65% от българите орязали бюджета си за почивка
COVID-19 промени коренно потребителското държание и финансовото състояние на българите. Това са главните заключения от отчет за пандемията с Covid-19 на интернационален снабдител на финансови услуги и вложител, направен след анкета в България, Германия, Хърватия, Румъния и Испания.
Данните демонстрират, че по време на пандемията българите са харчили пари главно във връзка със здравето (35%), за техника (27%) и домашен уреди (25%). Мъжете над 30 години са най-активната група в закупуването на електроника. „ Това са разумни следствия от смяната на навиците ни за работа, учене и развлечение, които се придвижиха главно у дома”, изяснява Райна Миткова, шеф на компанията в България. „ Заедно с това, заради паниките по отношение на пандемията и пренатовареността на здравната система, хората се обръщат към частното здравно обслужване, което доста покачва разноските за лекуване и проучвания.”
Кризата постанова българите да се лимитират
Преобладаващата част от хората (89%) са лимитирали редица нужни или планувани разноски в хода на пандемията. Потребителите най-често са се въздържали от разноски за отмора (65%) или поправки (36%), само че от листата им са отпаднали също и разноски, свързани със здравето (17%) или образованието (11%).
В същото време един от трима интервюирани българи е взел пари назаем в резултат на рецесията, като сумите са най-вече до 5000 лева Най-голямо предизвикателство се явяват настоящите битови разноски, посочвани като водеща причина от 68% от взелите пари назаем консуматори. На второ място се подрежда нуждата да се посрещнат разноски за здравето (33%).Всеки пети от интервюираните се притеснява, че няма да може да покрива отговорностите си към банкови институции (20%), следвани от заеми към родственици (14%) и другари (13%). Най-ниска е задлъжнялостта заради пандемията във възрастовата група 50-65 години (69% от тях не са натрупали дългове), а най-висока при 30-39-годишните (34% от които са взели пари назаем). Младите хора (18-29 години) търсят най-често финансова помощ от близки и родственици (21%), а 40-49-годишните избират да се извърнат към банка (23%).
Как ще се оправяме в „ новата нормалност”
Тъкмо сферите, от които се е спестявало най-вече, са тези, за които се възнамеряват разноски след края на пандемията. Близо двама от трима българи считат първо да отидат на отмора (60%), а една трета (32%) ще похарчат средства за реновации и поправки. „ Естествено е желанието да се върнем към естествения темп на живот, само че тъкмо в този момент е моментът да преценим по какъв начин управляваме персоналните си финанси и да създадем проект за бъдещето”, е съветът на Райна Миткова.
Данните демонстрират, че по време на пандемията българите са харчили пари главно във връзка със здравето (35%), за техника (27%) и домашен уреди (25%). Мъжете над 30 години са най-активната група в закупуването на електроника. „ Това са разумни следствия от смяната на навиците ни за работа, учене и развлечение, които се придвижиха главно у дома”, изяснява Райна Миткова, шеф на компанията в България. „ Заедно с това, заради паниките по отношение на пандемията и пренатовареността на здравната система, хората се обръщат към частното здравно обслужване, което доста покачва разноските за лекуване и проучвания.”
Кризата постанова българите да се лимитират
Преобладаващата част от хората (89%) са лимитирали редица нужни или планувани разноски в хода на пандемията. Потребителите най-често са се въздържали от разноски за отмора (65%) или поправки (36%), само че от листата им са отпаднали също и разноски, свързани със здравето (17%) или образованието (11%).
В същото време един от трима интервюирани българи е взел пари назаем в резултат на рецесията, като сумите са най-вече до 5000 лева Най-голямо предизвикателство се явяват настоящите битови разноски, посочвани като водеща причина от 68% от взелите пари назаем консуматори. На второ място се подрежда нуждата да се посрещнат разноски за здравето (33%).Всеки пети от интервюираните се притеснява, че няма да може да покрива отговорностите си към банкови институции (20%), следвани от заеми към родственици (14%) и другари (13%). Най-ниска е задлъжнялостта заради пандемията във възрастовата група 50-65 години (69% от тях не са натрупали дългове), а най-висока при 30-39-годишните (34% от които са взели пари назаем). Младите хора (18-29 години) търсят най-често финансова помощ от близки и родственици (21%), а 40-49-годишните избират да се извърнат към банка (23%).
Как ще се оправяме в „ новата нормалност”
Тъкмо сферите, от които се е спестявало най-вече, са тези, за които се възнамеряват разноски след края на пандемията. Близо двама от трима българи считат първо да отидат на отмора (60%), а една трета (32%) ще похарчат средства за реновации и поправки. „ Естествено е желанието да се върнем към естествения темп на живот, само че тъкмо в този момент е моментът да преценим по какъв начин управляваме персоналните си финанси и да създадем проект за бъдещето”, е съветът на Райна Миткова.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ