дали това кривогледство е същинско или така наречен псевдокривогледство, което в действителност е видимо. Може при някои деца да наподобява, че очити кривят, само че в действителност да се окаже, че няма никакъв проблем. Обикновено проблемите се дължат основно на дисбаланс в очните мускули, примерно единият е по-силен от съответния в другото око или пък на някакъв прикрит диоптър, който още не е открит, изключително при по-малките и също може да докара до кривене на едното или двете очи.
Как се поправя това?
Спрямо повода на това кривогледство има разнообразни способи. Ако се окаже, че повода е някакъв диоптър, корекцията на този диоптър най-често води до изправяне на очите. Има обстановки, в които мускулният дисбаланс на очите обаче е значителен, и тогава може да се наложи да се създадат извършения или в по-сериозни случаи да се вършат и оперативни намеси, с цел да се поправя функционалността на тези мускули.
Според данни на Световната здравна организация 25% от децата по света, за благополучие този % в България е по-малък, имат проблем обвързван със зрението. Може ли самата потребност от очила да породи проблеми и да аргументи по-тежки и болести? Д-р Колчев, има ли ясни индикации по кое време детето има проблем с очите?
За нас, като очни лекари, те постоянно са много видни. За родителите – част от тях могат да останат дълго незабелязани. Главоболието е един от признаците, постоянно детето се оплаква, изключително следобеда или при работа на близко, примерно четене, писане на домашни, гледане на разнообразни електронни устройства, тъй като настава изтощеност на фокуса. Това може да се дължи на далекогледство, което до момента не е било намерено и надлежно не се изписани очила за него.
Много се приказва в последно време за отрицателното въздействие на електронните устройства върху детското зрение. Споделяте ли това?
Това е един комплициран диалог. Както всички знаем, модерният свят се цифровизира и ние колкото и да желаеме, не може да забраним на малчуганите да употребяват каквато и да електронна техника, тъй като това от един миг става невероятно. Има рекомендации, които да ги лимитират до някаква степен, тъй като не може да им забраним изцяло. Примерно от 3 до 7-годишна възраст се предлага извънучилищно да се употребява до половин час електронни устройства, приказваме за таблети и телефони, а от 7 до 10 -годишна възраст се предлага до час. И отново споделям – извънучилищно, тъй като към този момент и в учебно заведение се употребяват таблети и компютри, телефони за разнообразни занимания, които няма по какъв начин да избегнем.
Има ли правила, свързани с позата на главата и раздалеченост на екрана от очите, когато децата употребяват електронни устройства?
Това е доста прекрасен въпрос. Колкото по-наблизко работим, толкоз по-голям е рискът в следствие да се развие късогледството. Хубаво е децата да държат електронните устройства – телефон, таблет – оптимално надалеч, т.е. с опънати ръчички, да не лягат върху тях, с цел да може да усилят дистанцията. Колкото по-голяма е дистанцията, толкоз по-ниско е натоварването. Таблетът е една концепция по-добре от телефона, тъй като той е с по-малък екран и без да желаят го държат по-наблизо, с цел да виждат детайла. Компютърът е още по-добре, тъй като е по-далеч от очите.
Липсата на задоволително дневна светлина в стаята, където децата четат и пишат, може ли също да бъде причина за развиване на късогледство?
Това е един от другите рискови фактори, т.е. животът на закрито, на затворено. Хубаво е децата да прекарват оптимално доста време на открито, да играят, да виждат слънце, с цел да създават задоволително витамин D, което понижава риска от развиване на късогледство.
Вярно ли е, че когато има проблем с очите, съвсем постоянно има и липса на витамин D в организма на детето?
Двата параметъра са свързани в значително проучвания. Това не значи, че постоянно едното води до другото. Гледането наоколо, както казахме, може да е таблет или други устройства, е рисков фактор. Животът на мрачно, вътре, пред екран също е рисков фактор, само че не е наложително едното и другото да са свързани.
Доколкото знам при огромна част от децата, има така наречен " рефракционни аномалии ". Какво значи това?
Рефракционните аномалии на най-достъпен език са това, което ни е назоваваме късогледство или миопия и далекогледство - хиперметропия, както и астигматизъм. Това в действителност значи, че светлината не се концентрира на вярната точка. В този случай би трябвало да сложим очила за далекогледство или минусови очила за късогледство, с цел да поправяме тази рефракционна особеност.
Използвам мотива, с цел да ви задам и въпрос, който пристигна на електронната ни поща: възможно ли е слагането на лещи на дребни деца, с цел да си избегнат рисковете при рухване да вземем за пример, в случай че детето носи очила?
Лещите са доста комфортно нещо при възрастните хора, само че би трябвало да се съблюдава доста прецизна хигиена. Препоръките на офталмолозите, с които ще говорите, по отношение на страните са доста разнообразни. Аз персонално преди 14 даже 16-годишна възраст не обичам да изписвам контактни лещи, тъй като има риск от неспазване на вярна хигиена на лещите, които могат да провокират зараза, и това да има тежки последици във времето. Очилата от друга позиция са по-неудобни, когато детето желае да спортува, да тича на открито, да играе, само че пък има по-нисък риск от такива инфекции, тъй като те не се допират до окото.
Напоследък стана доста съвременен така наречен " здравен туризъм ", хората търсят лекуване на разнообразни типове болести в прилежащи страни. Съпоставимо ли е българското опазване на здравето в региона на очните заболявания с европейските практики и стандарти?
Конкретно за очните заболявания с чисто сърце споделям да. Смятам, че в България имаме страхотни експерти за всяка една възраст и се занимаваме с съвсем всичко, да не кажа всичко, което може да се откри и на Запад. Има за жал специалности, за които нямаме задоволително медици, с цел да покрият тези потребности, само че в очната сфера България никога не е обратно по отношение на света.
Всички медици, за каквото и заболяване да става дума споделят, че предварителната защита е най-хубавото лекуване. От тази гледната точка, доктор Колчев, каква предварителна защита препоръчвате за детското зрение?
При новородени се предлага първи обзор сред 6-и и 12-ти месец, тъй че да се заловен някакви доста огромни рефракционни аномалии или други проблеми, които могат да останат неоткрити. Ако нищо не се открие на този първи обзор, който е малко преди година, се предлага да има обзор във вербална възраст, когато имаме връзка с детето - към година и половина, и обзор преди да се влезе в първи кла. Естествено, в случай че се откри нещо, очният доктор ще ви предложи по-редовни прегледи за надлежно болестта, което е намерено.
Всичко това се отнася до тематиката " Превенция ". Още един път обаче да кажем като съвет към родителите и дребните пациенти какво би трябвало да знаят, с цел да запазят зрението си оптимално дълго?
Както говорихме по-рано, едно дете в естественото си развиване в доста огромен % от случаите просто би трябвало да прекарва задоволително време на открито, да играе, да бъде на слънце, да не се прекалява с електронните устройства, без да се не разрешават изцяло, тъй като това води до в допълнение предпочитание и компликации. Естествено и да се вършат профилактични прегледи, с цел да се открият в точния момент проблеми, които родителите няма по какъв начин да виждат у дома.
Още един път в края на диалога да кажем, че болница ВИТА провежда ден за безвъзмездни очни прегледи, нали по този начин?
Да, 18-и септември е очакван за дечицата и ще имаме безвъзмездни профилактични прегледи за тях.
Всички, които желаят да посетят тези прегледи, да се съветват с офталмолог, би трябвало авансово да се запишат на телефона в болничното заведение, а адресът е улица " Дарговица " № 9. Благодаря Ви, доктор Колчев, за този диалог.
Благодаря доста и на вас.
Росица АНГЕЛОВА
Статистка за 2023 година сочи, че 40 на 100 от първокласниците в София имат друга степен на късогледство. Какви са най-честите аргументи за това, има ли ранни признаци, които подсказват за развиването на късогледство при децата?
Миопията е все по-чест проблем. През годините, в последните десетилетия, все по-често виждаме дечица с късогледство. Най-лесният метод да видим, че детето има проблем, е, когато стартира да се оплаква – нормално това става в учебно заведение, тъй като има усложнения да вижда дъската, или пък тв приемника вечер у дома. Най-добрият вид е да се вършат профилактики, на които казусът да бъде открит оптимално рано.
Кога е добре да бъде направена тази профилактика, на каква възраст?
Първият обзор на най-малките дечица се предлага сред шестия месец и първата година на детето. Той е редно да бъде в профилиран очен кабинет, в който има съответната инсталация, с цел да се направи прегледа. Може би тук е мястото да кажем, че болница ВИТА също провежда ден за безплатния очни прегледи на деца – това ще бъде на 18 септември в постройката на болничното заведение, на улица " Драговица " № 9. Записванията се вършат авансово по телефона.
Повод, с цел да ви попитам, късогледството ли е най-често срещаният проблем при децата?
Най-честите проблеми в съвремието при дребните деца са свързани с разнообразни типове диоптри – това е късогледство, което към този момент обсъдихме; далекогледство, което е най-често от другите типове рефракционни аномалии и астигматизмът, който е една концепция по-рядък. Далекогледството е доста постоянно при децата, то, в случай че не е доста мощно, най-често не им пречи и не постанова да се носят очила.
Има ли заболяване на очите, което може да се поправя от единствено себе си, със самото израстване на детето?
Добър образец за това е тъкмо далекогледството, за което приказваме. Повечето деца се раждат далекогледи. С израстването на главата и надлежно на окото това далекогледство най-често понижава. Има разнообразни външни фактори, както и генетични, които дефинират до каква степен ще стигнат диоптрите. Детето може да остане далекогледо, както казахме най-голяма част от популацията е далекогледа, само че може да стигне и до нулата, т.е. да няма никаква особеност, нито плюс, нито минус, може и да мине в късогледство, което както споделих все по-често се случва в наши дни.
В ранна възраст доста деца имат така наречен от родителите " кривогледство “, най-малко по този начин е познато измежду майките. Лекарите нормално споделят, че става дума за ленив очен мускул. Как се открива това? Какво лекуване се ползва? Има ли индикации, които би трябвало да бъдат сигнал за майката, че би трябвало да се посети очен доктор в тази обстановка?
Да стартираме хронологично: първо би трябвало да кажем, че дечицата до 4-месечна възраст, т.е. новородените могат напълно обикновено, така наречен " физиологично “ да кривят едното или двете оченца. Те още имат прекомерно едва зрение, с цел да могат хубаво да концентрират в една точка. До четвъртия месец се счита за обикновено понякога едно от двете оченца да криви. Оттам насетне е хубаво при всяко подозрение на родителите, че има кривене на едното или двете очи, то да бъде заведено на очен доктор, защото прегледът е профилиран, би трябвало да се откри дали това кривогледство е същинско или така наречен псевдокривогледство, което в действителност е видимо. Може при някои деца да наподобява, че очити кривят, само че в действителност да се окаже, че няма никакъв проблем. Обикновено проблемите се дължат основно на дисбаланс в очните мускули, примерно единият е по-силен от съответния в другото око или пък на някакъв прикрит диоптър, който още не е открит, изключително при по-малките и също може да докара до кривене на едното или двете очи.
Как се поправя това?
Спрямо повода на това кривогледство има разнообразни способи. Ако се окаже, че повода е някакъв диоптър, корекцията на този диоптър най-често води до изправяне на очите. Има обстановки, в които мускулният дисбаланс на очите обаче е значителен, и тогава може да се наложи да се създадат извършения или в по-сериозни случаи да се вършат и оперативни намеси, с цел да се поправя функционалността на тези мускули.
Според данни на Световната здравна организация 25% от децата по света, за благополучие този % в България е по-малък, имат проблем обвързван със зрението. Може ли самата потребност от очила да породи проблеми и да аргументи по-тежки и болести? Д-р Колчев, има ли ясни индикации по кое време детето има проблем с очите?
За нас, като очни лекари, те постоянно са много видни. За родителите – част от тях могат да останат дълго незабелязани. Главоболието е един от признаците, постоянно детето се оплаква, изключително следобеда или при работа на близко, примерно четене, писане на домашни, гледане на разнообразни електронни устройства, тъй като настава изтощеност на фокуса. Това може да се дължи на далекогледство, което до момента не е било намерено и надлежно не се изписани очила за него.
Много се приказва в последно време за отрицателното въздействие на електронните устройства върху детското зрение. Споделяте ли това?
Това е един комплициран диалог. Както всички знаем, модерният свят се цифровизира и ние колкото и да желаеме, не може да забраним на малчуганите да употребяват каквато и да електронна техника, тъй като това от един миг става невероятно. Има рекомендации, които да ги лимитират до някаква степен, тъй като не може да им забраним изцяло. Примерно от 3 до 7-годишна възраст се предлага извънучилищно да се употребява до половин час електронни устройства, приказваме за таблети и телефони, а от 7 до 10 -годишна възраст се предлага до час. И отново споделям – извънучилищно, тъй като към този момент и в учебно заведение се употребяват таблети и компютри, телефони за разнообразни занимания, които няма по какъв начин да избегнем.
Има ли правила, свързани с позата на главата и раздалеченост на екрана от очите, когато децата употребяват електронни устройства?
Това е доста прекрасен въпрос. Колкото по-наблизко работим, толкоз по-голям е рискът в следствие да се развие късогледството. Хубаво е децата да държат електронните устройства – телефон, таблет – оптимално надалеч, т.е. с опънати ръчички, да не лягат върху тях, с цел да може да усилят дистанцията. Колкото по-голяма е дистанцията, толкоз по-ниско е натоварването. Таблетът е една концепция по-добре от телефона, тъй като той е с по-малък екран и без да желаят го държат по-наблизо, с цел да виждат детайла. Компютърът е още по-добре, тъй като е по-далеч от очите.
Липсата на задоволително дневна светлина в стаята, където децата четат и пишат, може ли също да бъде причина за развиване на късогледство?
Това е един от другите рискови фактори, т.е. животът на закрито, на затворено. Хубаво е децата да прекарват оптимално доста време на открито, да играят, да виждат слънце, с цел да създават задоволително витамин D, което понижава риска от развиване на късогледство.
Вярно ли е, че когато има проблем с очите, съвсем постоянно има и липса на витамин D в организма на детето?
Двата параметъра са свързани в значително проучвания. Това не значи, че постоянно едното води до другото. Гледането наоколо, както казахме, може да е таблет или други устройства, е рисков фактор. Животът на мрачно, вътре, пред екран също е рисков фактор, само че не е наложително едното и другото да са свързани.
Доколкото знам при огромна част от децата, има така наречен " рефракционни аномалии ". Какво значи това?
Рефракционните аномалии на най-достъпен език са това, което ни е назоваваме късогледство или миопия и далекогледство - хиперметропия, както и астигматизъм. Това в действителност значи, че светлината не се концентрира на вярната точка. В този случай би трябвало да сложим очила за далекогледство или минусови очила за късогледство, с цел да поправяме тази рефракционна особеност.
Използвам мотива, с цел да ви задам и въпрос, който пристигна на електронната ни поща: възможно ли е слагането на лещи на дребни деца, с цел да си избегнат рисковете при рухване да вземем за пример, в случай че детето носи очила?
Лещите са доста комфортно нещо при възрастните хора, само че би трябвало да се съблюдава доста прецизна хигиена. Препоръките на офталмолозите, с които ще говорите, по отношение на страните са доста разнообразни. Аз персонално преди 14 даже 16-годишна възраст не обичам да изписвам контактни лещи, тъй като има риск от неспазване на вярна хигиена на лещите, които могат да провокират зараза, и това да има тежки последици във времето. Очилата от друга позиция са по-неудобни, когато детето желае да спортува, да тича на открито, да играе, само че пък има по-нисък риск от такива инфекции, тъй като те не се допират до окото.
Напоследък стана доста съвременен така наречен " здравен туризъм ", хората търсят лекуване на разнообразни типове болести в прилежащи страни. Съпоставимо ли е българското опазване на здравето в региона на очните заболявания с европейските практики и стандарти?
Конкретно за очните заболявания с чисто сърце споделям да. Смятам, че в България имаме страхотни експерти за всяка една възраст и се занимаваме с съвсем всичко, да не кажа всичко, което може да се откри и на Запад. Има за жал специалности, за които нямаме задоволително медици, с цел да покрият тези потребности, само че в очната сфера България никога не е обратно по отношение на света.
Всички медици, за каквото и заболяване да става дума споделят, че предварителната защита е най-хубавото лекуване. От тази гледната точка, доктор Колчев, каква предварителна защита препоръчвате за детското зрение?
При новородени се предлага първи обзор сред 6-и и 12-ти месец, тъй че да се заловен някакви доста огромни рефракционни аномалии или други проблеми, които могат да останат неоткрити. Ако нищо не се открие на този първи обзор, който е малко преди година, се предлага да има обзор във вербална възраст, когато имаме връзка с детето - към година и половина, и обзор преди да се влезе в първи кла. Естествено, в случай че се откри нещо, очният доктор ще ви предложи по-редовни прегледи за надлежно болестта, което е намерено.
Всичко това се отнася до тематиката " Превенция ". Още един път обаче да кажем като съвет към родителите и дребните пациенти какво би трябвало да знаят, с цел да запазят зрението си оптимално дълго?
Както говорихме по-рано, едно дете в естественото си развиване в доста огромен % от случаите просто би трябвало да прекарва задоволително време на открито, да играе, да бъде на слънце, да не се прекалява с електронните устройства, без да се не разрешават изцяло, тъй като това води до в допълнение предпочитание и компликации. Естествено и да се вършат профилактични прегледи, с цел да се открият в точния момент проблеми, които родителите няма по какъв начин да виждат у дома.
Още един път в края на диалога да кажем, че болница ВИТА провежда ден за безвъзмездни очни прегледи, нали по този начин?
Да, 18-и септември е очакван за дечицата и ще имаме безвъзмездни профилактични прегледи за тях.
Всички, които желаят да посетят тези прегледи, да се съветват с офталмолог, би трябвало авансово да се запишат на телефона в болничното заведение, а адресът е улица " Дарговица " № 9. Благодаря Ви, доктор Колчев, за този диалог.
Благодаря доста и на вас.
Росица АНГЕЛОВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ