Прилагането в България на директивата на ЕС за платежните системи може да се забави
© Shannon Stapleton Още по тематиката
(Техно)лични финанси
Начините, по които се харчи и икономисва, се трансформират, а въпреки и постепенно - и тук
28 дек 2017
Финансовите компании се притесняват, че fintech ще отнеме от бизнеса им
Банките може да изгубят до 30% от приходите си по платежни интервенции през идващите години
22 ное 2017 Директивата на Европейския съюз PSD2, която контролира платежните услуги, и дава опция fintech компании да имат достъп до банкови сметки, влезе в действие от началото на тази седмица. В България обаче Законът за платежните услуги и платежните системи, който беше показан от Българска народна банка още през октомври предходната година, към момента не е признат. Проектът е на първо четене в Народното събрание.
При разглеждането му във водещата Комисия по бюджет и финанси той е утвърден без разискване, а сега тече продължен период за приемане на оферти по него, който изтича на 24 януари. Справка в интернет страницата на Европейската комисия демонстрира, че директивата е въведена в националните законодателства на едвам шест от всички 28 страни-членки – Естония, Германия, Франция, Дания, Чехия и Словакия.
Нормална ли е тази процедура
" Подобни забавяния при хармонизирането на евродирективи в националните законодателства са постоянно срещани. Много зависи от политическата воля на Европейската комисия дали тя ще стартира процедура по несъблюдение – да вземем за пример в случай че ставаше въпрос за емигрантска политика сигурно ограниченията биха били бързи. Според мен е допустимо и една година да се проточи този развой ", разяснява за " Капитал " юрист Христо Нихризов, сътрудник в " Димитров, Петров и ко ".
Според регулациите при всеки един проблем с заплащания или блокирани средства банките би трябвало да имат написана процедура за реагиране. Всяко едно недоволство от страна на клиент би трябвало да бъде отговорено документално от страна на банката в границите на 15 дни. Също по този начин съгласно нея търговците и банките нямат право да таксуват заплащането с карта.
Създаването на един нов пазар
Директивата основава условия за търговия с данните от банковите сметки на клиентите. Това ще става при категорично тяхно единодушие и против даването на по-конкурентни услуги. Тя вкарва главно два вида снабдители на такива услуги – които проучват информацията в сметката, тъй че да оказват помощ на клиента да ръководи финансите си по-ефективно и такива, които имат опция да предизвикват заплащания. По този метод ще сътвори опция клиентите да дадат достъп до банковата си сметка на fintech компании като Transferwise, които правят трансгранични преводи в пъти по-евтино, в сравнение с банките. Парите няма да се постанова първо да се трансферират в сметка на Transferwise, а по-късно да се превеждат в чужбина. Вместо това fintech компанията ще има пряк достъп до банковата сметка и подредената интервенция ще става през нейния интерфейс. В България " Сосиете Женерал Експресбанк " показа план, който се възползва от разкриването на банковата информация. Той съставлява агрегатор на банкови сметки от всички разнообразни банки, които един клиент може да има.
Критики и от двете страни
Междувременно директивата получава рецензии както от страна на банките, по този начин и от страна на fintech фирмите. Според първите тя ги задължава да споделят информация за банковите сметки на клиенти с снабдители на услуги, които не могат да я защитят, тъй като не са подложени на същите регулации, на които банките. Според fintech общността обаче в настоящия си вид директивата дава преимущество на банките и има опция те да лимитират шерването на въпросната информация или да го създадат прекомерно скъпо. В огромна степен обаче дейталите по използването на директивата по тази точка зависят от приложението за техническите стандарти, което следва да бъде утвърдено от Европейската комисия. Банките и fintech фирмите ще имат гратисен период до септември 2019 година да се съобразят с тези стандарти.
(Техно)лични финанси
Начините, по които се харчи и икономисва, се трансформират, а въпреки и постепенно - и тук
28 дек 2017
Финансовите компании се притесняват, че fintech ще отнеме от бизнеса им
Банките може да изгубят до 30% от приходите си по платежни интервенции през идващите години
22 ное 2017 Директивата на Европейския съюз PSD2, която контролира платежните услуги, и дава опция fintech компании да имат достъп до банкови сметки, влезе в действие от началото на тази седмица. В България обаче Законът за платежните услуги и платежните системи, който беше показан от Българска народна банка още през октомври предходната година, към момента не е признат. Проектът е на първо четене в Народното събрание.
При разглеждането му във водещата Комисия по бюджет и финанси той е утвърден без разискване, а сега тече продължен период за приемане на оферти по него, който изтича на 24 януари. Справка в интернет страницата на Европейската комисия демонстрира, че директивата е въведена в националните законодателства на едвам шест от всички 28 страни-членки – Естония, Германия, Франция, Дания, Чехия и Словакия.
Нормална ли е тази процедура
" Подобни забавяния при хармонизирането на евродирективи в националните законодателства са постоянно срещани. Много зависи от политическата воля на Европейската комисия дали тя ще стартира процедура по несъблюдение – да вземем за пример в случай че ставаше въпрос за емигрантска политика сигурно ограниченията биха били бързи. Според мен е допустимо и една година да се проточи този развой ", разяснява за " Капитал " юрист Христо Нихризов, сътрудник в " Димитров, Петров и ко ".
Според регулациите при всеки един проблем с заплащания или блокирани средства банките би трябвало да имат написана процедура за реагиране. Всяко едно недоволство от страна на клиент би трябвало да бъде отговорено документално от страна на банката в границите на 15 дни. Също по този начин съгласно нея търговците и банките нямат право да таксуват заплащането с карта.
Създаването на един нов пазар
Директивата основава условия за търговия с данните от банковите сметки на клиентите. Това ще става при категорично тяхно единодушие и против даването на по-конкурентни услуги. Тя вкарва главно два вида снабдители на такива услуги – които проучват информацията в сметката, тъй че да оказват помощ на клиента да ръководи финансите си по-ефективно и такива, които имат опция да предизвикват заплащания. По този метод ще сътвори опция клиентите да дадат достъп до банковата си сметка на fintech компании като Transferwise, които правят трансгранични преводи в пъти по-евтино, в сравнение с банките. Парите няма да се постанова първо да се трансферират в сметка на Transferwise, а по-късно да се превеждат в чужбина. Вместо това fintech компанията ще има пряк достъп до банковата сметка и подредената интервенция ще става през нейния интерфейс. В България " Сосиете Женерал Експресбанк " показа план, който се възползва от разкриването на банковата информация. Той съставлява агрегатор на банкови сметки от всички разнообразни банки, които един клиент може да има.
Критики и от двете страни
Междувременно директивата получава рецензии както от страна на банките, по този начин и от страна на fintech фирмите. Според първите тя ги задължава да споделят информация за банковите сметки на клиенти с снабдители на услуги, които не могат да я защитят, тъй като не са подложени на същите регулации, на които банките. Според fintech общността обаче в настоящия си вид директивата дава преимущество на банките и има опция те да лимитират шерването на въпросната информация или да го създадат прекомерно скъпо. В огромна степен обаче дейталите по използването на директивата по тази точка зависят от приложението за техническите стандарти, което следва да бъде утвърдено от Европейската комисия. Банките и fintech фирмите ще имат гратисен период до септември 2019 година да се съобразят с тези стандарти.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ