Първият гей в Ирландия
© Надежда Чипева :
- За 25 години консервативната католическа страна прави цивилизационен скок във връзка с правата на хомосексуалните – от това да ги дефинира като нарушители през днешния ден тя признава гей браковете
- Причината за това е активизмът на хора като сенатор Дейвид Норис, образованието на политиците и зачитането на правните правила от самите ирландци, които слагат закона над личните си предубеждения Още по тематиката
ГЕРБ отсрочи ратификацията на Истанбулската спогодба
Според Цветан Цветанов документът ще бъде гласуван до края на европредседателството
25 яну 2018
Остров с цветовете на дъгата
Ирландия стана първата, легализирала еднополовите бракове с референдум. Примерът й към този момент въздейства на дебата и в други страни
29 май 2015
Когато преди съвсем 35 години Дейвид Норис се приготвя за първото си телевизионно изявление, в което ще приказва за своята половост, екипът на предаването му предлага да затъмнят залата, да скрият лицето му и да трансформират гласа му. " По дяволите, правете си го сами тогава ", възкликва Норис. " Казах им, че същинската цел на това изявление е да ме покажат подобен, какъвто съм – изцяло естествен човек ", спомня си 73-годишният деятел за правата на хомосексуалните в Ирландия.
Днес той е най-старият настоящ ирландски сенатор и почитан политик. Но това не е постигнал безплатно, а с помощта на дълга и надалеч не всеки път приятна битка. Миналата седмица той бе на посещаване в България по покана на ЛГБТ фондацията GLAS към празника на страната, Деня на свети Патрик, и даде обществени лекции в Нов български университет и пред младите български политици от Училището по политика " Димитър Паница " на тематика " 50 години от декриминализацията на хомосексуализма в България и 25 години – в Ирландия ".
" Все едно се върнах с три десетилетия обратно ", възкликва Норис, когато споделя за срещата си с младите партийни очаквания от Училището по политика в Правец. " Не можех да допускам какво слушам – питаха ме за какво би трябвало да сме жертви. Гейовете ни вършат жертви – за какво желаят да имат собствен прайд – желаят да легализират инцеста ли? "
" Казах им, че звучат доста, доста уплашени. Моят опит ми подсказва, че единствено мъже, които не са уверени в своята лична половост, опонират на равноправието на хомосексуалните. Страх ги е, че те самите таят малко хомосексуалност в себе си ", смее се Дейвис.
От диалозите с Норис излиза наяве, че еднопосочен отговор за другия опит на Ирландия и България с правата на гейовете няма. Но аргументи могат да се търсят както в другите равнища на приемливост към другите, по този начин и в това до каква степен двете общества ценят върховенството на правото и на персоналното достолепие. Освен това обаче има значение и по какъв начин самите хора с хомосексуални пристрастености водят битката си.
Откъде стартира всичко
За 25 години Ирландия трансформира изоснови отношението си към хората с хомосексуална ориентировка. Когато Норис побеждава в Европейския съд за правата на индивида, половият акт сред двама мъже се е считал за престъпна демонстрация, която е била наказуема със затвор. Днес обаче страната има за министър председател открит гей (а и наследник на мигранти) в лицето на Лео Варадкар, а през май 2015 година народът гласоподава с 62% легализацията на еднополовите бракове.
" Тишината бе оглушителна – не се споделяше нищо за нас по радиото, по малкия екран, по вестниците – на никое място. "
Същевременно в България хомосексуалността в никакъв случай не е одобрявана от обществото, в чистокръвния смисъл на думата, само че най-малко във връзка с правната рамка даже по времето на комунизма законите са много по-меки, в сравнение с в доста непознати, в това число и западни, общества. През 1968 година се декриминализира хомосексуалният акт, стига да не става дума за корист с малолетни лица или на обществено място. Въпреки това, както доцент Михаил Груев, понастоящем шеф на Държавните архиви написа в публикация за списание " Анамнеза " през 2009 година, " гоненията против " меките китки " не са спирали нито преди, нито след " омекването " на режима ".
Макар и без да включва изпращане в тухларница за изтърпяване на присъдите, каквото се е случвало с доста от хомосексуалните хора по време на комунизма, стигмата у нас продължава и до през днешния ден. През 2012 година интернационалната правозащитна организация Amnesty International установи в собствен отчет, че в Наказателния кодекс не се плануват ограничения за битката с закононарушения, основани на хомофобия и трансфобия. Самият Норис споделя, че в диалозите си с политици по време на визитата му те всеобщо са отричали в България да има принуждение поради полова ориентировка.
Борбата на всички места е неравна
Но проблемите, пред които се изправя българската гей общественост, не са доста по-различни от тези, с които се бори Дейвис от повече от 40 години насам. Когато Норис стартира акцията си за декриминализация през 70-те години на ХХ век, го упрекват, че е замесен в интернационална интрига, финансирана от евреи от Ню Йорк. Сенаторът си спомня един от случаите когато в опит да предизвика страната си поисква инвалидна пенсия поради " психическото си заболяване ". Психологът, който го преглежда, с цел да откри " болестта ", го изпраща във Франция да се лекува, тъй като считал това да бъдеш гей за френска буржоазна волност. " Може да съм гей, само че, по дяволите, съм ирландец до мозъка на костите си ", дава отговор му тогава Дейвис.
" Гейовете би трябвало да се покажат с човешкото си лице, те би трябвало да излязат с него пред елементарните хора и да ги накарат да схванат пред какво са изправени ", споделя Норис и прибавя, че най-големият камшик в ранните години на активизма му е цялостното осведомително затъмнение във връзка с живота на хомосексуалните персони. " Тишината бе оглушителна – не се споделяше нищо за нас по радиото, по малкия екран, по вестниците – на никое място ", спомня си сенаторът.
Той се преборва за гласност по време на делата против страната, които води – нападна прокуратурата за това, че следствието на хомосексуални прояви нарушава конституционното му право на персонален живот. " Колегите ми юристи изпипаха делото механически, а аз поведох акция за гласност, докарах очевидци от целия свят – от Американската психиатрична асоциация, през професор по Криминална психиатрия от Кеймбридж, до статистици и теолози. С това сложих завършек на тишината – бяхме на първа страница във всеки вестник цяла седмица ", споделя Норис. Малко преди този момент, през 1973 година, Американската психиатрична асоциация първа изкарва хомосексуалността от листата с душевен болести от своето Диагностично и статистическо управление за психологичните разстройства (DSM) и това съгласно него играе в негова изгода.
Солидарност и правдивост
Съветите на Норис към българската гей общественост са да пробват да образоват политиците и да дават гласност по " необезпокоителен метод ". " Нормално е на гей прайдовете да имаш drag queens (мъже, облечени в женски облекла – бел. ред.). Но е значимо да има колкото се може повече елементарни хора с дънки, тениски, с костюми и вратовръзки – хората би трябвало да вникнат в концепцията, че да си гей не е нещо необичайно ", споделя сенаторът. По думите му доста ирландски политици също са били съперници на гей придвижването, само че това, което промени техните показа, са срещите с хора с хомосексуална ориентировка от личните им изборни области.
Освен това обаче те би трябвало да търсят способи да разширят известната си поддръжка. Преди година на прайда в Дъблин участват над 75 хиляди души, а на първия опит за подобен, който Норис провежда през 70-те години на предишния век, са единствено деветима с плакати. Когато ги вижда да стачкуват обаче, един автобусен водач слиза от машината и се причислява към тях с думите: " Не ми пука, че сте противоположни! Стачката си е стачка. " Според Норис това е прелестен образец за класова взаимност. А в България тематиката като че ли остава заключена в границите на " Жълтите павета ".
Друг въпрос е до каква степен се цени върховенството на правото тук и в Ирландия. Един от основните моменти от битката за пълноправие на хомосексуалните ирландци съгласно Норис е обществената реакция след гибелта на младия Деклън Флин, пребит от хулигани в дъблинския парк Феървю през 1982 година " Побойниците бяха хванати, разследвани, съдени – и съдията ги пусна, те просто не отидоха в пандиза. Делото на процедура легализираше правото да убиеш гей ", споделя Норис. Но тогава, на първия гей церемониал в страната, излизат стотици хора – хомосексуални и хетеросексуални, с цел да стачкуват произвола на съда и уличното принуждение против гейовете. " Това имаше съществено въздействие, спомня си сенаторът. Не ставаше дума за половост, а за добра правна процедура. "
Последни, само че не и по значимост, са обществените настройки по отношение на хомосексуалните връзки. " Що се отнася до хомосексуалните въпроси, Ирландия постоянно е била относително толерантна. Преди аз да стартира битката, йезуитският духовник и обществен антрополог Михал Макгрейл разгласява книга, наречена " Предразсъдъци и приемливост в Ирландия ", където заключва, че още преди началото на придвижването за права на гейовете хората всеобщо са считали, че Наказателният кодекс е сгрешен в отношението си към тях ", споделя Норис.
А в последна сметка трябват и водачи като него – многопластови хора, които не се отхвърлят от битката си и не се опасяват да се майтапят със себе си. " Опитайте с малко повече възприятие за комизъм. Борбата лишава пъклен доста време, аз самият бутах толкоз време лодката към намерено море, че забравих да се кача на нея ", заключва сенаторът.
Профил:
Сенатор Дейвид Норис е на 73 години (и три четвърти, прибавя сам) и споделя, че през 70-те години на ХХ век е бил " единствения гей в Ирландия ". Това, което има поради, е, че е измежду първите хора, обществено оповестили половата си ориентировка в консервативното католическо общество. По същото време хомосексуалният акт е бил закононарушение съгласно ирландското законодателство. Норис повежда акцията за декриминализацията на хомосексуализма в страната и след близо 14-годишна борба както на улицата, по този начин и в съдилищата в Дъблин и Европа я печели. И това не е необичайно за никого, който е срещал сенатора онлайн. Комбинацията от борбен дух, грамотност, диалогичност, самоирония и фино възприятие за комизъм вдъхват в случай че не доверие, то най-малко – почит, без значение дали човек се отъждествява с идеята му или не. Той става първият открит гей деятел и политик в страната и понастоящем е най-възрастния сенатор в горната камара на ирландския парламент. Върха в политическата си кариера доближава през 2011 година, когато е номиниран да се включи в конкуренцията за президент и даже е отпред съгласно редица социологически изследвания, само че прекъсва акцията си поради обществен скандал, обвързван с негов някогашен сътрудник - палестинец, упрекнат в обезчестяване. През по-голямата част от живота си преподава литература в колежа " Тринити " на Дъблинския университет. Известен е със отбраната на класическия ирландски публицист Джеймс Джойс, създател на епоса " Одисей ".
- За 25 години консервативната католическа страна прави цивилизационен скок във връзка с правата на хомосексуалните – от това да ги дефинира като нарушители през днешния ден тя признава гей браковете
- Причината за това е активизмът на хора като сенатор Дейвид Норис, образованието на политиците и зачитането на правните правила от самите ирландци, които слагат закона над личните си предубеждения Още по тематиката
ГЕРБ отсрочи ратификацията на Истанбулската спогодба
Според Цветан Цветанов документът ще бъде гласуван до края на европредседателството
25 яну 2018
Остров с цветовете на дъгата
Ирландия стана първата, легализирала еднополовите бракове с референдум. Примерът й към този момент въздейства на дебата и в други страни
29 май 2015
Когато преди съвсем 35 години Дейвид Норис се приготвя за първото си телевизионно изявление, в което ще приказва за своята половост, екипът на предаването му предлага да затъмнят залата, да скрият лицето му и да трансформират гласа му. " По дяволите, правете си го сами тогава ", възкликва Норис. " Казах им, че същинската цел на това изявление е да ме покажат подобен, какъвто съм – изцяло естествен човек ", спомня си 73-годишният деятел за правата на хомосексуалните в Ирландия.
Днес той е най-старият настоящ ирландски сенатор и почитан политик. Но това не е постигнал безплатно, а с помощта на дълга и надалеч не всеки път приятна битка. Миналата седмица той бе на посещаване в България по покана на ЛГБТ фондацията GLAS към празника на страната, Деня на свети Патрик, и даде обществени лекции в Нов български университет и пред младите български политици от Училището по политика " Димитър Паница " на тематика " 50 години от декриминализацията на хомосексуализма в България и 25 години – в Ирландия ".
" Все едно се върнах с три десетилетия обратно ", възкликва Норис, когато споделя за срещата си с младите партийни очаквания от Училището по политика в Правец. " Не можех да допускам какво слушам – питаха ме за какво би трябвало да сме жертви. Гейовете ни вършат жертви – за какво желаят да имат собствен прайд – желаят да легализират инцеста ли? "
" Казах им, че звучат доста, доста уплашени. Моят опит ми подсказва, че единствено мъже, които не са уверени в своята лична половост, опонират на равноправието на хомосексуалните. Страх ги е, че те самите таят малко хомосексуалност в себе си ", смее се Дейвис.
От диалозите с Норис излиза наяве, че еднопосочен отговор за другия опит на Ирландия и България с правата на гейовете няма. Но аргументи могат да се търсят както в другите равнища на приемливост към другите, по този начин и в това до каква степен двете общества ценят върховенството на правото и на персоналното достолепие. Освен това обаче има значение и по какъв начин самите хора с хомосексуални пристрастености водят битката си.
Откъде стартира всичко
За 25 години Ирландия трансформира изоснови отношението си към хората с хомосексуална ориентировка. Когато Норис побеждава в Европейския съд за правата на индивида, половият акт сред двама мъже се е считал за престъпна демонстрация, която е била наказуема със затвор. Днес обаче страната има за министър председател открит гей (а и наследник на мигранти) в лицето на Лео Варадкар, а през май 2015 година народът гласоподава с 62% легализацията на еднополовите бракове.
" Тишината бе оглушителна – не се споделяше нищо за нас по радиото, по малкия екран, по вестниците – на никое място. "
Същевременно в България хомосексуалността в никакъв случай не е одобрявана от обществото, в чистокръвния смисъл на думата, само че най-малко във връзка с правната рамка даже по времето на комунизма законите са много по-меки, в сравнение с в доста непознати, в това число и западни, общества. През 1968 година се декриминализира хомосексуалният акт, стига да не става дума за корист с малолетни лица или на обществено място. Въпреки това, както доцент Михаил Груев, понастоящем шеф на Държавните архиви написа в публикация за списание " Анамнеза " през 2009 година, " гоненията против " меките китки " не са спирали нито преди, нито след " омекването " на режима ".
Макар и без да включва изпращане в тухларница за изтърпяване на присъдите, каквото се е случвало с доста от хомосексуалните хора по време на комунизма, стигмата у нас продължава и до през днешния ден. През 2012 година интернационалната правозащитна организация Amnesty International установи в собствен отчет, че в Наказателния кодекс не се плануват ограничения за битката с закононарушения, основани на хомофобия и трансфобия. Самият Норис споделя, че в диалозите си с политици по време на визитата му те всеобщо са отричали в България да има принуждение поради полова ориентировка.
Борбата на всички места е неравна
Но проблемите, пред които се изправя българската гей общественост, не са доста по-различни от тези, с които се бори Дейвис от повече от 40 години насам. Когато Норис стартира акцията си за декриминализация през 70-те години на ХХ век, го упрекват, че е замесен в интернационална интрига, финансирана от евреи от Ню Йорк. Сенаторът си спомня един от случаите когато в опит да предизвика страната си поисква инвалидна пенсия поради " психическото си заболяване ". Психологът, който го преглежда, с цел да откри " болестта ", го изпраща във Франция да се лекува, тъй като считал това да бъдеш гей за френска буржоазна волност. " Може да съм гей, само че, по дяволите, съм ирландец до мозъка на костите си ", дава отговор му тогава Дейвис.
" Гейовете би трябвало да се покажат с човешкото си лице, те би трябвало да излязат с него пред елементарните хора и да ги накарат да схванат пред какво са изправени ", споделя Норис и прибавя, че най-големият камшик в ранните години на активизма му е цялостното осведомително затъмнение във връзка с живота на хомосексуалните персони. " Тишината бе оглушителна – не се споделяше нищо за нас по радиото, по малкия екран, по вестниците – на никое място ", спомня си сенаторът.
Той се преборва за гласност по време на делата против страната, които води – нападна прокуратурата за това, че следствието на хомосексуални прояви нарушава конституционното му право на персонален живот. " Колегите ми юристи изпипаха делото механически, а аз поведох акция за гласност, докарах очевидци от целия свят – от Американската психиатрична асоциация, през професор по Криминална психиатрия от Кеймбридж, до статистици и теолози. С това сложих завършек на тишината – бяхме на първа страница във всеки вестник цяла седмица ", споделя Норис. Малко преди този момент, през 1973 година, Американската психиатрична асоциация първа изкарва хомосексуалността от листата с душевен болести от своето Диагностично и статистическо управление за психологичните разстройства (DSM) и това съгласно него играе в негова изгода.
Солидарност и правдивост
Съветите на Норис към българската гей общественост са да пробват да образоват политиците и да дават гласност по " необезпокоителен метод ". " Нормално е на гей прайдовете да имаш drag queens (мъже, облечени в женски облекла – бел. ред.). Но е значимо да има колкото се може повече елементарни хора с дънки, тениски, с костюми и вратовръзки – хората би трябвало да вникнат в концепцията, че да си гей не е нещо необичайно ", споделя сенаторът. По думите му доста ирландски политици също са били съперници на гей придвижването, само че това, което промени техните показа, са срещите с хора с хомосексуална ориентировка от личните им изборни области.
Освен това обаче те би трябвало да търсят способи да разширят известната си поддръжка. Преди година на прайда в Дъблин участват над 75 хиляди души, а на първия опит за подобен, който Норис провежда през 70-те години на предишния век, са единствено деветима с плакати. Когато ги вижда да стачкуват обаче, един автобусен водач слиза от машината и се причислява към тях с думите: " Не ми пука, че сте противоположни! Стачката си е стачка. " Според Норис това е прелестен образец за класова взаимност. А в България тематиката като че ли остава заключена в границите на " Жълтите павета ".
Друг въпрос е до каква степен се цени върховенството на правото тук и в Ирландия. Един от основните моменти от битката за пълноправие на хомосексуалните ирландци съгласно Норис е обществената реакция след гибелта на младия Деклън Флин, пребит от хулигани в дъблинския парк Феървю през 1982 година " Побойниците бяха хванати, разследвани, съдени – и съдията ги пусна, те просто не отидоха в пандиза. Делото на процедура легализираше правото да убиеш гей ", споделя Норис. Но тогава, на първия гей церемониал в страната, излизат стотици хора – хомосексуални и хетеросексуални, с цел да стачкуват произвола на съда и уличното принуждение против гейовете. " Това имаше съществено въздействие, спомня си сенаторът. Не ставаше дума за половост, а за добра правна процедура. "
Последни, само че не и по значимост, са обществените настройки по отношение на хомосексуалните връзки. " Що се отнася до хомосексуалните въпроси, Ирландия постоянно е била относително толерантна. Преди аз да стартира битката, йезуитският духовник и обществен антрополог Михал Макгрейл разгласява книга, наречена " Предразсъдъци и приемливост в Ирландия ", където заключва, че още преди началото на придвижването за права на гейовете хората всеобщо са считали, че Наказателният кодекс е сгрешен в отношението си към тях ", споделя Норис.
А в последна сметка трябват и водачи като него – многопластови хора, които не се отхвърлят от битката си и не се опасяват да се майтапят със себе си. " Опитайте с малко повече възприятие за комизъм. Борбата лишава пъклен доста време, аз самият бутах толкоз време лодката към намерено море, че забравих да се кача на нея ", заключва сенаторът.
Профил:
Сенатор Дейвид Норис е на 73 години (и три четвърти, прибавя сам) и споделя, че през 70-те години на ХХ век е бил " единствения гей в Ирландия ". Това, което има поради, е, че е измежду първите хора, обществено оповестили половата си ориентировка в консервативното католическо общество. По същото време хомосексуалният акт е бил закононарушение съгласно ирландското законодателство. Норис повежда акцията за декриминализацията на хомосексуализма в страната и след близо 14-годишна борба както на улицата, по този начин и в съдилищата в Дъблин и Европа я печели. И това не е необичайно за никого, който е срещал сенатора онлайн. Комбинацията от борбен дух, грамотност, диалогичност, самоирония и фино възприятие за комизъм вдъхват в случай че не доверие, то най-малко – почит, без значение дали човек се отъждествява с идеята му или не. Той става първият открит гей деятел и политик в страната и понастоящем е най-възрастния сенатор в горната камара на ирландския парламент. Върха в политическата си кариера доближава през 2011 година, когато е номиниран да се включи в конкуренцията за президент и даже е отпред съгласно редица социологически изследвания, само че прекъсва акцията си поради обществен скандал, обвързван с негов някогашен сътрудник - палестинец, упрекнат в обезчестяване. През по-голямата част от живота си преподава литература в колежа " Тринити " на Дъблинския университет. Известен е със отбраната на класическия ирландски публицист Джеймс Джойс, създател на епоса " Одисей ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ