Несъстоятелни опити за спасяване на "вечния" длъжник?
© Цветелина Белутова Част от тематиката Защо е значимо да има ново начало
Не стигма, а нов късмет
Как наподобява и каква е философията на процедурата по персонален банкрут в Съединени американски щати
Свободата да фалираш
Защо рано или късно България би трябвало да вкара несъстоятелността на физически лица
Още по тематиката
Свободата да фалираш
Защо рано или късно България би трябвало да вкара несъстоятелността на физически лица
10 ное 2017
Проф. Ийън Рамзи: Личният банкрут оказва помощ на хората да се върнат в стопанската система
Ако няма доверие в институциите, няма да сработи, споделя преподавателят по право от университета в Кент пред " Капитал "
10 ное 2017
Не стигма, а нов късмет
Как наподобява и каква е философията на процедурата по персонален банкрут в Съединени американски щати
10 ное 2017 От дълбините на праисторията човечеството гради икономическите си връзки върху заема – неговото значение за развиването на търговията и гражданския оборот е голямо, защото доста малко хора са в положение да задоволят всичките си потребности с това, което изкарват сега. За тях би било доста по-изгодно да си купят избран актив (например личен дом или машина за произвеждане на стоки) в този момент, а да го изплащат на вноски след това, тъй като удържаната рента в доста случаи ще бъде по-малка по мярка от изгодата или облагата им. Така месечните вноски при ипотечните заеми за закупуване на жилище в множеството случаи са по-малки от междинния наем за същото жилище, а облагата от оптимизацията на производството би надминала размера на насъбраните лихви.
Откъде идва казусът
Кредитирането стои в основата на стопанското развиване, само че то е притежател и на подобаващ риск, че длъжникът няма да е в положение да изплати заема си на падежа. Именно заради това оня, който дава пари в заем, назоваваме " заемодател " – от лат. credo – " имам вяра ". Кредиторът има доверие в това, че парите му ще бъдат върнати. За задачата още от най-ранно време страната му е показала и съответни механизми наложително да събере задължението си, в случай че длъжникът му не заплаща в точния момент. Гаранцията (или на юридически език – обезпечението) на кредитора е целият актив на имуществото на неговия дебитор – т.е. всичките му налични богатства, които са годни да бъдат продадени.
Често се случва обаче по този начин, че длъжникът заради избрани условия губи благоприятни условия да заплаща изобщо – разболява се от тежка болест, остава трайно незает и така нататък В тези случаи законът планува, че върху всеки паричен дълг се натрупа законна рента, която към сегашния миг е в размер на малко под 10% годишно. Освен това осъществяването на отговорности посредством предоставените от страната особени начини не е гратис и разноските за тази активност в последна сметка се поемат от длъжника. Така постоянно се стига до такава степен, че хора с задължения в огромен размер не могат да изплатят отговорностите си, а последните, вместо да понижават с всяко заплащане, се трансформират във все по-обременяващи и необозрими " планини от дълг ".
Всичко това демотивира длъжниците, които схващат, че ще не престават да дължат пари през целия си живот, и затова е безсмислено да работят или изкарват пари по законен метод, тъй като всичко направено ще отиде при кредиторите им. Тези хора последователно навлизат в сивата стопанска система, стартират да оперират единствено с пари в брой и да получават огромна част от прихода си " под масата ". Това им носи обаче и спомагателни негативи – те остават здравно и обществено неосигурени, като всяко ненадейно зародило събитие с тежки последствия – болест, случай, злополучие, на процедура ги обрича на цялостна бедност.
За да се оправят с този проблем множеството правни системи в Европа са въвели опция задълженията, без значение какъв брой са обременителни, да се погасяват след приключване на избран интервал от време или извършване на официална процедура. В тези случаи кредиторовото доверие се оказва предадено, защото правото да се събере дълга (на юридически език – " взимане " ) се губи и кредиторът би трябвало да " пие студена вода ", губейки своята инвестиция. Това решение поврежда самостоятелния заемодател, само че е в интерес на обществото, защото оставя огромна част от длъжниците стопански дейни и с вероятност за обикновено присъединяване в стопанската система, а и подсигурява избран обществен мир, при който всеки заемодател поема личния си риск, без да го трансферира на длъжниците си.
Лесните (и неправилни) решения
Действащото българско право също планува интервали, след приключването на които задълженията се погасяват. Тези правила се назовават в закона " погасителна отминалост " и почиват върху концепцията, че бездействието на кредитора да събере дълга си води до неговото погасяване. Повечето задължения се погасяват по отминалост, в случай че кредиторът не изиска да си ги събере до пет години от датата, на която е следвало да му се заплати (тъй като множеството задължения са срочни, това е денят на така наречен " падеж " ). Проблемът на този институт е, че той по-скоро работи не в интерес на длъжниците, а във щета на " мързеливите " кредитори, които не вършат опити да си потърсят парите.
Това е по този начин преди всичко, тъй като отминалостта не се ползва служебно – съдът не може да реши, че за даден дълг е изминал плануваният в закона давностен период, в случай че длъжникът не му уточни това. При това процесуалните закони плануват, че това би трябвало да стане съвсем неотложно след приемане на известие, че против някого се води дело – с възражението против заповед за осъществяване или с отговора на исковата молба, с който процесът стартира. Има и още един минус – със започване на правосъдно дело отминалостта " замръзва " – срокът стопира да тече, до момента в който трае процесът, а по-късно се възобновява постоянно с нови пет години (тъй като законът от време на време планува и по-кратки давностни срокове). Така е допустимо един дълг, който е трябвало да се заплати и преди 15 години, да бъде събран със средствата на насилственото осъществяване ведно с тежащите върху него насъбрани лихви и разходи (в този интервал лихвите е допустимо да са станали доста по-големи от главния дълг – така наречен " главница " ).
През април 2015 година група народни представители от Политическа партия " ГЕРБ " за пръв път официално внесоха две оферти за изменение на съществуващия в Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД) режим на погасяване на задълженията – преди всичко се искаше лихвите и разноските по даден дълг да се погасяват след главницата по него, а също по този начин и да се вкара безспорна отминалост от 10 години, която да погасява всички задължения на физическите лица, без значение дали кредиторът е работил интензивно, с цел да ги събере, или не. С разнообразни модификации смяната беше препоръчана и в законопроекти за изменение на Гражднаския процесуален кодекс (ГПК) през май 2017 година и юли 2017 година и от народни представители от 44-тото Народно заседание – от групите на Политическа партия " ГЕРБ " и " Обединени патриоти ".
На пръв взор това решение е рационално, тъй като незабавно облекчава длъжника от растящите му стремглаво задължения, като понижава лихвите, а в следствие и изцяло го освобождава от старите отговорности, като ги " покрива " с безспорна отминалост и по този начин ги прави несъбираеми по насилствен ред. То се ползва при обществените вземания на страната и общините, които даже служебно ползват безспорната отминалост. Решението обаче основава няколко концептуални казуса – преди всичко то не държи сметка за правата на кредиторите, които също имат законен интерес да съберат вземанията си. В това отношение България има тежък опит от 90-те години на двадесети век, когато насилственото осъществяване по легален ред беше толкоз мъчно, че кредиторите прилагаха голям брой други начини, с цел да подсигуряват събирането на вземанията си – прекачване на благосъстоятелност против мъгляво обвързване за връщането ѝ (изрично неразрешено от член 152 от Закона за отговорностите и договорите), психически напън против длъжника, а от време на време и физическо принуждение.
Абсолютната отминалост заплашва с връщането на това положение, защото при нея кредиторите не могат да повлияят на теченето на периода. При в този момент настоящия режим във всеки случай, в който кредиторът опита да заведе правосъден развой за вземането си или да го извърши по различен очакван в закона метод, отминалостта стопира.
Това значи, че дали ще резервира вземането си зависи само от волята на кредитора. Напротив, при безспорната отминалост изходът на разногласието по отношение на това дали се дължат пари зависи от времето, в която разногласието ще бъде обсъждан в съда. При действието на Граждански процесуален кодекс от 2008 година правосъдните процеси рядко се проточват повече от пет години, само че това не е невероятно. В този случай ще се окаже, че един заемодател с изцяло законно взимане се оказва лишен от правата си по виновност на страната. От своя страна това му дава опция да изиска изгубените си пари директно от страната, защото според член 7 от Конституцията тя е виновна за вредите, породени на жителите от дейности на нейни чиновници. Тъй като липсва умишлен ред за разглеждане на такива искове безспорната отминалост би провокирала вълна от нови правосъдни процеси и големи разноски за страната, която ще би трябвало да поеме изгубените вземания на кредиторите. Отговорността на страната е и отговорът за какво безспорната отминалост се ползва при обществените вземания, само че не е по този начин елементарно да се приложи към частните – заемодател на обществените вземания е страната и когато тя не постави задоволително старания за навременното им събиране, то губи само личните си права. При използване на безспорната отминалост към частни вземания ощетените кредитори ще бъдат жителите и техните организации.
На второ място въвеждането на вземания, които не се погасяват с безспорна отминалост, и такива, които се погасяват, основава съществено неравноправие сред кредиторите, което мъчно може да бъде целесъобразно със обществени претекстове. Предвиждаше се безспорна отминалост да има единствено за задълженията на физически лица – нетърговци, само че и за задълженията от комерсиална активност. Няма обаче никаква гаранция, че един нетърговец не може да бъде в пъти по-платежоспособен от малко фамилно дружество с трима служащи. Така сходен режим за погасяване на отговорностите би засегнал различен принцип на Конституцията – залегналото в член 6 тъждество на жителите пред закона. Друг проблем е, че при сходни разграничения всяко неплащане ще докара до война сред кредиторите, когато длъжникът няма задоволително средства да покрие всичките си отговорности. Кредиторите с вземания, непокрити от безспорна отминалост, ще имат тласък да протакат правосъдни процеси, с цел да може останалите да изгубят вземанията си и по този начин първите да се " наредят начело " на опашката на задоволените.
Европейската процедура – неплатежоспособност на физически лица
За да се избегнат несъгласията при използване на безспорната отминалост, европейските правни системи са се ориентирали към различен модел на облекчение на длъжника – това става посредством споразумяване на произвеждане по неплатежоспособност за физически лица. Повечето европейски страни са възприели сходен модел, като съгласно отчет на Световната банка през 2011 година 19 страни от Европейския съюз имат опция за осъществяване на такова произвеждане в законодателството си. Подобни системи съществуват и в Съединени американски щати, Япония, Бразилия, Русия и Украйна. За разлика от тях към този момент българският закон планува неплатежоспособност единствено за търговците.
За какво става въпрос? Производството по неплатежоспособност, за разлика от самостоятелното авансово осъществяване, се задейства тогава, когато един дебитор твърди, че не е в положение да покрива задълженията към всички свои длъжници. В този случай съдът или различен орган не разрешават на кредиторите да търсят авансово осъществяване, до момента в който не се откри имущественото положение на длъжника. Откриването на производството се афишира обществено (в България при търговците това става в наличния в интернет търговски регистър), като се насочва покана към всички кредитори да разгласят вземанията си. След това се открива до каква степен длъжникът може да покрие тези вземания и дали някои от тях се оспорват. Производството може да приключи по два метода – или със подписване на съглашение на длъжника с кредиторите му (споразумението се утвърждава с болшинство, а не с цялостно единогласие, с цел да не може един заемодател да бойкотира процеса), или с разпродажба (превръщане в пари) на имуществото на длъжника и освобождението му от всички отговорности, които не са били погасени от събраното в производството.
Предимството за длъжника при неплатежоспособност е на първо място фактът, че след привършване на производството всички негови отговорности, които не са били изпълнени в хода на производството, се погасяват, с изключение на при съществуване на особени фактори (напр. осъществено престъпление). След приключване на избран интервал от време длъжникът може пълноценно да се завърне към естествената си икономическа интензивност. Кредиторите пък печелят от публичността на производството, защото могат да оспорят вземания, които съгласно тях са фиктивни (създадени изкуствено от длъжника, с цел да трансферира своето имущество на близки лица), а също така не зависят по никакъв метод от дейностите на трето лице – държавен орган (най-често съдът), както биха зависили при въвеждане на безспорна отминалост. Би могло да се каже, че производството по неплатежоспособност подсигурява развиването на връзките по метод, който най-добре пасва на действителността – кредиторите ще получат това, което биха могли да получат с оглед опциите на длъжника, а той ще заплати единствено това, което може да поеме, без да се постанова да се укрива. За да има въпреки всичко глоба за несъстоятелния дебитор нормално се планува, че след оповестяването му в неплатежоспособност той губи някои свои права на финансова самостоятелност – например не може да получава заеми, за интервал от няколко години след края на производството.
За да обезпечат тези цели множеството страни плануват необикновен режим за несъстоятелността на физическите лица, които не са търговци. Така да вземем за пример в Германия и Австрия се планува съкратена процедура, в която длъжникът се освобождава от някои такси и разходи в производството. В други случаи (Франция, Съединени американски щати, Хърватия, Русия) е очакван необикновен ред за осъществяване на това произвеждане по опростени правила.
При съществуването на необятен консенсус за потребност от въвеждане на такова произвеждане не е чудно, че и в България към този момент са препоръчани два законопроекта за отбрана при свръхзадълженост на физически лица – един беше импортиран в 43-тото Народно заседание от депутати от АБВ (на 12.02.2015 г.), а различен – в настоящия парламент от групата на Обединените патриоти (на 21.07.2017 г.). Има ли късмет те да се одобряват?
Трябва ли неплатежоспособност на физически лица в България
Отговорът на този въпрос зависи значително и от публичните настройки. Очевидно посочените нагоре две политически сили имат предпочитание да се сътвори неплатежоспособност и за физическите лица. Желанието да облекчи длъжниците, в това число посредством създаване на нови правни средства, беше изявено неотдавна и от омбудсмана Мая Манолова.
В същото време на извършената на 6. октомври 2017 година конференция във връзка десетгодишнината от приемането на настоящия Граждански процесуален кодекс представителят на Съюза на съдиите – съдията от Върховния касационен съд Борислав Белазелков, съобщи, че за физически лица не би трябвало да има " цялостна ", а " мъничка " неплатежоспособност. Друг търговски арбитър съобщи неотдавна в изявление за медиите, че в българия несъстоятелността не се употребява за преструктуриране на задължения, а главно с измамливи цели, което може да се разтълкува като отвращение за разширение на това произвеждане.
Какво обаче споделят до момента импортираните в Народоното заседание планове – прави усещане, че това са извънредно къси закони (с 35 до 37 разпоредби), които по-скоро скицират съществени положения в уредбата на несъстоятелността, без да навлизат в елементи. Авторът на актуалната публикация е правил опити да систематизира нужните правила за споразумяване на едно функциониращо произвеждане, като за това са нужни сред 80 и 100 разпореждания. Най-актуалният работещ закон за потребителска неплатежоспособност в Европейски Съюз – този на Хърватия, съдържа 81 разпореждания. Поради това наличното дотук като препоръчани законопроекти е извънредно незадоволително, а в правната теория в България съществува единствено едно познато ми съчинение по въпроса – " Несъстоятелност на разположение – нетърговци " на доктор Янка Тянкова (2012 г.).
И въпреки всичко – кои са положителните и неприятните страни. Най-голямото постижение на препоръчаните до момента законопроекти е, че концепцията им за съображение за разкриване на производството по неплатежоспособност е добросъвестността на длъжника. Този принцип категорично е залегнал като съображение за освобождение на длъжника от отговорност в множеството закони за несъстоятелността, в това число е категорично регламентиран в Германия, Австрия и Хърватия. За страдание обаче провеждането му в законопроектите е отишло напълно малко оттатък декларирането на правилото – нарушаването му не е планувано като съображение за преустановяване на производството, не е планувано дали и по какъв начин той работи, в случай че длъжникът към този момент е сключил с кредиторите си контракт за преструктуриране на дълга, нито е казано по какъв начин се открива непочтеност. Предвидените презумпции за непочтеност също са незадоволително ясни, като се базират само на осъществено закононарушение.
Силно незадоволителна е уредбата и на двата законопроекта на резултатите от публичността на производството – не е уредена опция кредитори, които не са упоменати от длъжника, да се причислят в откритата неплатежоспособност, не се прецизира кои актове в производството са обществени и какъв брой време след привършване на производството данните остават обществени. Това е извънредно значимо, тъй като дава опция на кредитори да се причислят и да настояват непочтеност на длъжника, само че също по този начин дава и правото на дебитор, който е излязъл от производството по неплатежоспособност на положително кредитно досие, в случай че въпреки всичко заплати дълга си.
На последващо място не е планувана (както да вземем за пример в Хърватия) опция за бързо споразумяване на въпроса в едно предсъдебно произвеждане, което е допустимо да сплоти всички кредитори (при физическите лица те постоянно са двама или трима). Няма и възбрана за започване на произвеждане за минимални по мярка задължения – теоретично производството може да се стартира и за дълг от 1 лев. Също по този начин не са въведени и правила за проучване на имущественото положение на длъжника и за предложение на стабилизационен проект. Всичко това са механизми, които ще създадат производството на ниска цена и бързо.
Поради това и не би било подходящо да се приказва за " мъничка " неплатежоспособност. Следва да се приказва за бърза и евтина процедура. Но в случай че тя не дава отговор на белезите на производството по неплатежоспособност – гласност, повсеместност на осъществяването, опция за присъединение на кредитори, възможно уговаряне на проект за преструктуриране с болшинство от кредиторите (а не с цялостно единодушие), почтеност на длъжника и опция за равно задоволство, то неизбежно ще се стигне до злоупотреби. В този случай или кредиторите ще бавят производството, тъй като за тях е преференциално то да не завърши за дълъг интервал от време (а в плановете не е планувано и ситуацията на наследниците на несъстоятелния), или длъжникът ще се пробва да мами. За да се избегнат вероятни злоупотреби сред кредитори пък са нужни и други средства.
Къде са рисковете
Рисковете, с които един предстоящ закон за несъстоятелността ще се сблъска, са в доста направления. За да бъдат избегнати те, законодателят би трябвало да разиска възможен нов режим извънредно деликатно и като регистрира всички спорни ползи. Иначе са вероятни няколко сюжета.
На първо място допустимо е новият режим на неплатежоспособност изобщо да не реализира задачата си – по този начин да вземем за пример хърватският закон е бил употребен от влизането си в действие на 1. януари 2016 година до май 2017 година от общо 927 души, като броят на длъжниците със запорирани банкови сметки е над 133 000. Това може да се одобри за сдържан триумф, защото не за всеки дебитор несъстоятелността е подобаваща. Но в случай че производството е прекомерно комплицирано, никой няма да го употребява. Също по този начин то би се трансформирало и в изцяло недостъпно, в случай че няма необятна социална осведомителна акция за същността му (тъй като правната уредба не се отнася за търговци и експерти, а за гражданите).
Възможно е обаче и производството да се употребява за корист и съзнателно отбягване на отговорност. Механизмите да се избегне този резултат са два – извънредно прецизна законова наредба на понятието " почтеност " и съответните му измерения във всеки стадий на производството и ефикасна наказателноправна отбрана. Тези механизми не могат да действат поотделно, защото изкушението да се освободиш от всичките си задължения, като запазиш вилата в " Бояна ", е прекомерно огромно. За задачата законодателният метод следва да е деликатен. Наличната сега наказателноправна отбрана е също несъответстваща, най-малко в случай че съдим по изводите на предходния ръководител на Върховния касационен съд проф. Лазар Груев в монографията му " Престъпления срещу кредиторите " (2004 г.). Затова е належащо преосмисляне и на законодателната рамка на умишления фалит като закононарушение в подтекста на новата неплатежоспособност на физически лица.
Възможността за тези две непредвидени последствия следва да се пребори с разбиране на нов законодателен метод към всеки предстоящ закон в региона на несъстоятелността. Досегашните законопроекти подчертават постоянно върху длъжника, показвайки го като жертва на кредитори – акули. Това е по този начин, тъй като евентуално е по-лесно да си представим кредитора като някоя огромна банка, натискаща дребния човек с голямата си финансова мощност. Но следва да не забравяме, че кредиторът може и да е потърпевш от закононарушение, който обезверено се пробва да събере парите си от безсъвестен рецидивист. Поради това законът би трябвало да даде средства за отбрана, само че и оръжие в ръцете на всички заинтригувани, с цел да се реализира баланс в резултатите. В противоположен случай ще се стигне до резултата, провокиран от толкоз доста прибързани промени в България – положителни планове, ужасни резултати.
Надали съществува въпрос дали е належащо да се одобри закон за " персонална " неплатежоспособност в България – предвид на международните трендове въпросът е по кое време. За да има същинско облекчение на ситуацията на нуждаещите се длъжници, а не поредна отворена малка врата, през която по-хитрите да се освобождават от отговорности, то е належащо деликатно обсъждане на всяка законодателна самодейност. Едва когато пробойните бъдат запушени, е допустимо да се доближи до преференциално за всички решение. И то несъмнено няма да е елементарно и бързо взето. Защото е по-добре няколкостотин длъжници да продължат да страдат за още няколко години, в случай че по-късно страданието им ще завърши, в сравнение с те да бъдат облекчени в този момент, в подмяна на което да пострадат други няколко хиляди кредитори за незнаен интервал от време. Или казано с думите на Конституцията (чл. 56 и 57): " Всеки жител има право на отбрана, когато са нарушени или застрашени негови права или законни ползи... Не се позволява корист с права, както и тяхното практикуване, в случай че то накърнява права или законни ползи на други. "
* Цитираният различен арбитър е Милен Василев от Апелативен съд – София в изявление пред BiT.
Не стигма, а нов късмет
Как наподобява и каква е философията на процедурата по персонален банкрут в Съединени американски щати
Свободата да фалираш
Защо рано или късно България би трябвало да вкара несъстоятелността на физически лица
Още по тематиката
Свободата да фалираш
Защо рано или късно България би трябвало да вкара несъстоятелността на физически лица
10 ное 2017
Проф. Ийън Рамзи: Личният банкрут оказва помощ на хората да се върнат в стопанската система
Ако няма доверие в институциите, няма да сработи, споделя преподавателят по право от университета в Кент пред " Капитал "
10 ное 2017
Не стигма, а нов късмет
Как наподобява и каква е философията на процедурата по персонален банкрут в Съединени американски щати
10 ное 2017 От дълбините на праисторията човечеството гради икономическите си връзки върху заема – неговото значение за развиването на търговията и гражданския оборот е голямо, защото доста малко хора са в положение да задоволят всичките си потребности с това, което изкарват сега. За тях би било доста по-изгодно да си купят избран актив (например личен дом или машина за произвеждане на стоки) в този момент, а да го изплащат на вноски след това, тъй като удържаната рента в доста случаи ще бъде по-малка по мярка от изгодата или облагата им. Така месечните вноски при ипотечните заеми за закупуване на жилище в множеството случаи са по-малки от междинния наем за същото жилище, а облагата от оптимизацията на производството би надминала размера на насъбраните лихви.
Откъде идва казусът
Кредитирането стои в основата на стопанското развиване, само че то е притежател и на подобаващ риск, че длъжникът няма да е в положение да изплати заема си на падежа. Именно заради това оня, който дава пари в заем, назоваваме " заемодател " – от лат. credo – " имам вяра ". Кредиторът има доверие в това, че парите му ще бъдат върнати. За задачата още от най-ранно време страната му е показала и съответни механизми наложително да събере задължението си, в случай че длъжникът му не заплаща в точния момент. Гаранцията (или на юридически език – обезпечението) на кредитора е целият актив на имуществото на неговия дебитор – т.е. всичките му налични богатства, които са годни да бъдат продадени.
Често се случва обаче по този начин, че длъжникът заради избрани условия губи благоприятни условия да заплаща изобщо – разболява се от тежка болест, остава трайно незает и така нататък В тези случаи законът планува, че върху всеки паричен дълг се натрупа законна рента, която към сегашния миг е в размер на малко под 10% годишно. Освен това осъществяването на отговорности посредством предоставените от страната особени начини не е гратис и разноските за тази активност в последна сметка се поемат от длъжника. Така постоянно се стига до такава степен, че хора с задължения в огромен размер не могат да изплатят отговорностите си, а последните, вместо да понижават с всяко заплащане, се трансформират във все по-обременяващи и необозрими " планини от дълг ".
Всичко това демотивира длъжниците, които схващат, че ще не престават да дължат пари през целия си живот, и затова е безсмислено да работят или изкарват пари по законен метод, тъй като всичко направено ще отиде при кредиторите им. Тези хора последователно навлизат в сивата стопанска система, стартират да оперират единствено с пари в брой и да получават огромна част от прихода си " под масата ". Това им носи обаче и спомагателни негативи – те остават здравно и обществено неосигурени, като всяко ненадейно зародило събитие с тежки последствия – болест, случай, злополучие, на процедура ги обрича на цялостна бедност.
За да се оправят с този проблем множеството правни системи в Европа са въвели опция задълженията, без значение какъв брой са обременителни, да се погасяват след приключване на избран интервал от време или извършване на официална процедура. В тези случаи кредиторовото доверие се оказва предадено, защото правото да се събере дълга (на юридически език – " взимане " ) се губи и кредиторът би трябвало да " пие студена вода ", губейки своята инвестиция. Това решение поврежда самостоятелния заемодател, само че е в интерес на обществото, защото оставя огромна част от длъжниците стопански дейни и с вероятност за обикновено присъединяване в стопанската система, а и подсигурява избран обществен мир, при който всеки заемодател поема личния си риск, без да го трансферира на длъжниците си.
Лесните (и неправилни) решения
Действащото българско право също планува интервали, след приключването на които задълженията се погасяват. Тези правила се назовават в закона " погасителна отминалост " и почиват върху концепцията, че бездействието на кредитора да събере дълга си води до неговото погасяване. Повечето задължения се погасяват по отминалост, в случай че кредиторът не изиска да си ги събере до пет години от датата, на която е следвало да му се заплати (тъй като множеството задължения са срочни, това е денят на така наречен " падеж " ). Проблемът на този институт е, че той по-скоро работи не в интерес на длъжниците, а във щета на " мързеливите " кредитори, които не вършат опити да си потърсят парите.
Това е по този начин преди всичко, тъй като отминалостта не се ползва служебно – съдът не може да реши, че за даден дълг е изминал плануваният в закона давностен период, в случай че длъжникът не му уточни това. При това процесуалните закони плануват, че това би трябвало да стане съвсем неотложно след приемане на известие, че против някого се води дело – с възражението против заповед за осъществяване или с отговора на исковата молба, с който процесът стартира. Има и още един минус – със започване на правосъдно дело отминалостта " замръзва " – срокът стопира да тече, до момента в който трае процесът, а по-късно се възобновява постоянно с нови пет години (тъй като законът от време на време планува и по-кратки давностни срокове). Така е допустимо един дълг, който е трябвало да се заплати и преди 15 години, да бъде събран със средствата на насилственото осъществяване ведно с тежащите върху него насъбрани лихви и разходи (в този интервал лихвите е допустимо да са станали доста по-големи от главния дълг – така наречен " главница " ).
През април 2015 година група народни представители от Политическа партия " ГЕРБ " за пръв път официално внесоха две оферти за изменение на съществуващия в Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД) режим на погасяване на задълженията – преди всичко се искаше лихвите и разноските по даден дълг да се погасяват след главницата по него, а също по този начин и да се вкара безспорна отминалост от 10 години, която да погасява всички задължения на физическите лица, без значение дали кредиторът е работил интензивно, с цел да ги събере, или не. С разнообразни модификации смяната беше препоръчана и в законопроекти за изменение на Гражднаския процесуален кодекс (ГПК) през май 2017 година и юли 2017 година и от народни представители от 44-тото Народно заседание – от групите на Политическа партия " ГЕРБ " и " Обединени патриоти ".
На пръв взор това решение е рационално, тъй като незабавно облекчава длъжника от растящите му стремглаво задължения, като понижава лихвите, а в следствие и изцяло го освобождава от старите отговорности, като ги " покрива " с безспорна отминалост и по този начин ги прави несъбираеми по насилствен ред. То се ползва при обществените вземания на страната и общините, които даже служебно ползват безспорната отминалост. Решението обаче основава няколко концептуални казуса – преди всичко то не държи сметка за правата на кредиторите, които също имат законен интерес да съберат вземанията си. В това отношение България има тежък опит от 90-те години на двадесети век, когато насилственото осъществяване по легален ред беше толкоз мъчно, че кредиторите прилагаха голям брой други начини, с цел да подсигуряват събирането на вземанията си – прекачване на благосъстоятелност против мъгляво обвързване за връщането ѝ (изрично неразрешено от член 152 от Закона за отговорностите и договорите), психически напън против длъжника, а от време на време и физическо принуждение.
Абсолютната отминалост заплашва с връщането на това положение, защото при нея кредиторите не могат да повлияят на теченето на периода. При в този момент настоящия режим във всеки случай, в който кредиторът опита да заведе правосъден развой за вземането си или да го извърши по различен очакван в закона метод, отминалостта стопира.
Това значи, че дали ще резервира вземането си зависи само от волята на кредитора. Напротив, при безспорната отминалост изходът на разногласието по отношение на това дали се дължат пари зависи от времето, в която разногласието ще бъде обсъждан в съда. При действието на Граждански процесуален кодекс от 2008 година правосъдните процеси рядко се проточват повече от пет години, само че това не е невероятно. В този случай ще се окаже, че един заемодател с изцяло законно взимане се оказва лишен от правата си по виновност на страната. От своя страна това му дава опция да изиска изгубените си пари директно от страната, защото според член 7 от Конституцията тя е виновна за вредите, породени на жителите от дейности на нейни чиновници. Тъй като липсва умишлен ред за разглеждане на такива искове безспорната отминалост би провокирала вълна от нови правосъдни процеси и големи разноски за страната, която ще би трябвало да поеме изгубените вземания на кредиторите. Отговорността на страната е и отговорът за какво безспорната отминалост се ползва при обществените вземания, само че не е по този начин елементарно да се приложи към частните – заемодател на обществените вземания е страната и когато тя не постави задоволително старания за навременното им събиране, то губи само личните си права. При използване на безспорната отминалост към частни вземания ощетените кредитори ще бъдат жителите и техните организации.
На второ място въвеждането на вземания, които не се погасяват с безспорна отминалост, и такива, които се погасяват, основава съществено неравноправие сред кредиторите, което мъчно може да бъде целесъобразно със обществени претекстове. Предвиждаше се безспорна отминалост да има единствено за задълженията на физически лица – нетърговци, само че и за задълженията от комерсиална активност. Няма обаче никаква гаранция, че един нетърговец не може да бъде в пъти по-платежоспособен от малко фамилно дружество с трима служащи. Така сходен режим за погасяване на отговорностите би засегнал различен принцип на Конституцията – залегналото в член 6 тъждество на жителите пред закона. Друг проблем е, че при сходни разграничения всяко неплащане ще докара до война сред кредиторите, когато длъжникът няма задоволително средства да покрие всичките си отговорности. Кредиторите с вземания, непокрити от безспорна отминалост, ще имат тласък да протакат правосъдни процеси, с цел да може останалите да изгубят вземанията си и по този начин първите да се " наредят начело " на опашката на задоволените.
Европейската процедура – неплатежоспособност на физически лица
За да се избегнат несъгласията при използване на безспорната отминалост, европейските правни системи са се ориентирали към различен модел на облекчение на длъжника – това става посредством споразумяване на произвеждане по неплатежоспособност за физически лица. Повечето европейски страни са възприели сходен модел, като съгласно отчет на Световната банка през 2011 година 19 страни от Европейския съюз имат опция за осъществяване на такова произвеждане в законодателството си. Подобни системи съществуват и в Съединени американски щати, Япония, Бразилия, Русия и Украйна. За разлика от тях към този момент българският закон планува неплатежоспособност единствено за търговците.
За какво става въпрос? Производството по неплатежоспособност, за разлика от самостоятелното авансово осъществяване, се задейства тогава, когато един дебитор твърди, че не е в положение да покрива задълженията към всички свои длъжници. В този случай съдът или различен орган не разрешават на кредиторите да търсят авансово осъществяване, до момента в който не се откри имущественото положение на длъжника. Откриването на производството се афишира обществено (в България при търговците това става в наличния в интернет търговски регистър), като се насочва покана към всички кредитори да разгласят вземанията си. След това се открива до каква степен длъжникът може да покрие тези вземания и дали някои от тях се оспорват. Производството може да приключи по два метода – или със подписване на съглашение на длъжника с кредиторите му (споразумението се утвърждава с болшинство, а не с цялостно единогласие, с цел да не може един заемодател да бойкотира процеса), или с разпродажба (превръщане в пари) на имуществото на длъжника и освобождението му от всички отговорности, които не са били погасени от събраното в производството.
Предимството за длъжника при неплатежоспособност е на първо място фактът, че след привършване на производството всички негови отговорности, които не са били изпълнени в хода на производството, се погасяват, с изключение на при съществуване на особени фактори (напр. осъществено престъпление). След приключване на избран интервал от време длъжникът може пълноценно да се завърне към естествената си икономическа интензивност. Кредиторите пък печелят от публичността на производството, защото могат да оспорят вземания, които съгласно тях са фиктивни (създадени изкуствено от длъжника, с цел да трансферира своето имущество на близки лица), а също така не зависят по никакъв метод от дейностите на трето лице – държавен орган (най-често съдът), както биха зависили при въвеждане на безспорна отминалост. Би могло да се каже, че производството по неплатежоспособност подсигурява развиването на връзките по метод, който най-добре пасва на действителността – кредиторите ще получат това, което биха могли да получат с оглед опциите на длъжника, а той ще заплати единствено това, което може да поеме, без да се постанова да се укрива. За да има въпреки всичко глоба за несъстоятелния дебитор нормално се планува, че след оповестяването му в неплатежоспособност той губи някои свои права на финансова самостоятелност – например не може да получава заеми, за интервал от няколко години след края на производството.
За да обезпечат тези цели множеството страни плануват необикновен режим за несъстоятелността на физическите лица, които не са търговци. Така да вземем за пример в Германия и Австрия се планува съкратена процедура, в която длъжникът се освобождава от някои такси и разходи в производството. В други случаи (Франция, Съединени американски щати, Хърватия, Русия) е очакван необикновен ред за осъществяване на това произвеждане по опростени правила.
При съществуването на необятен консенсус за потребност от въвеждане на такова произвеждане не е чудно, че и в България към този момент са препоръчани два законопроекта за отбрана при свръхзадълженост на физически лица – един беше импортиран в 43-тото Народно заседание от депутати от АБВ (на 12.02.2015 г.), а различен – в настоящия парламент от групата на Обединените патриоти (на 21.07.2017 г.). Има ли късмет те да се одобряват?
Трябва ли неплатежоспособност на физически лица в България
Отговорът на този въпрос зависи значително и от публичните настройки. Очевидно посочените нагоре две политически сили имат предпочитание да се сътвори неплатежоспособност и за физическите лица. Желанието да облекчи длъжниците, в това число посредством създаване на нови правни средства, беше изявено неотдавна и от омбудсмана Мая Манолова.
В същото време на извършената на 6. октомври 2017 година конференция във връзка десетгодишнината от приемането на настоящия Граждански процесуален кодекс представителят на Съюза на съдиите – съдията от Върховния касационен съд Борислав Белазелков, съобщи, че за физически лица не би трябвало да има " цялостна ", а " мъничка " неплатежоспособност. Друг търговски арбитър съобщи неотдавна в изявление за медиите, че в българия несъстоятелността не се употребява за преструктуриране на задължения, а главно с измамливи цели, което може да се разтълкува като отвращение за разширение на това произвеждане.
Какво обаче споделят до момента импортираните в Народоното заседание планове – прави усещане, че това са извънредно къси закони (с 35 до 37 разпоредби), които по-скоро скицират съществени положения в уредбата на несъстоятелността, без да навлизат в елементи. Авторът на актуалната публикация е правил опити да систематизира нужните правила за споразумяване на едно функциониращо произвеждане, като за това са нужни сред 80 и 100 разпореждания. Най-актуалният работещ закон за потребителска неплатежоспособност в Европейски Съюз – този на Хърватия, съдържа 81 разпореждания. Поради това наличното дотук като препоръчани законопроекти е извънредно незадоволително, а в правната теория в България съществува единствено едно познато ми съчинение по въпроса – " Несъстоятелност на разположение – нетърговци " на доктор Янка Тянкова (2012 г.).
И въпреки всичко – кои са положителните и неприятните страни. Най-голямото постижение на препоръчаните до момента законопроекти е, че концепцията им за съображение за разкриване на производството по неплатежоспособност е добросъвестността на длъжника. Този принцип категорично е залегнал като съображение за освобождение на длъжника от отговорност в множеството закони за несъстоятелността, в това число е категорично регламентиран в Германия, Австрия и Хърватия. За страдание обаче провеждането му в законопроектите е отишло напълно малко оттатък декларирането на правилото – нарушаването му не е планувано като съображение за преустановяване на производството, не е планувано дали и по какъв начин той работи, в случай че длъжникът към този момент е сключил с кредиторите си контракт за преструктуриране на дълга, нито е казано по какъв начин се открива непочтеност. Предвидените презумпции за непочтеност също са незадоволително ясни, като се базират само на осъществено закононарушение.
Силно незадоволителна е уредбата и на двата законопроекта на резултатите от публичността на производството – не е уредена опция кредитори, които не са упоменати от длъжника, да се причислят в откритата неплатежоспособност, не се прецизира кои актове в производството са обществени и какъв брой време след привършване на производството данните остават обществени. Това е извънредно значимо, тъй като дава опция на кредитори да се причислят и да настояват непочтеност на длъжника, само че също по този начин дава и правото на дебитор, който е излязъл от производството по неплатежоспособност на положително кредитно досие, в случай че въпреки всичко заплати дълга си.
На последващо място не е планувана (както да вземем за пример в Хърватия) опция за бързо споразумяване на въпроса в едно предсъдебно произвеждане, което е допустимо да сплоти всички кредитори (при физическите лица те постоянно са двама или трима). Няма и възбрана за започване на произвеждане за минимални по мярка задължения – теоретично производството може да се стартира и за дълг от 1 лев. Също по този начин не са въведени и правила за проучване на имущественото положение на длъжника и за предложение на стабилизационен проект. Всичко това са механизми, които ще създадат производството на ниска цена и бързо.
Поради това и не би било подходящо да се приказва за " мъничка " неплатежоспособност. Следва да се приказва за бърза и евтина процедура. Но в случай че тя не дава отговор на белезите на производството по неплатежоспособност – гласност, повсеместност на осъществяването, опция за присъединение на кредитори, възможно уговаряне на проект за преструктуриране с болшинство от кредиторите (а не с цялостно единодушие), почтеност на длъжника и опция за равно задоволство, то неизбежно ще се стигне до злоупотреби. В този случай или кредиторите ще бавят производството, тъй като за тях е преференциално то да не завърши за дълъг интервал от време (а в плановете не е планувано и ситуацията на наследниците на несъстоятелния), или длъжникът ще се пробва да мами. За да се избегнат вероятни злоупотреби сред кредитори пък са нужни и други средства.
Къде са рисковете
Рисковете, с които един предстоящ закон за несъстоятелността ще се сблъска, са в доста направления. За да бъдат избегнати те, законодателят би трябвало да разиска възможен нов режим извънредно деликатно и като регистрира всички спорни ползи. Иначе са вероятни няколко сюжета.
На първо място допустимо е новият режим на неплатежоспособност изобщо да не реализира задачата си – по този начин да вземем за пример хърватският закон е бил употребен от влизането си в действие на 1. януари 2016 година до май 2017 година от общо 927 души, като броят на длъжниците със запорирани банкови сметки е над 133 000. Това може да се одобри за сдържан триумф, защото не за всеки дебитор несъстоятелността е подобаваща. Но в случай че производството е прекомерно комплицирано, никой няма да го употребява. Също по този начин то би се трансформирало и в изцяло недостъпно, в случай че няма необятна социална осведомителна акция за същността му (тъй като правната уредба не се отнася за търговци и експерти, а за гражданите).
Възможно е обаче и производството да се употребява за корист и съзнателно отбягване на отговорност. Механизмите да се избегне този резултат са два – извънредно прецизна законова наредба на понятието " почтеност " и съответните му измерения във всеки стадий на производството и ефикасна наказателноправна отбрана. Тези механизми не могат да действат поотделно, защото изкушението да се освободиш от всичките си задължения, като запазиш вилата в " Бояна ", е прекомерно огромно. За задачата законодателният метод следва да е деликатен. Наличната сега наказателноправна отбрана е също несъответстваща, най-малко в случай че съдим по изводите на предходния ръководител на Върховния касационен съд проф. Лазар Груев в монографията му " Престъпления срещу кредиторите " (2004 г.). Затова е належащо преосмисляне и на законодателната рамка на умишления фалит като закононарушение в подтекста на новата неплатежоспособност на физически лица.
Възможността за тези две непредвидени последствия следва да се пребори с разбиране на нов законодателен метод към всеки предстоящ закон в региона на несъстоятелността. Досегашните законопроекти подчертават постоянно върху длъжника, показвайки го като жертва на кредитори – акули. Това е по този начин, тъй като евентуално е по-лесно да си представим кредитора като някоя огромна банка, натискаща дребния човек с голямата си финансова мощност. Но следва да не забравяме, че кредиторът може и да е потърпевш от закононарушение, който обезверено се пробва да събере парите си от безсъвестен рецидивист. Поради това законът би трябвало да даде средства за отбрана, само че и оръжие в ръцете на всички заинтригувани, с цел да се реализира баланс в резултатите. В противоположен случай ще се стигне до резултата, провокиран от толкоз доста прибързани промени в България – положителни планове, ужасни резултати.
Надали съществува въпрос дали е належащо да се одобри закон за " персонална " неплатежоспособност в България – предвид на международните трендове въпросът е по кое време. За да има същинско облекчение на ситуацията на нуждаещите се длъжници, а не поредна отворена малка врата, през която по-хитрите да се освобождават от отговорности, то е належащо деликатно обсъждане на всяка законодателна самодейност. Едва когато пробойните бъдат запушени, е допустимо да се доближи до преференциално за всички решение. И то несъмнено няма да е елементарно и бързо взето. Защото е по-добре няколкостотин длъжници да продължат да страдат за още няколко години, в случай че по-късно страданието им ще завърши, в сравнение с те да бъдат облекчени в този момент, в подмяна на което да пострадат други няколко хиляди кредитори за незнаен интервал от време. Или казано с думите на Конституцията (чл. 56 и 57): " Всеки жител има право на отбрана, когато са нарушени или застрашени негови права или законни ползи... Не се позволява корист с права, както и тяхното практикуване, в случай че то накърнява права или законни ползи на други. "
* Цитираният различен арбитър е Милен Василев от Апелативен съд – София в изявление пред BiT.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ