Решение на Съда в Страсбург показва необходимост от промяна във Валутния закон
© Vincent Kessler Още по тематиката
Русия е длъжна да обезпечи съответно лекуване на гладуващия режисьор Олег Сенцов
Състоянието на наказания на 20 години затвор съперник на анексирането на Крим се утежнява, оповестиха околните му
23 авг 2018
Световното по футбол, Олег Сенцов и Европейският съд по правата на индивида
Съдът в Страсбург ще взема решение дали да изиска от Русия освобождението на украинския режисьор - политически пандизчия
25 юни 2018
Трето наказание на България в Страсбург за акция " Медузите " от времето на Цветанов
Само за тази интервенция на Министерство на вътрешните работи от 2010 година Евросъдът дефинира общо 90 000 евро компенсации и разходи за сметка на страната
31 май 2018 Решение на Eвропейския съд по правата на индивида в Страсбург (ЕСПЧ) от предходната седмица демонстрира нуждата да се създадат ремонти във Валутния закон, който сега планува наложителна конфискация на цялата недекларирана сума пари или скъпоценности при прекосяване на границата със страна, която не е членка на Европейски Съюз. Подобна мярка е непропорционална и не подхожда на тежестта на нарушаването, установи евросъдът.
Европейски съд по правата на човека произнесе неоправдателно решение против България поради наложена на турски жител конфискация на 199 400 евро единствено тъй като те не са били декларирани на границата при влизане в страната, както и за задържане на други 9100 евро, които и досега стоят в свиленградската полиция без пояснение на какво съображение. Мярката конфискация за недекларирани суми и други валутни полезности, когато се придвижват през границата за или от трета страна, е предвидeна в член 20 на Валутния закон и в тази ситуация администрацията е работила в осъществяване на закона. Според Съда в Страсбург обаче тази мярка е била непропорционална и прекомерно тежка за жалбоподателя Исмет Тогрул, гражданин на турската столица Истанбул. В случая няма подозрение в законния генезис на парите, които той не е заявил - те са били от продажба на колата му, за което Торгул е показал документи и банкови извлечения.
Получавате достъп до всички публикации и целия списък на вестника. Казусът
На 8 октомври 2008 година при директно прекосяване през страната Тогрул е запитан от митничар на свиленградската митница дали има нещо за обявление. Той оповестява, че носи в брой 199 400 евро, които е получил от продажба на автомобил, като показва и банкови документи. Началникът на митницата му издава акт за административно нарушаване – че не е заявил тази сума при влизане в страната, както изисква българският закон. Образувано е и наказателно произвеждане по член 251 от Наказателния кодекс (недеклариране на валута в изключително огромни размери), като в границите на това произвеждане турският жител предава и още 9100 евро, които носи в себе си. През януари 2009 година следствието е прекъснато с претекст, че действието не съставлява закононарушение и преписката е изпратена на митницата за осъществяване на административно-наказателна отговорност. Началникът на митницата разпорежда конфискация на сумата от 199 400 евро на съображение член 20 от Валутния закон, като постанова още и 3000 лева санкция.
Останалите 9100 евро, които Тогрул е предал в границите на наказателното произвеждане, са арестувани като материално доказателство и не са върнати и до през днешния ден - 10 години след преустановяване на следствието те към момента са в полицията в Свиленград. Районният прокурор е отказал настояването за връщане на сумата, съдът не се произнесъл по жалбата против този отвод, от митницата са дали отговор, че тези пари не се намират в тях, а проверяващият служител на реда, иззел парите, уведомил юриста на Тогрул, че единствено с решение на съда или на митницата парите могат да бъдат върнати.
Решението
Според съда в Страсбург да се конфискува цялостната сума на недекларираните 199 400 евро е прекалено за административно нарушаване като недекларирането на пренасяната сума. Още повече че в тази ситуация няма съмнение за противозаконен генезис на парите, а индивидът не се е опитвал да ги укрие, в противен случай – дал ги е незабавно дружно с относими документи, не е работил съзнателно, а по несъобразителност. Санкцията в сходни случаи следва да подхожда на нарушаването, само че това никога не може да се твърди, когато се конфискуват близо 200 хиляди евро за едно такова действие. Любопитното е, че съгласно Валутния закон за аналогично нарушаване - недеклариране на сума над 10 000 евро пренасяни пари през границата от и за страна от Европейски Съюз, което става единствено при поискване, глобата е единствено санкция от 1000 до 3000 лева за физически лица или имуществена глоба от 2000 до 6000 лева за юридически лица. Практически на Тогрул е била наложена една административна глоба, с която се преследва чисто наказателна цел, като тя по никакъв метод не цели да бъдат обезщетени някакви загуби на страната.
На второ място, задържането на 9100 евро, конфискувани като материални доказателства, 10 години сед преустановяване на наказателното произвеждане от дълго време е престанало да има законна цел - след 26 януари 2009 година, когато е прекъснато наказателното произвеждане, опазването на материалните доказателства е останало без съображение.
Според Европейски съд по правата на човека и конфискацията на 199 400 евро, и задържането на 9100 евро от полицията в Свиленград съставляват нарушаване на правото на благосъстоятелност на господин Тогрул, предпазено от член 1 от Протокол 1 към конвенцията за правата на индивида и българската страна следва да му върне цялостната сума от 208 500 евро като обезщетение за претърпените имуществени вреди.
Законът
Според българския Валутен закон физическите лица могат да придвижват безкрайно количество кеш през границата на страната, само че когато сумата е над 10 000 евро, тя предстои на наложително обявление пред митническите органи, в случай че се минава граница за или от страна отвън Европейски Съюз. Когато се минава граница на страна в Европейски Съюз (от и за) преместването на такава сума над 10 000 евро се заявява единствено при поискване от страна на митническите органи. Задължението за обявление се счита за неизпълнено както при отвод за обявление, по този начин и когато заявената информация е погрешна или непълна. Когато сумата е под 10 000 евро, само че митническите органи имат основателни подозрения или данни за противозаконни действия, те могат да правят надзор, като изискват от жителите и информация за тези средства.
За нарушавания на тези разпореждания на жители - физически лица, се постанова санкция от 1000 до 3000 лева, без значение дали става въпрос за секване на граница на Европейски Съюз или на трета страна. Отделно от това според член 20 от Валутния закон, когато става дума за преместване на недекларирани пари през граница на трета страна, " предметът на нарушаването " се конфискува, в това число когато нарушителят не може да бъде открит. Същото важи и за преместване на благородни метали и скъпоценни камъни.
При сегашната редакция на закона, в тези случаи администрацията работи при изискванията на обвързана подготвеност – тя не може да преценя дали да конфискува или не цялата сума, тъй като законът я задължава. Любопитното е, че законовият текст не е нов, той е от 2003 година, като в първичния си тип той не прави разлика сред преместване на недекларирани средства през границата за Европейски Съюз и за страна отвън Европейски Съюз. Сегашнната му редакция, която вкарва два разнообразни режима на обявление съгласно дестинацията - вън или в Европейски Съюз, е от 2011 г.
Русия е длъжна да обезпечи съответно лекуване на гладуващия режисьор Олег Сенцов
Състоянието на наказания на 20 години затвор съперник на анексирането на Крим се утежнява, оповестиха околните му
23 авг 2018
Световното по футбол, Олег Сенцов и Европейският съд по правата на индивида
Съдът в Страсбург ще взема решение дали да изиска от Русия освобождението на украинския режисьор - политически пандизчия
25 юни 2018
Трето наказание на България в Страсбург за акция " Медузите " от времето на Цветанов
Само за тази интервенция на Министерство на вътрешните работи от 2010 година Евросъдът дефинира общо 90 000 евро компенсации и разходи за сметка на страната
31 май 2018 Решение на Eвропейския съд по правата на индивида в Страсбург (ЕСПЧ) от предходната седмица демонстрира нуждата да се създадат ремонти във Валутния закон, който сега планува наложителна конфискация на цялата недекларирана сума пари или скъпоценности при прекосяване на границата със страна, която не е членка на Европейски Съюз. Подобна мярка е непропорционална и не подхожда на тежестта на нарушаването, установи евросъдът.
Европейски съд по правата на човека произнесе неоправдателно решение против България поради наложена на турски жител конфискация на 199 400 евро единствено тъй като те не са били декларирани на границата при влизане в страната, както и за задържане на други 9100 евро, които и досега стоят в свиленградската полиция без пояснение на какво съображение. Мярката конфискация за недекларирани суми и други валутни полезности, когато се придвижват през границата за или от трета страна, е предвидeна в член 20 на Валутния закон и в тази ситуация администрацията е работила в осъществяване на закона. Според Съда в Страсбург обаче тази мярка е била непропорционална и прекомерно тежка за жалбоподателя Исмет Тогрул, гражданин на турската столица Истанбул. В случая няма подозрение в законния генезис на парите, които той не е заявил - те са били от продажба на колата му, за което Торгул е показал документи и банкови извлечения.
Получавате достъп до всички публикации и целия списък на вестника. Казусът
На 8 октомври 2008 година при директно прекосяване през страната Тогрул е запитан от митничар на свиленградската митница дали има нещо за обявление. Той оповестява, че носи в брой 199 400 евро, които е получил от продажба на автомобил, като показва и банкови документи. Началникът на митницата му издава акт за административно нарушаване – че не е заявил тази сума при влизане в страната, както изисква българският закон. Образувано е и наказателно произвеждане по член 251 от Наказателния кодекс (недеклариране на валута в изключително огромни размери), като в границите на това произвеждане турският жител предава и още 9100 евро, които носи в себе си. През януари 2009 година следствието е прекъснато с претекст, че действието не съставлява закононарушение и преписката е изпратена на митницата за осъществяване на административно-наказателна отговорност. Началникът на митницата разпорежда конфискация на сумата от 199 400 евро на съображение член 20 от Валутния закон, като постанова още и 3000 лева санкция.
Останалите 9100 евро, които Тогрул е предал в границите на наказателното произвеждане, са арестувани като материално доказателство и не са върнати и до през днешния ден - 10 години след преустановяване на следствието те към момента са в полицията в Свиленград. Районният прокурор е отказал настояването за връщане на сумата, съдът не се произнесъл по жалбата против този отвод, от митницата са дали отговор, че тези пари не се намират в тях, а проверяващият служител на реда, иззел парите, уведомил юриста на Тогрул, че единствено с решение на съда или на митницата парите могат да бъдат върнати.
Решението
Според съда в Страсбург да се конфискува цялостната сума на недекларираните 199 400 евро е прекалено за административно нарушаване като недекларирането на пренасяната сума. Още повече че в тази ситуация няма съмнение за противозаконен генезис на парите, а индивидът не се е опитвал да ги укрие, в противен случай – дал ги е незабавно дружно с относими документи, не е работил съзнателно, а по несъобразителност. Санкцията в сходни случаи следва да подхожда на нарушаването, само че това никога не може да се твърди, когато се конфискуват близо 200 хиляди евро за едно такова действие. Любопитното е, че съгласно Валутния закон за аналогично нарушаване - недеклариране на сума над 10 000 евро пренасяни пари през границата от и за страна от Европейски Съюз, което става единствено при поискване, глобата е единствено санкция от 1000 до 3000 лева за физически лица или имуществена глоба от 2000 до 6000 лева за юридически лица. Практически на Тогрул е била наложена една административна глоба, с която се преследва чисто наказателна цел, като тя по никакъв метод не цели да бъдат обезщетени някакви загуби на страната.
На второ място, задържането на 9100 евро, конфискувани като материални доказателства, 10 години сед преустановяване на наказателното произвеждане от дълго време е престанало да има законна цел - след 26 януари 2009 година, когато е прекъснато наказателното произвеждане, опазването на материалните доказателства е останало без съображение.
Според Европейски съд по правата на човека и конфискацията на 199 400 евро, и задържането на 9100 евро от полицията в Свиленград съставляват нарушаване на правото на благосъстоятелност на господин Тогрул, предпазено от член 1 от Протокол 1 към конвенцията за правата на индивида и българската страна следва да му върне цялостната сума от 208 500 евро като обезщетение за претърпените имуществени вреди.
Законът
Според българския Валутен закон физическите лица могат да придвижват безкрайно количество кеш през границата на страната, само че когато сумата е над 10 000 евро, тя предстои на наложително обявление пред митническите органи, в случай че се минава граница за или от страна отвън Европейски Съюз. Когато се минава граница на страна в Европейски Съюз (от и за) преместването на такава сума над 10 000 евро се заявява единствено при поискване от страна на митническите органи. Задължението за обявление се счита за неизпълнено както при отвод за обявление, по този начин и когато заявената информация е погрешна или непълна. Когато сумата е под 10 000 евро, само че митническите органи имат основателни подозрения или данни за противозаконни действия, те могат да правят надзор, като изискват от жителите и информация за тези средства.
За нарушавания на тези разпореждания на жители - физически лица, се постанова санкция от 1000 до 3000 лева, без значение дали става въпрос за секване на граница на Европейски Съюз или на трета страна. Отделно от това според член 20 от Валутния закон, когато става дума за преместване на недекларирани пари през граница на трета страна, " предметът на нарушаването " се конфискува, в това число когато нарушителят не може да бъде открит. Същото важи и за преместване на благородни метали и скъпоценни камъни.
При сегашната редакция на закона, в тези случаи администрацията работи при изискванията на обвързана подготвеност – тя не може да преценя дали да конфискува или не цялата сума, тъй като законът я задължава. Любопитното е, че законовият текст не е нов, той е от 2003 година, като в първичния си тип той не прави разлика сред преместване на недекларирани средства през границата за Европейски Съюз и за страна отвън Европейски Съюз. Сегашнната му редакция, която вкарва два разнообразни режима на обявление съгласно дестинацията - вън или в Европейски Съюз, е от 2011 г.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ