Съдът в Страсбург придвижи второ дело срещу България за липса на контрол върху СРС
© Vincent Kessler Европейският съд по правата на индивида е известил на на българското държавно управление жалбата, подадена от юристите правозащитници Михаил Екимджиев и Александър Кашъмов за неефективния надзор върху използването на специфични разследващи средства (СРС) и неналичието на ефикасен механизъм за отбрана.
Събощаването (комуникирането) на жалбата значи, че тя е позволена за разглеждане. Същевременно, на този стадий Европейски съд по правата на човека изпраща до страните по делото (Министерството на правораздаването и жалбоподателите) относимите съгласно него значими въпроси, които съответният проблем поражда. В съответния случай Европейски съд по правата на човека е задал общо седем въпроса. Освен това, в придружителното писмо е записано, че президентът на секцията, която преглежда делото, смята, че то може да стане така наречен leading case (водещо дело), което значи, че постановеното по него решение ще се употребява за препоръка при други сходни проблеми.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Това е второто дело, заведено от юристи поради кардинални проблеми в регламента на така наречен специфични разследващи средства по българския закон. През 2007 година България беше наказана поради тогава настоящото законодателство за подслушване и следене, което не подсигурява съответна отбрана на жителите против непозволена интервенция на страната в персоналния им живот. Решението беше по тъжба на юрист Михаил Екимджиев и управляваната от него Асоциация за европейска интеграция и права на индивида.
В резултат от решението по първото дело през 2008 година беше направена сериозна смяна в Закона за СРС, която предвиждаше основаването на Национално бюро, което да управлява потреблението на този способ. Веднага по-късно, с идването на ГЕРБ на власт бяха признати нови промени, с които бюрото беше необуздано, с цел да бъде сменено с една неефективна и безплодна парламентарна комисия. Бюрото бе възобновено още веднъж 2013 година при държавното управление на Пламен Орешарски.
Именно новият състав на Националното бюро за надзор върху СРС (основно в лицето на председатля Бойко Рашков и неговия заместител Георги Гатев) стартира да разобличава порочните практики на службите, прокуратурата и съда при използването на СРС и правосъдния надзор върху него. Именно с помощта на работата на Бюрото бяха формирани първите каузи против държавни институции от хора, които са били обект на непозволено подслушване. Най-вероятно поради другите визии сред Бюрото от една страна и основния прокурор Сотир Цацаров и управлението на ДАНС от друга, против Георги Гатев стартира офанзива, в която участваха прокуратурата и ДАНС, която ескалира до отнемането на позволява на Гатев до класифицирана информация, с което той беше на практика отхвърлен от поста си.
В края на 2018 година съставът на Националното бюро за надзор на СРС-та беше сменен и в него влязоха най-вече представители на службите за сигурност. За зам.-председател беше определена номинацията на Движение за права и свободи в лицето на Илко Желязков, който е от близкото обграждане на Делян Пеевски.
В жалбата си юристите Кашъмов и Екимджиев показват, че характерът на работата им ги излага на заплаха от скрито наблюдение и събиране на информация за диалозите и кореспонденцията им. Двамата не споделят, че това се е случило, само че развиват тезата, че законът не ги пази. С течение на времето тя е допълвана с нови обстоятелства, в това число и историята на Националното бюро за надзор върху СРС и кадровите разтърсвания, провокирани от практиката на този сякаш самостоятелен орган.
Събощаването (комуникирането) на жалбата значи, че тя е позволена за разглеждане. Същевременно, на този стадий Европейски съд по правата на човека изпраща до страните по делото (Министерството на правораздаването и жалбоподателите) относимите съгласно него значими въпроси, които съответният проблем поражда. В съответния случай Европейски съд по правата на човека е задал общо седем въпроса. Освен това, в придружителното писмо е записано, че президентът на секцията, която преглежда делото, смята, че то може да стане така наречен leading case (водещо дело), което значи, че постановеното по него решение ще се употребява за препоръка при други сходни проблеми.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Това е второто дело, заведено от юристи поради кардинални проблеми в регламента на така наречен специфични разследващи средства по българския закон. През 2007 година България беше наказана поради тогава настоящото законодателство за подслушване и следене, което не подсигурява съответна отбрана на жителите против непозволена интервенция на страната в персоналния им живот. Решението беше по тъжба на юрист Михаил Екимджиев и управляваната от него Асоциация за европейска интеграция и права на индивида.
В резултат от решението по първото дело през 2008 година беше направена сериозна смяна в Закона за СРС, която предвиждаше основаването на Национално бюро, което да управлява потреблението на този способ. Веднага по-късно, с идването на ГЕРБ на власт бяха признати нови промени, с които бюрото беше необуздано, с цел да бъде сменено с една неефективна и безплодна парламентарна комисия. Бюрото бе възобновено още веднъж 2013 година при държавното управление на Пламен Орешарски.
Именно новият състав на Националното бюро за надзор върху СРС (основно в лицето на председатля Бойко Рашков и неговия заместител Георги Гатев) стартира да разобличава порочните практики на службите, прокуратурата и съда при използването на СРС и правосъдния надзор върху него. Именно с помощта на работата на Бюрото бяха формирани първите каузи против държавни институции от хора, които са били обект на непозволено подслушване. Най-вероятно поради другите визии сред Бюрото от една страна и основния прокурор Сотир Цацаров и управлението на ДАНС от друга, против Георги Гатев стартира офанзива, в която участваха прокуратурата и ДАНС, която ескалира до отнемането на позволява на Гатев до класифицирана информация, с което той беше на практика отхвърлен от поста си.
В края на 2018 година съставът на Националното бюро за надзор на СРС-та беше сменен и в него влязоха най-вече представители на службите за сигурност. За зам.-председател беше определена номинацията на Движение за права и свободи в лицето на Илко Желязков, който е от близкото обграждане на Делян Пеевски.
В жалбата си юристите Кашъмов и Екимджиев показват, че характерът на работата им ги излага на заплаха от скрито наблюдение и събиране на информация за диалозите и кореспонденцията им. Двамата не споделят, че това се е случило, само че развиват тезата, че законът не ги пази. С течение на времето тя е допълвана с нови обстоятелства, в това число и историята на Националното бюро за надзор върху СРС и кадровите разтърсвания, провокирани от практиката на този сякаш самостоятелен орган.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ