Мнения Daily - Вторичната мегаломания на Третия Рим
© Pool Икономическата полза би била доста по-добър отзив на Москва, в сравнение с експанзията му. Още по тематиката
Мнения Daily - Орбан е най-голямото предизвикателство за Европейски Съюз в този момент
И още: Дебатът към Юлия Кръстева мълчешком стартира да оправдава някогашните спецслужби; Проучванията на публичното мнение станаха агитационен инструмент
10 апр 2018
Мнения Daily - При спор първо взривяват мостовете
И още: Кое е първото – лъжата или глупостта; Пожарът в Кемерово обърна настроенията в Русия
4 апр 2018 Говори Москва
Вторичната грандомания на Третия Рим
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Всяка разпаднала се империя провокира мощен и непосилен постимперски синдром в обществото - метрополия. Особено мощен е този синдром в континенталните империи, имали интегрална териториална протяжност (за разлика от морските - колониалните империи, в които метрополията и колониите са доста по-отчетливо разграничими както териториално, по този начин и като просвета и идентичност). Разпадът на Руската империя (в нейния модус на Съветски съюз) поражда още по-дълбок и трагичен постимперски синдром.
На мястото на съветската империя през днешния ден пораждат и през многочислени инциденти се утвърждават новите постсъветски народи. Агресивността на Москва единствено укрепва тяхната еднаквост и държавно спонсориран шовинизъм. Този развой не може да бъде спрян - той се развива като част от неумолимото нахлуване на модерността. В избран миг връх над постимперския махмурлук ще вземе и един по-рационален съветски шовинизъм.
Възраждането на имперската идеологическа легитимност няма общо с действителните шансове за възобновление на имперското съществуване. И Путин, и Ердоган рано или късно ще схванат това с огромна доза мъка. Възраждането на имперската носталгия и на традиционализма обаче дават мощен подтик на имперските политически мечтания. Дугин и неоевразийството, " Архипелагът Русия " и Цимбурски, нечестивият синтез на болшевизъм и квази-православие... описът на квази-идеологиите на възраждащия се съветски империализъм може да бъде удължен.
В тази вакханалия на имперската носталгия мъчно може да си пробие път мотив, обвързван с действителна и прагматична цел за развиването на Русия като мощна, богата, задоволена от своята 1/7 част от международната суша страна и общество. Публичното пространство е възпалено от яд и нетърпимост към " хегемона " Америка, към " смешния " военнополитически слабак Европейски Съюз, който се пробва да експанзира стопански, към " предателите " - доскорощни " крепостни " народи на Москва от Източна и Южна Европа.
Накъде отива всичко това? Ще преживеем ли втория акт на постимперската съветска драма в същите измерения, в които преживяхме втория акт на предаденото немско великолепие - Хитлер пристигна на власт върху гневното изригване на " предадената " в Първата международна война Германия? Или въпреки всичко имаме късмет за поумняване в Москва и ориентировка към мирна културна и икономическа агресия в постсъветското пространство?
Вместо да вървят с танкове в Грузия и Донбас, великоруските империалисти биха могли да си спомнят, че съветският език е " лингва франка " за всички тези нации, които през днешния ден Москва се пробва още веднъж да завладее с кръв и оскърбление. Руските благосъстояния могат да бъдат в основата както на сполучливата рационализация на Русия, по този начин и на съдействието й с този ареал на някогашния Съветски съюз и някогашна Източна Европа, където икономическата полза би била доста по-добър отзив на Големия брат, в сравнение с експанзията му, наглостта му и пренебрежението му към всички, които не са толкоз велики колкото него.
За страдание, двата разновидността не се изключват един различен. Може би ще би трябвало да преминем през тестването на тази вторична постимперска фикс идея за великолепие на Третия Рим, преди арогантните имперски мечтатели в Кремъл да си седнат на задника и да схванат, че само преференциален им е вторият вид. Ако той към момента е разполагаем като опция.
-------------- Уплашеното стадо може и да сгази овчарите.
Без суматоха
Подплашен народец се ръководи елементарно
От коментар на проф. Николай Слатински в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Надежда Чипева
Когато министър председателят на една страна редовно и непрестанно:
- вещае страховити сюжети пред човечеството;
- загатва за катастрофични развития на процесите в геополитиката;
- приказва с прекалено угрижен скептицизъм за неприятните дни, очакващи света, континента и региона;
- предвижда спорове с висока активност сред великите сили;
- интересува се с показна угриженост за бомбоубежищата;
- и се безпокои за пълчищата бежанци, които всеки миг могат да ни залеят...
То е въпрос на време доверчивият ни народец, чието мнение се образува от малките екрани, а позициите му се дефинират от подкупните социологически организации, да се подплаши не на смешка. И народецът ни е към този момент подплашен, опасява се от всичко, а най-вече се опасява от личния си боязън.
Твърде елементарно и безпределно леко се ръководи един подплашен народец. Той навежда главици и върви безропотно, искащ единствено едно - някой да го обгрижва и направлява, да го пази и му икономисва бремето да мисли.
Само че в случай че се пренавият със страхотии пружините на покорното и чинно, уплашено и уплашено стадо, то може де се юрне със страшна скорост във всички направления по едно и също време и да стъпче както тучните си пасбища, по този начин и опазващите го пастирски кучета, а за какво не - и своите овчари, изключително в случай че те станат някой ден лъжливи овчарчета, викащи през ден: Въъъълк!
----------
Сравняването на съперниците с заболявания е тоталитарна лексика.
Източни пиеси
Тумор ли е Орбан
От коментар на Райнхард Везер за Франкфуртер Алгемайне Цайтунг. Преводът е на " Дойче Веле ".
Фотограф: Bernadett Szabo
След успеха на Орбан в Унгария, Жан Аселборн заприказва за " израстък на полезностите ", който трябвало да бъде " обезвреден ". Дали люксембургският външен министър се е замислил най-малко за секунда от чий политически речник произлиза сравняването на политически съперници, врагове или на който и да било с заболявания?
Това посегателство към вербалната лексика на тоталитаризма е скандално и в действителност е причина за подаване на оставка. Най-малкото би трябвало да бъде поискано опрощение от Будапеща.
За страдание Жан Аселборн въплъщава лекомисления и краен метод, по който доста от европейците реагират на непрекъснатия триумф на Орбан, продължаващ към този момент осем години. А това държание усложнява доста намирането на рационален отговор на предизвикването, наречено Унгария, и произлизащите от " нелибералната народна власт " на унгарския популист рискове за Европейски Съюз.
В нескопосаната дефиниция на Аселборн има и зрънце истина: многото дребни и по-големи нарушавания на Орбан против правните и демократични правила оказват влияние и отвън Унгария. Нарушенията му и тяхното идеологическо разкрасяване нанасят вреди на европейския пиедестал в едната половина на континента.
Средна и Източна Европа са излъчвали популистки държавни управления още преди ерата на Орбан. Но унгарецът е образецът, който ги окуражава да поемат конфронтационен курс против Европейски Съюз. Точно това се има поради, когато в Полша окачествяват най-новата победа на Виктор Орбан като знак за " еманципацията " на Средна и Източна Европа.
И всички ние би трябвало да вземем насериозно това изказване. За триумфа на популистките сили на Изток и на Запад има доста аргументи. Някои са световни, а други са обосновани на локална почва. Факторът, който сплотява някогашните социалистически страни, е възприятието на техните жители, че богатите западняци към момента гледат на тях отвисоко.
А тези, които приказват и работят като Жан Аселборн, единствено укрепват това възприятие. И оказват помощ на властническите националпопулисти в Полша и Унгария, както и на корумпираните посткомунисти в Румъния.
По-добре би било да бъде изработен опит да се разбере това, което са претърпели източноевропейските страни. И въз основа на това да се привеждат причини против властническото прелъщение.
Мнения Daily - Орбан е най-голямото предизвикателство за Европейски Съюз в този момент
И още: Дебатът към Юлия Кръстева мълчешком стартира да оправдава някогашните спецслужби; Проучванията на публичното мнение станаха агитационен инструмент
10 апр 2018
Мнения Daily - При спор първо взривяват мостовете
И още: Кое е първото – лъжата или глупостта; Пожарът в Кемерово обърна настроенията в Русия
4 апр 2018 Говори Москва
Вторичната грандомания на Третия Рим
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Всяка разпаднала се империя провокира мощен и непосилен постимперски синдром в обществото - метрополия. Особено мощен е този синдром в континенталните империи, имали интегрална териториална протяжност (за разлика от морските - колониалните империи, в които метрополията и колониите са доста по-отчетливо разграничими както териториално, по този начин и като просвета и идентичност). Разпадът на Руската империя (в нейния модус на Съветски съюз) поражда още по-дълбок и трагичен постимперски синдром.
На мястото на съветската империя през днешния ден пораждат и през многочислени инциденти се утвърждават новите постсъветски народи. Агресивността на Москва единствено укрепва тяхната еднаквост и държавно спонсориран шовинизъм. Този развой не може да бъде спрян - той се развива като част от неумолимото нахлуване на модерността. В избран миг връх над постимперския махмурлук ще вземе и един по-рационален съветски шовинизъм.
Възраждането на имперската идеологическа легитимност няма общо с действителните шансове за възобновление на имперското съществуване. И Путин, и Ердоган рано или късно ще схванат това с огромна доза мъка. Възраждането на имперската носталгия и на традиционализма обаче дават мощен подтик на имперските политически мечтания. Дугин и неоевразийството, " Архипелагът Русия " и Цимбурски, нечестивият синтез на болшевизъм и квази-православие... описът на квази-идеологиите на възраждащия се съветски империализъм може да бъде удължен.
В тази вакханалия на имперската носталгия мъчно може да си пробие път мотив, обвързван с действителна и прагматична цел за развиването на Русия като мощна, богата, задоволена от своята 1/7 част от международната суша страна и общество. Публичното пространство е възпалено от яд и нетърпимост към " хегемона " Америка, към " смешния " военнополитически слабак Европейски Съюз, който се пробва да експанзира стопански, към " предателите " - доскорощни " крепостни " народи на Москва от Източна и Южна Европа.
Накъде отива всичко това? Ще преживеем ли втория акт на постимперската съветска драма в същите измерения, в които преживяхме втория акт на предаденото немско великолепие - Хитлер пристигна на власт върху гневното изригване на " предадената " в Първата международна война Германия? Или въпреки всичко имаме късмет за поумняване в Москва и ориентировка към мирна културна и икономическа агресия в постсъветското пространство?
Вместо да вървят с танкове в Грузия и Донбас, великоруските империалисти биха могли да си спомнят, че съветският език е " лингва франка " за всички тези нации, които през днешния ден Москва се пробва още веднъж да завладее с кръв и оскърбление. Руските благосъстояния могат да бъдат в основата както на сполучливата рационализация на Русия, по този начин и на съдействието й с този ареал на някогашния Съветски съюз и някогашна Източна Европа, където икономическата полза би била доста по-добър отзив на Големия брат, в сравнение с експанзията му, наглостта му и пренебрежението му към всички, които не са толкоз велики колкото него.
За страдание, двата разновидността не се изключват един различен. Може би ще би трябвало да преминем през тестването на тази вторична постимперска фикс идея за великолепие на Третия Рим, преди арогантните имперски мечтатели в Кремъл да си седнат на задника и да схванат, че само преференциален им е вторият вид. Ако той към момента е разполагаем като опция.
-------------- Уплашеното стадо може и да сгази овчарите.
Без суматоха
Подплашен народец се ръководи елементарно
От коментар на проф. Николай Слатински в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Надежда Чипева
Когато министър председателят на една страна редовно и непрестанно:
- вещае страховити сюжети пред човечеството;
- загатва за катастрофични развития на процесите в геополитиката;
- приказва с прекалено угрижен скептицизъм за неприятните дни, очакващи света, континента и региона;
- предвижда спорове с висока активност сред великите сили;
- интересува се с показна угриженост за бомбоубежищата;
- и се безпокои за пълчищата бежанци, които всеки миг могат да ни залеят...
То е въпрос на време доверчивият ни народец, чието мнение се образува от малките екрани, а позициите му се дефинират от подкупните социологически организации, да се подплаши не на смешка. И народецът ни е към този момент подплашен, опасява се от всичко, а най-вече се опасява от личния си боязън.
Твърде елементарно и безпределно леко се ръководи един подплашен народец. Той навежда главици и върви безропотно, искащ единствено едно - някой да го обгрижва и направлява, да го пази и му икономисва бремето да мисли.
Само че в случай че се пренавият със страхотии пружините на покорното и чинно, уплашено и уплашено стадо, то може де се юрне със страшна скорост във всички направления по едно и също време и да стъпче както тучните си пасбища, по този начин и опазващите го пастирски кучета, а за какво не - и своите овчари, изключително в случай че те станат някой ден лъжливи овчарчета, викащи през ден: Въъъълк!
----------
Сравняването на съперниците с заболявания е тоталитарна лексика.
Източни пиеси
Тумор ли е Орбан
От коментар на Райнхард Везер за Франкфуртер Алгемайне Цайтунг. Преводът е на " Дойче Веле ".
Фотограф: Bernadett Szabo
След успеха на Орбан в Унгария, Жан Аселборн заприказва за " израстък на полезностите ", който трябвало да бъде " обезвреден ". Дали люксембургският външен министър се е замислил най-малко за секунда от чий политически речник произлиза сравняването на политически съперници, врагове или на който и да било с заболявания?
Това посегателство към вербалната лексика на тоталитаризма е скандално и в действителност е причина за подаване на оставка. Най-малкото би трябвало да бъде поискано опрощение от Будапеща.
За страдание Жан Аселборн въплъщава лекомисления и краен метод, по който доста от европейците реагират на непрекъснатия триумф на Орбан, продължаващ към този момент осем години. А това държание усложнява доста намирането на рационален отговор на предизвикването, наречено Унгария, и произлизащите от " нелибералната народна власт " на унгарския популист рискове за Европейски Съюз.
В нескопосаната дефиниция на Аселборн има и зрънце истина: многото дребни и по-големи нарушавания на Орбан против правните и демократични правила оказват влияние и отвън Унгария. Нарушенията му и тяхното идеологическо разкрасяване нанасят вреди на европейския пиедестал в едната половина на континента.
Средна и Източна Европа са излъчвали популистки държавни управления още преди ерата на Орбан. Но унгарецът е образецът, който ги окуражава да поемат конфронтационен курс против Европейски Съюз. Точно това се има поради, когато в Полша окачествяват най-новата победа на Виктор Орбан като знак за " еманципацията " на Средна и Източна Европа.
И всички ние би трябвало да вземем насериозно това изказване. За триумфа на популистките сили на Изток и на Запад има доста аргументи. Някои са световни, а други са обосновани на локална почва. Факторът, който сплотява някогашните социалистически страни, е възприятието на техните жители, че богатите западняци към момента гледат на тях отвисоко.
А тези, които приказват и работят като Жан Аселборн, единствено укрепват това възприятие. И оказват помощ на властническите националпопулисти в Полша и Унгария, както и на корумпираните посткомунисти в Румъния.
По-добре би било да бъде изработен опит да се разбере това, което са претърпели източноевропейските страни. И въз основа на това да се привеждат причини против властническото прелъщение.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ