COVID-19 се лекува, както се лекува счупен крак – седиш

COVID-19 се лекува, както се лекува строшен крайник – седиш в гипс и чакаш да ти мине, доста просто. Такъв човек би трябвало да си стои в къщи, на оптимално щадящ режим – да си постави пижамката, да си легне в леглото, да е в положение на оптимален покой. Това сподели в предаването “Лице в лице ” по БТВ началникът на Инфекциозната клиника, в която се лекуват заболели от ковид доцент. По думите му, в случай че бронхопневмонията е вирусна, на индивида могат да му се дават един или два антибиотика, само че те няма да повлияят на тези белодробни промени.
“Евентуално, в случай че се добави вторична бактериална зараза, само че това става много по-напред в хода на болестта, може да се наложи антибиотик, само че тези вирусни промени, които се следят, не са чувствителни на лекуване с антибиотик, без значение какво си мислим. Трябва доста добре да кажем на хората, че за момента няма окончателно лекуване на Коронавирус. Не може да се чака, че човек, като влезе в болница, там ще му се даде нещо и на него ще му мине, както става, когато има бактериален менингит, или някаква друга белодробна бактериална зараза “, безапелационен бе Мангъров.
Доц. Мангъров: Клиниката е цялостна, 80 души е непрекъснатият брой на пациентите
" Клиниката е цялостна, към 80 души е непрекъснатият брой на пациентите ", сподели пред БНР доцент Атанас Мангъров, шеф на Covid отделението...
“Има смисъл да се влезе в болница единствено тогава, когато може да се направи нещо, а това, което може да се направи, е да се дава О2. Всичките тези – Ремдисивир, плазми, да, добре, хубаво е, само че няма безапелационни показания, че като дадеш на някой това и на него ще му мине ", добави той.
" Има софтуерно време, което би трябвало да мине и вероятно през това време болният да бъде държан жив и да се усеща в приемливо положение, да се рехидратира. Значителна част от тези, които идват в болничното заведение, идват сухи като стафиди, тъй като не са пили задоволително течности. Затова на хората, които са позитивни и имат признаци, не би трябвало още през цялото време да се дава някакъв антибиотик, нормално този прославен азитромицин, тъй като от него няма никаква изгода. На тях би трябвало да се каже, че би трябвало да си останат у дома ", посъветва Мангъров.
" Първото, което би трябвало да се каже на индивида, е да се успокои. Второто – да му се изясни, че в идващите 2 седмици, 12-15 дни, той ще бъде болен. Ще му мине някъде след края на втората седмица, след 15-ия, 16-ия ден, някъде там. Много е значимо това да се каже, с цел да няма човек нереални упования, т.е. психическата настройка – да се изясни на хората какво да чакат е доста значимо. Този човек би трябвало да си стои у дома, на оптимално щадящ режим – да си постави пижамката, да си легне в леглото, да е в положение на оптимален покой. Това се лекува, както се лекува строшен крайник – седиш в гипс и чакаш да ти мине, доста просто. Човекът би трябвало да се настрои душевен, че няма де е един ден, два дни – това е както да се изкачвате по Витоша – Княжево, Златните мостове, хижа Алеко, Черни връх, пиете чай, слизате към Бистрица, чакате автобуса, т.е. една дълга история ", разказа процеса той.
“Третото нещо – този човек би трябвало да приема задоволително течности, с цел да не се обезводни. Това е доста значимо нещо. Четвърто – би трябвало да взема нещо, което да понижава способността на кръвта му да се съсирва – най-простото нещо е една таблетка аспирин от 100 мг. Това има антиагрегантно деяние, може да се замести с дипиридамол – антистенокардин “, сподели още доцент Мангъров. “Когато има мощно главоболие, не може да спи, има доста мощни болки в мускулите – може да вземе някакъв аналгетик – парацетамол, ибупрофен, аналгин, с цел да може да се наспи, тъй като човек да се наспи е значима част от лекуването ", добави инфекционистът.
С маска, само че без ръкавици влиза доцент Мангъров при болните от ковид
С визитация стартира първият работен ден на доцент Атанас Мангъров като шеф на клиниката, в която се лекуват всички пациенти с корона...
По думите му, тези хора не би трябвало да си смъкват непременно високата температурата, тъй като тя е физиологична защитна реакция, с която организмът се бори с инфекцията. " От една страна си задейства отбраните – левкоцити, ензими, антитела, въпреки това - основава неподходящи условия на вируса, който го е нападнал – нагледно казано сварява вируса. Когато тази температура се смъква, не се оказва помощ, а се пречи, без значение какво си мисли болният или този, който го лекува “, посочи Мангъров.