Масаши Нишихара: Целта на Китай е да изтласка САЩ от Тихоокеанския регион
© Светломира Гюрова Д-р Масаши Нишихара е президент на основания в Токио Изследователски институт за мир и сигурност (Research Institute for Peace and Security) от 2006 година Преди това в продължение на шест години е президент на Националната академия по защита в Йокосука. Той има магистратура и доктурантура по политически науки от Университета в Мичиган и е бил гостуващ учител в Австралийския народен университет в Канбера (1979 г.) и във Фондация " Рокфелер " в Ню Йорк (1981-1982 г.).
Д-р Нишихара е считан за един от водещите специалисти по сигурността в Азия. " Капитал " беседва с него в миг, когато сред Япония и един от най-близките й сътрудници - Южна Корея, има напрежение, почнало от дипломатически спор към държанието на Япония по време на Втората международна война и разраснало се до търговски спор, преливащ в областта на защитата. Същевременно дългогодишният поръчител на сигурността на двете страни – Съединени американски щати, слагат под въпрос уговорките си, като президентът Доналд Тръмп нападателно упорства Япония да стартира да заплаща четири пъти повече за намиращите се на нейна територия близо 50 000 американски бойци, а Южна Корея – пет пъти повече за разположените в страната 28 000 американски бойци. Всичко това съществено разклаща досегашната архитектура на сигурността в района на фона на разрастващите се упоритости на Китай, непредвидимостта на нуклеарна Северна Корея и напрежението в Южнокитайско море.
В момента Япония има проблематични връзки с всичките си съседи – спори с Южна Корея, терзанията във връзка с Китай порастват, режимът в Северна Корея е все по този начин рисков и непредвидим. Как Япония вижда ролята си в района и каква е тактиката й за връзките със прилежащите страни?
Япония има шанса да е отделена от азиатския континент с вода и това оказва помощ да се оправяме с Китай и двете Кореи даже когато има огромно напрежение с тях. Япония е дребна страна и с цел да оцелеем, имаме потребност от добър баланс на силите в нашия район. Начинът за това е Съединени американски щати да бъдат наш съдружник. Съюзът сред Япония и Съединени американски щати е от сериозна значимост за нас. Така стоят нещата в последните 70 години.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Япония и Южна Корея имат исторически търкания още от 1945 година, само че в същото време двете страни са близки, и двете са демокрации, развиват се по подобен метод политически. През годините двете страни са били и другарски настроени и враждебни една към друга, връзките ни непрекъснато се движат напред и обратно. Помага това, че Съединени американски щати се пробват да бъдат посредник сред нас.
В момента причина за напрежението са въпроси от времето на Втората международна война, когато тук идват служащи от Южна Корея. Сега те настояват, че са били подлагани на неприятно отношение в Япония и упорстват за обезщетения. Позицията на Япония е, че всичко това е уредено още през 1965 година с контракт сред двете страни. Но Върховният съд на Южна Корея постанови, че Япония би трябвало да заплаща обезщетения и ние отвърнахме, че решението е необичайно.
Другото нещо е, че Япония реши да извади Южна Корея от така наречен " бял лист " за търговия с чувствителни артикули. Сеул искаше да отмъсти и разгласи, че ще излезе от контракта за шерване на разследваща информация с Япония и стартира акция за протест на японски артикули. Това военно съглашение е доста значимо, тъй като в него вземат участие и Съединени американски щати и трите страни работят дружно, пробвайки се да балансират въздействието на Китай и Русия на Корейския полуостров.
След напън от Съединени американски щати предишния месец договорът бе възобновен, само че към момента има напрежение. Япония би желала да резервира салдото на силите в района посредством поддържане на мощните връзки със Съединени американски щати и в случай че е допустимо, посредством възобновяване на връзките с Южна Корея. Нашата позиция в Източноазиатския район е малко по-слаба без Южна Корея като сътрудник.
Казахте, че връзките със Съединени американски щати са сериозно значими за Япония. Имате ли терзания дали при президента Доналд Тръмп Америка ще продължи да съблюдава уговорките си към сигурността на Япония?
Да, обезпокоени сме. Но спрямо европейските страни, които са мощно разтревожени от Тръмп и различията с него, ние в прочут смисъл сме по-добре. Има някои сфери на различия, само че те са управляеми, можем да се оправим с тях.
Тези сфери, където има въпроси сред Япония и Съединени американски щати, са две – търговия и сигурност. Подобно на държанието на Тръмп по отношение на Китай, той желае да промени комерсиалния баланс сред Съединени американски щати и Япония посредством увеличение на митата. Ние обясняваме, че това не е методът, че да, ние изнасяме доста коли за Съединени американски щати, само че и произвеждаме доста коли в Съединени американски щати. Г-н Тръмп се оплаква, че търговията би трябвало да е по-балансирана, само че ние посочваме, че тези коли са създадени в Съединени американски щати. Г-н Тръмп също по този начин желае Япония да внася повече селскостопански артикули. Това също е много сложна тематика. Наскоро японският министър председател Шиндзо Абе даде обещание страната да внася повече селскостопански артикули от Съединени американски щати и това наподобява за момента удовлетворява господин Тръмп.
Фотограф: Светломира Гюрова
По отношение на сигурността имаме известни терзания, тъй като господин Тръмп упорства Япония да заплаща повече за американските войски в страната. В момента ние плащаме близо 70% от разноските за поддръжка на базите. Но господин Тръмп желае да плащаме доста повече, той споделя – тук идват кораби, самолети, има близо 50 000 бойци, би трябвало да давате по-голяма сума. Той прави същото с Южна Корея, върху нея също има напън да заплаща повече.
Предишни американски президенти също са упорствали да повишим разноските, само че са били по-внимателни, не са ползвали толкоз мощен напън върху Япония и Южна Корея и не са желали толкоз огромно нарастване. Но господин Тръмп е друг, доста по-агресивен, той като че ли ни удря с бич. И това ни тревожи ненапълно. Но като цяло не сме съществено обезпокоени за връзките ни със Съединени американски щати.
Южнокитайско море е считано за един от най-взривоопасните райони, в който може да възникне сериозен спор. Защо пораства напрежението в Южнокитайско море?
Погледнете картата, това е доста стратегически значимо море, ситуирано сред Индийския и Тихия океан. За Япония то е основно, тъй като 90% от нашия импорт на нефт идва от Близкия Изток и минава през това море. За Съединени американски щати то е значимо, с цел да запазят позицията си на водеща военноморска мощ в света. Традиционно Америка слага акцент на своето наличие в Тихоокеанския район. Съединени американски щати имат мощен военноморски флот в Тихия и в Индийския океан и играят значима роля в района.
В Южнокитайско море е и стратегическият проток Малака. Китай желае да го управлява, тъй като има за цел да прогони Америка от района. В последните години Китай води разногласия за острови в Южнокитайско море с Филипините, Виетнам, Индонезия и Япония. Пекин претендира за тези острови, въпреки за някои от тях да има решения на интернационален трибунал, че няма никакви учредения за това. Но Китай подценява решенията на съда и също така построява изкуствени острови, някои от които имат дълги самолетни писти и на тях могат да кацат военни самолети.
Така обстановката много се усложнява. Тъй като това е доста значимо море за Япония, ние поддържаме Съединени американски щати и другите страни и твърдим, че тези острови не принадлежат на Китай, само че Китай просто се постанова със мощ.
Ако крайната цел на Китай е Съединени американски щати да бъдат прогонени от района, по какъв начин гледа Япония на това?
Да, съгласно мен това е задачата на Китай. Япония поддържа наличието на Съединени американски щати, тъй като то внася доста значим баланс в района.
Китай се пробва да разшири зоната си на въздействие в Западнотихоокеанския район като изтласка Съединени американски щати оттова. Америка има стратегическа военна база в Гуам. Ако Китай изтласка американците от Гуам, те би трябвало да се върнат чак в Хавай. Факт е, че китайският президент Си Дзинпин към този момент на няколко пъти споделя – за какво ние, Китай и Съединени американски щати, не си поделим Тихоокеанския район, като Китай управлява западната част, а Съединени американски щати – източната. Разбира се, Съединени американски щати по никакъв начин не са щастливи от това и желаят да запазят позициите си.
В същото време президентът Си на няколко пъти загатва и въпроса с Тайван, който също е детайл от пъзела в района. Китай продължава да счита, че Тайван е част от него. Тайван е значим стратегически поради местоположението си, пречи на Китай да се разгърне и оказва помощ на Америка да резервира позициите си. Ако Тайван попадне под китайски надзор, това ще помогне на Пекин да разшири позициите си в Тихоокеанския район.
Гледаме с паника към 2049 година, когато е 100-годишнината от основаването на Китайската република. Според нас задачата на Китай е до тогава да вземе Тайван и да каже, че е постигнал национално обединяване. Натам сочат дейностите на Пекин – опитите да прогони Америка от района и натискът върху Тайван. Всичко това тормози Япония, тъй като в случай че Съединени американски щати бъдат изтласкани назад до Хавай, кой ще ни оказва помощ и пази против един все по-силно въоръжен Китай?
Има ли нещо друго, което Япония може да направи, с цел да сдържа Китай, с изключение на да пази връзките си с Америка?
Г-н Абе води комплицирана дипломация с Китай. От една страна той знае, че е доста значимо за Япония да резервира съюза със Съединени американски щати. Но в същото време твърди, че желае другарски връзки с Китай. Само че аз се колебая до каква степен другарски могат да бъдат, откакто имаме териториален спор с Китай за островите Сенкаку.
Същевременно не можем да мислим за Китай единствено политически, тъй като икономическите връзки сред нас са доста значими и огромни. Имаме над 40 000 японски компании в Китай.
Коя съгласно вас е най-голямата опасност за националната сигурност на Япония сега?
Бих споделил Китай, тъй като китайската войска става все по-силна. Корейският полуостров е вторият източник на закани за нас. Там към този момент има нуклеарни оръжия и това ни тревожи. Извън тези военни закани, ние се тормозим и за сигурността на петролните доставки, защото Япония е мощно подвластна от вноса на нефт и не би могла да оцелее без него.
Д-р Нишихара е считан за един от водещите специалисти по сигурността в Азия. " Капитал " беседва с него в миг, когато сред Япония и един от най-близките й сътрудници - Южна Корея, има напрежение, почнало от дипломатически спор към държанието на Япония по време на Втората международна война и разраснало се до търговски спор, преливащ в областта на защитата. Същевременно дългогодишният поръчител на сигурността на двете страни – Съединени американски щати, слагат под въпрос уговорките си, като президентът Доналд Тръмп нападателно упорства Япония да стартира да заплаща четири пъти повече за намиращите се на нейна територия близо 50 000 американски бойци, а Южна Корея – пет пъти повече за разположените в страната 28 000 американски бойци. Всичко това съществено разклаща досегашната архитектура на сигурността в района на фона на разрастващите се упоритости на Китай, непредвидимостта на нуклеарна Северна Корея и напрежението в Южнокитайско море.
В момента Япония има проблематични връзки с всичките си съседи – спори с Южна Корея, терзанията във връзка с Китай порастват, режимът в Северна Корея е все по този начин рисков и непредвидим. Как Япония вижда ролята си в района и каква е тактиката й за връзките със прилежащите страни?
Япония има шанса да е отделена от азиатския континент с вода и това оказва помощ да се оправяме с Китай и двете Кореи даже когато има огромно напрежение с тях. Япония е дребна страна и с цел да оцелеем, имаме потребност от добър баланс на силите в нашия район. Начинът за това е Съединени американски щати да бъдат наш съдружник. Съюзът сред Япония и Съединени американски щати е от сериозна значимост за нас. Така стоят нещата в последните 70 години.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Япония и Южна Корея имат исторически търкания още от 1945 година, само че в същото време двете страни са близки, и двете са демокрации, развиват се по подобен метод политически. През годините двете страни са били и другарски настроени и враждебни една към друга, връзките ни непрекъснато се движат напред и обратно. Помага това, че Съединени американски щати се пробват да бъдат посредник сред нас.
В момента причина за напрежението са въпроси от времето на Втората международна война, когато тук идват служащи от Южна Корея. Сега те настояват, че са били подлагани на неприятно отношение в Япония и упорстват за обезщетения. Позицията на Япония е, че всичко това е уредено още през 1965 година с контракт сред двете страни. Но Върховният съд на Южна Корея постанови, че Япония би трябвало да заплаща обезщетения и ние отвърнахме, че решението е необичайно.
Другото нещо е, че Япония реши да извади Южна Корея от така наречен " бял лист " за търговия с чувствителни артикули. Сеул искаше да отмъсти и разгласи, че ще излезе от контракта за шерване на разследваща информация с Япония и стартира акция за протест на японски артикули. Това военно съглашение е доста значимо, тъй като в него вземат участие и Съединени американски щати и трите страни работят дружно, пробвайки се да балансират въздействието на Китай и Русия на Корейския полуостров.
След напън от Съединени американски щати предишния месец договорът бе възобновен, само че към момента има напрежение. Япония би желала да резервира салдото на силите в района посредством поддържане на мощните връзки със Съединени американски щати и в случай че е допустимо, посредством възобновяване на връзките с Южна Корея. Нашата позиция в Източноазиатския район е малко по-слаба без Южна Корея като сътрудник.
Казахте, че връзките със Съединени американски щати са сериозно значими за Япония. Имате ли терзания дали при президента Доналд Тръмп Америка ще продължи да съблюдава уговорките си към сигурността на Япония?
Да, обезпокоени сме. Но спрямо европейските страни, които са мощно разтревожени от Тръмп и различията с него, ние в прочут смисъл сме по-добре. Има някои сфери на различия, само че те са управляеми, можем да се оправим с тях.
Тези сфери, където има въпроси сред Япония и Съединени американски щати, са две – търговия и сигурност. Подобно на държанието на Тръмп по отношение на Китай, той желае да промени комерсиалния баланс сред Съединени американски щати и Япония посредством увеличение на митата. Ние обясняваме, че това не е методът, че да, ние изнасяме доста коли за Съединени американски щати, само че и произвеждаме доста коли в Съединени американски щати. Г-н Тръмп се оплаква, че търговията би трябвало да е по-балансирана, само че ние посочваме, че тези коли са създадени в Съединени американски щати. Г-н Тръмп също по този начин желае Япония да внася повече селскостопански артикули. Това също е много сложна тематика. Наскоро японският министър председател Шиндзо Абе даде обещание страната да внася повече селскостопански артикули от Съединени американски щати и това наподобява за момента удовлетворява господин Тръмп.
Фотограф: Светломира Гюрова
По отношение на сигурността имаме известни терзания, тъй като господин Тръмп упорства Япония да заплаща повече за американските войски в страната. В момента ние плащаме близо 70% от разноските за поддръжка на базите. Но господин Тръмп желае да плащаме доста повече, той споделя – тук идват кораби, самолети, има близо 50 000 бойци, би трябвало да давате по-голяма сума. Той прави същото с Южна Корея, върху нея също има напън да заплаща повече.
Предишни американски президенти също са упорствали да повишим разноските, само че са били по-внимателни, не са ползвали толкоз мощен напън върху Япония и Южна Корея и не са желали толкоз огромно нарастване. Но господин Тръмп е друг, доста по-агресивен, той като че ли ни удря с бич. И това ни тревожи ненапълно. Но като цяло не сме съществено обезпокоени за връзките ни със Съединени американски щати.
Южнокитайско море е считано за един от най-взривоопасните райони, в който може да възникне сериозен спор. Защо пораства напрежението в Южнокитайско море?
Погледнете картата, това е доста стратегически значимо море, ситуирано сред Индийския и Тихия океан. За Япония то е основно, тъй като 90% от нашия импорт на нефт идва от Близкия Изток и минава през това море. За Съединени американски щати то е значимо, с цел да запазят позицията си на водеща военноморска мощ в света. Традиционно Америка слага акцент на своето наличие в Тихоокеанския район. Съединени американски щати имат мощен военноморски флот в Тихия и в Индийския океан и играят значима роля в района.
В Южнокитайско море е и стратегическият проток Малака. Китай желае да го управлява, тъй като има за цел да прогони Америка от района. В последните години Китай води разногласия за острови в Южнокитайско море с Филипините, Виетнам, Индонезия и Япония. Пекин претендира за тези острови, въпреки за някои от тях да има решения на интернационален трибунал, че няма никакви учредения за това. Но Китай подценява решенията на съда и също така построява изкуствени острови, някои от които имат дълги самолетни писти и на тях могат да кацат военни самолети.
Така обстановката много се усложнява. Тъй като това е доста значимо море за Япония, ние поддържаме Съединени американски щати и другите страни и твърдим, че тези острови не принадлежат на Китай, само че Китай просто се постанова със мощ.
Ако крайната цел на Китай е Съединени американски щати да бъдат прогонени от района, по какъв начин гледа Япония на това?
Да, съгласно мен това е задачата на Китай. Япония поддържа наличието на Съединени американски щати, тъй като то внася доста значим баланс в района.
Китай се пробва да разшири зоната си на въздействие в Западнотихоокеанския район като изтласка Съединени американски щати оттова. Америка има стратегическа военна база в Гуам. Ако Китай изтласка американците от Гуам, те би трябвало да се върнат чак в Хавай. Факт е, че китайският президент Си Дзинпин към този момент на няколко пъти споделя – за какво ние, Китай и Съединени американски щати, не си поделим Тихоокеанския район, като Китай управлява западната част, а Съединени американски щати – източната. Разбира се, Съединени американски щати по никакъв начин не са щастливи от това и желаят да запазят позициите си.
В същото време президентът Си на няколко пъти загатва и въпроса с Тайван, който също е детайл от пъзела в района. Китай продължава да счита, че Тайван е част от него. Тайван е значим стратегически поради местоположението си, пречи на Китай да се разгърне и оказва помощ на Америка да резервира позициите си. Ако Тайван попадне под китайски надзор, това ще помогне на Пекин да разшири позициите си в Тихоокеанския район.
Гледаме с паника към 2049 година, когато е 100-годишнината от основаването на Китайската република. Според нас задачата на Китай е до тогава да вземе Тайван и да каже, че е постигнал национално обединяване. Натам сочат дейностите на Пекин – опитите да прогони Америка от района и натискът върху Тайван. Всичко това тормози Япония, тъй като в случай че Съединени американски щати бъдат изтласкани назад до Хавай, кой ще ни оказва помощ и пази против един все по-силно въоръжен Китай?
Има ли нещо друго, което Япония може да направи, с цел да сдържа Китай, с изключение на да пази връзките си с Америка?
Г-н Абе води комплицирана дипломация с Китай. От една страна той знае, че е доста значимо за Япония да резервира съюза със Съединени американски щати. Но в същото време твърди, че желае другарски връзки с Китай. Само че аз се колебая до каква степен другарски могат да бъдат, откакто имаме териториален спор с Китай за островите Сенкаку.
Същевременно не можем да мислим за Китай единствено политически, тъй като икономическите връзки сред нас са доста значими и огромни. Имаме над 40 000 японски компании в Китай.
Коя съгласно вас е най-голямата опасност за националната сигурност на Япония сега?
Бих споделил Китай, тъй като китайската войска става все по-силна. Корейският полуостров е вторият източник на закани за нас. Там към този момент има нуклеарни оръжия и това ни тревожи. Извън тези военни закани, ние се тормозим и за сигурността на петролните доставки, защото Япония е мощно подвластна от вноса на нефт и не би могла да оцелее без него.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ