Докладчик на ПАСЕ: Върховенството на правото в България е силно застрашено
© Vincent Kessler
Висш съдебен съвет е политизиран и без потенциал за промени, основният прокурор - безотчетен, а Народното събрание подхваща законодетелни репресии върху организациите на магистрати Още по тематиката
EK заплаши Полша поради правосъдните промени
Въпреки това Горната камара Народното събрание въ Варшава утвърди измененията
22 юли 2017
Дълг на основния прокурор е да реформира прокуратурата, а не съда
Още за функционалния разбор на " самостоятелните органи на правосъдната власт "
19 юли 2017
Хиляди поляци стачкуват против правосъдните промени на държавното управление
Според опозицията те ще подкопаят независимостта на съдиите и демокрацията
17 юли 2017
Битката за кариерните бонуси на Висш съдебен съвет е част от саморазправата със свободомислещите
За ръководещите правосъдната промяна и тактики са единствено декларативни книжовни стенания за пред Брюксел
17 юли 2017
След писмо от Европейска комисия ГЕРБ отстъпи за финансиране на магистратските организации от Европа
Борисов даде звук, а депутатите ще внесат корекции сред четенията
12 юли 2017
Съюзът на юристите изиска да се отдръпват измененията в правосъдния закон
Съюзът заплашва да блокира значим план и упорства министър председателят да провокира изключително съвещание на парламентарните групи от ръководещите
10 юли 2017 България е една от петте държави-членки на Съвета на Европа, в която върховенството на правото е доста съществено застрашено поради ограничение на независимостта на правосъдната власт посредством политически напън върху съдилищата и правосъдния съвет. Другите четири страни са Полша, Молдова, Румъния и Турция, всяка със своите особености, само че всичките пет са част от тази доста рискова наклонност. В България Висшият правосъден съвет е политизиран и без предпочитание и потенциал за промени, прокуратурата и основният прокурор са безотчетни, а промяната на обвиняването е " сензитивна тематика ", Народното събрание подхваща законодателни репресии върху организациите на магистратите, само че не може да реализира единодушие за новия антикорупционен орган.
Това се сочи в отчет на немския парламентарист Бернд Фабрициус, озаглавен " Нови закани за върховенството на закона в държавите-членки на Съвета на Европа: определени образци ", който ще бъде прегледан на идната пленарна сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), 9-13 октомври в Страсбург.
Въз основа на този отчет във вторник Комисията по правни въпроси на ПАСЕ е приела резолюция, в която показва сериозна " угриженост за зачитането на правилата на правовата страна, и по-специално независимостта на правосъдната система и правилото на разделяне на управляващите в пет държави-членки - България, Полша, Република Молдова, Румъния и Турция ". Проблемите във всяка от тези страни имат специфичност, само че това което ги сплотява е, че заканите за върховенството на правото в тях са станали доста съществени, под риск са сложени законността, правната сигурност, възбраната на произвол и достъпът до правораздаване. Тенденциите за ограничение на независимостта на правосъдната власт, които се реализират посредством опити да се политизират правосъдните препоръки и съдилищата, са присъщи най-много за България, Полша и Турция, всеобщото премахване на съдии и прокурори – в Турция, а опити в тази тенденция се виждат в Полша. Съществуват и трендове за ограничение на законодателната власт на Народното събрание (Молдова, Румъния и Турция), а корупцията, която е огромното предизвикателство пред върховенството на закона, остава необятно публикуван феномен в България, Молдова и Румъния.
Препоръките и подтекстът
Докладът предлага план на резолюция на ПАСЕ, с съответни условия за всяка от петте страни. Специално за България се предлага да се призоват българските управляващи:
1. да продължат промяната на Висш съдебен съвет, на правосъдната власт и на прокуратурата (спомената отделно) в сходство с рекомендациите на Съвета на Европа;
2. да засилят на напъните за битка с корупцията и в частност – основаване на новат антикорупционна организация, планувана в тактиката.
Докладът идва в миг, когато в България текат финалните дейности по желание на членовете на Висшия правосъден съвет от парламентарната квота, а подмолните сделки за избора на новия ръководител на Върховния административен съд истеризират до дъно. Очертаните в него трендове и предизвестия са непосредствено относими както към идните избори, по този начин и към трендовете за репресивно законодателство във връзка с правосъдната власт, което актуалното 44-то Народно заседание показва от началото на мандата си.
Висшият правосъден съвет – политизиран и без воля и потенциал за промени
България към момента е в пост мониторингов отчет с ПАСЕ, както и под мониторинга на Европейски Съюз, почнал през 2007 година През този интервал страната ни е напреднала доста по използването на тактиката за правосъдна промяна, на два пъти е променяла конституцията за да даде повече власт на Висш съдебен съвет, да сътвори Инспекторат към съвета за да увеличи стандартите за интегритет в правосъдната система, се сочи в отчета. Същевременно обаче особено се отбелязва, че при измененията в Конституцията през 2015 година основна част от рекомендациите на Венецианската комисия не са възприети (въпреки че ръководещите тогава твърдяха противоположното, в това число и сегашният министър на правораздаването, тогава ръководител на Народното събрание Цецка Цачева.) " В резултат на това някогашният министър на правораздаването господин Христо Иванов подаде оставката си с аргумента, че промяната не стига задоволително надалеч ", написа в отчета.
Разделянето на Висш съдебен съвет на две колегии – съдийска и прокурорска, не отстрани напрежението сред членовете му, проблем остават и изказванията за липса на обективност. В този подтекст се цитира заключението в последния мониторингов отчет на Европейската комисия, че Висш съдебен съвет " не е в положение или не желае " да прави промени в чувствителни области като преструктуриране на съдилищата и прокуратурите, което води до дисбаланс в натовареността в по-големите съдилища в страната. Слаб е напредъкът при установяването на правдивост и бистрота в дисциплинарните процедури на Висш съдебен съвет. Отново се акцентира рискът от политизация на съвета и на кадровите му решения в подтекста на парламентарната квота, равна на правосъдната.
Р еформата в прокуратурата – сензитивната тематика за отчетността на институцията и персонално на основния прокурор
Реформата на прокуратурата също се оказа мощно сензитивна тематика, се споделя в отчета, като се акцентира, че това е и мнение на Европейска комисия. Съществуват съмнения за непозволено политическо въздействие и липса на цялостна отчетност на прокуратурата, а в същото време тя играе значима роля при контрола върху администрацията. Този проблем е в центъра на дебата за неналичието на безапелационни резултати и присъди против корупцията на високо равнище и сериозната проведена престъпност. Главният прокурор, който оказва оказва въздействие върху цялата система, не е включен в системата на отчетност и надзор, макар въведеното обвързване за годишен отчет за активността пред Народното събрание и на Висшия правосъден съвет.
Припомня се, че по искане на България Европейската работа за структурна промяна изпрати през декември 2016 година група от самостоятелни прокурори от няколко страни членки на Европейски Съюз, които да извършат самостоятелен разбор на българската прокуратура. Проучването им откри нужда от по-добър вътрешен контрол на делата от страна на управлението, с цел да се обезпечи отчетност да взетите решения, както и от повече механизми за цялостна отчетност на прокуратурата пред обществеността, да вземем за пример посредством основаването на профилирана парламентарна комисия и система от външни инспекции. Отделно от това, в заключенията като общ принцип се отбелязва, че независимостта на прокурорите и прокуратурата не е от същата природа като тази на съдиите.
Припомня се, че неефективното престъпно следствие на чувствителни случаи неведнъж е било разпознато като систематичен проблем от Европейския съд за правата на индивида.
Опасни трендове в законодателната активност на Народното събрание
В отчета се отбелязва, че през юли 2017 година Народното събрание стартира работа върху промени в Закона за правосъдната власт, с които да бъдат наложени ограничавания върху активността на съсловните организации на съдии и прокурори - финансиране единствено от вътрешни източници и възбрана за присъединяване в научни и университетски действия, финансирани от задгранични лица. Тази смяна е оттеглена поради сериозните обществени рецензии, само че в дефинитивно гласувания закон остана задължението за автоматизирано премахване от служба от Висш съдебен съвет на всеки магистрат, упрекнат в закононарушение, без опция за правосъден надзор върху това премахване. В заключенията на отчета се отбелязва, че " сигурността на мандата и несменяемостта са основни детайли на независимостта на съдиите ", съдиите би трябвало да имат обезпечен мандат до наложителна пенсионна възраст, като той следва да бъде открит със закон и да може да бъде преустановен единствено в случаи на съществени дисциплинарни или наказателни нарушавания, открити със закон, вследствие на които съдията не може към този момент да извършват правосъдни функционалности.
Корупцията в подтекста на " пленената страна "
В отчета се отбелязва също по този начин, че корупцията е някогашен проблем в България, високото равнище на политическа и административна корупция се разисква в подтекста на феномена " пленена страна ". Европейска комисия отбелязва обичайно прекомерно дребното влезнали в действие присъди за корупция по високите етажи. Същевременно в Народното събрание не може да се реализира единодушие върху закона за основаване на уеднаквен антикорупционен орган с пълномощия да води административни следствия и инспекции за спор на ползи.
Висш съдебен съвет е политизиран и без потенциал за промени, основният прокурор - безотчетен, а Народното събрание подхваща законодетелни репресии върху организациите на магистрати Още по тематиката
EK заплаши Полша поради правосъдните промени
Въпреки това Горната камара Народното събрание въ Варшава утвърди измененията
22 юли 2017
Дълг на основния прокурор е да реформира прокуратурата, а не съда
Още за функционалния разбор на " самостоятелните органи на правосъдната власт "
19 юли 2017
Хиляди поляци стачкуват против правосъдните промени на държавното управление
Според опозицията те ще подкопаят независимостта на съдиите и демокрацията
17 юли 2017
Битката за кариерните бонуси на Висш съдебен съвет е част от саморазправата със свободомислещите
За ръководещите правосъдната промяна и тактики са единствено декларативни книжовни стенания за пред Брюксел
17 юли 2017
След писмо от Европейска комисия ГЕРБ отстъпи за финансиране на магистратските организации от Европа
Борисов даде звук, а депутатите ще внесат корекции сред четенията
12 юли 2017
Съюзът на юристите изиска да се отдръпват измененията в правосъдния закон
Съюзът заплашва да блокира значим план и упорства министър председателят да провокира изключително съвещание на парламентарните групи от ръководещите
10 юли 2017 България е една от петте държави-членки на Съвета на Европа, в която върховенството на правото е доста съществено застрашено поради ограничение на независимостта на правосъдната власт посредством политически напън върху съдилищата и правосъдния съвет. Другите четири страни са Полша, Молдова, Румъния и Турция, всяка със своите особености, само че всичките пет са част от тази доста рискова наклонност. В България Висшият правосъден съвет е политизиран и без предпочитание и потенциал за промени, прокуратурата и основният прокурор са безотчетни, а промяната на обвиняването е " сензитивна тематика ", Народното събрание подхваща законодателни репресии върху организациите на магистратите, само че не може да реализира единодушие за новия антикорупционен орган.
Това се сочи в отчет на немския парламентарист Бернд Фабрициус, озаглавен " Нови закани за върховенството на закона в държавите-членки на Съвета на Европа: определени образци ", който ще бъде прегледан на идната пленарна сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), 9-13 октомври в Страсбург.
Въз основа на този отчет във вторник Комисията по правни въпроси на ПАСЕ е приела резолюция, в която показва сериозна " угриженост за зачитането на правилата на правовата страна, и по-специално независимостта на правосъдната система и правилото на разделяне на управляващите в пет държави-членки - България, Полша, Република Молдова, Румъния и Турция ". Проблемите във всяка от тези страни имат специфичност, само че това което ги сплотява е, че заканите за върховенството на правото в тях са станали доста съществени, под риск са сложени законността, правната сигурност, възбраната на произвол и достъпът до правораздаване. Тенденциите за ограничение на независимостта на правосъдната власт, които се реализират посредством опити да се политизират правосъдните препоръки и съдилищата, са присъщи най-много за България, Полша и Турция, всеобщото премахване на съдии и прокурори – в Турция, а опити в тази тенденция се виждат в Полша. Съществуват и трендове за ограничение на законодателната власт на Народното събрание (Молдова, Румъния и Турция), а корупцията, която е огромното предизвикателство пред върховенството на закона, остава необятно публикуван феномен в България, Молдова и Румъния.
Препоръките и подтекстът
Докладът предлага план на резолюция на ПАСЕ, с съответни условия за всяка от петте страни. Специално за България се предлага да се призоват българските управляващи:
1. да продължат промяната на Висш съдебен съвет, на правосъдната власт и на прокуратурата (спомената отделно) в сходство с рекомендациите на Съвета на Европа;
2. да засилят на напъните за битка с корупцията и в частност – основаване на новат антикорупционна организация, планувана в тактиката.
Докладът идва в миг, когато в България текат финалните дейности по желание на членовете на Висшия правосъден съвет от парламентарната квота, а подмолните сделки за избора на новия ръководител на Върховния административен съд истеризират до дъно. Очертаните в него трендове и предизвестия са непосредствено относими както към идните избори, по този начин и към трендовете за репресивно законодателство във връзка с правосъдната власт, което актуалното 44-то Народно заседание показва от началото на мандата си.
Висшият правосъден съвет – политизиран и без воля и потенциал за промени
България към момента е в пост мониторингов отчет с ПАСЕ, както и под мониторинга на Европейски Съюз, почнал през 2007 година През този интервал страната ни е напреднала доста по използването на тактиката за правосъдна промяна, на два пъти е променяла конституцията за да даде повече власт на Висш съдебен съвет, да сътвори Инспекторат към съвета за да увеличи стандартите за интегритет в правосъдната система, се сочи в отчета. Същевременно обаче особено се отбелязва, че при измененията в Конституцията през 2015 година основна част от рекомендациите на Венецианската комисия не са възприети (въпреки че ръководещите тогава твърдяха противоположното, в това число и сегашният министър на правораздаването, тогава ръководител на Народното събрание Цецка Цачева.) " В резултат на това някогашният министър на правораздаването господин Христо Иванов подаде оставката си с аргумента, че промяната не стига задоволително надалеч ", написа в отчета.
Разделянето на Висш съдебен съвет на две колегии – съдийска и прокурорска, не отстрани напрежението сред членовете му, проблем остават и изказванията за липса на обективност. В този подтекст се цитира заключението в последния мониторингов отчет на Европейската комисия, че Висш съдебен съвет " не е в положение или не желае " да прави промени в чувствителни области като преструктуриране на съдилищата и прокуратурите, което води до дисбаланс в натовареността в по-големите съдилища в страната. Слаб е напредъкът при установяването на правдивост и бистрота в дисциплинарните процедури на Висш съдебен съвет. Отново се акцентира рискът от политизация на съвета и на кадровите му решения в подтекста на парламентарната квота, равна на правосъдната.
Р еформата в прокуратурата – сензитивната тематика за отчетността на институцията и персонално на основния прокурор
Реформата на прокуратурата също се оказа мощно сензитивна тематика, се споделя в отчета, като се акцентира, че това е и мнение на Европейска комисия. Съществуват съмнения за непозволено политическо въздействие и липса на цялостна отчетност на прокуратурата, а в същото време тя играе значима роля при контрола върху администрацията. Този проблем е в центъра на дебата за неналичието на безапелационни резултати и присъди против корупцията на високо равнище и сериозната проведена престъпност. Главният прокурор, който оказва оказва въздействие върху цялата система, не е включен в системата на отчетност и надзор, макар въведеното обвързване за годишен отчет за активността пред Народното събрание и на Висшия правосъден съвет.
Припомня се, че по искане на България Европейската работа за структурна промяна изпрати през декември 2016 година група от самостоятелни прокурори от няколко страни членки на Европейски Съюз, които да извършат самостоятелен разбор на българската прокуратура. Проучването им откри нужда от по-добър вътрешен контрол на делата от страна на управлението, с цел да се обезпечи отчетност да взетите решения, както и от повече механизми за цялостна отчетност на прокуратурата пред обществеността, да вземем за пример посредством основаването на профилирана парламентарна комисия и система от външни инспекции. Отделно от това, в заключенията като общ принцип се отбелязва, че независимостта на прокурорите и прокуратурата не е от същата природа като тази на съдиите.
Припомня се, че неефективното престъпно следствие на чувствителни случаи неведнъж е било разпознато като систематичен проблем от Европейския съд за правата на индивида.
Опасни трендове в законодателната активност на Народното събрание
В отчета се отбелязва, че през юли 2017 година Народното събрание стартира работа върху промени в Закона за правосъдната власт, с които да бъдат наложени ограничавания върху активността на съсловните организации на съдии и прокурори - финансиране единствено от вътрешни източници и възбрана за присъединяване в научни и университетски действия, финансирани от задгранични лица. Тази смяна е оттеглена поради сериозните обществени рецензии, само че в дефинитивно гласувания закон остана задължението за автоматизирано премахване от служба от Висш съдебен съвет на всеки магистрат, упрекнат в закононарушение, без опция за правосъден надзор върху това премахване. В заключенията на отчета се отбелязва, че " сигурността на мандата и несменяемостта са основни детайли на независимостта на съдиите ", съдиите би трябвало да имат обезпечен мандат до наложителна пенсионна възраст, като той следва да бъде открит със закон и да може да бъде преустановен единствено в случаи на съществени дисциплинарни или наказателни нарушавания, открити със закон, вследствие на които съдията не може към този момент да извършват правосъдни функционалности.
Корупцията в подтекста на " пленената страна "
В отчета се отбелязва също по този начин, че корупцията е някогашен проблем в България, високото равнище на политическа и административна корупция се разисква в подтекста на феномена " пленена страна ". Европейска комисия отбелязва обичайно прекомерно дребното влезнали в действие присъди за корупция по високите етажи. Същевременно в Народното събрание не може да се реализира единодушие върху закона за основаване на уеднаквен антикорупционен орган с пълномощия да води административни следствия и инспекции за спор на ползи.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ