Сривът на Credit Suisse: Цялата система е разбита! Изходът – да се експроприират банките!
Credit Suisse collapse: the whole system is broken – expropriate the banks!
Поглъщането на световната швейцарска капиталова банка Credit Suisse (CS) от UBS – водещата универсална банка на Швейцария, разкрива голямата неустойчивост на международния финансов пазар. То е и удостоверение за гнилостта на международната капиталистическа система. Както постоянно, когато банкерите залагат – работническата класа заплаща.
Фалитът на CS евентуално би довел до световна финансова и в последна сметка – до икономическа рецесия. Швейцарският федерален консултант Карин Келер-Зутер назова поглъщането на CS от UBS „ комерсиално решение “. Т ова изказване е еднакво на нагла неистина , откакто се прилаг а закон за изключително състояние и се дават държавни гаранции в размер на 209 милиарда франка ! Държавата, която съгласно демократичния мит „ не би трябвало да се намесва в стопанската система “, трябваше с указ да избавя капиталистите от самите тях – за повторно в продължение на 15 години!
За да се направи поглъщането задоволително за обществеността – в действителност с цел да се избави финансовата система, изключително рисковите облигации („ AT1 “) бяха експроприирани, а правото на глас на акционерите бе анулирано със закон. Демокрацията и върховенството на закона при капитализма са пропагандна фасада н а диктатурата на финансовия капитал. Интересите на трудовите съсловия, без значение дали са наемни служащи, които ще пострадат от идните всеобщи уволнения, или когато видят какво е останало от пенсионните им вложения, не са включени в уравнението. В последна сметка те заплащат разноските по спасяването на банката.
Драматичните събития към CS са от извънредно значение за битката на трудовите хора в Швейцария. След банковата рецесия от 2008 година, последвана от пандемия, неуспех на паразитния неутралитет по отношение на Украйна и инфлацията, работническата класа вижда по какъв начин изчезва привидн ата безконечна швейцарска непоклатимост .
Не „ неприятно ръководство “, а разпад на капитализма
Фалитът на CS е знаменателен за острата рецесия на капитализма. Властващата класа има единствено един инструмент да се бори с галопиращата инфлация: повишение на главния лихвен %, с цел да източва ликвидността на пазара. Многократно сме подчертавали за какво капитализмът не може да има положително решение. Сривът на калифорнийската Silicon Valley Bank (SVB) бе директна последица от повишение лихвените проценти и породи ударни талази в цялата финансова система. Това в последна сметка докара и до срутва на CS. Драматичните събития от последните дни единствено удостоверяват неустойчивостта на капиталистическата международна стопанска система.
Веригата се скъса в най-слабото ѝ звено. Никой не беше сигурен, че отвред пробитата CS има и най-малкия късмет да оцелее в изискванията на рецесия, война, инфлация, повишение на лихвените проценти и криза. Изтичането на активи от порядъка на 10 милиарда на ден беляза исторически връх. В сряда Швейцарската национална банка даде гаранция от 50 милиарда, само че ориста на CS към този момент бе предрешена.
Глупаво е обаче да се търси повода за срутва на CS единствено в „ неприятното ръководство “. CS бе най-гнилата ябълка – една от многото гнили ябълки. Целият финансов бранш напълно е замесен в рисков бизнес и спекулации. Огромният мащаб на мним капитал и финансовите спекулации са израз на дълбоката рецесия на капитализма.
Както показахме предходната година към приключването на „ Suisse Secrets “, всички кавги на CS през последните години разкриват дълбоката рецесия на швейцарския финансов център Имидж в отбрана на марксизма
От 80-те години на предишния век международният банков бранш и цялата капиталистическа стопанска система от ден на ден и повече затъват в блатото на финансовите спекулации. Това е знак за систематична рецесия. Все по-малко и по-малко са опциите за вложения в действителната стопанска система. Поради свръхпроизводството, те не носят никакви или доста ниски облаги. Така, вложенията в промишлеността спадат, до момента в който спекулативните балони се надуват до точката на пръсване. Експлозивният напредък на фиктивния капитал и спекулативните покупко-продажби не е морално отклоняване на банкерите. То е разследване от стоманените закони на капитализма, конкуренцията и устрема за облага, присъщи за упадъка на системата.
CS бе изложена на тези условия в подтекста на възходящата конкуренция и дългогодишния крах на швейцарския империализъм. От 90-те години на предишния век огромните швейцарски банки се пробват да се конкурират в рисковото капиталово банкиране с доста по-големите в Съединени американски щати и другаде. Това докара до отмъщението по време на банковата рецесия от 2008 година – най-много против UBS. Съединени американски щати и Европейски Съюз се възползваха от обстоятелството, че швейцарските банки бяха сложени на колене след 2008 година, с цел да отстранен швейцарската банкова загадка. Това бе доста тежък удар по облагите на банките. Оттогава, най-много CS, се ориентира още повече към високорисково и спекулативно капиталово банкиране. Както посочихме предходната година във връзка приключването на „ швейцарските тайни “ (Suisse Secrets), всички кавги, свързани с CS през последните години, разкриха дълбоката рецесия на швейцарския финансов център.
Новата мегабанка – UBS: Швейцария е в епицентъра на капиталистическото земетресение
CS се пое от UBS на предпазена от страната преференциална цена. Вариантът за усвояване на CS от страната бързо бе отритнат, защото би довел до изключителни опасности за държавните финанси и затова би провокирал бурна социална реакция. Правителството се опасяваше от това, заради което прокара решението с UBS. Това наложително швейцарско обединение явно бе за предпочитане от банковите капиталисти на Съединени американски щати, Обединеното кралство, Европейски Съюз и Швейцария пред другата вероятност – избавяне на CS от Саудитската национална комерсиална банка. По този метод, най-малко към този момент, швейцарският банков център може да резервира позицията си, т.е. „ неутралното “ трупане на активи от целия свят.
Но безусловно ясно е, че това банково обединение няма да реши проблемите; в противен случай, ще сътвори по-голям проблем в бъдеще. Вместо две огромни банки, Швейцария в този момент има една мегабанка, изложена на мощно спекулативния интернационален финансов пазар. Въпрос на време е идната банкова рецесия и идващото избавяне.
Краткосрочна и наивна е вярата, че относително постоянното състояние на UBS ще подсигури CS като дъщерно сдружение. Това никога не е несъмнено: UBS интегрира изцяло болна банка. След поглъщането, цената на акциите на UBS станаха извънредно нестабилни. Различни рейтингови организации намалиха вероятността на новата UBS до „ отрицателна “. Не може да се изключи в случай че по този начин наречената рецесия на доверие в CS се популяризира и по отношение на UBS. Историческата интернационална известност на швейцарския банков център бе унищожена или най-малко трайно повредена през седмицата .
UBS също е част от рецесията на тази система. Основите на интернационалната финансова система са цялостни с динамит. Инфлацията, опасността от криза, исторически високите планини от задължения, задаващите се държавни банкрути, спукването на спекулативните балони – всичко това може да провокира световна финансова рецесия когато и да е. Огромната неустойчивост на швейцарския банков център ще продължи. С новата мегабанка UBS Швейцария е извънредно изложена на всеки един от идните буржоазен земетръси.
Не може да се изключи, че по този начин наречената рецесия на доверието в CS ще се популяризира и в UBS / Изображение: Мартин Абегглен, Flickr
Новият баланс на UBS е повече от два пъти по-висок от Брутният вътрешен продукт на Швейцария. Ако UBS също би трябвало да бъде спасявана от швейцарската страна – което е прекомерно евентуално с оглед вероятностите на международния капитализъм – Швейцария непринудено ще стигне равнището на дълга на Италия. Със сливането на банките, швейцарската ръководеща класа изразходва още един антикризисен инструмент. Но актуалната банкова рецесия е единствено преддверие. Намираме се в най-турбулентния интервал на капитализма. Кризата на капитализма несъмнено застигна Швейцария.
„ Как буржоазията преодолява рецесиите? Като проправя пътя за по-мащабни и по-разрушителни рецесии и като понижава средствата, посредством които да се предотвратяват рецесиите. “ Тези редове от Комунистическия манифест на Маркс и Енгелс пасват като ръкавица в актуалната обстановка.
В подготовката за обществен гърмеж
Казаното важи също и за цялата икономическа обстановка. Инфлацията е доста рискова за ръководещите, тъй като има неконтролируеми стопански последствия и в последна сметка подхранва класовата битка. Затова националните банки покачват лихвите. Но тъкмо това повишение бе решителен фактор за срутва на калифорнийската Silicon Valley Bank (SVB) и надлежно – за актуалната банкова рецесия.
Националните банки реагират на срутва на SVB, CS и други банки, като им дават големи суми държавни пари. Но това още веднъж подхранва инфлацията. Капитализмът и неговите държавни управления са в задънена улица: те би трябвало да избират сред инфлация и икономическа рецесия (и финансова криза), само че в последна сметка получават и двете. Перспективата е „ стагфлация “ или „ срив на инфлация “, т.е. дълги интервали на висока инфлация, съчетани с икономическа застоялост и тежки спадове. Освен това Дамоклевият меч на „ майката на всички дългови рецесии “ (по думите на икономиста Нуриел Рубини) виси над международната стопанска система. Капитализмът е изправен пред непреодолима стихия.
Интегриран извънредно в международния пазар, дребният швейцарски империализъм непропорционално мощно е ударен от рецесията на международния капитализъм. Сривът на CS е другата решаваща повратна точка. Преди 10 години швейцарската буржоазия загуби привилегията си да пази банковата загадка. От години от ден на ден и повече огромни корпорации се отвръщат от Швейцария. С войната в Украйна швейцарският „ неутралитет “ е под непрекъсната офанзива. Във времето на протекционизъм, в което се намираме, Швейцария е притисната сред огромните геополитически блокове. Сега буржоазията загуби още един от своите стълбове – Credit Suisse. Миналата седмица банковият център с неговата прехвалена правна сигурност и Швейцария като бизнес място претърпяха голяма загуба на известност и непоклатимост.
Швейцарската буржоазия значително е подвластна от тези процеси; тя не може да ги избегне. Все по-често единственият ѝ метод да укрепи изискванията за облага е да нападна работническата класа. Бруталната офанзива против пенсиите, националните ограничения за икономии и цялостното прекачване на инфлацията върху трудовите хора са единствено началото. Швейцария е при започване на интервал, в който класовите несъгласия бързо се изострят. Класовата битка в Швейцария навлиза в интервал на подготовка за обществен гърмеж.
Единственият път: реквизиция и работен надзор!
Докато инфлацията при хляба е 11%, здравноосигурителните награди се повишават, обществените работни места се редуцират под натиска на ограниченията за икономии, през тази седмица милиони хора видяха онлайн по какъв начин Федералният съвет разкри същинския си темперамент като политическа маша на финансовия капитал.
Реформаторската Социалистическа партия (СП) декларира: „ Налице е систематичен и персонален неуспех в банковия сектор; нищо не се е трансформирало от финансовата рецесия преди 15 години. Нищичко. Мениджърите, акционерите, както и цялата промишленост би трябвало да бъдат държани виновни. “
Социализмът в нашия живот. Единственият път е цялостното унищожаване на капитализма. Снимка: Der Funke
Абсолютно вярно. Но какво съответно значи? Каква е алтернативата на „ финансовото казино “? Отговорът на СП е: „ Нуждаем се от дейно контролиране. “ Това условие на СП се споделя от съвсем всички буржоазни партии. Но изостава от потребностите на работническото придвижване, които актуалната обстановка постанова. И се основава на изцяло неправилен разбор на финансовия капитал.
Сривът на CS потвърждава напълно ясно: нито законът, нито финансовото съответствие, нито регулацията могат да укротят капитализма. Докато банките са на власт, ще има всеобщи спекулации, банкови сривове и затова – пагубни рецесии за работническата класа. И не тъй като тези закони са прекомерно слаби. Основната причина е капиталистическата рецесия на свръхпроизводство, която тласка банките да влагат в паразитни действия.
При капитализма, не „ регулациите “ са решаващи. Законите на капиталистическия пазар и рецесиите са тези, които вземат решение какви банкови транзакции да се подхващат и какви вложения да се вършат.
По този метод стопанската система и обществото стават заложници на банките. Те управляват общественото благосъстояние, основано от работническата класа. Те си играят с виталните условия и бъдещето на хората.
Основната цел на ограниченията на държавното управление през седмицата бе да резервира позицията на банките в обществото. Федералният съвет получи експлицитен мандат от интернационалния и националния финансов капитал да избави ръководството на банките.
Сега работническата класа заплаща за това с помрачаването на своите вероятности. Близо 15 000 работни места са съкратени в CS. Инфлацията, която се разпалва още веднъж, изяжда приходите на хората. Даването на държавни гаранции води до по-сериозни съкращения в държавния бюджет. Да се „ контролира “ и по този метод да се поддържа властта на банките значи да се избави системата, която слага ползите на малцинството над нужните вложения за опазване на здравето, обучение, екологично преструктуриране.
Днес даже върлите буржоазни идеолози приказват за национализиране на банките. Neue Zürcher Zeitung (NZZ) написа: „ Всъщност курсът бе избран на 19 март към бъдеща национализация на UBS. “ Но това, което капиталистите и тяхната страна схващат под национализация, е по този начин наречената „ краткотрайна обществена благосъстоятелност “. Тоест страната поема болна банка, възвръща я за сметка на страната и по-късно още веднъж я приватизира, с цел да я съобщи на капиталистическия финансов пазар. Което демонстрира две неща: първо, национализациите са безусловно вероятни. Второ, решаващият въпрос е коя класа ще има изгода от сходен акт?
Единственият път напред може да бъде единствено цялостното отменяне на капиталистите. Не може да контролирате това, което не притежавате. Всичките банки би трябвало да бъдат експроприирани без обезщетения и сложени под демократичния надзор на работническата класа. Бонусите и дивидентите на мениджърите и акционерите би трябвало да бъдат изцяло конфискувани. Хората на труда основават цялото благосъстояние на обществото; затова те би трябвало да вземат решение по какъв начин и в какво да се влага!
Сегашните събития обаче ясно демонстрират: страната е инструмент на капиталистите и в никакъв случай няма да наложи сходни ограничения в полза на служащите. Имаме потребност от държавно управление на хората на труда. Всички, които желаят обществото да се освободи от взимане на заложници на банките, би трябвало да се борят за срутване на капитализма и да изградят революционна организация, която интензивно да води тази борба!
Превод: Д-р Радко Ханджиев
Поглъщането на световната швейцарска капиталова банка Credit Suisse (CS) от UBS – водещата универсална банка на Швейцария, разкрива голямата неустойчивост на международния финансов пазар. То е и удостоверение за гнилостта на международната капиталистическа система. Както постоянно, когато банкерите залагат – работническата класа заплаща.
Фалитът на CS евентуално би довел до световна финансова и в последна сметка – до икономическа рецесия. Швейцарският федерален консултант Карин Келер-Зутер назова поглъщането на CS от UBS „ комерсиално решение “. Т ова изказване е еднакво на нагла неистина , откакто се прилаг а закон за изключително състояние и се дават държавни гаранции в размер на 209 милиарда франка ! Държавата, която съгласно демократичния мит „ не би трябвало да се намесва в стопанската система “, трябваше с указ да избавя капиталистите от самите тях – за повторно в продължение на 15 години!
За да се направи поглъщането задоволително за обществеността – в действителност с цел да се избави финансовата система, изключително рисковите облигации („ AT1 “) бяха експроприирани, а правото на глас на акционерите бе анулирано със закон. Демокрацията и върховенството на закона при капитализма са пропагандна фасада н а диктатурата на финансовия капитал. Интересите на трудовите съсловия, без значение дали са наемни служащи, които ще пострадат от идните всеобщи уволнения, или когато видят какво е останало от пенсионните им вложения, не са включени в уравнението. В последна сметка те заплащат разноските по спасяването на банката.
Драматичните събития към CS са от извънредно значение за битката на трудовите хора в Швейцария. След банковата рецесия от 2008 година, последвана от пандемия, неуспех на паразитния неутралитет по отношение на Украйна и инфлацията, работническата класа вижда по какъв начин изчезва привидн ата безконечна швейцарска непоклатимост .
Не „ неприятно ръководство “, а разпад на капитализма
Фалитът на CS е знаменателен за острата рецесия на капитализма. Властващата класа има единствено един инструмент да се бори с галопиращата инфлация: повишение на главния лихвен %, с цел да източва ликвидността на пазара. Многократно сме подчертавали за какво капитализмът не може да има положително решение. Сривът на калифорнийската Silicon Valley Bank (SVB) бе директна последица от повишение лихвените проценти и породи ударни талази в цялата финансова система. Това в последна сметка докара и до срутва на CS. Драматичните събития от последните дни единствено удостоверяват неустойчивостта на капиталистическата международна стопанска система.
Веригата се скъса в най-слабото ѝ звено. Никой не беше сигурен, че отвред пробитата CS има и най-малкия късмет да оцелее в изискванията на рецесия, война, инфлация, повишение на лихвените проценти и криза. Изтичането на активи от порядъка на 10 милиарда на ден беляза исторически връх. В сряда Швейцарската национална банка даде гаранция от 50 милиарда, само че ориста на CS към този момент бе предрешена.
Глупаво е обаче да се търси повода за срутва на CS единствено в „ неприятното ръководство “. CS бе най-гнилата ябълка – една от многото гнили ябълки. Целият финансов бранш напълно е замесен в рисков бизнес и спекулации. Огромният мащаб на мним капитал и финансовите спекулации са израз на дълбоката рецесия на капитализма.
Както показахме предходната година към приключването на „ Suisse Secrets “, всички кавги на CS през последните години разкриват дълбоката рецесия на швейцарския финансов център Имидж в отбрана на марксизма
От 80-те години на предишния век международният банков бранш и цялата капиталистическа стопанска система от ден на ден и повече затъват в блатото на финансовите спекулации. Това е знак за систематична рецесия. Все по-малко и по-малко са опциите за вложения в действителната стопанска система. Поради свръхпроизводството, те не носят никакви или доста ниски облаги. Така, вложенията в промишлеността спадат, до момента в който спекулативните балони се надуват до точката на пръсване. Експлозивният напредък на фиктивния капитал и спекулативните покупко-продажби не е морално отклоняване на банкерите. То е разследване от стоманените закони на капитализма, конкуренцията и устрема за облага, присъщи за упадъка на системата.
CS бе изложена на тези условия в подтекста на възходящата конкуренция и дългогодишния крах на швейцарския империализъм. От 90-те години на предишния век огромните швейцарски банки се пробват да се конкурират в рисковото капиталово банкиране с доста по-големите в Съединени американски щати и другаде. Това докара до отмъщението по време на банковата рецесия от 2008 година – най-много против UBS. Съединени американски щати и Европейски Съюз се възползваха от обстоятелството, че швейцарските банки бяха сложени на колене след 2008 година, с цел да отстранен швейцарската банкова загадка. Това бе доста тежък удар по облагите на банките. Оттогава, най-много CS, се ориентира още повече към високорисково и спекулативно капиталово банкиране. Както посочихме предходната година във връзка приключването на „ швейцарските тайни “ (Suisse Secrets), всички кавги, свързани с CS през последните години, разкриха дълбоката рецесия на швейцарския финансов център.
Новата мегабанка – UBS: Швейцария е в епицентъра на капиталистическото земетресение
CS се пое от UBS на предпазена от страната преференциална цена. Вариантът за усвояване на CS от страната бързо бе отритнат, защото би довел до изключителни опасности за държавните финанси и затова би провокирал бурна социална реакция. Правителството се опасяваше от това, заради което прокара решението с UBS. Това наложително швейцарско обединение явно бе за предпочитане от банковите капиталисти на Съединени американски щати, Обединеното кралство, Европейски Съюз и Швейцария пред другата вероятност – избавяне на CS от Саудитската национална комерсиална банка. По този метод, най-малко към този момент, швейцарският банков център може да резервира позицията си, т.е. „ неутралното “ трупане на активи от целия свят.
Но безусловно ясно е, че това банково обединение няма да реши проблемите; в противен случай, ще сътвори по-голям проблем в бъдеще. Вместо две огромни банки, Швейцария в този момент има една мегабанка, изложена на мощно спекулативния интернационален финансов пазар. Въпрос на време е идната банкова рецесия и идващото избавяне.
Краткосрочна и наивна е вярата, че относително постоянното състояние на UBS ще подсигури CS като дъщерно сдружение. Това никога не е несъмнено: UBS интегрира изцяло болна банка. След поглъщането, цената на акциите на UBS станаха извънредно нестабилни. Различни рейтингови организации намалиха вероятността на новата UBS до „ отрицателна “. Не може да се изключи в случай че по този начин наречената рецесия на доверие в CS се популяризира и по отношение на UBS. Историческата интернационална известност на швейцарския банков център бе унищожена или най-малко трайно повредена през седмицата .
UBS също е част от рецесията на тази система. Основите на интернационалната финансова система са цялостни с динамит. Инфлацията, опасността от криза, исторически високите планини от задължения, задаващите се държавни банкрути, спукването на спекулативните балони – всичко това може да провокира световна финансова рецесия когато и да е. Огромната неустойчивост на швейцарския банков център ще продължи. С новата мегабанка UBS Швейцария е извънредно изложена на всеки един от идните буржоазен земетръси.
Не може да се изключи, че по този начин наречената рецесия на доверието в CS ще се популяризира и в UBS / Изображение: Мартин Абегглен, Flickr
Новият баланс на UBS е повече от два пъти по-висок от Брутният вътрешен продукт на Швейцария. Ако UBS също би трябвало да бъде спасявана от швейцарската страна – което е прекомерно евентуално с оглед вероятностите на международния капитализъм – Швейцария непринудено ще стигне равнището на дълга на Италия. Със сливането на банките, швейцарската ръководеща класа изразходва още един антикризисен инструмент. Но актуалната банкова рецесия е единствено преддверие. Намираме се в най-турбулентния интервал на капитализма. Кризата на капитализма несъмнено застигна Швейцария.
„ Как буржоазията преодолява рецесиите? Като проправя пътя за по-мащабни и по-разрушителни рецесии и като понижава средствата, посредством които да се предотвратяват рецесиите. “ Тези редове от Комунистическия манифест на Маркс и Енгелс пасват като ръкавица в актуалната обстановка.
В подготовката за обществен гърмеж
Казаното важи също и за цялата икономическа обстановка. Инфлацията е доста рискова за ръководещите, тъй като има неконтролируеми стопански последствия и в последна сметка подхранва класовата битка. Затова националните банки покачват лихвите. Но тъкмо това повишение бе решителен фактор за срутва на калифорнийската Silicon Valley Bank (SVB) и надлежно – за актуалната банкова рецесия.
Националните банки реагират на срутва на SVB, CS и други банки, като им дават големи суми държавни пари. Но това още веднъж подхранва инфлацията. Капитализмът и неговите държавни управления са в задънена улица: те би трябвало да избират сред инфлация и икономическа рецесия (и финансова криза), само че в последна сметка получават и двете. Перспективата е „ стагфлация “ или „ срив на инфлация “, т.е. дълги интервали на висока инфлация, съчетани с икономическа застоялост и тежки спадове. Освен това Дамоклевият меч на „ майката на всички дългови рецесии “ (по думите на икономиста Нуриел Рубини) виси над международната стопанска система. Капитализмът е изправен пред непреодолима стихия.
Интегриран извънредно в международния пазар, дребният швейцарски империализъм непропорционално мощно е ударен от рецесията на международния капитализъм. Сривът на CS е другата решаваща повратна точка. Преди 10 години швейцарската буржоазия загуби привилегията си да пази банковата загадка. От години от ден на ден и повече огромни корпорации се отвръщат от Швейцария. С войната в Украйна швейцарският „ неутралитет “ е под непрекъсната офанзива. Във времето на протекционизъм, в което се намираме, Швейцария е притисната сред огромните геополитически блокове. Сега буржоазията загуби още един от своите стълбове – Credit Suisse. Миналата седмица банковият център с неговата прехвалена правна сигурност и Швейцария като бизнес място претърпяха голяма загуба на известност и непоклатимост.
Швейцарската буржоазия значително е подвластна от тези процеси; тя не може да ги избегне. Все по-често единственият ѝ метод да укрепи изискванията за облага е да нападна работническата класа. Бруталната офанзива против пенсиите, националните ограничения за икономии и цялостното прекачване на инфлацията върху трудовите хора са единствено началото. Швейцария е при започване на интервал, в който класовите несъгласия бързо се изострят. Класовата битка в Швейцария навлиза в интервал на подготовка за обществен гърмеж.
Единственият път: реквизиция и работен надзор!
Докато инфлацията при хляба е 11%, здравноосигурителните награди се повишават, обществените работни места се редуцират под натиска на ограниченията за икономии, през тази седмица милиони хора видяха онлайн по какъв начин Федералният съвет разкри същинския си темперамент като политическа маша на финансовия капитал.
Реформаторската Социалистическа партия (СП) декларира: „ Налице е систематичен и персонален неуспех в банковия сектор; нищо не се е трансформирало от финансовата рецесия преди 15 години. Нищичко. Мениджърите, акционерите, както и цялата промишленост би трябвало да бъдат държани виновни. “
Социализмът в нашия живот. Единственият път е цялостното унищожаване на капитализма. Снимка: Der Funke
Абсолютно вярно. Но какво съответно значи? Каква е алтернативата на „ финансовото казино “? Отговорът на СП е: „ Нуждаем се от дейно контролиране. “ Това условие на СП се споделя от съвсем всички буржоазни партии. Но изостава от потребностите на работническото придвижване, които актуалната обстановка постанова. И се основава на изцяло неправилен разбор на финансовия капитал.
Сривът на CS потвърждава напълно ясно: нито законът, нито финансовото съответствие, нито регулацията могат да укротят капитализма. Докато банките са на власт, ще има всеобщи спекулации, банкови сривове и затова – пагубни рецесии за работническата класа. И не тъй като тези закони са прекомерно слаби. Основната причина е капиталистическата рецесия на свръхпроизводство, която тласка банките да влагат в паразитни действия.
При капитализма, не „ регулациите “ са решаващи. Законите на капиталистическия пазар и рецесиите са тези, които вземат решение какви банкови транзакции да се подхващат и какви вложения да се вършат.
По този метод стопанската система и обществото стават заложници на банките. Те управляват общественото благосъстояние, основано от работническата класа. Те си играят с виталните условия и бъдещето на хората.
Основната цел на ограниченията на държавното управление през седмицата бе да резервира позицията на банките в обществото. Федералният съвет получи експлицитен мандат от интернационалния и националния финансов капитал да избави ръководството на банките.
Сега работническата класа заплаща за това с помрачаването на своите вероятности. Близо 15 000 работни места са съкратени в CS. Инфлацията, която се разпалва още веднъж, изяжда приходите на хората. Даването на държавни гаранции води до по-сериозни съкращения в държавния бюджет. Да се „ контролира “ и по този метод да се поддържа властта на банките значи да се избави системата, която слага ползите на малцинството над нужните вложения за опазване на здравето, обучение, екологично преструктуриране.
Днес даже върлите буржоазни идеолози приказват за национализиране на банките. Neue Zürcher Zeitung (NZZ) написа: „ Всъщност курсът бе избран на 19 март към бъдеща национализация на UBS. “ Но това, което капиталистите и тяхната страна схващат под национализация, е по този начин наречената „ краткотрайна обществена благосъстоятелност “. Тоест страната поема болна банка, възвръща я за сметка на страната и по-късно още веднъж я приватизира, с цел да я съобщи на капиталистическия финансов пазар. Което демонстрира две неща: първо, национализациите са безусловно вероятни. Второ, решаващият въпрос е коя класа ще има изгода от сходен акт?
Единственият път напред може да бъде единствено цялостното отменяне на капиталистите. Не може да контролирате това, което не притежавате. Всичките банки би трябвало да бъдат експроприирани без обезщетения и сложени под демократичния надзор на работническата класа. Бонусите и дивидентите на мениджърите и акционерите би трябвало да бъдат изцяло конфискувани. Хората на труда основават цялото благосъстояние на обществото; затова те би трябвало да вземат решение по какъв начин и в какво да се влага!
Сегашните събития обаче ясно демонстрират: страната е инструмент на капиталистите и в никакъв случай няма да наложи сходни ограничения в полза на служащите. Имаме потребност от държавно управление на хората на труда. Всички, които желаят обществото да се освободи от взимане на заложници на банките, би трябвало да се борят за срутване на капитализма и да изградят революционна организация, която интензивно да води тази борба!
Превод: Д-р Радко Ханджиев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ