Магически светлини, бури и изчерпани провизии: как приключи мисия Neverest Ocean Row
© Neverest Ocean Row
След 115 дни Стефан и Максим Иванови извършиха сполучливо задачата си да прекосят Атлантическия океан с лодка. Във вторник те дойдоха в Барбадос, като по време на предизвикването си изминаха 8230 км (4444 морски мили).
показва последната част от късите разкази на двамата българи, оповестени от тях във " Facebook ".
Ден 101
В редки нощи прекосяваме през флуоресцентен планктон, който прилича безчет светулки, пръснати по водната повърхнина, засилващи блясъка си, когато ги раздвижиш. В безоблачните нощи гребането през този планктон поражда възприятието за пилотиране на галактически транспортен съд, заобиколен от звезди. Кълбета от огън се образуват по върховете на греблата, а лодката оставя опашка от искри. Магия!
© Neverest Ocean Row
Ден 102
Настигна ни една от най-бързите риби в океана - голям марлин с дължина 3-4 метра! Докато се спускаше по вълната пред нас със скорост 13км/час (7 възела), този тип риби могат да доближат до 36 км/час (20 възела)! Първоначално мислехме, че е акула, само че преглеждайки сниманото видео под водата, го видяхме в цялостния му размер и хубост!
Ден 105
Запасите ни от храна са съвсем изчерпани, макар че океанът беше великодушен и ни подари 11 огромни риби! Вече сме прекарали 94 дни на вода, до момента в който бяхме възнамерявали експедицията да отнеме 60 - 90 дни.
Давид с дребната си ветроходна яхта " Айлин от Авока " (и екипаж от двама - котка и куче) потеглят през днешния ден от Френска Гвиана за среща с нас в средата на Атлантика! Нашият наземен екип е уредил той да ни достави с храна и нов IridiumGO телефон. Така ще можем да продължим да публикуваме фотоси и да се насладим на последния стадий от пътуването ни - идване в Барбадос!
© Neverest Ocean Row
Ден 106
Прекарахме по-голямата част от нощта в гръмотевични стихии, заобикаляйки светкавици - при започване на гребната седалка, след това, когато светкавиците се приближиха прекомерно близо, от кабината - употребявайки за първи път устройството за дистанционно управление на автопилота Raymarine, което Shiptechnics ни изпрати и инсталирахме в Ланзероте! Прикрепихме гръмоотвода-самоделка, към аварийна железна антена и " заземихме " във водата.
Ден 110
За първи път виждаме човек и платноходка, откогато напуснахме Ланзероте преди 88 дни. Това е Давид и неговата лодка Elieen of Avoca, който пристигна с кучето и котката си от Френска Гвиана, с цел да ни донесе храна и нов IridiumGO - още веднъж сме онлайн!
© Neverest Ocean Row
Очевидно множеството други моряци стоят надалеч от oкеана заради сезона на ураганите, рестриктивните мерки наложени около ковид, затворените яхтени пристанища и други Шапка смъкваме на Davide за смелостта и за сполучливата доставка на нашите хранителни запаси при предизвикателни метеорологични условия!
Ден 111
Ако в се случи да се озовете на избавителен сал дни подред в океана и видите птица да лети до вас, не започвайте да скачате от наслада, тъй като към момента би могло да сте на стотици благи от сушата. Виждали сме птици от самото начало на океанския преход и даже видяхме двойка, когато бяхме тъкмо в средата на Атлантическия океан!
Преди няколко дни обаче за първи път една от тях кацна на лодката. Нарекохме я Едуардо, защото евентуално идваше от Бразилия - по това време на 1500 км на юг от нас. Едуардо беше любопитно и храбро врабче. Той прегледа всяка част от лодката (включително и кабината) и се катереше на ръцете и главите ни. Остана да почива при нас няколко часа, подари ни няколко изпражнения за шанс и отлетя.
Ден, два по-късно две други врабчета кацнаха на лодката. Очевидно, че Тина и Чочо са бясно влюбени, защото стояха близо един до различен, търкаха се един в различен и си разменяха целувки с клюнове през множеството време. Въпреки това, изглеждаха мъртво изтощени, защото очите им постоянно се затваряха и не допряха водата и трохите, които им бяхме предложили.
За разлика от Едуардо, те останаха през нощта - сгушени на няколко сантиметра от преносимата гребна седалка. Не ги притесняваше, че ръцете ни, държащи веслата, се люлееха над главите им или че лодката непрекъснато бе блъскана от вълните.
На сутринта открихме Тина преобърната встрани, скована и неподвижна - умряла несъмнено от отмалялост. Положихме я във водата и още преди да потъне, една риба я сграбчи и завлече надолу. Чочо остана кацнал на кабината за един час, след което излетя, гмурна се във водата и също изчезна.
© Neverest Ocean Row
Ден 112
Безкрайни гребни нощи под лунна светлина пораждат мисли за живота и съзерцание на близкото и далечно бъдеще.
© Neverest Ocean Row
Ден 113
По-малко от 100 морски благи (185 км) до Барбадос! Вече се качихме до 13-ия паралел и имайки поради прогнозата, не би трябвало да имаме проблеми да акостираме на това мъничко парче земя в океана.
Ден 114
Земя! Виждамe земя за първи път от 3 месеца! Барбадос, идваме!
© Neverest Ocean Row
Ден 115
Българската океанска гребна лодка NEVEREST дойде наред в Барбадос (Карибски острови) в 12:00ч локално време през днешния ден, 6-ти октомври, 2020 година, откакто мина 4444 морски благи (8230 км) за 105 дни в океана. Лодката прави една спирка за още 9 дни на остров Ланзероте, (Канарски острови), с цел да могат гребците Максим Иванов и Стефан Иванов, да ремонтират автопилотната система и течовете в няколко складови пространства на плавателния съд, който са построили сами за задачата на експедицията.
Когато отплават на 14 юни 2020г. от Портимао, Португалия, Макс е единствено на 16 години и 293 дни, което го прави,,Най-младия океански гребец в света сполучливо прекосил океан " съгласно формалния указател на океански гребни експедиции на Ocean Rowing Society.
Това корабоплаване е " Първата океанска гребна експедиция за България. " Това е и " Първото пресичане на Атлантическия океан с гребна лодка от изток на запад през сезона на ураганите (юли - октомври). "
След 115 дни Стефан и Максим Иванови извършиха сполучливо задачата си да прекосят Атлантическия океан с лодка. Във вторник те дойдоха в Барбадос, като по време на предизвикването си изминаха 8230 км (4444 морски мили).
показва последната част от късите разкази на двамата българи, оповестени от тях във " Facebook ".
Ден 101
В редки нощи прекосяваме през флуоресцентен планктон, който прилича безчет светулки, пръснати по водната повърхнина, засилващи блясъка си, когато ги раздвижиш. В безоблачните нощи гребането през този планктон поражда възприятието за пилотиране на галактически транспортен съд, заобиколен от звезди. Кълбета от огън се образуват по върховете на греблата, а лодката оставя опашка от искри. Магия!
© Neverest Ocean Row
Ден 102
Настигна ни една от най-бързите риби в океана - голям марлин с дължина 3-4 метра! Докато се спускаше по вълната пред нас със скорост 13км/час (7 възела), този тип риби могат да доближат до 36 км/час (20 възела)! Първоначално мислехме, че е акула, само че преглеждайки сниманото видео под водата, го видяхме в цялостния му размер и хубост!
Ден 105
Запасите ни от храна са съвсем изчерпани, макар че океанът беше великодушен и ни подари 11 огромни риби! Вече сме прекарали 94 дни на вода, до момента в който бяхме възнамерявали експедицията да отнеме 60 - 90 дни.
Давид с дребната си ветроходна яхта " Айлин от Авока " (и екипаж от двама - котка и куче) потеглят през днешния ден от Френска Гвиана за среща с нас в средата на Атлантика! Нашият наземен екип е уредил той да ни достави с храна и нов IridiumGO телефон. Така ще можем да продължим да публикуваме фотоси и да се насладим на последния стадий от пътуването ни - идване в Барбадос!
© Neverest Ocean Row
Ден 106
Прекарахме по-голямата част от нощта в гръмотевични стихии, заобикаляйки светкавици - при започване на гребната седалка, след това, когато светкавиците се приближиха прекомерно близо, от кабината - употребявайки за първи път устройството за дистанционно управление на автопилота Raymarine, което Shiptechnics ни изпрати и инсталирахме в Ланзероте! Прикрепихме гръмоотвода-самоделка, към аварийна железна антена и " заземихме " във водата.
Ден 110
За първи път виждаме човек и платноходка, откогато напуснахме Ланзероте преди 88 дни. Това е Давид и неговата лодка Elieen of Avoca, който пристигна с кучето и котката си от Френска Гвиана, с цел да ни донесе храна и нов IridiumGO - още веднъж сме онлайн!
© Neverest Ocean Row
Очевидно множеството други моряци стоят надалеч от oкеана заради сезона на ураганите, рестриктивните мерки наложени около ковид, затворените яхтени пристанища и други Шапка смъкваме на Davide за смелостта и за сполучливата доставка на нашите хранителни запаси при предизвикателни метеорологични условия!
Ден 111
Ако в се случи да се озовете на избавителен сал дни подред в океана и видите птица да лети до вас, не започвайте да скачате от наслада, тъй като към момента би могло да сте на стотици благи от сушата. Виждали сме птици от самото начало на океанския преход и даже видяхме двойка, когато бяхме тъкмо в средата на Атлантическия океан!
Преди няколко дни обаче за първи път една от тях кацна на лодката. Нарекохме я Едуардо, защото евентуално идваше от Бразилия - по това време на 1500 км на юг от нас. Едуардо беше любопитно и храбро врабче. Той прегледа всяка част от лодката (включително и кабината) и се катереше на ръцете и главите ни. Остана да почива при нас няколко часа, подари ни няколко изпражнения за шанс и отлетя.
Ден, два по-късно две други врабчета кацнаха на лодката. Очевидно, че Тина и Чочо са бясно влюбени, защото стояха близо един до различен, търкаха се един в различен и си разменяха целувки с клюнове през множеството време. Въпреки това, изглеждаха мъртво изтощени, защото очите им постоянно се затваряха и не допряха водата и трохите, които им бяхме предложили.
За разлика от Едуардо, те останаха през нощта - сгушени на няколко сантиметра от преносимата гребна седалка. Не ги притесняваше, че ръцете ни, държащи веслата, се люлееха над главите им или че лодката непрекъснато бе блъскана от вълните.
На сутринта открихме Тина преобърната встрани, скована и неподвижна - умряла несъмнено от отмалялост. Положихме я във водата и още преди да потъне, една риба я сграбчи и завлече надолу. Чочо остана кацнал на кабината за един час, след което излетя, гмурна се във водата и също изчезна.
© Neverest Ocean Row
Ден 112
Безкрайни гребни нощи под лунна светлина пораждат мисли за живота и съзерцание на близкото и далечно бъдеще.
© Neverest Ocean Row
Ден 113
По-малко от 100 морски благи (185 км) до Барбадос! Вече се качихме до 13-ия паралел и имайки поради прогнозата, не би трябвало да имаме проблеми да акостираме на това мъничко парче земя в океана.
Ден 114
Земя! Виждамe земя за първи път от 3 месеца! Барбадос, идваме!
© Neverest Ocean Row
Ден 115
Българската океанска гребна лодка NEVEREST дойде наред в Барбадос (Карибски острови) в 12:00ч локално време през днешния ден, 6-ти октомври, 2020 година, откакто мина 4444 морски благи (8230 км) за 105 дни в океана. Лодката прави една спирка за още 9 дни на остров Ланзероте, (Канарски острови), с цел да могат гребците Максим Иванов и Стефан Иванов, да ремонтират автопилотната система и течовете в няколко складови пространства на плавателния съд, който са построили сами за задачата на експедицията.
Когато отплават на 14 юни 2020г. от Портимао, Португалия, Макс е единствено на 16 години и 293 дни, което го прави,,Най-младия океански гребец в света сполучливо прекосил океан " съгласно формалния указател на океански гребни експедиции на Ocean Rowing Society.
Това корабоплаване е " Първата океанска гребна експедиция за България. " Това е и " Първото пресичане на Атлантическия океан с гребна лодка от изток на запад през сезона на ураганите (юли - октомври). "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ