© Юлия Лазарова Всички козметични компании в Пловдивска област пренастроиха

...
© Юлия Лазарова Всички козметични компании в Пловдивска област пренастроиха
Коментари Харесай

Пазарът на дезинфектанти се насища, компаниите вече изнасят за ЕС и Балканите

© Юлия Лазарова Всички козметични компании в Пловдивска област пренастроиха производството си, с цел да реагират на взрива на пазарно търсене на почистващи и дезинфекциращи препарати. Това сподели за " Капитал " Гергана Андреева, изпълнителен шеф на Българската национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика.

Ситуацията с ковид единствено за седмица е изменила продуктовата конструкция на производителите, с цел да станат почистващите и дезинфекциращи препарати водещи в продажбите. За сметка на козметиката за лице и коса, като спадът при тях се компенсира от новото произвеждане. " Очакванията в нашия отрасъл са, че за известно време производството и износът на артикули за разчистване и стерилизация ще компенсира спада в другите групи артикули - козметиката за лице и за коса. Тласък в износа даде разрешението още веднъж да се продава в трети страни отвън Европейски Съюз. ", разяснява Андреева.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Мениджъри от огромни козметични компании и специалисти от бранша са на мнение, че върхът в продажбите на почистващи и дезинфекциращи препарати на българския пазар към този момент е доближат. Производството им обаче не понижава, а се пренасочва за експорт главно към пазарите на Балканския полуостров и Европейски Съюз. По техни експертни оценки към 0.5% от месечното произвеждане на фирмите в региона отива за дарения към лечебни заведения и общини.

Преструктурирането на производството във компаниите в такива къси периоди неизбежно провокира компликации. " Два бяха главните казуса, с които компаниите от нашата асоциация се сблъскаха в първия миг. Едната е дефицит на денатуриран етилов алкохол, който е съществена съставна част в продуктите. Другата - опаковки за продуктите, тъй като те са главно импорт от Китай. Държавата оказа помощ, като освободи 36 тона алкохол от държавния запас и военновременни ресурси, посредством посредничеството на лицензирани стокови тържища. Цените му обаче внезапно набъбнаха. Преди рецесията пазарните цени на спирта бяха 1.5-2 лв. за литър, по-късно доближи 10.5 лв. за литър. Освен това производителите продават алкохол, а фирмите от нашия отрасъл би трябвало да го денатурират. За тази интервенция се изискват специфични мощности и инсталация. Дефицитът беше бързо преодолян, тъй като посредством вътре общностни доставки стартира да доставя по-големи количества. ", разяснява Гергана Андреева.

Извънредна смяна и нови артикули

Инж. Спас Георгиев, който е шеф на " Био фреш " изясни, че след въвеждане на изключително състояние в България компанията му стартира главно да създава почистващи и дезинфекциращи препарати - течни сапуни, гелове на спиртна основа. " Внедрихме към 10 нови продукта - течен сапун със сребърна вода, 100% сребърна вода с помпа, крем за ръце със сребърна вода и 7 етерични масла, които имат и антибактериално деяние. Произвеждаме и обичайни за нас артикули на спиртна основа. Около 90 на 100 от производството ни в този момент е точно на такива артикули ", споделя Георгиев. Трансформацията е обвързвана и с компликации.

" За нас това беше огромно индустриално изпитание, тъй като се наложи доста бързо да реагираме на пазара. Срещаме огромни компликации с опаковки и първични материали. Сега към този момент нямаме усложнения със спирта. Имаме дефицит на сгъстители - тези, които вършат спирта в гел, както и на помпи и на пластмасови опаковки. ", разяснява той. Суровините за гела са най-често от Италия, Белгия, Англия и доста мъчно се доставят. Около 90 на 100 от помпите за течни сапуни и разпръскващи помпи е в Китай. " Ние реагирахме бързо, тъй като сами си произвеждаме тубичките. Имаме лично произвеждане на екструдирани пластмасови туби и главните ни опаковки са тъкмо такива. Продукцията си в този момент продаваме в България и Европейски Съюз. " - сподели още Георгиев.

Атанас Георгиев, комерсиалният шеф на " Роза импекс " изясни, че компанията е посрещнала повишеното търсене на почистващи и дезинфекциращи артикули напълно със лични произведения в разнообразни по величина опаковки. " В началото срещнахме усложнения с дефицит на алкохол, както и с други първични материали и материали. Пазарът обаче бързо се саморегулира. Търговската ни тактика беше следната: първоначално анулирахме всички продажби зад граница, наситихме вътрешния пазар с нужните артикули и чак по-късно започнахме да ги изнасяме за страни от Европейски Съюз. Произвеждаме и течни сапуни, усилваме производството им и в този момент. Следим обаче деликатно конюктурата и в един миг поръчките доста понижиха, което ни подсказа, че пазарът е почнал да се пренасища. И евентуално ще му би трябвало малко време, с цел да използва създаденото. Друга специфичност е, че главната суровина - алкохолът доближи ценови пик и сега още е на най-високото ценово равнище. ", разяснява комерсиалният шеф на " Роза импекс ".

Нелоялна конкуренция

Покрай взривът в търсене на дезинфектанти и почистващи препарати обаче се появяват и нелоялни производители, въпреки мениджърите и притежатели на козметични компании да са доста деликатни в оценките си. Но нито един не я изключи.

" Доста хора започнаха да вършат такива артикули. И не е доста несъмнено дали това, което е написано на етикета е същото вътре в тубичката. Но считам, че пазарът ще си го контролира. ", разяснява Спас Георгиев.

Най-общият коментар за обстановката бе, че откакто дефицитът на почистващи и дезинфекциращи артикули провокира всеобщото им произвеждане, част от новите артикули са единствено с рекламация за дезинфектанти. " Стигнахме до там, че Министерството на здравеопазването алармира прокуратурата и доколкото ми е известно има заведени каузи против компании, които са произвели ексцентричен артикул, само че няма такива против членове на асоциацията ", сподели изпълнителният шеф на Българската национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика Гергана Андреева. Тя изясни, че регулацията на производството на дезинфекнатни става с два съществени нормативни акта. Единият е правилник 1223/2009, който касае производството на козметични артикули. Другият правилник касае производството на биоциди. Биоцидът е с позволителен режим, до момента в който козметичните артикули се създават при осведомителен режим. Процедурата за разрешаване произвеждане на биоциден артикул се прави от Министерството на здравеопазването.

Само върху подобен артикул може да се изписва, че той дезинфекцира и има антибактериално, антифунгицидно и антимикробно деяние. Козметичният артикул не може да има такава рекламация. " На козметичния артикул можеш да изписваш, че е надълбоко почистващ крем или гел. Задължително е да се написа като предизвестие при приложимост, че съдържа 65-70 % етанол ", изяснява написаното на етикетите Гергана Андреева.

Коректните компании извървяват дълъг законен път, с цел да одобрят биоцидните си артикули. За правилния метод на бързо излизане на пазара на личен нов артикул споделя инж. Спас Георгиев: " В момента сме в развой на регистрация на нов антибактериален артикул. Засега го продаваме като козметичен почистващ гел за ръце. Направихме проби в лаборатория, които демонстрираха чудесни антибактериални свойства. Сега чакаме да излезе решението този артикул да бъде систематизиран като биоцид. Тогава върху етикета му ще изписваме антибактериален, антимикробен, дезинфектиращ. " Сапунен растеж

По данни, предоставени от браншовата асоциация, производството на тоалетни сапуни, препарати за бръснене, дезодоранти, препарати за баня, други препарати (в това число почистващи и дезинфекциращи - б.м.) отбелязва 5-годишен непрекъснат растеж: от 12 512 тона през 2014 година До 38 640 през 2018 година Почти една трета от създадените артикули (29.2%) са изнесени за Германия. В резултат като цяло фирмите от козметичния бранш са печеливши - през 2018 година общият им финансов резултат е облага в размер на 21.3 млн. лв., което е покачване с 13.7% по отношение на 2017 година. През 2019 година България има позитивно комерсиално салдо в търговията с препарати, които се употребяват преди по време и след бръснене, дезодоранти за тяло и други козметични препарати, като цената на вноса е 42 728 хиляди евро, а на вноса - 79 281 хиляди евро. Прогнозите и упованията на фирмите от сектора са, че повишеното произвеждане на препарати за стерилизация и разчистване ще компенсира напълно спада в другите артикули.

Една от двете най-печеливши компании компании с позитивен финансов резултат от над 2 млн. лв. е в Пловдивска област - " Солвекс козметични артикули ". Добрият остарял сапун е артикул, който фирмите от сектора обичайно създават. 10 от козметичните компании в Пловдивска област го имат в продуктовата си листа. Търсенето на течен и корав сапун също внезапно набъбна и реакцията на производителите беше съответна - пазарът не изпитва апетит за сапуни, безапелационна е Гергана Андреева.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР