Всичко е ясно, да влязат избраните
© вестник Сега
-Другата седмица Народното събрание ще би трябвало да избере своите 11 представители в кадровия орган на правосъдната власт.
-Битката ще бъде за болшинството, което ще дефинира идващия основен прокурор, а евентуално и новите ръководители на двете висши съдилища.
-Номинациите удостоверяват за следващ път заговора на ГЕРБ и Движение за права и свободи за правосъдната власт. Още по тематиката
Лятото на техните сделки
Изборът на Висш съдебен съвет е в ръцете на Народното събрание
23 юни 2017
Как депутатите стимулират предложенията си за членове на Висш съдебен съвет
23 юни 2017
В Народното събрание номинациите за Висш съдебен съвет станаха 18 души
Крайният период за издигане на кандидатури изтече в сряда, 21 юни, гласуването ще е през септември
21 юни 2017
Започналото в 9:30 този четвъртък съвещание на парламентарната правна комисия трябваше да е най-важното за този парламент. На него депутатите показаха и изслушаха 18 претендента, издигнати от всички парламентарни групи, които би трябвало да попълнят 11 места във Висшия правосъден съвет от парламентарната квота.
Заседанието беше цялостна бутафория. Единствената грижа на ръководителя на правната комисия Данаил Кирилов беше да следи времето за изявления, като таймерът на телефона му озвучаваше непрестанно траялото три часа съвещание.
Вносителите на номинациите прочитаха небрежно качените още преди два месеца на уеб страницата на Народното събрание оферти, а претендентите, с дребни изключения, прочитаха определени моменти от концепциите си. Към някои от тях имаше въпроси (общо 4 въпроса за 18 кандидата), като очевидно отегчен Данаил Кирилов даже се опита да отклони един от въпросите като " неприемлив ". Когато претендентът на Българска социалистическа партия и арбитър във Върховния административен съд Марина Михайлова се опита да отговори на въпросите, заложени от неправителствените организации, само че Данаил Кирилов я скастри, като сподели, че " никой не и ги е задавал ".
Когато пристигна време за чуване на претендентите за прокурорската гилдия стана ясно, че времето изтича и Кирилов се обърна към номинираните с апел да приказват по-бързо, защото следва пленарно съвещание, на което явно имаше по-важни задания. В дневния ред беше разглеждането на първо четене на закона за запазване на селскостопанското имущество и гласуването на Спогодбата за обществена сигурност сред България и Монако.
А в последна сметка става дума за един доста значим избор
Защото даже не толкоз известен, изборът на Висш съдебен съвет извънредно значим. От него зависи освен кой ще е идващият основен прокурор, само че и кои ще са ръководителите (най-вероятно) и на двете висши съдилища.
Това ще са хората, които до 2022 година ще назначават, покачват, санкционират съдии, прокурори и следователи; ще избират началниците в съда и прокуратурата; ще носят отговорност за независимостта на правосъдната система, както и за нейната бистрота и отчетност; ще провеждат усвояването на стотици милиони европейски средства от програмата " Добро ръководство ", предопределени за въвеждане на електронното правораздаване.
Важен тайминг за основен избор
След като при започване на лятото съдиите, прокурорите и следователите избраха своите показали, другата
седмица това ще би трябвало да направи и Народното събрание. За да има избор, са нужни гласовете на 2/3 от народните представители (160 гласа), а за 11 места (6 в съдийската гилдия и 5 в прокурорската) има 18 претенденти.
Таймингът надали е определен инцидентно и е по-скоро добре премислен. Той беше натрапен, от една страна, от болшинството в сегашния състав на Висш съдебен съвет, което е потвърдило своята преданост към ГЕРБ и основния прокурор Сотир Цацаров (който е непосредствен до Движение за права и свободи и депутата Делян Пеевски), а от друга – от ръководещите в Народното събрание, които отложиха личния си избор даже и оттатък законовите периоди.
Първата цел на тази класификация на събитията беше актуалният състав на Висш съдебен съвет, който е потвърдил преданост към мощните на деня, да избере идващия ръководител на Върховния административен съд. За управителната позиция на институцията, която управлява актовете на цялата държавна администрация (в това число публични поръчки, данъчни актове, решения на Министерски съвет и т.н.), има двама претенденти. Единият е ръководителят на поделение в съда Георги Чолаков, за който върховен магистрат описа пред " Капитал ", че още преди година е бил представян от сегашния ръководител на Върховен административен съд Георги Колев като " неговия правоприемник ", и редовият арбитър също от Върховен административен съд Соня Янкулова, чиято кандидатура беше препоръчана от реформаторското малцинство в съвета.
И в случай че изборът на Чолаков при започване на лятото беше повече от сигурен, след това стана ясно, че най-вероятно той е изпаднал като фаворит- поради инспекции, които прокуратурата е водила против него през годините. Ако изборът се провали, това значи, че новоизбраният Висш съдебен съвет, който ще встъпи в служба в края
на идващия месец, ще избере наследника на спорния Георги Колев.
Това прави още по-голям избора на идващия Висш съдебен съвет, тъй като с изключение на основен прокурор (мандатът на Цацаров изтича през 2019) и ръководител на Върховния касационен съд (мандатът на Панов изтича през 2022) той ще избере до края на годината и идващия ръководител на Върховен административен съд. И от хората, които ще бъдат гласувани идната седмица, ще зависи кои ще са " тримата огромни " в правосъдната власт през следва щите седем години.
Този значим подробност стои зад математиката и кастинга, които ще текат в парламент през идващите дни. Тримата огромни в правосъдната власт ще се избират със 17 гласа във Висш съдебен съвет. Това е броят на членовете, който дава ключа към цялостен надзор над правосъдната власт. Ето за какво депутатите отлагаха до последно своя избор, с цел да изчакат изборите от съдийската и прокурорските квоти и да " нагласят " верния, тъй че да реализират болшинството на тези 17 гласа.
От източници в Българска социалистическа партия и ГЕРБ " Капитал " научи, че седмица преди избора квотите са ясни и са разпределени на правилото 4:3:2:2 -ГЕРБ:БСП:ДПС:Патриотите. Това значи, че двамата претенденти на " Воля " и един, повдигнат от самостоятелния Ангел Исаев, отпадат. Ще би трябвало да отпаднат и трима от претендентите на Българска социалистическа партия, защото социалистите са издигнали общо шест души, а имат три места.
Въпросът, който ще се прецизира до последно преди избора идващия четвъртък - кои претенденти на Българска социалистическа партия ще бъдат определени. Тук ще би трябвало да се търси консенсус, защото без гласовете на Българска социалистическа партия, няма по какъв начин да се съберат 160 гласа.
Реалните квоти: ГЕРБ и Движение за права и свободи
В същото време сметките демонстрират, че ГЕРБ, Патриотите и Българска социалистическа партия имат задоволително гласове, с цел да попълнят парламентарната квота на Висш съдебен съвет - 180 гласа, което е с 20 повече от нужните 160. Това слага въпроса кое постанова ГЕРБ да включи Движение за права и свободи в избора, в случай че Бойко Борисов самичък е признавал за почетния ръководител на партията Ахмед Доган, че " държи " правосъдната система.
Отговорът е елементарен - след идването на Борисов на власт през 2009 година ГЕРБ и Движение за права и свободи влязоха в стратегическо партньорство в контрола над съда и прокуратурата, като споделиха ресурсите си. Примерите са доста: от избора на Георги Колев за ръководител на Върховен административен съд, през налагането на фамилната другарка на Цветан Цветанов (преминала след това към лагера на Пеевски) Владимира Янева за началник на основния градски съд (чието ръководство приключи с величествен скандал) до инсталирането на Сотир Цацаров за основен прокурор (който се " отблагодари " на ГЕРБ с интервенцията в Костинброд и делата против Цветанов, само че бързо сви платната след неуспеха на кабинета Орешарски).
Това партньорство, несъмнено, би трябвало да продължи. Но Движение за права и свободи единствено видимо има двама претенденти, тъй като, както при някои назначения в изпълнителната власт, и в този момент по всичко проличава, че Патриотите се употребяват като ракета притежател от Движение за права и свободи. Това значи, че ГЕРБ и Пеевски ще имат 8 от 11 претенденти от парламентарната квота. Напълно задоволително в случай че не да образуват болшинство от 17 гласа в идващия правосъден съвет, то най-малко да блокират всяко " неловко " предопределение. Сред " сигурните " претенденти има мощно спорни фигури, само че това надали ще трогне народните представители, за които сметката към този момент е ясна. Остава просто да влязат определените.
Представителна извадка: трима претенденти, които са сигурни членове на идващия Висш съдебен съвет
Фотограф: Анелия Николова
Боян Магдалинчев , съдийска гилдия (предложен от ГЕРБ) През 2012 година Боян Магдалинчев беше определен за зам.-председател на Върховния административен съд (ВАС) от Георги Колев. Преди и по-късно името му се свързва със кавги. От 1999 до 2003 година, определен от Народното събрание, е член на Висш съдебен съвет - оня, който избира Филчев за основен прокурор. За времето му в съвета към него имаше обвинявания, че е фалшифицирал протокол от съвещанието, като " избавил " от пенсиониране навършили съответната възраст прокурори. От 2004 до 2010 година Магдалинчев управлява четвърто поделение във Върховен административен съд, където се гледат делата за публични поръчки и жалбите против изборни резултати. През 2012 година е назначен за зам.-председател на съда. След тази дата името му изплува в серия кавги, свързани със подозрения за заобикаляне на правилото за инцидентно систематизиране на делата. Сред тях са жалбата против уволненията на Мирослава Тодорова и Камен Ситнилски; делото, формирано след опита някогашният министър на правораздаването Христо Иванов да инициира дисциплинарно произвеждане против някогашния шеф на столичното разследване Петьо Петров-Еврото; каузи, свързани с концесията на Банско и други
По време на чуването никой не му зададе въпрос за инцидентното систематизиране на делата.
Боян Новански, съдийска гилдия (Обединени патриоти) Номинацията на столичния юрист Боян Новански беше издигната от Волен Сидеров. Името му се появява преди години около акциите на прокуратурата против торент уеб страниците (Новански е бранител на един от собствениците), само че за него няма доста информация. В средите на правосъдната власт е свързван с някогашния шеф на столичното разследване Петьо Петров, който е непосредствен до Пеевски.
В имотния указател през 2006 година е вписано, че Петров подарява на Новански парцел край Созопол. Всъщност Новански съставлява надарения - Оля Антонова, която също е следовател и близка до Петров.
Преди десетина години Боян Новански взе участие в сдружението " Уеб медиа " като съсобственик, а дружно с Павел Ганев са съуправители. Ганев е индивидът, по чийто сигнал стартира следствието против някогашния шеф на комисията за спор на ползи Филип Златанов, станал прочут с бележниците си. Съпругата на Павел Ганев пък има общи компании с Любена Павлова, която е брачна половинка на Петьо Петров-Еврото и която през 2015 година като активистка на сдружението " План Б " организираше митинги против Христо Иванов и ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов.
Новански споделя, че е предложен за член на Висш съдебен съвет от някогашния основен секретар на Министерство на вътрешните работи Светлозар Лазаров, в този момент вторият човек в " Атака " след Сидеров. Лазаров пое поста в Министерство на вътрешните работи почти по същото време, когато Пеевски беше гласуван за началник на ДАНС, и съгласно източници на " Капитал " в системата също е непосредствен до депутата от Движение за права и свободи.
По време на чуването никой не сложи тези въпроси пред юрист Новански.
Стефан Гроздев, съдийска гилдия (ДПС) Това е втори опит на Движение за права и свободи да изстреля столичния арбитър Стефан Гроздев във Висш съдебен съвет. Първият беше преди 2004 година, само че тогава изпадна, с цел да влезе следователят Ангел Александров - една от най-ярките звезди на Движение за права и свободи в правосъдната власт.
Гроздев е дълготраен началник на комерсиалното поделение на Софийския апелативен съд и през ръцете му са минали всички търговски каузи от Видин до Благоевград. Дълго време е докладчик по делата за неплатежоспособност в Западна България. Актовете му нееднократно са предизвиквали кавги.
Преди три години се кандидатира за ръководител на Апелативния съд, само че тогава стана ясно, че против него има висяща инспекция на прокуратурата. След намесата на основния прокурор Сотир Цацаров Гроздев става и.д. ръководител на съда в продължение на близо две години.
По време на чуването никой не зададе тези въпроси на арбитър Гроздев.
-Другата седмица Народното събрание ще би трябвало да избере своите 11 представители в кадровия орган на правосъдната власт.
-Битката ще бъде за болшинството, което ще дефинира идващия основен прокурор, а евентуално и новите ръководители на двете висши съдилища.
-Номинациите удостоверяват за следващ път заговора на ГЕРБ и Движение за права и свободи за правосъдната власт. Още по тематиката
Лятото на техните сделки
Изборът на Висш съдебен съвет е в ръцете на Народното събрание
23 юни 2017
Как депутатите стимулират предложенията си за членове на Висш съдебен съвет
23 юни 2017
В Народното събрание номинациите за Висш съдебен съвет станаха 18 души
Крайният период за издигане на кандидатури изтече в сряда, 21 юни, гласуването ще е през септември
21 юни 2017
Започналото в 9:30 този четвъртък съвещание на парламентарната правна комисия трябваше да е най-важното за този парламент. На него депутатите показаха и изслушаха 18 претендента, издигнати от всички парламентарни групи, които би трябвало да попълнят 11 места във Висшия правосъден съвет от парламентарната квота.
Заседанието беше цялостна бутафория. Единствената грижа на ръководителя на правната комисия Данаил Кирилов беше да следи времето за изявления, като таймерът на телефона му озвучаваше непрестанно траялото три часа съвещание.
Вносителите на номинациите прочитаха небрежно качените още преди два месеца на уеб страницата на Народното събрание оферти, а претендентите, с дребни изключения, прочитаха определени моменти от концепциите си. Към някои от тях имаше въпроси (общо 4 въпроса за 18 кандидата), като очевидно отегчен Данаил Кирилов даже се опита да отклони един от въпросите като " неприемлив ". Когато претендентът на Българска социалистическа партия и арбитър във Върховния административен съд Марина Михайлова се опита да отговори на въпросите, заложени от неправителствените организации, само че Данаил Кирилов я скастри, като сподели, че " никой не и ги е задавал ".
Когато пристигна време за чуване на претендентите за прокурорската гилдия стана ясно, че времето изтича и Кирилов се обърна към номинираните с апел да приказват по-бързо, защото следва пленарно съвещание, на което явно имаше по-важни задания. В дневния ред беше разглеждането на първо четене на закона за запазване на селскостопанското имущество и гласуването на Спогодбата за обществена сигурност сред България и Монако.
А в последна сметка става дума за един доста значим избор
Защото даже не толкоз известен, изборът на Висш съдебен съвет извънредно значим. От него зависи освен кой ще е идващият основен прокурор, само че и кои ще са ръководителите (най-вероятно) и на двете висши съдилища.
Това ще са хората, които до 2022 година ще назначават, покачват, санкционират съдии, прокурори и следователи; ще избират началниците в съда и прокуратурата; ще носят отговорност за независимостта на правосъдната система, както и за нейната бистрота и отчетност; ще провеждат усвояването на стотици милиони европейски средства от програмата " Добро ръководство ", предопределени за въвеждане на електронното правораздаване.
Важен тайминг за основен избор
След като при започване на лятото съдиите, прокурорите и следователите избраха своите показали, другата
седмица това ще би трябвало да направи и Народното събрание. За да има избор, са нужни гласовете на 2/3 от народните представители (160 гласа), а за 11 места (6 в съдийската гилдия и 5 в прокурорската) има 18 претенденти.
Таймингът надали е определен инцидентно и е по-скоро добре премислен. Той беше натрапен, от една страна, от болшинството в сегашния състав на Висш съдебен съвет, което е потвърдило своята преданост към ГЕРБ и основния прокурор Сотир Цацаров (който е непосредствен до Движение за права и свободи и депутата Делян Пеевски), а от друга – от ръководещите в Народното събрание, които отложиха личния си избор даже и оттатък законовите периоди.
Първата цел на тази класификация на събитията беше актуалният състав на Висш съдебен съвет, който е потвърдил преданост към мощните на деня, да избере идващия ръководител на Върховния административен съд. За управителната позиция на институцията, която управлява актовете на цялата държавна администрация (в това число публични поръчки, данъчни актове, решения на Министерски съвет и т.н.), има двама претенденти. Единият е ръководителят на поделение в съда Георги Чолаков, за който върховен магистрат описа пред " Капитал ", че още преди година е бил представян от сегашния ръководител на Върховен административен съд Георги Колев като " неговия правоприемник ", и редовият арбитър също от Върховен административен съд Соня Янкулова, чиято кандидатура беше препоръчана от реформаторското малцинство в съвета.
И в случай че изборът на Чолаков при започване на лятото беше повече от сигурен, след това стана ясно, че най-вероятно той е изпаднал като фаворит- поради инспекции, които прокуратурата е водила против него през годините. Ако изборът се провали, това значи, че новоизбраният Висш съдебен съвет, който ще встъпи в служба в края
на идващия месец, ще избере наследника на спорния Георги Колев.
Това прави още по-голям избора на идващия Висш съдебен съвет, тъй като с изключение на основен прокурор (мандатът на Цацаров изтича през 2019) и ръководител на Върховния касационен съд (мандатът на Панов изтича през 2022) той ще избере до края на годината и идващия ръководител на Върховен административен съд. И от хората, които ще бъдат гласувани идната седмица, ще зависи кои ще са " тримата огромни " в правосъдната власт през следва щите седем години.
Този значим подробност стои зад математиката и кастинга, които ще текат в парламент през идващите дни. Тримата огромни в правосъдната власт ще се избират със 17 гласа във Висш съдебен съвет. Това е броят на членовете, който дава ключа към цялостен надзор над правосъдната власт. Ето за какво депутатите отлагаха до последно своя избор, с цел да изчакат изборите от съдийската и прокурорските квоти и да " нагласят " верния, тъй че да реализират болшинството на тези 17 гласа.
От източници в Българска социалистическа партия и ГЕРБ " Капитал " научи, че седмица преди избора квотите са ясни и са разпределени на правилото 4:3:2:2 -ГЕРБ:БСП:ДПС:Патриотите. Това значи, че двамата претенденти на " Воля " и един, повдигнат от самостоятелния Ангел Исаев, отпадат. Ще би трябвало да отпаднат и трима от претендентите на Българска социалистическа партия, защото социалистите са издигнали общо шест души, а имат три места.
Въпросът, който ще се прецизира до последно преди избора идващия четвъртък - кои претенденти на Българска социалистическа партия ще бъдат определени. Тук ще би трябвало да се търси консенсус, защото без гласовете на Българска социалистическа партия, няма по какъв начин да се съберат 160 гласа.
Реалните квоти: ГЕРБ и Движение за права и свободи
В същото време сметките демонстрират, че ГЕРБ, Патриотите и Българска социалистическа партия имат задоволително гласове, с цел да попълнят парламентарната квота на Висш съдебен съвет - 180 гласа, което е с 20 повече от нужните 160. Това слага въпроса кое постанова ГЕРБ да включи Движение за права и свободи в избора, в случай че Бойко Борисов самичък е признавал за почетния ръководител на партията Ахмед Доган, че " държи " правосъдната система.
Отговорът е елементарен - след идването на Борисов на власт през 2009 година ГЕРБ и Движение за права и свободи влязоха в стратегическо партньорство в контрола над съда и прокуратурата, като споделиха ресурсите си. Примерите са доста: от избора на Георги Колев за ръководител на Върховен административен съд, през налагането на фамилната другарка на Цветан Цветанов (преминала след това към лагера на Пеевски) Владимира Янева за началник на основния градски съд (чието ръководство приключи с величествен скандал) до инсталирането на Сотир Цацаров за основен прокурор (който се " отблагодари " на ГЕРБ с интервенцията в Костинброд и делата против Цветанов, само че бързо сви платната след неуспеха на кабинета Орешарски).
Това партньорство, несъмнено, би трябвало да продължи. Но Движение за права и свободи единствено видимо има двама претенденти, тъй като, както при някои назначения в изпълнителната власт, и в този момент по всичко проличава, че Патриотите се употребяват като ракета притежател от Движение за права и свободи. Това значи, че ГЕРБ и Пеевски ще имат 8 от 11 претенденти от парламентарната квота. Напълно задоволително в случай че не да образуват болшинство от 17 гласа в идващия правосъден съвет, то най-малко да блокират всяко " неловко " предопределение. Сред " сигурните " претенденти има мощно спорни фигури, само че това надали ще трогне народните представители, за които сметката към този момент е ясна. Остава просто да влязат определените.
Представителна извадка: трима претенденти, които са сигурни членове на идващия Висш съдебен съвет
Фотограф: Анелия Николова
Боян Магдалинчев , съдийска гилдия (предложен от ГЕРБ) През 2012 година Боян Магдалинчев беше определен за зам.-председател на Върховния административен съд (ВАС) от Георги Колев. Преди и по-късно името му се свързва със кавги. От 1999 до 2003 година, определен от Народното събрание, е член на Висш съдебен съвет - оня, който избира Филчев за основен прокурор. За времето му в съвета към него имаше обвинявания, че е фалшифицирал протокол от съвещанието, като " избавил " от пенсиониране навършили съответната възраст прокурори. От 2004 до 2010 година Магдалинчев управлява четвърто поделение във Върховен административен съд, където се гледат делата за публични поръчки и жалбите против изборни резултати. През 2012 година е назначен за зам.-председател на съда. След тази дата името му изплува в серия кавги, свързани със подозрения за заобикаляне на правилото за инцидентно систематизиране на делата. Сред тях са жалбата против уволненията на Мирослава Тодорова и Камен Ситнилски; делото, формирано след опита някогашният министър на правораздаването Христо Иванов да инициира дисциплинарно произвеждане против някогашния шеф на столичното разследване Петьо Петров-Еврото; каузи, свързани с концесията на Банско и други
По време на чуването никой не му зададе въпрос за инцидентното систематизиране на делата.
Боян Новански, съдийска гилдия (Обединени патриоти) Номинацията на столичния юрист Боян Новански беше издигната от Волен Сидеров. Името му се появява преди години около акциите на прокуратурата против торент уеб страниците (Новански е бранител на един от собствениците), само че за него няма доста информация. В средите на правосъдната власт е свързван с някогашния шеф на столичното разследване Петьо Петров, който е непосредствен до Пеевски.
В имотния указател през 2006 година е вписано, че Петров подарява на Новански парцел край Созопол. Всъщност Новански съставлява надарения - Оля Антонова, която също е следовател и близка до Петров.
Преди десетина години Боян Новански взе участие в сдружението " Уеб медиа " като съсобственик, а дружно с Павел Ганев са съуправители. Ганев е индивидът, по чийто сигнал стартира следствието против някогашния шеф на комисията за спор на ползи Филип Златанов, станал прочут с бележниците си. Съпругата на Павел Ганев пък има общи компании с Любена Павлова, която е брачна половинка на Петьо Петров-Еврото и която през 2015 година като активистка на сдружението " План Б " организираше митинги против Христо Иванов и ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов.
Новански споделя, че е предложен за член на Висш съдебен съвет от някогашния основен секретар на Министерство на вътрешните работи Светлозар Лазаров, в този момент вторият човек в " Атака " след Сидеров. Лазаров пое поста в Министерство на вътрешните работи почти по същото време, когато Пеевски беше гласуван за началник на ДАНС, и съгласно източници на " Капитал " в системата също е непосредствен до депутата от Движение за права и свободи.
По време на чуването никой не сложи тези въпроси пред юрист Новански.
Стефан Гроздев, съдийска гилдия (ДПС) Това е втори опит на Движение за права и свободи да изстреля столичния арбитър Стефан Гроздев във Висш съдебен съвет. Първият беше преди 2004 година, само че тогава изпадна, с цел да влезе следователят Ангел Александров - една от най-ярките звезди на Движение за права и свободи в правосъдната власт.
Гроздев е дълготраен началник на комерсиалното поделение на Софийския апелативен съд и през ръцете му са минали всички търговски каузи от Видин до Благоевград. Дълго време е докладчик по делата за неплатежоспособност в Западна България. Актовете му нееднократно са предизвиквали кавги.
Преди три години се кандидатира за ръководител на Апелативния съд, само че тогава стана ясно, че против него има висяща инспекция на прокуратурата. След намесата на основния прокурор Сотир Цацаров Гроздев става и.д. ръководител на съда в продължение на близо две години.
По време на чуването никой не зададе тези въпроси на арбитър Гроздев.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ