Гунтрам Волф: Не мисля, че сега България ще бъде допусната в ERM-2
© Цветелина Белутова Още по тематиката
Сделката на Борисов за еврозоната
България ще опитва да влезе в клуба на еврото до два месеца. Засега без да даде надзора над банките си, а това понижава шансът ни
4 май 2018
Гунтрам Волф: Качеството на институциите в България е причина за скептицизма за влизането ѝ в еврозоната
Директорът на Bruegel пред " Капитал "
16 фев 2018
Гунтрам Волф: Има доста песимизъм в Западна Европа за влизането на България в еврозоната
Директорът на Bruegel по време на 12-ата годишна среща на бизнеса с държавното управление
2 фев 2018
Западна Европа остава скептична към включването на България в еврозоната
Това не помрачава българския възторг, който разчита на постоянното макропредставяне и обществени финанси
30 яну 2018 Какви са възможностите на България за влизане във валутния механизъм ERM-2 (определян като " чакалня " за еврото)?
Тук роля има и политиката – явно това е приоритет на Европейската комисия и Европейската национална партия (ЕНП).
Нека обясня по какъв начин се случват нещата. България разгласи, че ще кандидатства за участие в ERM-2, което е идната официална бариера, която би трябвало да премине, с цел да влезе в еврозоната. Първо би трябвало да сте в ERM-2 и в случай че се справите там две години, автоматизирано влизате в еврозоната, в случай че всички други критерии също са изпълнени.
Така основният въпрос е дали България ще бъде позволена в ERM-2. Процесът е подобен, че в действителност няма официални критерии за допускане на една страна в ERM-2. Това е решение, което се взима от така наречен ERM Council. И съгласно контракта основното изречение е: " Членството в ERM е основано на единодушие сред министрите и гуверньорите на централните банки на страната, която кандидатства, страните - членки на еврозоната, и Европейската централна банка (ЕЦБ). "
По създание това е политическо решение на 19-те страни от еврозоната, ЕЦБ и Дания, която е в този съвет. И това решение би трябвало да бъде взето единомислещо. Две неща са забавни тук. Едното е, че Европейската комисия не е част от това решение, тя написа отчет, само че той не е обвързващ. ЕЦБ обаче е част от това решение и в случай че желае, може да го блокира, както и всяка от страните-членки на еврозоната. Така всичко се свежда до политическо решение дали да допуснем някой да се причисли към нашия клуб. И както знаете, доста клубове имат предписание, че в случай че някой желае да влезе, тези, които към този момент са вътре, би трябвало да кажат " да ". Така е и с участието в ERM-2.
Но един път откакто България е в ERM-2, нещата към този момент се движат по формалните критерии и в случай че всички официални критерии са изпълнени, тогава България ще бъде пусната в еврозоната и към този момент не може да бъде спряна. Ето за какво в този момент има толкоз доста политически безредици към кандидатурата на България - тъй като страните членки знаят, че откакто един път сте влезнали в ERM-2, е доста евентуално да извършите всички критерии и тогава автоматизирано ще се присъдените към еврозоната. И сега формалната политическа линия е – първо банковият съюз и след това ERM-2.
Позицията на София е, че е не съгласна и избира противоположното - първо приемане в ERM-2 и по-късно влизане в банковия съюз. А за какво се появи това искане за банковия съюз, откакто то не е фиктивен аршин?
Политиците в България може да споделят, че не са съгласни да употребяват това като тактичност в договарянията и да притиснат ERM Council да вземе решение. Според мен за България ще е добре да се причисли към банковия съюз. Причината е доста елементарна – ще имате непоколебим външен контрол, почтен и неутрален. И това ще е здравословно за българската банкова система.
Искането за влизане първо в банковия съюз има стратегически и тактически аспект. Тактическият е, че това е мотив за отсрочване на участието в ERM-2. Стратегическият е, че фактически има паники, че в България към момента някои неща в банковата система не са наред. И в случай че България бъде позволена в еврозоната със съществени нередности в банковата система, тогава и ЕЦБ ще носи отговорност. Така че това е в допълнение равнище на застраховка – първо да е несъмнено, че банковата система е в добра форма и е под сериозен контрол, и по-късно ЕЦБ ще бъде доста по-спокойна да каже " да ". В последна сметка е въпрос на доверие – имаме вяра на България задоволително и считаме, че е уместно да я пуснем в ERM-2.
Настина това не записано като изискване в контракта, само че пък и банковият съюз не съществуваше, когато разпоредбите са били писани. И защото влизането в ERM-2 е влизане в клуб, всеки може да реши дали да каже " да " или " не ", това е политическо решение за доверието в България. И има политическа опция ЕЦБ или всяка от страните членки да каже: " Чакайте малко, няма да пуснем България да влезе, без преди този момент да сме видели по какъв начин се оправя в банковия съюз. "
Защо Европейска комисия е толкоз благосклонна към влизането на България в ERM-2 и какъв е шансът това положително отношение да се резервира и при новия състав на комисията следващата година?
Единият претекст е партийната политика – това е приоритет на ЕНП и комисията го следва. Другият претекст е, че Жан-Клод Юнкер желае да остане в историята като ръководителя на Европейска комисия, който уголемява еврозоната. Това са двата претекста – партийната политика и въпросът за наследството.
Германските политици обаче са много скептични и има терзания, че България може да е идната Гърция. Не съм сигурен до каква степен основателни са тези страхове. Действително във връзка с качеството на институциите и корупцията България към момента не се оправя задоволително добре. Но Германия би трябвало да признае, че България съблюдава макродисциплина към този момент 20 години. И исторически има по-добро макропредставяне от Гърция във връзка с инфлация, бюджетен недостиг, дълг. Когато се гледат формалните критерии, България би трябвало да бъде позволена.
Цялото съмнение идва от корупцията и качеството на институциите, само че това не са официални критерии за влизане. А също и от неинформираното мнение, че България е съседка на Гърция и затова е като нея. Според мен немските политици не са напълно почтени към България.
Но ми се коства добра концепцията за подписване на политическа договорка – ок, вие се присъединявате към банковия съюз и в случай че в идната година или две банковият контрол е удовлетворен, че всичко върви добре, то тогава към този момент няма причина да не ви пуснем да влезете в ERM-2. Това може да е политически компромис.
Не мисля, че България ще бъде позволена в този момент в ERM-2. На този стадий отговорът няма да бъде позитивен. Решението ще бъде – дано има политическа договорка, първо се присъединете към банковия съюз и след това след година или две ви обещаваме участие в ERM-2.
Грешка ли е българският финансов министър да дава съответна дата, когато България ще кандидатства за ERM-2, в случай че не е несъмнено, че кандидатурата ще бъде утвърдена?
Може би окуражаването от Европейска комисия е било прекомерно мощно. А тя даже не взе участие в решението. Но не съм сигурен, че е неточност, от политическа позиция това е вярната тактика – да повишаваш натиска. Защото България има право да каже: " Европейски Съюз е основана на контракти организация ".
Това е фундаменталната линия на напрежение в Европейски Съюз – той е основан на контракти, тъй че върховенството на закона се ползва за всички. И официално България има макродисциплината и извършва критериите и да бъде позволена да влезе в еврозоната. Но това е едната страна на това, което сме. Другата страна е, че ние сме клуб, политически клуб. И този политически клуб е учреден на доверието един към различен. Както постоянно има напрежение сред тези две съперничещи си линии на европейската интеграция – едната е върховенството на закона, другата е, че сме клуб на вътрешни хора и тези вътре могат да вземат решение за тези, които са извън. Това е фундаментално напрежение и по тази причина българският случай е доста значим.
В прочут смисъл българският финансов министър вярно споделя на европейските си сътрудници: " Хей, чакайте малко, ние сме тъкмо толкоз членове на Европейски Съюз, колкото и всички вие, и тъкмо колкото вас имаме право да аплайваме въз основата на критериите, които сме изпълнили ". И в този момент виждаме действителността в Европейски Съюз, че той в действителност има две измерения – група на равни, основана на контракти и господство на закона и клуб, в който тези, които са вътре, мислят, че някак имат целия план. Надеждата ми е, че това напрежение ще бъде позволено посредством политически компромис, който гласи – ок, има господство на закона, само че действитело има и въпрос с доверието, тъй че първо банков съюз и след година или две години, в случай че всичко наподобява добре, отиваме към идната стъпка. Банковият съюз е мярка за повишение на доверието.
Сделката на Борисов за еврозоната
България ще опитва да влезе в клуба на еврото до два месеца. Засега без да даде надзора над банките си, а това понижава шансът ни
4 май 2018
Гунтрам Волф: Качеството на институциите в България е причина за скептицизма за влизането ѝ в еврозоната
Директорът на Bruegel пред " Капитал "
16 фев 2018
Гунтрам Волф: Има доста песимизъм в Западна Европа за влизането на България в еврозоната
Директорът на Bruegel по време на 12-ата годишна среща на бизнеса с държавното управление
2 фев 2018
Западна Европа остава скептична към включването на България в еврозоната
Това не помрачава българския възторг, който разчита на постоянното макропредставяне и обществени финанси
30 яну 2018 Какви са възможностите на България за влизане във валутния механизъм ERM-2 (определян като " чакалня " за еврото)?
Тук роля има и политиката – явно това е приоритет на Европейската комисия и Европейската национална партия (ЕНП).
Нека обясня по какъв начин се случват нещата. България разгласи, че ще кандидатства за участие в ERM-2, което е идната официална бариера, която би трябвало да премине, с цел да влезе в еврозоната. Първо би трябвало да сте в ERM-2 и в случай че се справите там две години, автоматизирано влизате в еврозоната, в случай че всички други критерии също са изпълнени.
Така основният въпрос е дали България ще бъде позволена в ERM-2. Процесът е подобен, че в действителност няма официални критерии за допускане на една страна в ERM-2. Това е решение, което се взима от така наречен ERM Council. И съгласно контракта основното изречение е: " Членството в ERM е основано на единодушие сред министрите и гуверньорите на централните банки на страната, която кандидатства, страните - членки на еврозоната, и Европейската централна банка (ЕЦБ). "
По създание това е политическо решение на 19-те страни от еврозоната, ЕЦБ и Дания, която е в този съвет. И това решение би трябвало да бъде взето единомислещо. Две неща са забавни тук. Едното е, че Европейската комисия не е част от това решение, тя написа отчет, само че той не е обвързващ. ЕЦБ обаче е част от това решение и в случай че желае, може да го блокира, както и всяка от страните-членки на еврозоната. Така всичко се свежда до политическо решение дали да допуснем някой да се причисли към нашия клуб. И както знаете, доста клубове имат предписание, че в случай че някой желае да влезе, тези, които към този момент са вътре, би трябвало да кажат " да ". Така е и с участието в ERM-2.
Но един път откакто България е в ERM-2, нещата към този момент се движат по формалните критерии и в случай че всички официални критерии са изпълнени, тогава България ще бъде пусната в еврозоната и към този момент не може да бъде спряна. Ето за какво в този момент има толкоз доста политически безредици към кандидатурата на България - тъй като страните членки знаят, че откакто един път сте влезнали в ERM-2, е доста евентуално да извършите всички критерии и тогава автоматизирано ще се присъдените към еврозоната. И сега формалната политическа линия е – първо банковият съюз и след това ERM-2.
Позицията на София е, че е не съгласна и избира противоположното - първо приемане в ERM-2 и по-късно влизане в банковия съюз. А за какво се появи това искане за банковия съюз, откакто то не е фиктивен аршин?
Политиците в България може да споделят, че не са съгласни да употребяват това като тактичност в договарянията и да притиснат ERM Council да вземе решение. Според мен за България ще е добре да се причисли към банковия съюз. Причината е доста елементарна – ще имате непоколебим външен контрол, почтен и неутрален. И това ще е здравословно за българската банкова система.
Искането за влизане първо в банковия съюз има стратегически и тактически аспект. Тактическият е, че това е мотив за отсрочване на участието в ERM-2. Стратегическият е, че фактически има паники, че в България към момента някои неща в банковата система не са наред. И в случай че България бъде позволена в еврозоната със съществени нередности в банковата система, тогава и ЕЦБ ще носи отговорност. Така че това е в допълнение равнище на застраховка – първо да е несъмнено, че банковата система е в добра форма и е под сериозен контрол, и по-късно ЕЦБ ще бъде доста по-спокойна да каже " да ". В последна сметка е въпрос на доверие – имаме вяра на България задоволително и считаме, че е уместно да я пуснем в ERM-2.
Настина това не записано като изискване в контракта, само че пък и банковият съюз не съществуваше, когато разпоредбите са били писани. И защото влизането в ERM-2 е влизане в клуб, всеки може да реши дали да каже " да " или " не ", това е политическо решение за доверието в България. И има политическа опция ЕЦБ или всяка от страните членки да каже: " Чакайте малко, няма да пуснем България да влезе, без преди този момент да сме видели по какъв начин се оправя в банковия съюз. "
Защо Европейска комисия е толкоз благосклонна към влизането на България в ERM-2 и какъв е шансът това положително отношение да се резервира и при новия състав на комисията следващата година?
Единият претекст е партийната политика – това е приоритет на ЕНП и комисията го следва. Другият претекст е, че Жан-Клод Юнкер желае да остане в историята като ръководителя на Европейска комисия, който уголемява еврозоната. Това са двата претекста – партийната политика и въпросът за наследството.
Германските политици обаче са много скептични и има терзания, че България може да е идната Гърция. Не съм сигурен до каква степен основателни са тези страхове. Действително във връзка с качеството на институциите и корупцията България към момента не се оправя задоволително добре. Но Германия би трябвало да признае, че България съблюдава макродисциплина към този момент 20 години. И исторически има по-добро макропредставяне от Гърция във връзка с инфлация, бюджетен недостиг, дълг. Когато се гледат формалните критерии, България би трябвало да бъде позволена.
Цялото съмнение идва от корупцията и качеството на институциите, само че това не са официални критерии за влизане. А също и от неинформираното мнение, че България е съседка на Гърция и затова е като нея. Според мен немските политици не са напълно почтени към България.
Но ми се коства добра концепцията за подписване на политическа договорка – ок, вие се присъединявате към банковия съюз и в случай че в идната година или две банковият контрол е удовлетворен, че всичко върви добре, то тогава към този момент няма причина да не ви пуснем да влезете в ERM-2. Това може да е политически компромис.
Не мисля, че България ще бъде позволена в този момент в ERM-2. На този стадий отговорът няма да бъде позитивен. Решението ще бъде – дано има политическа договорка, първо се присъединете към банковия съюз и след това след година или две ви обещаваме участие в ERM-2.
Грешка ли е българският финансов министър да дава съответна дата, когато България ще кандидатства за ERM-2, в случай че не е несъмнено, че кандидатурата ще бъде утвърдена?
Може би окуражаването от Европейска комисия е било прекомерно мощно. А тя даже не взе участие в решението. Но не съм сигурен, че е неточност, от политическа позиция това е вярната тактика – да повишаваш натиска. Защото България има право да каже: " Европейски Съюз е основана на контракти организация ".
Това е фундаменталната линия на напрежение в Европейски Съюз – той е основан на контракти, тъй че върховенството на закона се ползва за всички. И официално България има макродисциплината и извършва критериите и да бъде позволена да влезе в еврозоната. Но това е едната страна на това, което сме. Другата страна е, че ние сме клуб, политически клуб. И този политически клуб е учреден на доверието един към различен. Както постоянно има напрежение сред тези две съперничещи си линии на европейската интеграция – едната е върховенството на закона, другата е, че сме клуб на вътрешни хора и тези вътре могат да вземат решение за тези, които са извън. Това е фундаментално напрежение и по тази причина българският случай е доста значим.
В прочут смисъл българският финансов министър вярно споделя на европейските си сътрудници: " Хей, чакайте малко, ние сме тъкмо толкоз членове на Европейски Съюз, колкото и всички вие, и тъкмо колкото вас имаме право да аплайваме въз основата на критериите, които сме изпълнили ". И в този момент виждаме действителността в Европейски Съюз, че той в действителност има две измерения – група на равни, основана на контракти и господство на закона и клуб, в който тези, които са вътре, мислят, че някак имат целия план. Надеждата ми е, че това напрежение ще бъде позволено посредством политически компромис, който гласи – ок, има господство на закона, само че действитело има и въпрос с доверието, тъй че първо банков съюз и след година или две години, в случай че всичко наподобява добре, отиваме към идната стъпка. Банковият съюз е мярка за повишение на доверието.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ