Дигиталната трансформация е бизнес решение, а не технологични мерки
© Цветелина Белутова
Визитка
Георги Александров е ръководещ шеф на " Oracle България " от три години, а работи в компанията от девет. Преминал е през комерсиалния отдел, заемал е и позицията търговски шеф. Има над 15-годишен опит региона на осведомителните и информационните технологии. Още по тематиката
В помощ на търговците
Създаденият от българи лондонски стартъп Heresy развива програмен продукт, с който медиаторите могат да отмерват тъкмо какъв брой стъпки им остават до спечелването на нов клиент
14 юли 2017
Най-скъпоплатените мениджъри в Съединени американски щати
Главният изпълнителен шеф на кабелния оператор Charter Communications Томас Рътлидж оглавява класацията на New York Times
25 юни 2017
Повече от половината акционери на NetSuite ще продадат акциите си на Oracle
7 ное 2016
Какво стои зад толкоз модерното и объркващо фразеология " цифрова промяна "? Защо е значимо?
- Дигитална промяна е доста прекрасен израз, на който би трябвало да се придаде повече компактност. Важна е, тъй като тя дава опция на фирмите да дават отговор на потребителски упования, на конкурентна среда по-бързо, по-адекватно да могат да порастват като бизнес. Тоест да се развиват, да оферират нови услуги или да сa конкурентоспособни по отношение на новонавлизащи компании в техния бранш. Дигиталната промяна може да оказва помощ на фирмите да са по-успешни. Важна е, доколкото всяка една компания е идентифицирала потребност да се промени, с цел да може да дава отговор на потребителски упования или на съперници. Някои считат, че за тях не е топ приоритет, други го виждат като съществена задача и е въпрос на бизнес виждане повече, в сравнение с софтуерно. Всъщност значимото е, че цифровата промяна не се движи безусловно от ИТ мениджърите, а в действителност оперативните мениджъри от маркетинг и финансовите отдели са тези, които вкарват цифровата промяна. Как се правеше преди ИТ план? Проект мениджърът изследва вероятни решения, прави проект, бюджет. Всичко това минава през утвърждение, три години се прави нещо и чак тогава имаш краен резултат. В днешните извънредно динамични от пазарна позиция времена нямаш три години за реакция. Нужно е да можеш да реагираш доста по-бързо и цифровата промяна е термин, който обобщава всички софтуерни подходи, които можеш да ползваш, с цел да отговаряш по-бързо на упованията на конкурентната среда.
Може би би трябвало да създадем това разграничаване, че и в този момент има цифрови компании, само че тук приказваме за нещо напълно друго – за дигитализацията на бизнеса...
- Има компании, родени цифрови. Имена като Airbnb и Uber са задоволително познати. Тук приказваме за промяна на " обичайните " компании в " цифрови ". Разбирането, че щом ни е на мобилния телефон, значи е цифрово, до известна степен е правилно. Но то не изчерпва смисъла на цифровото, тъй като една огромна част от това, което използваме на телефоните си, в действителност е допустимо поради осведомителни технологии, които са " невидими " за нас. За да можеш да използваш една услуга на телефона си, зад нея има една голяма ИТ инфраструктура, която дава тази услуга на мобилното ти устройство. И в случай че тази ИТ инфраструктура не е в положение да дава отговор бързо на новите условия, това, че имаш приложение на телефона си, не дава доста огромна добавена стойност. В началото наклонността беше да имаме нещо през мобилен телефон или през Фейсбук. Сега въпросът е по какъв начин ние като организация, като компания да сме по-гъвкави, с цел да може по-бързо да предоставяме нови услуги или по-качествени услуги чрез тези мобилни приложения на нашите клиенти. Мобилното приложение към този момент не е задоволително належащо изискване. Трябва системите, които го обслужват, да бъдат по-гъвкави. И по този метод тази промяна заема доста място в фирмите и визира съществени за тях системи, въз основата на които към този момент се дават услуги. Комбинирането на мобилни приложения, на обществени мрежи дружно с смяната във вътрешните системи на фирмите ги слага в позиция да вземат по-добри решения и да дават по-добри услуги на своите клиенти. Това е комплекс от ограничения, а не просто еднократно деяние.
А какво стои зад така наречените невидими осведомителни технологии (deep IT)?
- Смисълът на това deep IT, или невидимите осведомителни технологии, е, че на тяхна база се дават услуги на крайни клиенти, които обаче крайните клиенти не виждат и нямат пряк достъп до тях. Най-елементарният образец е с едно приложение на мобилен телефон за банкиране. Всеки си споделя: " Супер, аз банкирам от телефона ". Това е по този начин. За да може действително това, което ти правиш на телефона си, да се отрази на твоята банкова сметка по метода, по който ти искаш, в основата стоят едни системи, които работят, обслужват тази услуга. Тази невидима част са невидимите осведомителни технологии за крайния консуматор. В 9 от 10 от случаите, в които правите банкова транзакция, дали е на гише, през компютър или мобилен телефон, вие употребявате най-малко една Oracle технология, само че нямате визия за това. И тъкмо този аспект на цифровата промяна някак си не се взема толкоз съществено под внимание. Основното нещо, което тя съставлява, е така наречен customer experience, т.е. потребителско прекарване, което една компания дава на своите клиенти.
Безспорно това е значимо, само че с цел да го обезпечиш, би трябвало системите в основата на решението да са на нужното равнище. Те подлежат на цифрова промяна. И от време на време тя е доста по-важна, комплицирана, трудоемка, изисква доста повече разбор и внимание по какъв начин да се направи, с цел да може да разреши на компанията да се развива, а не да стигне до задънена улица. И би трябвало да има среща на бизнес посланията и бизнес задачите с изискванията. Освен това е значимо да се проучва и по какъв начин, откакто реализираме задачите си, ще продължим напред, тъй като цифровата промяна не е еднократен акт. След 3, 6 или пък 18 месеца фирмите би трябвало да създадат последваща стъпка, с цел да продължат в това пътешестване. То няма последна точка, то е непрекъснат развой. И с цел да можеш да вървиш по него, би трябвало да имаш опция да избираш софтуерни решения, които не те лимитират, а и дават опция да вървиш напред, да надграждаш, да разширяваш по този начин, че да можеш да обслужваш бизнес задачите си.
Според вашите наблюдения българските компании и в частност вашите клиенти осъзнават ли потребността от тази цифрова промяна? Достигнали ли са стадия, в който да си кажат: Не, просто няма различен метод?
- Всяка компания във всяка промишленост е на друго равнище. Тръгнали са от друга позиция на пазара, имат друг развой на развиване. Това обуславя техните потребности от цифрова промяна – няма универсална рецепта. Нашето наблюдаване от работата ни с клиенти и с сътрудници е, че се вижда наклонност към осъзнаване на потребността да се вършат стъпки към такава цифрова промяна. Всяка компания осъзнава тази потребност, изхождайки от личните си бизнес цели в обстановката, в която се намира.
Една от областите, които подлежат на цифрова промяна, е ръководството на човешките запаси, съгласно мен даже оттова потегли този развой по промяна. Там има голямо поле за потреблението на новаторски подходи, които могат да оказват помощ освен да избираш верните хора за верните позиции в своите компании, които да дават най-висока добавена стойност, а и по какъв начин да развиваш хората си, да им даваш опция те сами да дефинират по какъв начин желаят да се развиват и не на последно място по какъв начин да ги накараш да бъдат по-мотивирани да работят за компанията.
При маркетинга също има необятно поле, в което може да се приложи такава промяна. И към този момент е въпрос на осъзнаване на фирмите, на един тип зрялост, на схващане, на взор и предпочитание за взимане на съответни ограничения. В последна сметка цифровата промяна е бизнес решение, а не софтуерни ограничения. Много е значимо това да стане ясно. Бизнесът би трябвало да каже, че има потребност да промени нещо и да избере да го създадем по този и този метод, който всъщност ще бъде цифрова промяна. Много постоянно фирмите го вършат, без да го назовават по този метод, което в действителност е доста по-важно, тъй като това им дава еластичност, опция бързо да дават отговор на конкуренцията. За мен по-ценното в тази ситуация е да се случват действителни неща с действителни клиенти, които реализират действителни бизнес цели, а не по какъв начин ще го назовем.
Според вас облачните услуги ли са в основата на тази цифрова промяна или те са единствено една частица от веригата?
- Облачните услуги дават опция. Едно от главните им преимущества е, че разрешават на фирмите в действителност бързо спрямо преди да вършат промени и да оферират нови услуги на пазара. Облачните услуги са enabler, т.е. те дават опция. Сами по себе си не са решение, а част от него. Дигиталната промяна има доста съставни елементи, само че облачните услуги са най-гъвкавият модел за потребление на осведомителните технологии, въз основата на които може да се направи тя. И въпреки всичко не са задоволително изискване. Нужно е да се построи просвета в компанията, че тази смяна е нужна и това е методът за нейното реализиране. Необходимо е да има смяна и в самите бизнес процеси, в случай че използваш технология, която вместо за три години да ти даде резултат за три месеца.
Така че има доста съставни елементи и огромна част от тях в действителност не са осведомителни технологии или облачни услуги, а са чисто бизнес решения, които би трябвало да се вземат, с цел да може да се случи трансформацията. С тях се трансформира и методът на консумация на осведомителните технологии - използваш толкоз, колкото са ти нужни, когато са ти нужни, на подобаваща цена. Вследствие на което те се демократизират. Тоест доста по-широк кръг от компании, както дребен и междинен бизнес, по този начин и огромни корпорации, могат да се възползват от едни и същи технологии, като всеки употребява това, което му е належащо в подобаващия за него ценови диапазон. Това дава на една част от фирмите доста по-голямо конкурентно преимущество, тъй като те могат да употребяват същите технологии, с които боравят и по-големи компании. И не на последно място е чисто финансовият модел на прилагане - плащаш колкото ползваш. Не, както до момента, да се постанова на компанията да влага, с цел да придобие един или редица артикули, които да са преценени по този начин, че стигнат за идващите три или пет години.
Може ли да дадете образец с някоя компания, която е подобрила процесите си с помощта на такива услуги на Oracle?
- Бих желал да дам образец с една от най-големите банки в топ 10 в света, която прави към 10 000 транзакции на секунда. В устрема си да предложат на клиентите си непрекъснато подобряващи се услуги, или new age banking, както те ги назовават, те търсят задоволително сигурни софтуерни решения, които да им разрешат оптимално бързо да дават новаторски банкови услуги на клиентите си. Едно от решенията, на които са се доверили, е Oracle Cloud Machine, която им разрешава да съкратят времето за даване на нови услуги сред 6 и 12 пъти.
Как българския ИТ бранш може да взе участие като снабдител, а не е да е просто подизпълнител в тези процеси?
- Българските ИТ компании са сътрудник на доставчиците на услуги. Няма по какъв начин един снабдител на услуги като нас да работи на който и да е пазар без сътрудници. Голяма част от приложенията, които работят на нашия пазар, в действителност са създадени от български сътрудници. И е належащо те да оказват помощ както на личните и на общите ни клиенти да изминат по пътя на цифрова промяна сполучливо. Това е въпрос на осъзнаване на целия пазар. Ние от българския офис на Oracle сме част от този пазар и самите ние би трябвало да стигнем до това осъзнаване и надлежно да се опитаме да сме оптимално напред в този развой, с цел да помогнем както на нашите сътрудници, по този начин и на нашите клиенти.
Как виждате развиването на българския ИТ бранш напред във времето?
- Има два аспекта на българския ИТ бранш. Единият е тази част от него, която работи главно за българския пазар, а другият по този начин нареченият аутсорсинг. Ние естествено оперираме единствено на българския пазар и затова за нас е доста значимо тази част от фирмите, които работят на нашия пазар, да се развиват и да могат да прибавят висока добавена стойност към българските компании. Когато една компания, оперираща на нашия пазар, получава оптималната добавена стойност от доставчиците и от локалните ИТ компании, тя е по-успешна. И основава повече БВП, от който всички ние се употребяваме по един или различен метод.
Как виждате ИТ бранша в световен проект след 10 години?
- Ако някой ме беше питал преди 10 години, дори преди 5 същия въпрос, нямаше никакъв късмет да отговоря. Това е прекомерно дълъг небосвод. Ще го кажа по този начин. Скоро ще стартира деветата си година в Oracle и си припомням каква беше първата. Единственото несъмнено нещо в Oracle е смяната. И разликата е в посоките, в метода. За девет години нещата се трансформираха радикално. Можем да съпоставим облачните услуги с всеобщата електрификация. Преди да навлезе всеобщата електрификация, всеки бизнес, който има потребност от електричество, е трябвало да си го създава самичък. Всеки с изключение на за главния си бизнес е имал и хора, които са се занимавали с производството на ток. След появяването на профилирани компании за произвеждане и дистрибуция това към този момент не е било нужно, а стартира да се употребява като услуга, което разрешава на фирмите да се концентрират върху главния си бизнес. Аз виждам по какъв начин сходно нещо се случва и в осведомителните технологии с облачните услуги. Инфраструктурата за " дистрибуция " на облачни услуги съществува – интернет. Сега е ред на профилираните компании за " произвеждане " на осведомителни технологии да стартират да ги дават като услуга. Дали това ще бъдат локални компании или интернационалните, или композиция от двете, само че ще има доста по-висока стандартизация на осведомителни технологии, по-голяма досегаемост и потреблението ще бъде " като на ток ", най-грубо казано. Тоест плащаш за това, което ползваш.
Мога да дам един любопитен образец с пицарии Domino’s в Съединени американски щати. През 2009 година те имали огромен имиджов проблем, рецесия даже. Дошъл нов началник, който се заел да промени обстановката, залагайки на осведомителни технологии, на по този начин наречения digITal, в това по какъв начин компанията поддържа връзка с клиентите. Така стигат до решение да можеш в Тwitter да туитнеш емоджи на пица " Пеперони " @dominos и те ще ти я доставят без никакви спомагателни дейности от твоя страна, без удостоверение на адрес, метод на заплащане и какво ли още не. Реално те не престават да оферират този същия артикул, който и преди, само че това, което са трансформирали, е потребителско прекарване благодарение на осведомителните технологии, а Тwitter е едно от средствата за другарство с клиентите. Зад него стои невидима ИТ инфраструктура, която знае кой си, какви са адресите ти за доставка, способи на заплащане и така нататък Ето това е цифрова промяна и то в години, когато още не се говореше въобще за нея. Така че да се направи прогноза за след 5 години е доста мъчно.
Интервюто взе Константин Николов
Визитка
Георги Александров е ръководещ шеф на " Oracle България " от три години, а работи в компанията от девет. Преминал е през комерсиалния отдел, заемал е и позицията търговски шеф. Има над 15-годишен опит региона на осведомителните и информационните технологии. Още по тематиката
В помощ на търговците
Създаденият от българи лондонски стартъп Heresy развива програмен продукт, с който медиаторите могат да отмерват тъкмо какъв брой стъпки им остават до спечелването на нов клиент
14 юли 2017
Най-скъпоплатените мениджъри в Съединени американски щати
Главният изпълнителен шеф на кабелния оператор Charter Communications Томас Рътлидж оглавява класацията на New York Times
25 юни 2017
Повече от половината акционери на NetSuite ще продадат акциите си на Oracle
7 ное 2016
Какво стои зад толкоз модерното и объркващо фразеология " цифрова промяна "? Защо е значимо?
- Дигитална промяна е доста прекрасен израз, на който би трябвало да се придаде повече компактност. Важна е, тъй като тя дава опция на фирмите да дават отговор на потребителски упования, на конкурентна среда по-бързо, по-адекватно да могат да порастват като бизнес. Тоест да се развиват, да оферират нови услуги или да сa конкурентоспособни по отношение на новонавлизащи компании в техния бранш. Дигиталната промяна може да оказва помощ на фирмите да са по-успешни. Важна е, доколкото всяка една компания е идентифицирала потребност да се промени, с цел да може да дава отговор на потребителски упования или на съперници. Някои считат, че за тях не е топ приоритет, други го виждат като съществена задача и е въпрос на бизнес виждане повече, в сравнение с софтуерно. Всъщност значимото е, че цифровата промяна не се движи безусловно от ИТ мениджърите, а в действителност оперативните мениджъри от маркетинг и финансовите отдели са тези, които вкарват цифровата промяна. Как се правеше преди ИТ план? Проект мениджърът изследва вероятни решения, прави проект, бюджет. Всичко това минава през утвърждение, три години се прави нещо и чак тогава имаш краен резултат. В днешните извънредно динамични от пазарна позиция времена нямаш три години за реакция. Нужно е да можеш да реагираш доста по-бързо и цифровата промяна е термин, който обобщава всички софтуерни подходи, които можеш да ползваш, с цел да отговаряш по-бързо на упованията на конкурентната среда.
Може би би трябвало да създадем това разграничаване, че и в този момент има цифрови компании, само че тук приказваме за нещо напълно друго – за дигитализацията на бизнеса...
- Има компании, родени цифрови. Имена като Airbnb и Uber са задоволително познати. Тук приказваме за промяна на " обичайните " компании в " цифрови ". Разбирането, че щом ни е на мобилния телефон, значи е цифрово, до известна степен е правилно. Но то не изчерпва смисъла на цифровото, тъй като една огромна част от това, което използваме на телефоните си, в действителност е допустимо поради осведомителни технологии, които са " невидими " за нас. За да можеш да използваш една услуга на телефона си, зад нея има една голяма ИТ инфраструктура, която дава тази услуга на мобилното ти устройство. И в случай че тази ИТ инфраструктура не е в положение да дава отговор бързо на новите условия, това, че имаш приложение на телефона си, не дава доста огромна добавена стойност. В началото наклонността беше да имаме нещо през мобилен телефон или през Фейсбук. Сега въпросът е по какъв начин ние като организация, като компания да сме по-гъвкави, с цел да може по-бързо да предоставяме нови услуги или по-качествени услуги чрез тези мобилни приложения на нашите клиенти. Мобилното приложение към този момент не е задоволително належащо изискване. Трябва системите, които го обслужват, да бъдат по-гъвкави. И по този метод тази промяна заема доста място в фирмите и визира съществени за тях системи, въз основата на които към този момент се дават услуги. Комбинирането на мобилни приложения, на обществени мрежи дружно с смяната във вътрешните системи на фирмите ги слага в позиция да вземат по-добри решения и да дават по-добри услуги на своите клиенти. Това е комплекс от ограничения, а не просто еднократно деяние.
А какво стои зад така наречените невидими осведомителни технологии (deep IT)?
- Смисълът на това deep IT, или невидимите осведомителни технологии, е, че на тяхна база се дават услуги на крайни клиенти, които обаче крайните клиенти не виждат и нямат пряк достъп до тях. Най-елементарният образец е с едно приложение на мобилен телефон за банкиране. Всеки си споделя: " Супер, аз банкирам от телефона ". Това е по този начин. За да може действително това, което ти правиш на телефона си, да се отрази на твоята банкова сметка по метода, по който ти искаш, в основата стоят едни системи, които работят, обслужват тази услуга. Тази невидима част са невидимите осведомителни технологии за крайния консуматор. В 9 от 10 от случаите, в които правите банкова транзакция, дали е на гише, през компютър или мобилен телефон, вие употребявате най-малко една Oracle технология, само че нямате визия за това. И тъкмо този аспект на цифровата промяна някак си не се взема толкоз съществено под внимание. Основното нещо, което тя съставлява, е така наречен customer experience, т.е. потребителско прекарване, което една компания дава на своите клиенти.
Безспорно това е значимо, само че с цел да го обезпечиш, би трябвало системите в основата на решението да са на нужното равнище. Те подлежат на цифрова промяна. И от време на време тя е доста по-важна, комплицирана, трудоемка, изисква доста повече разбор и внимание по какъв начин да се направи, с цел да може да разреши на компанията да се развива, а не да стигне до задънена улица. И би трябвало да има среща на бизнес посланията и бизнес задачите с изискванията. Освен това е значимо да се проучва и по какъв начин, откакто реализираме задачите си, ще продължим напред, тъй като цифровата промяна не е еднократен акт. След 3, 6 или пък 18 месеца фирмите би трябвало да създадат последваща стъпка, с цел да продължат в това пътешестване. То няма последна точка, то е непрекъснат развой. И с цел да можеш да вървиш по него, би трябвало да имаш опция да избираш софтуерни решения, които не те лимитират, а и дават опция да вървиш напред, да надграждаш, да разширяваш по този начин, че да можеш да обслужваш бизнес задачите си.
Според вашите наблюдения българските компании и в частност вашите клиенти осъзнават ли потребността от тази цифрова промяна? Достигнали ли са стадия, в който да си кажат: Не, просто няма различен метод?
- Всяка компания във всяка промишленост е на друго равнище. Тръгнали са от друга позиция на пазара, имат друг развой на развиване. Това обуславя техните потребности от цифрова промяна – няма универсална рецепта. Нашето наблюдаване от работата ни с клиенти и с сътрудници е, че се вижда наклонност към осъзнаване на потребността да се вършат стъпки към такава цифрова промяна. Всяка компания осъзнава тази потребност, изхождайки от личните си бизнес цели в обстановката, в която се намира.
Една от областите, които подлежат на цифрова промяна, е ръководството на човешките запаси, съгласно мен даже оттова потегли този развой по промяна. Там има голямо поле за потреблението на новаторски подходи, които могат да оказват помощ освен да избираш верните хора за верните позиции в своите компании, които да дават най-висока добавена стойност, а и по какъв начин да развиваш хората си, да им даваш опция те сами да дефинират по какъв начин желаят да се развиват и не на последно място по какъв начин да ги накараш да бъдат по-мотивирани да работят за компанията.
При маркетинга също има необятно поле, в което може да се приложи такава промяна. И към този момент е въпрос на осъзнаване на фирмите, на един тип зрялост, на схващане, на взор и предпочитание за взимане на съответни ограничения. В последна сметка цифровата промяна е бизнес решение, а не софтуерни ограничения. Много е значимо това да стане ясно. Бизнесът би трябвало да каже, че има потребност да промени нещо и да избере да го създадем по този и този метод, който всъщност ще бъде цифрова промяна. Много постоянно фирмите го вършат, без да го назовават по този метод, което в действителност е доста по-важно, тъй като това им дава еластичност, опция бързо да дават отговор на конкуренцията. За мен по-ценното в тази ситуация е да се случват действителни неща с действителни клиенти, които реализират действителни бизнес цели, а не по какъв начин ще го назовем.
Според вас облачните услуги ли са в основата на тази цифрова промяна или те са единствено една частица от веригата?
- Облачните услуги дават опция. Едно от главните им преимущества е, че разрешават на фирмите в действителност бързо спрямо преди да вършат промени и да оферират нови услуги на пазара. Облачните услуги са enabler, т.е. те дават опция. Сами по себе си не са решение, а част от него. Дигиталната промяна има доста съставни елементи, само че облачните услуги са най-гъвкавият модел за потребление на осведомителните технологии, въз основата на които може да се направи тя. И въпреки всичко не са задоволително изискване. Нужно е да се построи просвета в компанията, че тази смяна е нужна и това е методът за нейното реализиране. Необходимо е да има смяна и в самите бизнес процеси, в случай че използваш технология, която вместо за три години да ти даде резултат за три месеца.
Така че има доста съставни елементи и огромна част от тях в действителност не са осведомителни технологии или облачни услуги, а са чисто бизнес решения, които би трябвало да се вземат, с цел да може да се случи трансформацията. С тях се трансформира и методът на консумация на осведомителните технологии - използваш толкоз, колкото са ти нужни, когато са ти нужни, на подобаваща цена. Вследствие на което те се демократизират. Тоест доста по-широк кръг от компании, както дребен и междинен бизнес, по този начин и огромни корпорации, могат да се възползват от едни и същи технологии, като всеки употребява това, което му е належащо в подобаващия за него ценови диапазон. Това дава на една част от фирмите доста по-голямо конкурентно преимущество, тъй като те могат да употребяват същите технологии, с които боравят и по-големи компании. И не на последно място е чисто финансовият модел на прилагане - плащаш колкото ползваш. Не, както до момента, да се постанова на компанията да влага, с цел да придобие един или редица артикули, които да са преценени по този начин, че стигнат за идващите три или пет години.
Може ли да дадете образец с някоя компания, която е подобрила процесите си с помощта на такива услуги на Oracle?
- Бих желал да дам образец с една от най-големите банки в топ 10 в света, която прави към 10 000 транзакции на секунда. В устрема си да предложат на клиентите си непрекъснато подобряващи се услуги, или new age banking, както те ги назовават, те търсят задоволително сигурни софтуерни решения, които да им разрешат оптимално бързо да дават новаторски банкови услуги на клиентите си. Едно от решенията, на които са се доверили, е Oracle Cloud Machine, която им разрешава да съкратят времето за даване на нови услуги сред 6 и 12 пъти.
Как българския ИТ бранш може да взе участие като снабдител, а не е да е просто подизпълнител в тези процеси?
- Българските ИТ компании са сътрудник на доставчиците на услуги. Няма по какъв начин един снабдител на услуги като нас да работи на който и да е пазар без сътрудници. Голяма част от приложенията, които работят на нашия пазар, в действителност са създадени от български сътрудници. И е належащо те да оказват помощ както на личните и на общите ни клиенти да изминат по пътя на цифрова промяна сполучливо. Това е въпрос на осъзнаване на целия пазар. Ние от българския офис на Oracle сме част от този пазар и самите ние би трябвало да стигнем до това осъзнаване и надлежно да се опитаме да сме оптимално напред в този развой, с цел да помогнем както на нашите сътрудници, по този начин и на нашите клиенти.
Как виждате развиването на българския ИТ бранш напред във времето?
- Има два аспекта на българския ИТ бранш. Единият е тази част от него, която работи главно за българския пазар, а другият по този начин нареченият аутсорсинг. Ние естествено оперираме единствено на българския пазар и затова за нас е доста значимо тази част от фирмите, които работят на нашия пазар, да се развиват и да могат да прибавят висока добавена стойност към българските компании. Когато една компания, оперираща на нашия пазар, получава оптималната добавена стойност от доставчиците и от локалните ИТ компании, тя е по-успешна. И основава повече БВП, от който всички ние се употребяваме по един или различен метод.
Как виждате ИТ бранша в световен проект след 10 години?
- Ако някой ме беше питал преди 10 години, дори преди 5 същия въпрос, нямаше никакъв късмет да отговоря. Това е прекомерно дълъг небосвод. Ще го кажа по този начин. Скоро ще стартира деветата си година в Oracle и си припомням каква беше първата. Единственото несъмнено нещо в Oracle е смяната. И разликата е в посоките, в метода. За девет години нещата се трансформираха радикално. Можем да съпоставим облачните услуги с всеобщата електрификация. Преди да навлезе всеобщата електрификация, всеки бизнес, който има потребност от електричество, е трябвало да си го създава самичък. Всеки с изключение на за главния си бизнес е имал и хора, които са се занимавали с производството на ток. След появяването на профилирани компании за произвеждане и дистрибуция това към този момент не е било нужно, а стартира да се употребява като услуга, което разрешава на фирмите да се концентрират върху главния си бизнес. Аз виждам по какъв начин сходно нещо се случва и в осведомителните технологии с облачните услуги. Инфраструктурата за " дистрибуция " на облачни услуги съществува – интернет. Сега е ред на профилираните компании за " произвеждане " на осведомителни технологии да стартират да ги дават като услуга. Дали това ще бъдат локални компании или интернационалните, или композиция от двете, само че ще има доста по-висока стандартизация на осведомителни технологии, по-голяма досегаемост и потреблението ще бъде " като на ток ", най-грубо казано. Тоест плащаш за това, което ползваш.
Мога да дам един любопитен образец с пицарии Domino’s в Съединени американски щати. През 2009 година те имали огромен имиджов проблем, рецесия даже. Дошъл нов началник, който се заел да промени обстановката, залагайки на осведомителни технологии, на по този начин наречения digITal, в това по какъв начин компанията поддържа връзка с клиентите. Така стигат до решение да можеш в Тwitter да туитнеш емоджи на пица " Пеперони " @dominos и те ще ти я доставят без никакви спомагателни дейности от твоя страна, без удостоверение на адрес, метод на заплащане и какво ли още не. Реално те не престават да оферират този същия артикул, който и преди, само че това, което са трансформирали, е потребителско прекарване благодарение на осведомителните технологии, а Тwitter е едно от средствата за другарство с клиентите. Зад него стои невидима ИТ инфраструктура, която знае кой си, какви са адресите ти за доставка, способи на заплащане и така нататък Ето това е цифрова промяна и то в години, когато още не се говореше въобще за нея. Така че да се направи прогноза за след 5 години е доста мъчно.
Интервюто взе Константин Николов
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ