Празнуваме 136 години от Съединението на България
Д нес честваме една забележителна дата в историята на България.
Съединението на България е актът на фактическо обединяване на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885 година То е координирано от Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК).
Съединението се прави след протести в разнообразни градове на Източна Румелия, последвани от боен прелом на 6 септември 1885 година, подсилен от българския княз Александър Първи.
Българският народ отхвърля една неправда, наложена от Великите сили през юни 1878 година С този акт и сполучливата му отбрана българите реализират първия стадий от националното си обединяване и проверката на Берлинския контракт. Берлинският конгрес от 1878 година разделя България на Княжество България и Източна Румелия. Останалото под османска власт българско население се стреми към сливане с освободените българи.
Първите опити за реализиране на тази задача
се подхващат още през 1880 година През 1884 година въпросът за присъединението на Източна Румелия към Княжество България още веднъж излиза на напред във времето, само че и този път не може да бъде решен.
Борбата взема проведен темперамент след учредяването на Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 година Той се нагърбва с осъществяването на задачата единствено с революционни средства, по образеца на дейците на Априлското въстание през 1876 година
През лятото на 1885 година е определен нов състав на БТЦРК, който, без да се отхвърля от подготовката на всеобща революционна битка, издига лозунга за обединяване на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър I Батенберг. Предприемат се бързи дейности за продобиване на някои командири на Източнорумелийската милиция.
Решено е акцията да се организира към средата на септември 1885 година,
само че почналите огромни демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се форсира. Дава се заповед на 5 против 6 септември образуваните в близките на Пловдив села и градове чети да се насочат към регионалния център.
В Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е регионалният шеф на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е краткотрайно държавно управление отпред с доктор Георги Странски, което афишира присъединението на Източна Румелия към Княжество България.
Въпреки съпротивата на Русия и персонално на император Александър III, Съединението получава дипломатическо и интернационално самопризнание. Това става посредством тъй наречените Топханенски акт на 24 март 1886 година Спогодбата е готова от българския политик и посланик Илия Цанов (Илия ефенди) и негов екип.
С подписването на контракта България и Османската империя реализират съглашение, съгласно което Княжество България и Източна Румелия имат общо държавно управление, парламент, администрация, войска. Единственото разграничаване сред двете елементи на страната, непокътнато до Обявяването на независимостта на България през 1908 година, е това, че българският княз е официално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.
Денят е разгласен за формален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 година
Днес празнувания ще се проведат в цялата страна, като кулминационната точка е вечерта в Пловдив на площад "Съединение " с тържествена заря-проверка. Очаква се по-късно президентът да произнесе своето слово пред народа.
Съединението на България е актът на фактическо обединяване на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885 година То е координирано от Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК).
Съединението се прави след протести в разнообразни градове на Източна Румелия, последвани от боен прелом на 6 септември 1885 година, подсилен от българския княз Александър Първи.
Българският народ отхвърля една неправда, наложена от Великите сили през юни 1878 година С този акт и сполучливата му отбрана българите реализират първия стадий от националното си обединяване и проверката на Берлинския контракт. Берлинският конгрес от 1878 година разделя България на Княжество България и Източна Румелия. Останалото под османска власт българско население се стреми към сливане с освободените българи.
Първите опити за реализиране на тази задача
се подхващат още през 1880 година През 1884 година въпросът за присъединението на Източна Румелия към Княжество България още веднъж излиза на напред във времето, само че и този път не може да бъде решен.
Борбата взема проведен темперамент след учредяването на Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 година Той се нагърбва с осъществяването на задачата единствено с революционни средства, по образеца на дейците на Априлското въстание през 1876 година
През лятото на 1885 година е определен нов състав на БТЦРК, който, без да се отхвърля от подготовката на всеобща революционна битка, издига лозунга за обединяване на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър I Батенберг. Предприемат се бързи дейности за продобиване на някои командири на Източнорумелийската милиция.
Решено е акцията да се организира към средата на септември 1885 година,
само че почналите огромни демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се форсира. Дава се заповед на 5 против 6 септември образуваните в близките на Пловдив села и градове чети да се насочат към регионалния център.
В Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е регионалният шеф на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е краткотрайно държавно управление отпред с доктор Георги Странски, което афишира присъединението на Източна Румелия към Княжество България.
Въпреки съпротивата на Русия и персонално на император Александър III, Съединението получава дипломатическо и интернационално самопризнание. Това става посредством тъй наречените Топханенски акт на 24 март 1886 година Спогодбата е готова от българския политик и посланик Илия Цанов (Илия ефенди) и негов екип.
С подписването на контракта България и Османската империя реализират съглашение, съгласно което Княжество България и Източна Румелия имат общо държавно управление, парламент, администрация, войска. Единственото разграничаване сред двете елементи на страната, непокътнато до Обявяването на независимостта на България през 1908 година, е това, че българският княз е официално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.
Денят е разгласен за формален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 година
Днес празнувания ще се проведат в цялата страна, като кулминационната точка е вечерта в Пловдив на площад "Съединение " с тържествена заря-проверка. Очаква се по-късно президентът да произнесе своето слово пред народа.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ