Проучвания сочат: COVID-19 повишава риска от деменция
COVID-19 оставя „ незаличима диря “ върху здравето на мозъка, сочат многочислени изследвания, разказани в публикация от клиничния епидемиолог от Съединени американски щати Зияд Ал-Али. Той отбелязва, че заболяването води неизбежно до понижаване коефициента на просветеност (IQ) – с 3 до 9 пункта.
Научният му труд е оповестен в профилираното издание Scientific American. Епидемиологът изследва въздействието на болестта от първите известия за заболяването. Анализираните от него изследвания демонстрират, че хората, прекарали заболяването, са изложени на нараснал риск от когнитивни дефицити, в това число проблеми с паметта.
При по-леко протичане на заболяването се следят промени, съизмерими със 7 години стареене на мозъка. Други проучвания разкриват, че болните, които се нуждаят от хоспитализация или интензивни грижи, могат да развият когнитивни дефицити, които са еквивалентни на 20 години стареене.
Анализ, сплотяващ данните от 11 изследвания, сочи, че заболяването покачва риска от развиване на деменция при хора над 60 година Ал-Али цитира резултатите от образни проучвания, направени върху хора преди и след Коронавирус зараза. Те демонстрират стесняване на размера и изменена конструкция на мозъка след заразяването.
Ученият означи, че аутопсия, осъществена на умряли от COVID-19, разкрива „ опустошителни вреди “ в мозъците им. Аутопсиите на хора, които са прекарали тежко болестта, само че са умряли няколко месеца по-късно, демонстрират, че вирусът към момента участва в мозъчната тъкан.
Наблюденията сочат, че по-сериозни дефицити се следят измежду инфектираните с вируса в ранната фаза на пандемията, когато преобладаваха разновидностите „ Делта “ и „ Омикрон “.
Проучвания са открили, че при леко изкаран и бързо оздравял COVID-19 има спад, еднакъв на 3 пункта загуба на IQ. Заразените, които дълго са имали признаци като отмалялост и зной, имат 6 пункта загуба на IQ. Хората, които са били признати в интензивно поделение, имат 9 пункта понижение в коефициента на просветеност.
Научният му труд е оповестен в профилираното издание Scientific American. Епидемиологът изследва въздействието на болестта от първите известия за заболяването. Анализираните от него изследвания демонстрират, че хората, прекарали заболяването, са изложени на нараснал риск от когнитивни дефицити, в това число проблеми с паметта.
При по-леко протичане на заболяването се следят промени, съизмерими със 7 години стареене на мозъка. Други проучвания разкриват, че болните, които се нуждаят от хоспитализация или интензивни грижи, могат да развият когнитивни дефицити, които са еквивалентни на 20 години стареене.
Анализ, сплотяващ данните от 11 изследвания, сочи, че заболяването покачва риска от развиване на деменция при хора над 60 година Ал-Али цитира резултатите от образни проучвания, направени върху хора преди и след Коронавирус зараза. Те демонстрират стесняване на размера и изменена конструкция на мозъка след заразяването.
Ученият означи, че аутопсия, осъществена на умряли от COVID-19, разкрива „ опустошителни вреди “ в мозъците им. Аутопсиите на хора, които са прекарали тежко болестта, само че са умряли няколко месеца по-късно, демонстрират, че вирусът към момента участва в мозъчната тъкан.
Наблюденията сочат, че по-сериозни дефицити се следят измежду инфектираните с вируса в ранната фаза на пандемията, когато преобладаваха разновидностите „ Делта “ и „ Омикрон “.
Проучвания са открили, че при леко изкаран и бързо оздравял COVID-19 има спад, еднакъв на 3 пункта загуба на IQ. Заразените, които дълго са имали признаци като отмалялост и зной, имат 6 пункта загуба на IQ. Хората, които са били признати в интензивно поделение, имат 9 пункта понижение в коефициента на просветеност.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ