"Тайната" цена на газа за България
© Reuters Още по тематиката
Възходът на енергийните цени
В цяла Европа има повишаване на тока и другите енергоносители. Очаква се това да продължи до настъпването на идната рецесия
2 ное 2018
Най-близкият до България план за терминал за полутечен газ стартира пазарен тест
Проектът до Александруполис е една от българските благоприятни условия за достъп до LNG посредством газовата връзка до Гърция
31 окт 2018
Енергетиката - в очакване на огромната промяна
Общите доходи на водещите 30 сдружения се усилват. Основната причина за това не е поизводството, а търговията с електрическа сила и природен газ
27 окт 2018
Газовата Пандора
" Булгаргаз " към този момент може да предоговаря договорите си с " Газпром ", само че това надали ще повлияе на цените на газа
5 окт 2018 Плаща ли " Булгаргаз " скрито повече за съветския газ? Така в резюме може да се формулира въпросът, който през последните дни докара до следващата енергийна нервност в България.
Тя беше провокирана от оповестените на 18 октомври данни от Европейската комисия, съгласно които цените за съветския газ за България са доста по-високи от утвърдените от Комисията за енергийно и водно контролиране.
Вземете годишен цифров абонамент
и получете в допълнение три месеца бонус Информацията на Европейска комисия (която в действителност идва от Националния статистически институт) демонстрира, че през второто тримесечие на 2018 година седем страни от Европейски Съюз купуват по-евтино съветски газ от България. Конкретната цена, която Европейска комисия приема за България, е 19.92 евро/МВтч. Според " Булгаргаз " това обаче не е по този начин и цената за страната е 17.81 евро/МВтч. Държавната компания твърди, че заплаща на " Газпром Експорт " една от най-ниските цени в Европа.
Разликата е близо 15%, което е много значително разминаване. Данните на Национален статистически институт няма по какъв начин да са правилни и по тази причина не е необходим и чак толкоз изчерпателен разбор. Ако в действителност цените на газа са действително по-високи от тези, на които сдружението продава в България (те са обществени и избрани от КЕВР), то " Булгаргаз " трябваше да натрупа по над 25 млн. лв. загуби на тримесечие. По този метод, за последната година, то към този момент щеше да е банкрутирало. Вместо това, за първото шестмесечие то осъществя облага.
Не неистина, а техническа неточност
Въпреки че казусът с данните не е от през вчерашния ден и за множеството специалисти не е вест, нито пък има нещо извънредно, представени от Европейска комисия, те дадоха нови учредения за рецензии към " Булгаргаз ", че не е задоволително корав в договарянията с съветската " Газпром " (което по принцип е вярно). Енергийни коментатори, като някогашния дипломат на България в Русия Илиян Василев, стигнаха до там до обвинят държавното сдружение в неистина.
За разминаването обаче има много прозаична причина. Първоначално от Национален статистически институт дадоха отговор, че не могат да разясняват данните за разминаване в цените, защото те са в мегават часа, а институтът боравил с тераджаули. Това обаче са две енергийни единици, трансформацията сред който се реализира със общоприет коефицент. По същият метод Българска народна банка може да откаже да разяснява данни в евро, защото централната банка оперира главно с левове.
След упорити запитвания от " Капитал " и след опит да откаже коментар, от Национален статистически институт въпреки всичко признаха, че разминаванията може да се дължат на отчитането на вноса на газа. " Смятаме, че разликата в цените се дължи на разграничение в употребяваните мерни единици за природния газ - за отчитане на външната търговия се употребяват изчислените на база чиста калоричност ТДж, до момента в който в другите източници на данни количествата в ТДж са на база брутна калоричност ", дадоха отговор от Национален статистически институт.
Ах, тези мерни единици
Примерът е смешен, само че показва казуса с мерните единици. Той поражда от нуждата да се трансферират данните за природния газ от хиляди кубически метри (мярка за обем), с които борави " Газпром ", в терадажули или мегават часове, с които борави Европейски Съюз. За да се получи трансформацията се употребява калоричността на газа, посредством която " Булгаргаз " прави преизчисления сред мерните единици и дава данните на Национален статистически институт както в кубически метри, по този начин и в тераджаули. Между другото, тези данни от две години се разгласяват публично и от КЕВР, което не е загадка за специалистите.
Някъде там обаче се къса връзката. За първото шестмесечие на 2018 година " Булгаргаз " заявява в доклада си, че е внесъл 16.5 млн. мегават часа газ, до момента в който съгласно Национален статистически институт количеството е 14.9 млн. мегават часа. И защото цената на вноса е една и съща, разумно се оказва, че съгласно данните на националната статистика, газът е по-скъп. Именно отсам се получава разликата в цените сред " Булгаргаз ", Национален статистически институт и Европейската комисия.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
И въпреки всичко кой е прав?
Проблемите с мерните единици, употребявани от " Газпром ", са показват от дълго време, да вземем за пример от енергийния специалист Михаил Корчемкин, който разгласява East European Gas Analysis. Дори в самата Русия има проблеми, защото газовото сдружение употребява едни данни, съветската митническа статистика други, а вносителите в Германия - трети.
" Булгаргаз ", както и Национален статистически институт (в друга своя база данни " Инфостат " ), показват по-висока калоричност на съветския газ по отношение на общоприетата големина, възприета в Западна Европа. Това естествено смъква цената на мегаватчас по отношение на тази да вземем за пример в Германия. Дали това е по този начин е мъчно да се каже, само че никой от потребителите в България за толкоз доста години не се е оплакал, че е лъган систематично с количествата или качество на газа. В Гърция, да вземем за пример, също се употребява по-висока енергийна стойност на съветския газ, заради което данните на Европейска комисия за южната ни съседка също съществено се разминават с гръцката национална информация.
В случая, дали би трябвало да се употребява " чистата " или " брутната " калоричност няма изключително значение. По-важното е да се следят дълготрайните данни за цените, които демонстрират трендовете. Именно по тях може да се съди дали България заплаща повече или по-малко за газ.
Според употребяваните в България цени, да вземем за пример в края на 2012 година доставяният от " Газпром " газ беше по-скъп с над 30% от този, който съветското сдружение продава в Германия. Тогава, необичайно, статистиката на Национален статистически институт даваше по-ниски цени, от тези, които действително плащаше " Булгаргаз ".
След това цените за България спаднаха. От една страна, защото " Газпром " ги понижи поради единодушието на България с изискванията по " Южен поток " (проектът за газопровод през Черно море евентуално е донесъл повече изгода за страната, без да е построен), а въпреки това поради смяна на методологията за установяване на цените в Германия, което докара до лекото им повишаване.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
От началото на 2016 година (през по-голямата част от времето) газът в България даже е по-евтин от този в Германия, която като максимален съветски пазар употребява привилегията на мащаба и може да натиска за по-ниски цени главния си снабдител.
Какво сподели абсурдът?
На първо място абсурдът сподели неналичието на качествена обществена информация. " При липса на надеждни източници на информация на национално равнище и с цел да имаме обща методология за всички страни Генерална Дирекция " Енергетика " употребява информация от COMEXT (база данни в Евростат за комерсиалните потоци - бел. ред.) ", дадоха отговор в резюме от Европейска комисия във връзка разминаването в данните.
Данните на Европейска комисия в действителност не са неточни единствено за България, само че и за Гърция. За огромните страни, като Германия или Франция, където Европейска комисия употребява информация от национални източници, а освен статистическа информация, данните са точни. Например, в Германия данните за вноса и цените на газа се разгласяват ежемесечно от Германската стопански връзки и експортен надзор (BAFA). В България нито Национален статистически институт, нито КЕВР, нито " Булгаргаз " разгласяват такива данни.
Едно разминаване в данните, което се дължи на чисто статистически аргументи, се оказа задоволително да даде учредения на мнозина коментатори да изградят задълбочени тайни теории. Както нормално се случва, това единствено пречи да се видят същинските проблеми. Които в тази ситуация с газа се отнасят да опцията България да ограничи неговото потребление и да разнообрази доставките си.
Възходът на енергийните цени
В цяла Европа има повишаване на тока и другите енергоносители. Очаква се това да продължи до настъпването на идната рецесия
2 ное 2018
Най-близкият до България план за терминал за полутечен газ стартира пазарен тест
Проектът до Александруполис е една от българските благоприятни условия за достъп до LNG посредством газовата връзка до Гърция
31 окт 2018
Енергетиката - в очакване на огромната промяна
Общите доходи на водещите 30 сдружения се усилват. Основната причина за това не е поизводството, а търговията с електрическа сила и природен газ
27 окт 2018
Газовата Пандора
" Булгаргаз " към този момент може да предоговаря договорите си с " Газпром ", само че това надали ще повлияе на цените на газа
5 окт 2018 Плаща ли " Булгаргаз " скрито повече за съветския газ? Така в резюме може да се формулира въпросът, който през последните дни докара до следващата енергийна нервност в България.
Тя беше провокирана от оповестените на 18 октомври данни от Европейската комисия, съгласно които цените за съветския газ за България са доста по-високи от утвърдените от Комисията за енергийно и водно контролиране.
Вземете годишен цифров абонамент
и получете в допълнение три месеца бонус Информацията на Европейска комисия (която в действителност идва от Националния статистически институт) демонстрира, че през второто тримесечие на 2018 година седем страни от Европейски Съюз купуват по-евтино съветски газ от България. Конкретната цена, която Европейска комисия приема за България, е 19.92 евро/МВтч. Според " Булгаргаз " това обаче не е по този начин и цената за страната е 17.81 евро/МВтч. Държавната компания твърди, че заплаща на " Газпром Експорт " една от най-ниските цени в Европа.
Разликата е близо 15%, което е много значително разминаване. Данните на Национален статистически институт няма по какъв начин да са правилни и по тази причина не е необходим и чак толкоз изчерпателен разбор. Ако в действителност цените на газа са действително по-високи от тези, на които сдружението продава в България (те са обществени и избрани от КЕВР), то " Булгаргаз " трябваше да натрупа по над 25 млн. лв. загуби на тримесечие. По този метод, за последната година, то към този момент щеше да е банкрутирало. Вместо това, за първото шестмесечие то осъществя облага.
Не неистина, а техническа неточност
Въпреки че казусът с данните не е от през вчерашния ден и за множеството специалисти не е вест, нито пък има нещо извънредно, представени от Европейска комисия, те дадоха нови учредения за рецензии към " Булгаргаз ", че не е задоволително корав в договарянията с съветската " Газпром " (което по принцип е вярно). Енергийни коментатори, като някогашния дипломат на България в Русия Илиян Василев, стигнаха до там до обвинят държавното сдружение в неистина.
За разминаването обаче има много прозаична причина. Първоначално от Национален статистически институт дадоха отговор, че не могат да разясняват данните за разминаване в цените, защото те са в мегават часа, а институтът боравил с тераджаули. Това обаче са две енергийни единици, трансформацията сред който се реализира със общоприет коефицент. По същият метод Българска народна банка може да откаже да разяснява данни в евро, защото централната банка оперира главно с левове.
След упорити запитвания от " Капитал " и след опит да откаже коментар, от Национален статистически институт въпреки всичко признаха, че разминаванията може да се дължат на отчитането на вноса на газа. " Смятаме, че разликата в цените се дължи на разграничение в употребяваните мерни единици за природния газ - за отчитане на външната търговия се употребяват изчислените на база чиста калоричност ТДж, до момента в който в другите източници на данни количествата в ТДж са на база брутна калоричност ", дадоха отговор от Национален статистически институт.
Ах, тези мерни единици
Примерът е смешен, само че показва казуса с мерните единици. Той поражда от нуждата да се трансферират данните за природния газ от хиляди кубически метри (мярка за обем), с които борави " Газпром ", в терадажули или мегават часове, с които борави Европейски Съюз. За да се получи трансформацията се употребява калоричността на газа, посредством която " Булгаргаз " прави преизчисления сред мерните единици и дава данните на Национален статистически институт както в кубически метри, по този начин и в тераджаули. Между другото, тези данни от две години се разгласяват публично и от КЕВР, което не е загадка за специалистите.
Някъде там обаче се къса връзката. За първото шестмесечие на 2018 година " Булгаргаз " заявява в доклада си, че е внесъл 16.5 млн. мегават часа газ, до момента в който съгласно Национален статистически институт количеството е 14.9 млн. мегават часа. И защото цената на вноса е една и съща, разумно се оказва, че съгласно данните на националната статистика, газът е по-скъп. Именно отсам се получава разликата в цените сред " Булгаргаз ", Национален статистически институт и Европейската комисия.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
И въпреки всичко кой е прав?
Проблемите с мерните единици, употребявани от " Газпром ", са показват от дълго време, да вземем за пример от енергийния специалист Михаил Корчемкин, който разгласява East European Gas Analysis. Дори в самата Русия има проблеми, защото газовото сдружение употребява едни данни, съветската митническа статистика други, а вносителите в Германия - трети.
" Булгаргаз ", както и Национален статистически институт (в друга своя база данни " Инфостат " ), показват по-висока калоричност на съветския газ по отношение на общоприетата големина, възприета в Западна Европа. Това естествено смъква цената на мегаватчас по отношение на тази да вземем за пример в Германия. Дали това е по този начин е мъчно да се каже, само че никой от потребителите в България за толкоз доста години не се е оплакал, че е лъган систематично с количествата или качество на газа. В Гърция, да вземем за пример, също се употребява по-висока енергийна стойност на съветския газ, заради което данните на Европейска комисия за южната ни съседка също съществено се разминават с гръцката национална информация.
В случая, дали би трябвало да се употребява " чистата " или " брутната " калоричност няма изключително значение. По-важното е да се следят дълготрайните данни за цените, които демонстрират трендовете. Именно по тях може да се съди дали България заплаща повече или по-малко за газ.
Според употребяваните в България цени, да вземем за пример в края на 2012 година доставяният от " Газпром " газ беше по-скъп с над 30% от този, който съветското сдружение продава в Германия. Тогава, необичайно, статистиката на Национален статистически институт даваше по-ниски цени, от тези, които действително плащаше " Булгаргаз ".
След това цените за България спаднаха. От една страна, защото " Газпром " ги понижи поради единодушието на България с изискванията по " Южен поток " (проектът за газопровод през Черно море евентуално е донесъл повече изгода за страната, без да е построен), а въпреки това поради смяна на методологията за установяване на цените в Германия, което докара до лекото им повишаване.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
От началото на 2016 година (през по-голямата част от времето) газът в България даже е по-евтин от този в Германия, която като максимален съветски пазар употребява привилегията на мащаба и може да натиска за по-ниски цени главния си снабдител.
Какво сподели абсурдът?
На първо място абсурдът сподели неналичието на качествена обществена информация. " При липса на надеждни източници на информация на национално равнище и с цел да имаме обща методология за всички страни Генерална Дирекция " Енергетика " употребява информация от COMEXT (база данни в Евростат за комерсиалните потоци - бел. ред.) ", дадоха отговор в резюме от Европейска комисия във връзка разминаването в данните.
Данните на Европейска комисия в действителност не са неточни единствено за България, само че и за Гърция. За огромните страни, като Германия или Франция, където Европейска комисия употребява информация от национални източници, а освен статистическа информация, данните са точни. Например, в Германия данните за вноса и цените на газа се разгласяват ежемесечно от Германската стопански връзки и експортен надзор (BAFA). В България нито Национален статистически институт, нито КЕВР, нито " Булгаргаз " разгласяват такива данни.
Едно разминаване в данните, което се дължи на чисто статистически аргументи, се оказа задоволително да даде учредения на мнозина коментатори да изградят задълбочени тайни теории. Както нормално се случва, това единствено пречи да се видят същинските проблеми. Които в тази ситуация с газа се отнасят да опцията България да ограничи неговото потребление и да разнообрази доставките си.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ