Проф. Радостина Александрова, вирусолог: Covid ще остане с нас
" Covid продължава да участва в нашия живот. Виждаме, че неговият извършител е с нас, явно ще остане с нас. А до каква степен значим фактор ще бъде, към този момент зависи от това, до каква степен и по какъв начин ние сме се научили да го направляваме, това сподели в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " вирусологът проф. Радостина Александрова.
" Освен Covid, има и голям брой други инфекциозни и неинфекциозни болести, с които ние живеем освен от десетилетия, в границите на нашия живот. Светът живее в продължение на епохи и хилядолетия. Така че ние не трябва да позволяваме те да бъдат решителен фактор в нашия живот. Напротив, би трябвало да съумяваме да ги държим под надзор – нещо, което би трябвало да се случи и се случва и с Covid, сподели проф. Александрова.
Тя разяснява уроците, които обществото научи за времето на пандемията: " Аз имам вяра, че за 3 години от началото на 2020 година ние разбрахме, че не сме самички на планетата Земя, че дружно с нас има и доста други живи същества и че ние живеем не просто в съседство, ние сме потопени в един микросвят. И макар, че неговите жители са невидими освен с просто око, а от време на време не можем да ги забележим даже и със светлинен микроскоп, а единствено с електронен, те могат доста съществено да се намесят и се намесват в нашето всекидневие ".
Проф. Александрова напомни, че един нов вирус, който към момента не е прочут на нашата имунна система, и който се популяризира сполучливо от човек на човек, може да блокира безусловно целия свят.
" Коронавирусите, като такива, до началото на нашия век бяха едни доста скучни вируси. Лично аз като студентка горещо се надявах да не ми се паднат на изпита, тъй като желаех да покажа цялостния капацитет на това, което съм научила, при коронавирусите нямаше нищо забавно. Те предизвикваха леки настинки, изобщо цялостна досада. Аз и моите сътрудници, които специализирахме вирусология, си мечтаехме за една трагична обстановка, в която човечеството да е изправено на ръба на гибелта, както се споделя, и ние надлежно да го спасяваме. Бяхме въодушевени от книги, от филми. Когато това се случи в действителния живот, видяхме, че един вирус може да провокира пандемия, видяхме какви са следствията от нея, просто се сетихме какъв брой друго е да стоиш в къщи, в уюта на дома си, в креслото, да четеш брошура, да гледаш филм, и какъв брой е друго, в случай че си действителен участник в него ", сподели още вирусологът.
" Правени бяха такива изследвания за това в предишното срещало ли се е човечеството с коронавируси, дали те са оставали своя генетичен отпечатък върху нашите съвременници. Всъщност, да, оказа се, че има такова изследване, главно хора от азиатския район бяха включени в него. Оказа се, че е имало може би една много дълга зараза от 10-20 хиляди години, това преди много време се е случило, тогава не е имало медикаменти, не е имало ваксини, хората са се справяли всеки самичък, кой както може. Така че хората, които са имали явно някакво преимущество на имунна система да оцеляват, те са имали по-голям късмет да се оправят с тези инфекции, да остават поколение ", добави проф. Александрова.
Тя добави още, че до нашия геном през днешния ден са достигнали тъкмо такива селектирани по това време гени, които вероятно в една или друга степен ни оказват помощ даже и в този момент, при сегашната пандемия. Дори хора, които са на една съща възраст, в едно също изходно положение по друг метод понасят Covid. Много фактори имат значение, включително и генетичните.
" Освен Covid, има и голям брой други инфекциозни и неинфекциозни болести, с които ние живеем освен от десетилетия, в границите на нашия живот. Светът живее в продължение на епохи и хилядолетия. Така че ние не трябва да позволяваме те да бъдат решителен фактор в нашия живот. Напротив, би трябвало да съумяваме да ги държим под надзор – нещо, което би трябвало да се случи и се случва и с Covid, сподели проф. Александрова.
Тя разяснява уроците, които обществото научи за времето на пандемията: " Аз имам вяра, че за 3 години от началото на 2020 година ние разбрахме, че не сме самички на планетата Земя, че дружно с нас има и доста други живи същества и че ние живеем не просто в съседство, ние сме потопени в един микросвят. И макар, че неговите жители са невидими освен с просто око, а от време на време не можем да ги забележим даже и със светлинен микроскоп, а единствено с електронен, те могат доста съществено да се намесят и се намесват в нашето всекидневие ".
Проф. Александрова напомни, че един нов вирус, който към момента не е прочут на нашата имунна система, и който се популяризира сполучливо от човек на човек, може да блокира безусловно целия свят.
" Коронавирусите, като такива, до началото на нашия век бяха едни доста скучни вируси. Лично аз като студентка горещо се надявах да не ми се паднат на изпита, тъй като желаех да покажа цялостния капацитет на това, което съм научила, при коронавирусите нямаше нищо забавно. Те предизвикваха леки настинки, изобщо цялостна досада. Аз и моите сътрудници, които специализирахме вирусология, си мечтаехме за една трагична обстановка, в която човечеството да е изправено на ръба на гибелта, както се споделя, и ние надлежно да го спасяваме. Бяхме въодушевени от книги, от филми. Когато това се случи в действителния живот, видяхме, че един вирус може да провокира пандемия, видяхме какви са следствията от нея, просто се сетихме какъв брой друго е да стоиш в къщи, в уюта на дома си, в креслото, да четеш брошура, да гледаш филм, и какъв брой е друго, в случай че си действителен участник в него ", сподели още вирусологът.
" Правени бяха такива изследвания за това в предишното срещало ли се е човечеството с коронавируси, дали те са оставали своя генетичен отпечатък върху нашите съвременници. Всъщност, да, оказа се, че има такова изследване, главно хора от азиатския район бяха включени в него. Оказа се, че е имало може би една много дълга зараза от 10-20 хиляди години, това преди много време се е случило, тогава не е имало медикаменти, не е имало ваксини, хората са се справяли всеки самичък, кой както може. Така че хората, които са имали явно някакво преимущество на имунна система да оцеляват, те са имали по-голям късмет да се оправят с тези инфекции, да остават поколение ", добави проф. Александрова.
Тя добави още, че до нашия геном през днешния ден са достигнали тъкмо такива селектирани по това време гени, които вероятно в една или друга степен ни оказват помощ даже и в този момент, при сегашната пандемия. Дори хора, които са на една съща възраст, в едно също изходно положение по друг метод понасят Covid. Много фактори имат значение, включително и генетичните.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ