"Дунарит" и Агенцията по невписванията
© Надежда Чипева Дори и да сте правист със сериозна закалка и да следите изкъсо комплицираната борба за преодоляването на " Дунарит ", надали ще можете елементарно да се ориентирате какво се случва. Но последните придвижвания или липса на придвижвания по партидата на русенския цех в Търговския указател будят откровено неразбиране и измежду специалистите.
Накратко има две воюващи страни. Фирмата " Емко " на Емилиян Гебрев твърди, че през 2016 година е придобила акциите на " Дунарит " и направила нарастване на капитала, което би я бетонирало като мажоритарен притежател. Същевременно на практика всяко нейно деяние е блокирано със правосъдни искове от " Виафот инвестмънт България ". Това е дъщерно сдружение на едноименната офшорка Viafot Limited, за което се разбра, че е било благосъстоятелност на близкия до Делян Пеевски адв. Александър Ангелов, а след това е ликвидирана и в този момент българското сдружение няма притежател и самото то към този момент е в процедура по разпродажба.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Делата са доста, в разнообразни съдилища. Но като извънредно огромните разногласия опират до два - едното е във връзка с решение за нарастване на капитала от началото на 2016 година, а другото е да се заличи залог върху комерсиалното дружество на " Дунарит " в интерес на " Е. Миролио ". И двете като извънредно са решени в интерес на лагера на " Емко ", влезнали в действие и допускат Агенцията по вписванията да впише въпросните условия. Но това по този начин и не се случва, като длъжностните лица демонстрират основна досетливост по какъв начин да реализират това.
Непоявяващото се нарастване
Разковничето във войната за контрола над русенския боен цех е общо заседание на акционерите на " Дунарит " от 29 януари 2016 година, когато е решено капиталът да се усили от 8 на 68 млн. лева Правото на актуалните акционери да запишат пропорционална на каузи си част отпада и нарастването става под изискване, че всички нови 60 млн. акции се запишат от " Емко ".
" Виафот " упорства, че решенията на общото заседание от 29 януари са невалидни по няколко линии, и блокира всеки опит за вписването им с нови и нови правосъдни каузи. Ключови за изхода се оказват два опита за регистриране на решенията от общото заседание, подадени на 2 и 3 ноември 2016 година Едното е да се впише отпадането на преимуществата на акционерите при нарастването. То от дълго време мина през Софийски градски съд и САС и е вписано, тъй че към този момент действително има най-малко част от проблематичното общо заседание, която е публично приета. Но не и цялото, въпреки парадоксално всичко това да е гласувано едновременно даже в една и съща точка от дневния ред.
Другото заявление за регистриране - за самото нарастване, има много по-сложна орис. Отказът на длъжностното лице е обжалван от " Дунарит " и през март 2017 година на втора инстанция дефинитивно Великотърновският апелативен съд го анулира и указва да се впише. Само че въпросното заявление е блокирано по още една линия - с определение на същия съд от 23 декември 2016 година вписването е спряно до решаването на делото всъщност в Софийски градски съд (6581/2016 г.).
Сега със заявление от 12 август на юристите на " Дунарит " се оповестява, че и последното главно е дефинитивно решено и влезнало в действие през юли 2019 година като са показани и правосъдните решения за задачата. Затова и в обяснителната си бележка те молят да се възобнови спряното регистърно произвеждане по заявката им от 2016 година, защото основанието за блокирането му е отпаднало. На 16 август това ново заявление отпреди няколко дни е вписано, само че парадоксално няма никакво оживление по все по този начин замръзналото заявление от 2 ноември 2016 година, което си стои с постановения отвод, макар че е анулиран от съда. Оттук нататък не е ясно какво тъкмо би трябвало да се случи и какво може да предприеме " Дунарит ", в случай че Агенцията продължава да не извършва правосъдното решение.
Неизчезващото поръчителство
Още по-куриозен е случая със залога в интерес на " Е. Миролио ". Дългът към компанията на едноименния предприемач е образуван посредством цесия от края на 2014 година, с която той избавя част от депозитите си в КТБ. Впоследствие през 2015 година Миролио е дал документално единодушие за изтриване на залога и на база на него през април 2016 година е поискано той да бъде премахнат от Търговския указател. Срещу това възразява " Виафот ", която твърди, че е купила от Миролио вземането и претендира, че самата тя би трябвало да бъде вписана като заемодател. Освен това показва и документ от Миролио, с което се отдръпва единодушието да се заличи залога.
Този спор също минава през голям брой каузи и като извънредно съдът взема решение в интерес на лагера на " Емко ". Със свое заявление от март 2019 година " Дунарит " желае обновяване, само че Агенцията по вписванията още веднъж излиза с отвод, който също е анулиран от съда.
Така се стига до най-любопитната част. Като извънредно вместо да извърши правосъдното решение, Агенцията по вписванията служебно основава ново заявление, в което компилира представяни и от " Дунарит ", и от " Емко " документи. Обяснението е, че това е механически належащо, защото производството по остарялото заявление не може да бъде обновено. А по новото длъжностното лице излиза с инструкции, защото за него не е ясна волята на Миролио - повода е, че в новото заявление се съдържат както единодушието на Миролио, по този начин и отдръпването на единодушието му. Така служителят в Агенцията изисква от " Дунарит " да се показват документи, удостоверяващи безапелационната воля на " заявителя " да се заличи залога. Доколкото заявителят е самия " Дунарит " е показан подобен документ подписан от управлението на завода, само че с нови инструкции е поискано документално единодушие и от заложения заемодател. По него към този момент в края на юни 2019 година е предписан отвод, като съгласно юристите на " Дунарит " той е и механически несъвършен като не е изчакан тридневния период по закон за осъществяване на напътствията.
Този отвод на Агенцията по вписванията в бърз порядък е анулиран с решение на Окръжен съд Русе от 17 юли. В отговор на това длъжностното лице още веднъж не пристъпва към регистриране, а отново основава следващо " служебно " заявление, по него дава същите инструкции и още веднъж излиза с отвод от 31 юли 2019.
Това вкарва проблема в някакъв неуместен юридически затворен кръг, който може да продължи до безконечност. Това, което прави казусът още по-абсурден е, че към този момент нито Миролио, нито " Виафот " са кредитори на " Дунарит " - след верига цесии през 2017 година вземането стигна до Държавната консолидационна компания и дългът беше заплатен от " Дунарит ". Освен това след два месеца евентуално самото " Виафот " даже няма да съществува в правния мир откакто шестмесечния период за ликвидацията му изтече.
А това повдига въпроса по какъв начин изобщо би могъл да се отстрани този залог. Както и по-философския - за какво точно по този проблем Агенцията е толкоз упорита в невписванията си.
Накратко има две воюващи страни. Фирмата " Емко " на Емилиян Гебрев твърди, че през 2016 година е придобила акциите на " Дунарит " и направила нарастване на капитала, което би я бетонирало като мажоритарен притежател. Същевременно на практика всяко нейно деяние е блокирано със правосъдни искове от " Виафот инвестмънт България ". Това е дъщерно сдружение на едноименната офшорка Viafot Limited, за което се разбра, че е било благосъстоятелност на близкия до Делян Пеевски адв. Александър Ангелов, а след това е ликвидирана и в този момент българското сдружение няма притежател и самото то към този момент е в процедура по разпродажба.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Делата са доста, в разнообразни съдилища. Но като извънредно огромните разногласия опират до два - едното е във връзка с решение за нарастване на капитала от началото на 2016 година, а другото е да се заличи залог върху комерсиалното дружество на " Дунарит " в интерес на " Е. Миролио ". И двете като извънредно са решени в интерес на лагера на " Емко ", влезнали в действие и допускат Агенцията по вписванията да впише въпросните условия. Но това по този начин и не се случва, като длъжностните лица демонстрират основна досетливост по какъв начин да реализират това.
Непоявяващото се нарастване
Разковничето във войната за контрола над русенския боен цех е общо заседание на акционерите на " Дунарит " от 29 януари 2016 година, когато е решено капиталът да се усили от 8 на 68 млн. лева Правото на актуалните акционери да запишат пропорционална на каузи си част отпада и нарастването става под изискване, че всички нови 60 млн. акции се запишат от " Емко ".
" Виафот " упорства, че решенията на общото заседание от 29 януари са невалидни по няколко линии, и блокира всеки опит за вписването им с нови и нови правосъдни каузи. Ключови за изхода се оказват два опита за регистриране на решенията от общото заседание, подадени на 2 и 3 ноември 2016 година Едното е да се впише отпадането на преимуществата на акционерите при нарастването. То от дълго време мина през Софийски градски съд и САС и е вписано, тъй че към този момент действително има най-малко част от проблематичното общо заседание, която е публично приета. Но не и цялото, въпреки парадоксално всичко това да е гласувано едновременно даже в една и съща точка от дневния ред.
Другото заявление за регистриране - за самото нарастване, има много по-сложна орис. Отказът на длъжностното лице е обжалван от " Дунарит " и през март 2017 година на втора инстанция дефинитивно Великотърновският апелативен съд го анулира и указва да се впише. Само че въпросното заявление е блокирано по още една линия - с определение на същия съд от 23 декември 2016 година вписването е спряно до решаването на делото всъщност в Софийски градски съд (6581/2016 г.).
Сега със заявление от 12 август на юристите на " Дунарит " се оповестява, че и последното главно е дефинитивно решено и влезнало в действие през юли 2019 година като са показани и правосъдните решения за задачата. Затова и в обяснителната си бележка те молят да се възобнови спряното регистърно произвеждане по заявката им от 2016 година, защото основанието за блокирането му е отпаднало. На 16 август това ново заявление отпреди няколко дни е вписано, само че парадоксално няма никакво оживление по все по този начин замръзналото заявление от 2 ноември 2016 година, което си стои с постановения отвод, макар че е анулиран от съда. Оттук нататък не е ясно какво тъкмо би трябвало да се случи и какво може да предприеме " Дунарит ", в случай че Агенцията продължава да не извършва правосъдното решение.
Неизчезващото поръчителство
Още по-куриозен е случая със залога в интерес на " Е. Миролио ". Дългът към компанията на едноименния предприемач е образуван посредством цесия от края на 2014 година, с която той избавя част от депозитите си в КТБ. Впоследствие през 2015 година Миролио е дал документално единодушие за изтриване на залога и на база на него през април 2016 година е поискано той да бъде премахнат от Търговския указател. Срещу това възразява " Виафот ", която твърди, че е купила от Миролио вземането и претендира, че самата тя би трябвало да бъде вписана като заемодател. Освен това показва и документ от Миролио, с което се отдръпва единодушието да се заличи залога.
Този спор също минава през голям брой каузи и като извънредно съдът взема решение в интерес на лагера на " Емко ". Със свое заявление от март 2019 година " Дунарит " желае обновяване, само че Агенцията по вписванията още веднъж излиза с отвод, който също е анулиран от съда.
Така се стига до най-любопитната част. Като извънредно вместо да извърши правосъдното решение, Агенцията по вписванията служебно основава ново заявление, в което компилира представяни и от " Дунарит ", и от " Емко " документи. Обяснението е, че това е механически належащо, защото производството по остарялото заявление не може да бъде обновено. А по новото длъжностното лице излиза с инструкции, защото за него не е ясна волята на Миролио - повода е, че в новото заявление се съдържат както единодушието на Миролио, по този начин и отдръпването на единодушието му. Така служителят в Агенцията изисква от " Дунарит " да се показват документи, удостоверяващи безапелационната воля на " заявителя " да се заличи залога. Доколкото заявителят е самия " Дунарит " е показан подобен документ подписан от управлението на завода, само че с нови инструкции е поискано документално единодушие и от заложения заемодател. По него към този момент в края на юни 2019 година е предписан отвод, като съгласно юристите на " Дунарит " той е и механически несъвършен като не е изчакан тридневния период по закон за осъществяване на напътствията.
Този отвод на Агенцията по вписванията в бърз порядък е анулиран с решение на Окръжен съд Русе от 17 юли. В отговор на това длъжностното лице още веднъж не пристъпва към регистриране, а отново основава следващо " служебно " заявление, по него дава същите инструкции и още веднъж излиза с отвод от 31 юли 2019.
Това вкарва проблема в някакъв неуместен юридически затворен кръг, който може да продължи до безконечност. Това, което прави казусът още по-абсурден е, че към този момент нито Миролио, нито " Виафот " са кредитори на " Дунарит " - след верига цесии през 2017 година вземането стигна до Държавната консолидационна компания и дългът беше заплатен от " Дунарит ". Освен това след два месеца евентуално самото " Виафот " даже няма да съществува в правния мир откакто шестмесечния период за ликвидацията му изтече.
А това повдига въпроса по какъв начин изобщо би могъл да се отстрани този залог. Както и по-философския - за какво точно по този проблем Агенцията е толкоз упорита в невписванията си.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ