© Yves Herman Разликата между теоретично дължимия ДДС в българската

© Yves Herman Разликата сред теоретично дължимия Данък добавена стойност в българската стопанска система и действително събрания, или така наречен VAT Gap, се усилва като сума - от 1.18 милиарда лева през 2016 година до 1.22 милиарда лева година по-късно. Това демонстрира последния отчет на Европейската комисия за събираемостта на косвения налог в страните членки. България се нарежда малко над междинното равнище несъбран Данък добавена стойност в съюза с 11.8% от общо дължимия индиректен налог останал отвън бюджета. Въпреки нарастването на сумата, делът леко понижава по отношение на миналата година, когато беше 12%. Очакванията на Брюксел обаче са за покачване до 13% през 2018 година

Дължимият по закон Данък добавена стойност в страните от Европейски Съюз през 2017 година е малко над 1.22 трлн. евро, до момента в който действително събраният доближава 1.09 трлн. евро, което е с 4.1% над постъпленията от миналата година. Така несъбраният доход от индиректен налог пада от 12.2% през 2016 година до 11.2% от общо дължимият година по-късно. Разминаването не се дължи единствено на измами и укриване на налози, само че и като разследване от други фактори като банкрут на компании и административни неточности, означават специалистите на Европейска комисия в отчета.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Постъпленията от Данък добавена стойност порастват

През 2017 година постъпленията от Данък добавена стойност в българския бюджет нарастват с 5.6% до над 4.66 милиарда евро, демонстрират данните на Брюксел. Същевременно специалистите в комисията пресмятат, че теоретично дължимата сума е 5.29 милиарда евро, като по този начин несъбраният налог се равнява на 11.8% от дължимия. За съпоставяне, година по-рано делът е бил с 0.2 прочие п. по-голям.

Освен това, Брюксел пресмята и пропуските от диференцирани ставки на Данък добавена стойност, които всяка страна има право да ползва за артикули и услуги. Т. нар. Policy Gap е " изгубеното " Данък добавена стойност в резултат на въведени понижени и нулеви Данък добавена стойност ставки върху някои артикули и услуги (като да вземем за пример в туризма и хазарта в България). В България " пропускът " е в размер на 29.5% от вероятните доходи, в случай че ставката беше единна за всички артикули, като това е най-малкият дял в Европейски Съюз при приблизително 44.5% в страните членки.

Разликите в Европа

Делът на несъбрания Данък добавена стойност понижава в 25 от страните членки на Европейски Съюз и се усилва в Гърция, Латвия и Германия. Страните с максимален VAT Gap през 2017 година съгласно отчета са Румъния с 35.5% несъбран Данък добавена стойност, Гърция с 33.6% и Литва с 25.3%, а с минимален са Кипър (0.6%), Люксембург (0.7%) и Швеция (1.5%). Средното равнище

През 2017 година постъпленията в европейските бюджети от Данък добавена стойност нарастват на всички места паралелно с икономическия растеж. В номинално изражение, разликата сред дължимия и събрания Данък добавена стойност понижава от 145.4 милиарда евро през 2016 година до 137.5 милиарда евро година по-късно, което се равнява на 11.2% от общата дължима сума. Експертите от Брюксел залагат на спомагателен спад и през 2018 г.