Crossfire е един от най-любопитните автомобили в историята, но не

Crossfire е един от най-любопитните коли в историята, само че не по тази причина е в този лист. Разбираме какво е целял Chrysler, защото той се появи, когато ретрото беше най-горещата наклонност в дизайна. Освен това Crossfire обещаваше толкоз доста. Двигател начело, две седалки по средата и цялата мощ към задния мост.

Но това беше автомобил, конструиран върху остаряла платформа, с остарял шестцилиндров мотор с атмосферно пълнене и един от тези кормила, които биха изглеждали напълно на мястото си в тир.

Можем да продължим да хейтим още. 3,2-литровият мотор с генезис от Mercedes генерира единствено 215 к.с. и 310 Нм въртящ миг. Можете да работите с тези характерности, в случай че автомобилът е лек или моторът е “щастлив от оборотите ” (обича да се развърта), само че Crossfire не реализира нито една от тези цели. V6 моторът генерира оптималната мощ при 5700 об/мин.

Максималната скорост е електронно лимитирана на 250 км/ч, само че с цел да стигнете до нея, би трябвало да имате търпението на дзен будист. В интериора се подвизаваше долнопробна пластмаса с металически резултат, само че с времето лакът избледняваше, оставяйки ви недоразвит климатик, завит с пластмаса, която не бихте употребявали даже за изработката на една от тези колички за побутване, които можете да наемете за детето си в мола.

Има ли някакви позитивни качества? Тъй като това е един от най-лошите коли, създавани в миналото в Америка, можете да си го купите на ниска цена. От модела SRT знаем, че V6 моторът е елементарен за надграждане, а за платформата на първото потомство SLK се оферират доста аварийни елементи. 

Все отново избираме да си купим Nissan 350Z от същия интервал.

Класацията е направена от създатели на carbuzz.

Същият клас автомобил, само че Nissan в действителност си е приключил работата по основаването на състезателен автомобил, а не просто на някакъв автомобил “за спорта ”.

2. Dodge Caliber

Dodge Caliber можеше да бъде страховит. Той се появи преди изобщо думата кросоувър да стане известна в автомобилния свят и можеше да бъде преобладаващ стилен автомобил.

Dodge му даде жанр, въодушевен от мускулестите си коли, което ни накара да си мислим, че това ще бъде фамилен автомобил, с който можете да участвате в мил съревнование. В телевизионните клипове на Caliber Dodge даже озвучаваше със тон от V8 мотор, поради което си навлече правни проблеми.

В реалност Caliber беше оборудван с извънредно непохватен 2,0-литров четирицилиндров мотор с атомсферно пълнене, който произвеждаше единствено 158 к.с. и 191 Нм. Моделът с най-висока спецификация беше оборудван със CVT трансмисия, само че оптималният въртящ миг беше наличен едвам от 5000 об/мин.

Както открихме през годините след стартирането на Caliber на пазара, CVT трансмисиите в действителност работят единствено когато имате разполагаем обичайно количество въртящ миг от 2000 об/мин или по-малко.

Петстепенна механична трансмисия се оферираше за по-слабите модели и трябваше да превключвате доста, с цел да задържите мотора в границите на неговия диапазон на мощ. Това можеше да бъде занимателно, само че скоростният лост се усещаше по този начин, като че ли е подложен в купа с чироз, която е престояла 10 години. В резултат на това разходът на гориво беше просто смут.

Dodge се опита да в профил казуса с версията SRT4, която имаше четирицилиндров мотор с турбокомпресор, само че в последна сметка се получи един от най-неубедителните хотхечове в историята.

Близо 300 к.с. на предните колела, тъй че автомобилът имаше податливост към torque steer и се губеше цялата концепция на по-високата мощ. Честно казано, по-добре беше просто да си купите обичаен състезателен седан.

3. Hummer H2

Историята за това по какъв начин военният автомобил Humvee се трансформира в граждански автомобил е добре известна. Тези военни транспортни средства станаха известни с помощта на войната в Персийския залив.

Отбелязвайки търсенето от страна на цивилните, AM General стартира да създава Hummer H1. Той има същите съществени характерности като военния Humvee, само че с някои спомагателни улеснения.

General Motors купува марката през 1999 година, виждайки опция да завоюва от националната горделивост. За страдание H2 беше съвсем ненужен отвън пътя, защото беше издигнат на платформата GMT820, употребена от Chevrolet Tahoe и Suburban.

Имаше система за непрекъснато задвижване на четирите колела с предавателна кутия и заключващ заден диференциал, само че Jeep можеше да ви продаде доста по-добро 4х4 за доста по-малко “гущери ”.

През 2006 година Hummer H3 се появи като по-евтина опция, само че имаше същите проблеми, присъщи на H2.

Основният проблем беше неналичието на прилични разновидности на мотори. Фейслифтнатите модели H2 бяха оборудвани с 6,0-литров V8 с мощ 325 к.с. През 2008 година General Motors направи фейслифт на автомобила, добавяйки 6,2-литров V8 с 393 к.с. Комбинирайте това с 2900 кг лична маса (фейслифт моделите) и най-хубавото, на което можете да се надявате, е 20+ литра на 100 километра смесен разход. 

H3 се оферираше с редови петцилиндров и 5,3-литров V8 мотор.
С последния мотор тежестта на H3 оставаше под 2300 кг. Този модел можеше да реализира под 20/100 км разход. Йее.

Защо Hummer се провали? Това беше композиция от неща, които са навързани. Войната в Ирак ставаше все по-малко известна с течение на времето, а и цената на горивата се увеличи. През 2007 година настъпи Голямата криза, която беше последният гвоздей в ковчега на Hummer.

За една нощ той се трансформира в стар, свръхголям, алчен SUV. Собствениците не получаваха нищо в подмяна на ужасния разход на гориво. Този по този начин наименуван Sports Utility Vehicle към този момент не беше блян, а знак на самозабравил се консумеризъм. Напълни резервоара с гориво и след ден цялото то е изчезнало. Възходът на електрическите коли също стартира по времето, когато марката почина, което накара притежателите да наподобяват още по-нелепо.

Но ние не се интересуваме от политика. Hummer е тук, тъй като беше ужасяващ автомобил, предлагащ единствено коруба и малко наличие, още по-малко някаква автомобилна стойност.

Човек би си помислил, че GMC ще употребява друга тактичност, когато преоткрива Hummer като напълно електрическа марка. За да реализира порядъчен пробег, GMC трябваше да оборудва Hummer с 205 kWh акумулаторна батерия, която е най-тежкият съставен елемент на автомобила. Той тежи общо 4000 кг (1360 от които са батерията) и можете единствено да си визиите какво би направил с най-малкия автомобил в света – Peel P50. По-реалистичен сюжет е конфликт сред Hummer EV и Toyota Camry.

Организациите за краш проби към този момент показаха опасения по отношение на тежестта на Hummer, а както се оказва, той не е и толкоз пестелив, колкото бихте очаквали. В общи линии GMC просто повтаря историята, само че този път без V8 мотор.

4. Maybach 57 и 62

След като BMW закупи марката Rolls-Royce, тя пожела думата, казано на парламентарен език. Искаше да направи statement. Резултатът беше Phantom VII, създаван от 2003 до 2017 година BMW остави майсторите на лукса сами да си свършат работата и резултатът беше съвършен.

Rolls-Royce разбираше, че луксът няма нищо общо с технологиите или с монтирането на сензорен интерфейс на всяка налична повърхнина. Луксът е тишина, придвижване и ускоряване без изпитание, елементарност, светлина и въздух и общо чувство за благополучие.

Mercedes-Benz реши да върне Maybach като независима марка, с цел да се конкурира с Phantom. Можете да си купите 57 (с къса база) или 62 (с дълга база). И двата модела са оборудвани с 6,0-литров V12 мотор с мощ 600 коня. Имаше екрани за водача и пасажерите откъм гърба, впечатляващо време за ускоряване и чаши за шампанско, само че не можеше да прикрие какво се крие под него.

Докато Phantom беше поръчков, Maybach представляваше удължена
S-класа. Mercedes също по този начин извърши съществения грях да споделя съставни елементи сред двата автомобила, което накара доста клиенти да се чудят за какво би трябвало да заплащат повече от два пъти за автомобил, основан на S-класата. Фактът, че S-класата така и така беше толкоз добра в ролята си на ултралуксозен автомобил, не оказа помощ на идеята.

Бавните продажби в последна сметка унищожиха Maybach като независима марка и това не се дължеше на рецесията. Rolls-Royce непрестанно изпреварваше продажбите на Maybach, макар че Phantom беше по-малко софтуерен.

Maybach към момента съществува, само че в този момент е свръхлуксозна трансформация, която към момента попада под по-широката марка Mercedes-Benz.

5. Smart ForTwo

В доста връзки Smart ForTwo е противовес на упоменатия по-рано Hummer H2, тъй че за какво е допустимо да е един от най-лошите  автомобил в историята? Е, не сте познали същинския боязън, до момента в който не сте карали ForTwo по автомагистралата или не сте се пробвали да откриете границите на сцепление, които предните гуми обезпечават.

ForTwo се оферираше единствено с трицилиндрови мотори с турбокомпресор, съчетани с шестстепенна автоматизирана механична скоростна кутия. Тя се справяше чудесно с работата си в пренаселени градове като Лондон или Ню Йорк, където мястото за паркиране на улицата е нищожно. Разбира се, потребителите усещаха, че нещо не е наред с глупавата скоростна кутия, само че това нямаше значение, тъй като можеха да се разкарват из града, самодоволни от дребния си автомобил, който можеше да паркира и на най-тесните места.

Но идилията завършва, щом я изкараш на автомагистралата, пробвайки се да достигнеш оптималната скорост, каквато и да е (аз по този начин и не стигнах до такава степен, тъй като се уплаших). Оказа се, че да имаш автомобил, който е необятен съвсем толкоз, колкото е дълъг, не е добра концепция.

Също по този начин сте наясно, че дребният автомобил, който се вози на комплект гуми, не по-големи от колелата на детско колело, е доста по-малък от всичко останало. Шофирането на ForTwo в страна, където Ford F Series е най-продаваният автомобил, е плашещо.

Тази дребна пластмасова каросерия не предлага съвсем никаква отбрана, а задната ризница е на няколко сантиметра от задника ви. В общи линии вие бяхте зоната на смачкване (crumple zone). Към днешна дата това е единственият автомобил, който ме е плашил заради липса на скорост.

Но ръководството беше надалеч по-лошо, също и поради неповторимото шаси. Не беше нужно да натискаш мощно, с цел да накараш колата да сервира.

За благополучие ForTwo беше “убит ” и в наши дни Smart просто създава два относително анонимни електрически автомобила с задоволително дълго междуосие, че да не е всяко отиване до супермаркета игра със гибелта.

6. Chrysler Sebring Кабриолет

Изборът на най-нещастния и “убит от живота ” кабриолет не беше елементарен, тъй като Nissan Murano CrossCabriolet и Range Rover Evoque Convertible също кандидати. Въпреки че тези коли заслужават споменаване в лист, отговарящ на въпроса кои са най-лошите коли, те най-малко имаха нещо в своя изгода.

Nissan и Range Rover най-малко съумяха да реализират главната си цел – да накарат останалите участници в придвижването да гледат към този, който ги е купил, което допускаме, че ги прави полууспешни.

С Chrysler Sebring Convertible просто демонстрирахте на другите участници в придвижването, че желаете кабриолет, само че не знаете нищо за колите. И по тази причина сте закупили нещо от най-близкия дилърски център до дома ви, който по случайност е бил Chrysler. Няма друга причина, за която да се сетим, заради която да сте си купили този автомобил.

Себрингът наподобява зле от всеки ъгъл. Има голяма гърбавина начело и голяма издута задница, с цел да се побере сгъваемият корав покрив. И до през днешния ден не можем да решим дали наподобява по-зле с вдигнат или свален покрив. С вдигнатия покрив най-малко другите хора не могат да ви видят.

Предлагаха се три разновидността на мотори, като нито един от тях не беше добър. 2,4-литровият атмосферен четирицилиндров мотор нямаше задоволително мощ, с цел да преодолее близо 1700 кг лично тегло. 2,7-литровият V6 мотор имаше същия проблем и беше комбиниран с ужасяващ четиристепенен автоматик.

Подобно на доста по-стари коли, той сваляше предавката и издаваше повече звук, без да обезпечава по-голяма динамичност. 3,5-литровият V6 мотор генерираше 235 к.с. и беше комбиниран с шестстепенна автоматизирана скоростна кутия. Това беше най-хубавият разполагаем мотор, което не е доста. Това е като да избираш сред това да те ритнат в чатала или в тестисите.

Най-евтиният модел струваше към 28 000 $ през последната си моделна година (2010 г.). През същата година NC Miata в осъществяване Touring струваше с 3000 $ по-малко. NC Miata може и да не е най-хубавата версия на Miata, само че може да прави кръгчета във всяко едно отношение към Sebring-а. Разбира се, Sebring имаше задни седалки. С тях можехте да закарате децата до най-близкия дом за сираци и да си купите Миата.

Може и да изпитате болежка от загубата на децата, само че тя е нищо спрямо болката от това да излезете на балкона за цигарка и на паркинга пред блока да видите вашия Sebring Convertible.

7. Ford EcoSport

Kia Soul, Mazda CX-30, Buick Encore и Hyundai Kona са идеални образци за това по какъв начин се проектира и създава дребен кросоувър за страна от първия свят. Вместо да проектира нов модел от нулата, Ford приспособява модел от третия свят и го продава в Америка.

Става дума за EcoSport, който беше показан за първи път през 2012 година Когато беше нов, той се продаваше в Индия, Япония, Тайван, Австралия, някои елементи на Европа и Южна Африка. Той беше огромен шлагер, тъй че през 2016 година Ford реши да приспособява автомобила за американския пазар.

Пренасянето на EcoSport тук не беше просто натоварване на няколко бройки на транспортен съд в Индия и изпращане на пратката в Щатите. Ние карахме истинския EcoSport от третия свят – ужасяващ автомобил, който превъзхожда противниците си единствено поради някаква криворазбрана преданост към марката.

За да приготви EcoSport за Съединени американски щати, Ford трябваше да оборудва автомобила с камера за задно виждане, заради което интерфейсът със сензорен екран наподобява като недомислица. Освен това Ford трябваше да включи надзор на сцеплението и стабилността в цялата гама.

Разработването на усъвършенствани функционалности за подкрепяне на лидера обаче би коствало прекомерно скъпо, по тази причина той има наблюдаване на мъртвата зона с предизвестие за напречно придвижване откъм гърба единствено при моделите с най-висока спецификация.

Предлага се единствено 2,0-литров четирицилиндров мотор с естествено пълнене, който развива 166 к.с. и 202 Нм. Той просто не е задоволително добър и би трябвало да бъде отстранен.

Категорията на дребните коли не би била цялостна без две почетни споменавания. Първият е Chevrolet Aveo – автомобил, който Chevy избира да не помни. По създание това беше Daewoo с емблема на Chevy, залепена начело. Той приличаше на автомобил, само че планиран от човек, който е виждал автомобил единствено по малкия екран.

Mitsubishi Mirage също заслужава куп насмешки. Той е 383 сантиметра „ бляк “, символизиращ какъв брой надалеч е паднала тази в миналото почитана марка.

8. Aston Martin Cygnet

Ако Aston Martin беше почтен за Cygnet през цялото време, той нямаше да е такава засегнатост за автомобилната общественост.

Според маркетинговия отдел на Aston Martin Cygnet „ е планиран като първокласно решение за градска подвижност “ и е „ продължение на гамата от потвърдили се първокласни спортни коли на Aston Martin “.

Истинската причина за съществуването на Cygnet е Регламентът за междинните излъчвания на автомобилния парк на Европейския съюз от 2012 година Европейски Съюз наложи ограничаване на излъчванията за целия автопарк на автомобилния производител и защото по това време Aston Martin произвеждаше единствено модели с мотори V8 и V12, нямаше по какъв начин да мине.

Вместо да проектира нов автомобил, който да дава отговор на тези глупави разпореждания, Aston Martin закупи няколко автомобила Toyota IQ и смъкна емблемите.

След това английската марка залепи емблемата си начело, постави му емблематичната решетка и добави някои първокласни детайли в интериора. И му изиска три пъти по-висока цена.

Това щеше да е добре, в случай че Aston Martin беше просто почтен. Щяхме да приветстваме Aston Martin за честността. В прессъобщението трябваше да се споделя:

Вместо това се придържа към глупавите маркетингови цитати, упоменати по-рано. За благополучие, от това се получиха DB11 и DB12.

9. Jeep Compass (първо поколение)

В предишното Jeep е направил няколко ужасни автомобила. Примери за това са Patriot – моделът на Jeep, който е копие на Dodge Caliber, упоменат по-рано. Liberty и Commander също бяха out-of-date, още преди да бъдат пуснати в продажба. Последният беше създаден в епохата, когато Jeep се бореше с/за качеството на интериора, което към този момент не е по този начин.

Но най-голямото проваляне от всички тях беше първото потомство на Compass, създадено сред 2006 и 2016 година Той също използваше същата платформа и мотори като Patriot и Caliber, само че Jeep поправя маркетинга за Compass. Той беше планиран по този начин, че да бъде по-младежки, с цел да притегли по-млади купувачи към марката. Вместо това Compass отблъсна доста младежи.

Позволете ни да разбираем.

Първият проблем беше CVT трансмисията. Това беше в ранните дни на CVT, когато производителите обещаваха, че те ще пестят гориво и няма да имат никакви дефекти.

Както ще ви каже всеки, който в миналото е карал 2,0-литровите или 2,4-литровите модели, това не е по този начин. Усещането е, че съединителят непрекъснато приплъзва, свистенето е отвратително и би трябвало да му дадете газ, с цел да постигнете някакво ускоряване. Това в действителност усилва разхода на гориво, тъй че оставате с автомобил, който е ужасяващ за шофиране и не е толкоз пестелив, колкото дава обещание прозиводителят.

Това беше ужасяващ автомобил с ужасяващ интериор. Вместо да притегли по-младите клиенти, Compass ги отблъсна непосредствено ”в ръцете ” на Honda CR-V или Toyota RAV4.